Решение № 10040 от 20.10.2025 г. на ВАС по адм. д. № 5537/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие (ДФЗ) срещу Решение 1126/24.03.2025 г. на Административен съд (АС) Стара Загора, постановено по адм. дело 49/2025 г. С обжалваното решение е отменена Заповед 03-270-РД/167/12.12.2024 г. на изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие ; ДФЗ е осъден да заплати разноски по делото. Касационният жалбоподател обжалва решението като неправилно постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът обжалва решението и като постановено в противоречие с установената практика на ВАС, без да сочи конкретна такава. Излага съображения за дадена неправилна правна квалификация на административния акт от съда. В тази връзка твърди, че със заповедта се коригира грешка. Държавен фонд Земеделие не е ревизирал волята си, а е отстранил неправилно прилагане на правото. Административният акт бил коригиращ, а не санкционен. Като съществено процесуално нарушение допуснато от съда се сочи, че съдът не е отчел сключения административен договор с Бистро Феникс ООД, видно от който страните се били договорили за максимален размер на безвъзмездната финансова помощ 7 418,39 лв. Съдът не е отчел, че оспорената заповед няма пряко правно действие върху жалбоподателя, както и че субсидията по проекта на Бистро Феникс ООД представлява публичен ресурс. Моли обжалваното решение да се отмени. Претендира юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции и разноски за касационната инстанция. При условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Касационният жалбоподател се представлява от юрк. Василева. Ответникът по касация Бистро Феникс ООД не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение, като прецени данните по делото, доводите и възраженията на страните, намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на оспорване съдебен акт. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. Предмет на контрол за законосъобразност пред АС Стара Загора е била Заповед 03-270-РД/167 от 12.12.2024 г., с която на основание чл. 20а, ал. 2, т. 2 от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП) и чл. 60, ал. 5 от Наредба 22 от 14.12.2015 г. за прилагане на подмярка 19.2 "Прилагане на операции в рамките на стратегии за Водено от общностите местно развитие" на мярка 19 "Водено от общностите местно развитие" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 2020 г. (Наредба 22 от 14.12.2015 г.) е изменена Заповед 03-270-РД/126 от 22.11.2024 г., в частта ѝ по т. ІІ (по отношение на размера на одобрената субсидия и одобрения интензитет на помощта). Посочено е, че съгласно Условията на кандидатстване Интензитетът на подпомагане по проект за дейност развитие на туризъм не може да надвишава 5 на сто от общите допустими разходи! (Споразумение РД 50-136/09.07.2019 г.). Туристическите дейности са определени в чл. 3, ал. 1 и ал. 2, § 1, т. 90 от допълнителните разпоредби на Закона за туризма и тъй като инвестицията ЗАКУПУВАНЕ НА ОБОРУДВАНЕ ЗА РЕСТОРАНТ ФЕНИКС, ГР. ГЪЛЪБОВО попада в туристическите дейности като такива. В заповедта е посочено още следното: 1 Име на кандидата Бистро Феникс ООД, с ЕИК 204633652, представлявано от Д. Динева, в качеството си на управител, с наименование на проектното предложение ЗАКУПУВАНЕ НА ОБОРУДВАНЕ ЗА РЕСТОРАНТ ФЕНИКС, ГР. ГЪЛЪБОВО . Регистрационен номер на проектното предложение в ИСУН: BG06RDNP001-19.791.0006; УРН: [номер]; Стойност на заявените за финансиране разходи: 148 367,98 лв. без ДДС; Размер на одобрената субсидия: 7 418,39 лв. без ДДС; Размер на одобрените разходи: 146 367,98 лв. без ДДС; Размер на авансовото плащане: 3 709,19 лв. без ДДС; Размерна междинни плащания: 0 лв. без ДДС; Интензитет на помощта в размер на: 5%. Първоинстанционният съд е установил от фактическа страна, че със с т. І от Заповед 03-270-РД/126 от 22.11.2024г изпълнителният директор на ДФЗ е одобрил като законосъобразна процедура с номер в ИСУН:BG06RDNP001-19.791-S2, за избор на проектни предложения по подмярка Инвестиции в подкрепа на неземеделски дейности от ПРСР 2014-2020 г., проведена от МИГ - Местна инициативна група Гълъбово-Опан-Симеоновград с УРН 580791, със срок на приема от 26.03.2024 г. до 28.05.2024 г. В подточка 1. Одобрени проектни предложения по процедурата, попаднали и в извадката за контрол по чл.60 ал.1 от Наредбата вр. с чл. 47 ал.2 от ПМС 161/04.07.2016г за определяне на правила за координация между управляващите органи и местните инициативни групи са: 1.1. Проектното предложение BG06RDNP001-19.791-0006, подадено от Бистро Феникс ООД с наименование Закупуване на оборудване за ресторант Феникс, град Гълъбово . В подточка 2 Всички одобрени от МИГ проектни предложения по процедурата, включително резервни са: 2.1. Бистро Феникс ООД с рег. номер на проектното предложение в ИСУН BG06RDNP001-19.791-0006, с наименование Закупуване на оборудване за ресторант Феникс, град Гълъбово . С т. ІІ, подточка 1 на Заповед 03-270-РД/126 от 22.11.2024 г. на изпълнителния директор на ДФЗ е взето решение за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ за проектното предложение на кандидата Бистро Феникс ООД за проектното му предложение Закупуване на оборудване за ресторант Феникс гр. Гълъбово с регистрационен номер на проектното предложение в ИСУН BG06RDNP001-19.791-0006. Определени са: Стойност на заявените за финансиране разходи 148 367.98лв без ДДС; Размер на одобрената субсидия: 103 857.57лв без ДДС; Размер на одобрените разходи 148 367.98лв без ДДС; Размер на авансово плащане 51 928.78лв без ДДС; Размер на междинните плащания: 0лв без ДДС; Интензитет на помощта: 70%. При така установеното от фактическа страна съдът е приел от правна страна, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в предвидената от закона писмена форма и изискване за съдържание фактически и правни основания, но при нарушение на материалния закон и административнопроизводствените правила. В тази връзка е изложил съображения, че правният въпрос, които се поставя е за правното основание, на което е постановена процесната Заповед 03-270-РД/167 от 12.12.2024 г. на изпълнителния директор на ДФЗ. Посочил е, след анализ на разпоредбите на чл. 60, ал. 5 и чл. 60, ал. 9 от Наредба 22 от 14.12.2015 г., че с оспорената заповед се изменя решението на изпълнителния директор по чл. 60, ал. 9 от Наредба 22 от 14.12.2015 г., а това е недопустимо, но и сочело, че оспорената заповед нямала своето правно основание по чл. 60, ал. 5 от Наредба 22 от 14.12.2015 г. Решаващият съд е посочил, че след издаване на административен акт могат да бъдат отстранявани явни фактически грешки в него, че той може да бъде преразглеждан при сбъдване на посочените в АПК условия, че може, след влизането му в сила, производството по издаване на административен акт да бъде възобновено по реда на чл. 99 АПК. В тази връзка и предполагайки кога може да е съобщена Заповед 03-270-РД/126 от 22.11.2024 г. (като тук касационната инстанция следва да отбележи, че доказателствената тежест за установяването на този факт е била на ответника), вземайки предвид датата на издаване на Заповед 03-270-РД/126 от 22.11.2024 г. и позовавайки се на чл. 140 АПК, е изложил съображения, че за административния орган не се е сбъднало условието, което поражда правомощието му да измени вече издаден административен акт, който не е влязъл в сила. Посочил е още, че не е следван и реда по чл. 99 и сл. АПК. Извел е извод, че нито едно условие, което да поражда правомощие за изменение на решението за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ не се е сбъднало, поради което и органът не е имал правомощието да определя друг интензитет на помощта. Решението е правилно. Фактическите установявания в обжалваното решение кореспондират на събрания доказателствен материал и не се оспорват от касационния жалбоподател. При правилно установени факти първоинстанцинният съд е достигнал до законосъобразни правни изводи, към които настоящата инстанция препраща при условията на чл. 221, ал. 2, изр. второ АПК. Правилно решаващият съд е посочил, че правното основание за издаване на процесната заповед не е посочената разпоредба на чл. 60, ал. 5 от Наредба 22 от 14.12.2015 г., тъй като тя не урежда правомощие на органа да преразгледа решението си за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ. Съгласно чл. 60, ал. 5 от Наредба 22 от 14.12.2015 г. за одобрените със заповед на изпълнителния директор на ДФЗ процедури на МИГ за избор на проектни предложения ДФЗ прави окончателна проверка за допустимост и за съответствие на предложените за финансиране проектни предложения към съответния подбор към стратегия за ВОМР, с европейското право и националните правила, ПРСР 2014 2020 г. и със стратегията за ВОМР, с правилата за държавни помощи, включително извършва проверка за двойно финансиране, за основателност на предложените за финансиране разходи и други в срок до 1 месец след приключване на проверката по ал. 1. На това основание е посочено, че е издадена Заповед 03-27-РД/126 от 22.11.2024 г., но на практика заповедта, в частта и по т. ІІ е с правно основание чл. 60, ал. 9 от Наредба 22 от 14.12.2015 г., каквито съображения и развил и първоинстанционния съд, защото с нея е одобрено предоставянето на безвъзмездна финансова помощ. Както е посочил първоинстанционният съд, разпоредбата на чл. 60, ал. 5 не дава право на изпълнителния директор на ДФЗ да измени вече постановената заповед, в която са одобрени параметрите, при които да се сключи договора за предоставяне на финансова помощ. Ако са били налице условията на тази разпоредба в административният акт не са посочени никакви фактически основания за това, не са ангажирани и доказателства. Неоснователно в касационната жалба се сочи, че съдът не бил взел предвид при какви параметри е сключен договорът за безвъзмездна финансова помощ с Бистро Феникс ООД, поради което е допуснал съществено процесуално нарушение. Договорът е представен пред касационната инстанция, а не пред първоинстанционния съд, поради което същият няма как да го вземе предвид при фактическите си установявания и да изложи прави съображения във връзка с този договор, вкл. как това се отразява на законосъобразността на процесната заповед. Сключеният договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ не може да доведе до законосъобразност на оспорваната заповед, при упражнено право на жалба срещу същата. Той е сключен при финансовите параметри определени в процесната заповед, но това не означава, че дружеството се е съгласило с така определения размер на помощта. Дружеството не е оттеглило жалбата си срещу Заповед 03-270-РД/167 от 12.12.2024 г. на изпълнителния директор на ДФЗ. Неоснователно се сочи, че съдът е игнорирал факта, че съдът не е взел предвид, че субсидията представлява публичен ресурс. Тя действително е такъв ресурс, но това не освобождава касационния жалбоподател от задължението му да спазва установения нормативен ред при издаването на административни актове за неговото разходване. Съдът е длъжен да изхожда от посоченото от органа в обжалвания административен акт (от фактическа и правна страна) и да бъде арбитър в спора между ДФЗ като разпределящ публичен ресурс и лицата, кандидатстващи за получаването на такъв ресурс. Касационният жалбоподател е следвало да докаже твърденията си за законосъобразност на обжалвания от Бистро Феникс ООД административен акт, нещо с което той не се е справил. Неоснователни са и доводите в касационната жалба за неправилна правна квалификация на административния акт направена от съда. Съдът е обсъдил и разгледал посоченото от ответника правно основание за издаване на заповедта и не е давал правна квалификация на акта. Съдът е разгледал само условията при които издаден административен акт може да бъде изменен преди да е влязъл в сила или след като е влязъл в сила. Нито една от законовите процедури не е приложена от органа. Същият в касационната жалба твърди, че е поправил грешка в издадения акт, но не се е позовал на нито една законова разпоредба и не е спазил никаква процедура при издаването на процесната заповед, която да покаже че е поправил грешка в предходно издадения акт. Следва да се отбележи, че от изложените в заповедта мотиви не се разбира, че е допусната грешка в издадената заповед. Променен е съществено интензитетът на помощта, което е довело до промяна в стойността на одобрената субсидия и размерът на авансовото плащане. Посочено е на какво основание е извършена промяната, но е неясно защо цитираното споразумение, което е с дата преди издаването и на двете заповеди не е взето предвид. При липса на пороците сочени като касационни основания за отмяна, постановеното от първоинстанционния съд решение, като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. Ответникът по касационната жалба не претендира разноски, поради което такива не му се присъждат. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо АПК, Върховният административен съд, пето отделение