Решение № 7491 от 22.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 4063/2015 г.

Решение № 7491 от 22.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 4063/2015 г., 5-членен с-в, докладчик председателят Боян Магдалинчев Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано по касационна жалба на Николай Найденов Павлов, прокурор в районна прокуратура - Варна, против Решение № 1407 от 10.02.2015 г. по адм. д. № 13438/2014 г. на тричленен състав на Върховния административен съд. Счита, че същото е постановено в нарушение на материалния закон и при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Излага доводи, че съдът неправилно е преценил, че наличието на пълномощно по гражданско дело, дадено му от адвокат е достатъчно основание за нарушение на Кодекса за етично поведение на българските магистрати /КЕПБМ/. Посочва, че пълномощното по гр. д. № 731/2011 г. на РС Девня е само за фактически действия, че страна по това дело е лицето Георги Генчев, а жалбата, по която е образувана предварителната проверка е подадена от Георги Митков, като са извършени всички действия за установяване на обективната истина по тази предварителна проверка, обезпечена с доказателствени средства. В допълнение твърди, че не е бил допуснат и изслушан на проведеното на 30.07.2014 г. заседание на ВСС, съставляващо съществено нарушение на административнопроизводствените правила, което обстоятелство, не е преценено от решаващия съд, както и че в протоколното решение на ВСС от 30.07.2014 г. не се съдържат мотиви. Ответникът Висш съдебен съвет /ВСС/, в писмен отговор излага, становище за неоснователност на касационната жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, петчленен състав на втора колегия, намира, че касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в преклузивния срок по чл. 323, ал. 4 от Закона за съдебната власт /ЗСВ/ и от страна, за която решението е неблагоприятно. Разгледана по същество същата е неоснователна по следните съображения: Производството пред тричленния състав на ВАС е било образувано по жалба на настоящия касатор, против решение по т. 27.1 от Протокол № 36/30.07.2014 г. на Висшия съдебен съвет /ВСС/ за потвърждаване на Заповед № РД-310/4.07.2014 г. на Цветана Гетова-административен ръководител при Районна прокуратура Варна. С последната на основание чл. 140, вр. с чл. 314, ал. 1, чл. 311, т. 1, чл. 308, ал. 1, т. 1 и чл. 307, ал. 4, т. 3 ЗСВ Районния прокурор е наложил на Николай Найденов Павлов - прокурор при Районна прокуратура Варна, дисциплинарно наказание "забележка". Същото е наложено за това, че по една и съща прокурорска преписка, прокурор Павлов участва и в лично качество - като упълномощено от трето лице страна и в качеството си на прокурор, който е извършил първоначалните действия по преписката. С обжалваното пред настоящия състав решение ВАС - тричленен състав е отхвърлил жалбата. За да постанови този резултат е приел, че в случая Павлов е нарушил КЕПБМ. Посочил е, че функционалните правомощия на Николай Найденов Павлов на длъжността "прокурор" в районна прокуратура в никакъв случай не могат да се съвместяват с действия по пълномощие дадени му от адвокат пълномощник на страните по тези дела, заведени в районен съд Девня. Изложил е, че в КЕПБМ са посочени изисквания към магистратите, включително и тези по т. 2.4, че магистратът следва да се държи по начин, който не дава основание пряко или косвено за неговия отвод по конкретни случаи, с личното си поведение и чувство за отговорност в служебната и извън служебната си дейност да дава пример за висок морал и почтеност т. 5.5, следва да се въздържа от всякакви действия, които биха могли да компрометират честта му в професията и обществото-т. 5.6, магистратът следва да е с безукорна репутация - т. 5.7, магистратът следва да е последователен и неотклонен при спазването на правните и етични норми - т. 5.8, магистратът не може да заема друга длъжност, да извършва дейност или упражнява професия извън предвидените в ЗСВ-т. 9.3, магистратът е основен гарант за съблюдаването и прилагането на този кодекс чрез убеденост, съпричастност и доброволно приемане и прилагане на етичните правила за поведение-р. V. Така постановеното решение е правилно. Настоящият състав напълно споделя изложеното от тричленния състав, както в обстоятелствената така и в мотивната част на обжалваното решение. Решаващият извод за неоснователност на оспорването, тричленният състав на ВАС е възприел след съвкупна преценка на данните по делото и правилно приложение на материалния закон. В допълнение, и предвид направените в касационната жалба възражения следва да се отбележи, че обстоятелството, че тричленният състав е възприел фактическите основания, изложени от дисциплинарно наказващия орган за налагане на дисциплинарното наказание, не води до незаконосъобразност на решението, тъй като по делото не са ангажирани доказателства, установяващи различна фактическа обстановка. Настоящият състав приема за правилен извода в обжалвания съдебен акт, че касаторът е осъществил от обективна и субективна страна нарушение по чл. 307, ал. 4, т. 3 от ЗСВ и действията му правилно са квалифицирани като нарушения по смисъла на чл. 5, т. 5.5, т. 5.6, т. 5.7, т. 5.8, р. IV, т. 9.3 и р. V от Кодекса за етично поведение на българските магистрати. Следва да се отбележи, че в съответствие с чл. 309 от ЗСВ, административният ръководител при определянето вида на наказанието по чл. 308, ал. 1, т. 1 се е съобразил с тежестта на нарушението, формата на вината, обстоятелствата при които е извършено, поради което наложеното дисциплинарно наказание е законосъобразно. В този смисъл, неоснователни са твърденията, че не е налице нарушение на принципа за почтеност и благоприличие, като основен принцип заложен в КЕПБМ, съответно правилата за поведение по т. 5 от КЕПБМ. Според принципа за почтеност и благоприличие, благоприличието е въздържане от всякакви действия, които биха могли да компрометират честта на магистрата в професията и обществото. Поведението на жалбоподателя в конкретния случай, по повод на който му е наложено дисциплинарното наказание, изцяло попада в обхвата на цитирания принцип. Този принцип има основно значение за доверието, авторитета и цялостната дейност на магистрата. Упълномощаването и извършването на действия от прокурор по гражданско дело, приложено като доказателство към материалите по досъдебно производство, което производство в последствие му е възложено като прокурорска преписка, е недопустимо. С Кодекса е въведен стандарт за поведение на магистратите във връзка с професионалния им статус и свързаните с него очаквания за справедливост, безпристрастност, независимост, почтеност и благоприличие на българския магистрат при изпълнение на функционалните им правомощия. Тези етични правила имат за цел да гарантират авторитета на юридическата професия и нарушаването им води до недопустимо погазване на Кодекса, което се санкционира от закона. Неоснователно се явява и възражението, че решението на дисциплинарно наказващия орган не е мотивирано, което обстоятелство не е било съзряно от първоинстанционния съд. Съобразно установеното в чл. 34, ал. 3 от ЗСВ, за мотиви на решение на ВСС, прието с тайно гласуване, с което не се приема направено предложение, се смятат изказаните от членовете му отрицателни становища, ако има такива. За мотиви на решение на ВСС, с което се приема направено предложение, се смятат съображенията на вносителя на предложението. В конкретния случай, с решението по дисциплинарното производство, предмет на съдебния контрол пред тричленния състав на ВАС, изцяло са възприети мотивите на административния ръководител-районния прокурор на Районна прокуратура Варна, в качеството му на дисциплинарнонаказващ орган по чл. 311, т. 1 от ЗСВ, за налагане на жалбоподателя на дисциплинарно наказание "забележка". Видно от Заповед № РД-310/4.07.2014 г. на Районния прокурор Варна, в нея са изложени подробни мотиви както за извършеното дисциплинарно нарушение, така и на всички онези обстоятелства, които обуславят налагането на дисциплинарното наказание. Предвид изложеното следва да се приеме, че оспореното решение по т. 27.1 от Допълнителните точки по Протокол № 36/30.07.2014 г. на ВСС е мотивирано, както правилно е възприето в атакуваното решение от решаващия съд. Колкото до твърдението, че касаторът не е бил допуснат и изслушан на проведеното на 30.07.2014 г. заседание на ВСС, следва да се отбележи, че видно от данните по делото, прокурор Павлов е участвал в дисциплинарното производство и е реализирал в пълен обем своето право на защита. Същият е дал писмени обяснения във връзка с вменените му дисциплинарни нарушения, които са обсъдени от административния ръководител в заповедта за налагане на дисциплинарно наказание. Изискването на чл. 313, ал. 1 от ЗСВ за изслушване на привлеченото към дисциплинарна отговорност лице или за приемане на писмените му обяснения е вменено в задължение на дисциплинарно наказващия орган, в случая районния прокурор. В цитираната разпоредба на чл. 313, ал. 1 от ЗСВ изрично е предвидено, че преди налагане на дисциплинарното наказание наказващия орган-в случаите по чл. 311, т. 1 и т. 3- административния ръководител, какъвто е и конкретния случай, и дисциплинарния състав-в случаите по чл. 311, т. 2, изслушва привлеченото към дисциплинарна отговорност лице или приема писмените му обяснения и събира доказателства от значение за случая. Разпоредбата е повелителна, поради което не може да се тълкува разширително и да намери приложение и в хипотезата на чл. 314, ал. 3 от ЗСВ. По тези съображения, задължение за изслушване или приемане на писмени обяснения от привлеченото към дисциплинарна отговорност лица за ВСС в хипотезата на чл. 314, ал. 3 от ЗСВ, каквито доводи се излагат от касационния жалбоподател в р. II, т. 2 от допълнителната му касационна жалба от 6.03.2015 г., не съществуват. При тези данни, правилен е изводът на тричленния състав на Върховния административен съд, че оспореният административен акт е издаден след точно прилагане на административнопроизводствените правила и при отсъствие на основания по чл. 146, т. 3 от АПК за неговата отмяна. Предвид изложеното, настоящият състав счита, че обжалваното решение не страда от наведените в касационната жалба пороци, съставляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, поради което като правилно следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд- петчленен състав на Втора колегия