Решение № 14115 от 24.11.2009 г. на ВАС по адм. д. № 11170/2009 г.

Решение № 14115 от 24.11.2009 г. на ВАС по адм. д. № 11170/2009 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Наталия Марчева Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на процесуалния представител на министъра на отбраната срещу решение № 10201 от 30.07.2009 г. по адм. д. № 11245/2008 г. по описа на Върховния административен съд, Пето отделение. Релевирани са оплаквания за нарушение на материалния закон. Ответницата Павлинка Евтимова Петрова от гр. Велико Търново моли решението да бъде оставено в сила. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Последната е постъпила в предвидения в чл. 211, ал. 1 АПК 14-дневен преклузивен срок, подадена е от надлежна страна и процесуално е допустима, но разгледана по същество е неоснователна. С решение № 10201 от 30.07.2009 г. по адм. д. № 11245/2008 г., Върховният административен съд, Пето отделение е обявил за нищожна Заповед на министъра на отбраната на Република България № РД-26-356 от 31.07.2008 г., с която на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДС, той е прекратил служебното правоотношение на Павлинка Евтимова Петрова от гр. Велико Търново на заеманата от нея длъжност "старши експерт по собственост, управление и организиране разпореждането с имоти частна държавна собственост, извън военно - жилищния фонд" в Регионален отдел "Управление и разпореждане с недвижими имоти" гр. Плевен към Дирекция "Управление и разпореждане с недвижими имоти" при Изпълнителна агенция "Държавна собственост на Министерство на отбраната", с ранг III младши, считано от 1.08.2008 г. Съдът е приел, че към 31.07.2008 г. Изпълнителна агенция "Държавна собственост на Министерство на отбраната" все още е съществувала като правоспособно юридическо лице. Компетентен да прекрати служебното правоотношение с жалбоподателката е бил нейният изпълнителен директор, а не министъра на отбраната. Издадената от последния заповед на 31.07.2008 г. се явява издадена при липса на компетентност. Направен е окончателния извод, че тази заповед е нищожна. Решението предмет на съдебен контрол от настоящата инстанция не страда от визираното в касационната жалба отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК - нарушение на материалния закон. По първоначалното дело е било безспорно установено, че Изпълнителна агенция "Държавна собственост на Министерство на отбраната" е създадена с Постановление на Министерския съвет № 265 от 30.12.1999 г. (обн. ДВ, бр. 6 от 21.01.2000 г.), с което е приет и Устройствен правилник на Изпълнителна агенция "Казармено - жилищен фонд и разпореждане с имуществото". Последната през 2001 г. е преименувана Изпълнителна агенция "Държавна собственост на Министерство на отбраната". Съгласно чл. 7, т. 7 от Устройствения правилник изпълнителният директор е този, който назначава и освобождава държавните служители в агенцията. С ПМС № 167 от 11.07.2008 г. за приемане на Устройствен правилник на Министерство на отбраната, е отменен Устройствения правилник на Изпълнителна агенция "Държавна собственост на Министерство на отбраната"- § 3 от постановлението. Дейността, архивът, правата и задълженията по договорите, сключени във връзка с дейността на тази агенция, се поемат от Министерство на отбраната по отношение управлението и разпореждането с движимите вещи и недвижими имоти-държавна собственост, необходимостта от които за Министерство на отбраната е отпаднала, а от Изпълнителна агенция "Социални дейности на Министерство на отбраната"- по отношение на управлението на жилищния фонд на Министерство на отбраната- § 9 от постановлението. Цитираното постановление влиза в сила от 1.08.2008 г. Следователно, преди тази дата министърът на отбраната не е бил оправомощен да прекратява договорите с държавните служители в Изпълнителна агенция "Държавна собственост на Министерство на отбраната". Това е можел да стори само изпълнителния директор на тази агенция. Правилно тричленният състав на ВАС е приел, че Заповед на министъра на отбраната на Република България № РД-26-356 от 31.07.2008 г., с която на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДС, той е прекратил служебното правоотношение на Павлинка Евтимова Петрова от гр. Велико Търново на заеманата от нея длъжност "старши експерт по собственост, управление и организиране разпореждането с имоти частна държавна собственост, извън военно-жилищния фонд" в Регионален център "Управление и разпореждане с недвижими имоти" гр. Плевен към Дирекция "Управление и разпореждане с недвижими имоти" при Изпълнителна агенция "Държавна собственост на Министерство на отбраната", с ранг III младши е нищожна, тъй като министърът на отбраната към този момент не е бил компетентен. Компетентността на административния орган се преценява към момента на издаване на административния акт. Съгласно чл. 146, т. 1 АПК първото основание за оспорване на административните актове е липсата на компетентност. Според чл. 168, ал. 1 АПК съдът е длъжен да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 АПК. По изложените в настоящите мотиви съображения касационната жалба се възприема като неоснователна, а обжалваното решение се оставя в сила. Ответницата по касация е направила искане за присъждане на разноски за този инстанция. Но по тава дело няма данни за направени от Петрова разноски, поради което такива не се присъждат. Водим от горното и на основание чл. 221 АПК, Върховният административен съд, петчленен състав, Втора колегия,