Решение № 15316 от 14.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 11047/2009 г.

Решение № 15316 от 14.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 11047/2009 г., 5-членен с-в, докладчик председателят Светла Петкова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 70 и чл. 68, ал. 1 от Закона за защита от дискриминация (ЗЗДискр.). Образувано е по жалба от Огнян Илиев Петков от с. Тлачане, област Враца, против решение № 9290/9.07.2009 г., постановено по административно дело № 7457/2009 г., по описа на Върховен административен съд, тричленен състав на седмо отделение. Релевирани са оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон - отменително основание по чл. 209, т. 3, предл. първо от АПК и моли решението да бъде отменено. Ответникът - Комисията за защита от дискриминация (КЗД) оспорва жалбата. Моли да бъде оставена без уважение, а оспореното решение - оставено в сила. Заинтересованата страна - Кметът на Кметството на с. Тлачане, област Враца, не изразява становище. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, петчленен състав, втора колегия намира, че касационната жалбата е подадена в законоустановения срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, поради което същата се явява процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна. С решение № 9290/9.07.2009 г., постановено по адм. д. № 7457/2009 г., Върховен административен съд, седмо отделение е отхвърлил жалбата на Огнян Петков от с. Тлачане, област Враца против решение № 71/30.04.2009 г., постановено по преписка № 187/2008 г., по описа на Комисия за защита от дискриминация и е осъден да заплати на административния орган сумата от 150, 00 (сто и петдесет) лева юрисконсултско възнаграждение. Съдът е приел, че оспорения пред него административен акт е постановен от компетентен орган, при спазване на административнопроизводствените правила, правилно приложение на материалния закон и в съответствие с целта на закона. Оспореното, пред настоящата касационна инстанция решение, не страда от инвокираното отменително основание по чл. 209, т. 3, предл. първо от АПК. Решаващият съдебен състав е преценил всички релевантни за спора доказателства в тяхната съвкупност и доводите на страните. Изложил е мотиви в подкрепа на извода си, че не е налице пряка причинно - следствена връзка между неблагоприятното отношение към лицето и причината за него, изразяваща се в някой от дискриминационните признаци в чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр. Извел е обосновано заключение, че спрямо Петков не е извършена множествена дискриминация по посочените от него признаци "лично положение" и "увреждане" от заинтересованата страна - Цветан Христов, в качеството му на кмет на с. Тлачане. Правилно е установил, че поведението на последното лице не може да се квалифицира като проява на дискриминационно отношение спрямо касатора. Първоинстанционният съд е спазил формулираното в чл. 9 от ЗЗДискр. и чл. 170 от АПК, правило за разпределение на доказателствената тежест в производството за защита от дискриминация - страната, която твърди, че е жертва на дискриминация, следва да докаже факти, от които се обосновава извод, че е налице дискриминация, а ответната страна да докаже, че правото на равно третиране не е нарушено. В случая, касационният жалбоподател не обосновава факти, от които да се черпи извод за проявено дискриминационно отношение по сочените от него признаци. Петков е имал възможност да представи доказателства в подкрепа на защитната си позиция, както пред КЗД, така и в хода на съдебно - административното производство пред инстанцията по същество. От ангажирания по делото доказателствен материал решаващият съдебен състав правилно е установил, че Кметът на кметството няма задължение да възстанови лицето на заеманата от него длъжност - "главен специалист - секретар". В производството пред административния орган е представено решение № 76/20.06.2001 г. (л. 3 и л. 4), постановено по гражданско дело № 26/2001 г., по описа на Районен съд - гр. Кнежа, с което съдът е обявил за нищожна заповед № 44 от 1.10.200 г. на кмета на Община Бяла Слатина, с която е прекратено трудовото правоотношение на Огнян Петков, заемащ длъжност - "главен специалист - секретар" в кметството на с. Тлачане, като издадена от некомпетентен орган и противоречаща на чл. 44, ал. 1, т. 3 и чл. 46, ал. 1, т. 4 от Закона за местното самоуправление и местната администрация (ЗМСМА). С решението си Районният съд е отхвърлил иска, предявен от Петков против Община Бяла Слатина за присъждане на 851,00 (осемстотин петдесет и един) лева, обезщетение за принудителна безработица по чл. 225 от Кодекса на труда (КТ). Родово компетентният съд не е постановил възстановяване на ищеца-касатор на процесната длъжност. Ако съдът отмени незаконната уволнителна заповед, ще е налице единственото условие за уважаване на иска за възстановяване на работа. Необходимо е към този момент спорното материално право да съществува и това обстоятелство да е доказано по несъмнен начин. В рамките на развилото се съдебно-административно производство, Иванов не доказва твърдените от него обстоятелства по безспорен начин. Следователно, недоказано се явява твърдението му за по-неблагоприятно третиране на основата на признаците по чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр. Също така правилна е преценката на съда, че между Петков и работодателя му със срочен трудов договор е било учредено трудово правоотношение на основание чл. 68, ал. 1, т. 1 от КТ. Поради това касаторът не е носител на потестативното право за възстановяване на работа. Неговият трудов говор е бил сключен за определен период от време и след изтичането на срока му, договорните отношения между двете страни са прекратени. На работодателя не е вменено задължението да продължи със същото лице трудовите си правоотношения, независимо от обстоятелството, че трудовият договор е бил многократно новиран. За това твърдяната от касатора правна възможност за възстановяване на трудовоправната връзка между договарящите се лица не съществува. Следващото касационно оплакване, наведено от Иванов е, че на заеманата от него длъжност е назначено друго лице - Наталия Таскова, без да е спазена изискуемата от закона редовна конкурсна процедура, поради несъответствие с нормата на чл. 46, ал. 1, т. 4 от ЗМСМА, се явява недоказано и неоснователно. Преценката за това кой служител в общинската администрация да бъде нает на трудово правоотношение е в правомощията на работодателя и не е предмет на настоящото административно производство. Ето защо, както от данните по административната преписка, така и от доказателствата, представени пред първата инстанция, категорично се налага изводът, че по отношение на Огнян Илиев Петков от с. Тлачане не е доказано наличие на дискриминация по смисъла на чл. 4, ал. 2 от ЗЗДискр. Тричленният състав на ВАС, след като е изследвал спорните правоотношения, правилно е приложил материалния закон. Не са налице инвокираните в касационната жалба основания за отмяна на атакуваното първоинстанционно решение. Следователно касационната жалба на Иванов се явява изцяло неоснователна и като такава същата следва да бъде отхвърлена, а решението - оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд, петчленен състав,