Решение № 2959 от 4.03.2013 г. на ВАС по адм. д. № 5037/2012 г.

Решение № 2959 от 4.03.2013 г. на ВАС по адм. д. № 5037/2012 г., III о., докладчик съдията Панайот Генков Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на председателя на Държавната агенция за бежанците при МС (ДАБ) срещу решение № 1152 от 05.03.2012 г., постановено по адм. дело № 11329/2011 г. от Административен съд - София град. В касационната жалба се съдържат доводи, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Ответникът - Джабар Расул Ради, гражданин на Ирак, чрез адв. Димов в открито съдебно заседание оспорва жалбата като неоснователна. Ответникът - зам. председателят на ДАБ, счита, че касационната жалба следва да бъде уважена. Представителят на Върховната административна прокуратура изказва мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Правилно административният орган бил отказал предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. Настоящият състав на Върховния административен съд - трето отделение, намира касационната жалба като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК за процесуално допустима, а разгледана по същество - за основателна. С обжалваното решение Административен съд - София-град е отменил решение № 560/25.10.2011 г. на зам. председателя на ДАБ, с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 от ЗУБ е отказан статут на бежанец и хуманитарен статут на Джабар Расул Ради и делото е върнато на председателя на ДАБ за ново разглеждане при спазване на дадените от съда указания. За да постанови този резултат, съдът е приел, че при издаването на акта, административният орган е нарушил процесуалноправните разпоредби, което било довело и до нарушение на приложимия материален закон. От събраните доказателства се установявало, че производството се било развило повече от една година, т. е. извън сроковете по ЗУБ, като липсвало надлежно продължаване на срока от страна на председателя на ДАБ. Наред с това в хода на административното производство административният орган не бил събрал доказателства за обстановката в гр. Наджаф, където бил живял чужденецът, а за гр. Насирия. Несъбирането на доказателства за обстановката в града, където е живял търсещият закрила и семейството му, а за друг град и изграденият на тази база извод, че там обстановката била спокойна, било довело до неизясняване на бежанската история, респективно до един незаконосъобразен акт. Дал е указания при новото разглеждане административният орган да събере актуална информация за града, където е живял оспорващият и за ситуацията там и едва тогава да бъде постановено и решение. Върховният административен съд - трето отделение, намира, че при установената по делото фактическа обстановка, изводите на първоинстанционния съд са неправилни. Неправилни са изводите на съда за същността на сроковете по чл. 75 от ЗУБ. Същите имат инструктивен характер. Непроизнасянето в указания от закона срок не преклудира правото на административния орган да се произнесе впоследствие. Отмяната на процесния административен акт поради изтичане на срока не влече последствия, които да променят бежанската история на чужденеца или пък фактическата обстановка, предвид обстоятелството, че и ДАБ и съдът се позовават само на официална и актуална информация за ситуацията в държавата по произход. Оттук неспазването на срока не може да повлияе и на постановения резултат. В този смисъл съществено нарушение на административнопроизводствените правила би било неизвършване на някое от процесуалните действия. В конкретния случай цялата законова процедура е била осъществена в съответствие със законовите изисквания и органът, макар и по-късно, се е произнесъл с валиден акт. Неправилна е и преценката на съда и по отношение събраните в административното производство доказателства. Според него административният орган се е позовал на справка, даваща сведения за обстановката в гр. Насирия, а не за гр. Наджаф, където е живял и откъдето идва търсещият закрила. В приложената по делото справка № 4989 от 10.10.2011 г. на дирекция "Европейски въпроси, международна дейност и Европейски бежански фонд" на ДАБ е отбелязано, че макар и същата да се отнася за гр. Насирия, област Тикрит, не е била открита информация, която да дава дори бегла представа за ситуацията в този град и затова информацията се отнася за южните провинции като цяло. Град Наджаф, област Наджаф, е една от южните иракски провинции. Затова и административният орган правилно при произнасянето си се е позовал на нея. Правилно административният орган е приел, че липсват предпоставките по чл. 8, ал. 1 от ЗУБ. Изтъкнатите от Джабар Расул Ради причини за напускане пределите на страната му по произход не обосновават основателен страх от преследване, което да е поради неговата раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група, политическо мнение и/или убеждение. Чужденецът не само не доказва, а и не твърди преследване, което да е по причина някой от посочените признаци. Не може да се приеме наличие на обоснован страх и индивидуализиране на заплахата от преследване по смисъла на Женевската конвенция от 1951 г. Сочените в отделните интервюта обстоятелства носят характер на криминални прояви, срещу които чужденецът следва да потърси защита от съответните компетентни органи в държавата си по произход, а не да търси закрила по реда на ЗУБ. Според справката на дирекция "Европейски въпроси, международна дейност и Европейски бежански фонд" на ДАБ положението в южните провинции се оценява като продължително стабилно. Иракските сили за сигурност контролирали шиитския юг, осигурявайки контрол над населението. В резултат на военната офанзива и масираното присъствие на иракската армия от 2007 г. досега ситуацията била значително стабилизирана. "Неислямското" поведение на населението все по-рядко се наказвало със смърт от шиитските екстремистки групировки, въпреки че отделни инциденти продължавали да се случват. Съживяването на икономиката и намаляването на високата безработица също били ключови фактори за постигане на дълготрайна сигурност. Провинциите Кербала и Наджаф били изцяло под контрола на иракските сили за сигурност, поради което изблиците на насилие били редки. Относително стабилната ситуация на сигурност в южните провинции периодично се нарушавала от атентати с масови жертви и насилие на ниско равнище, предимно в областите близо до Багдад. Необезпокоявани продължавали нападенията срещу представители на иракското правителство, членове на ИСС, членове на "Пробуждане" и изтъкнати граждани. Характеристиките на жертвите включвали най-вече представители и служители на правителството, партийни активисти, членове на движението "Пробуждане", представители на ИСС, религиозни и етнически малцинства, сунитски и шиитски духовници, журналисти, академици, лекари, съдии и адвокати, активисти за правата на човека и иракчани, работещи за НПО или САЩ и чуждестранни компании, търговци на алкохол, жени и ЛГТБ. Джабар Расул Ради не принадлежи към нито една от тези групи, затова и не може да се приеме, че за него съществува обоснован риск от преследване по смисъла на чл. 8, ал. 1 от ЗУБ. Не може да се приеме, че са налице и основанията по чл. 9 от ЗУБ за предоставяне на хуманитарен статут на чужденеца. Хуманитарен статут съгласно чл. 9, ал. 1 от ЗУБ се предоставя на чужденец, принуден да напусне или да остане извън държавата си по произход, тъй като в тази държава е изложен на реална опасност от тежки посегателства, като: смъртно наказание или екзекуция; изтезание или нечовешко или унизително отнасяне, или наказание; тежки и лични заплахи срещу живота и личността му като гражданско лице поради насилие в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт. Преди всичко изискването на закона е тази опасност да е реална. В конкретния случай търсещият закрила не е могъл да докаже такава реалност на заплахата. Правилно административният орган при вземане на решението си е отчел факта, че обстоятелствата, на които се позовава Джабар Расул Ради в различните интервюта, са непоследователно дадени. Същите съдържат множество противоречия и сравнени със сведенията, съдържащи се в интервютата, проведени със съпругата му, по отношение на която също тече процедура по реда на ЗУБ. Тези разминавания в сведенията будят основателно съмнение относно тяхната достоверност. Вероятността за съзнателно даване на неверни данни, целящи доказване на значими за ЗУБ обстоятелства е голяма. Въпреки че молбата за закрила на Джабар Расул Ради е от септември 2010 г., при постановяване на съдебното решение следва да се отчете ситуацията в държавата по произход към настоящия момент, в каквато насока са и многобройните указания по прилагане на критериите за предоставяне на закрила, установени в Женевската конвенция за бежанците от 1951 г. В тази връзка всеки решаващ орган или съд следва да отчита ситуацията такава, каквато е към момента на решаването на спора пред него. Сигурността на държавата по произход е динамично понятие и непрекъснато се променя, като доказателствата за действителното положение, от което да се направи извод за сигурността за живота на търсещия закрила, следва да са актуални. От последните данни за ситуацията в Ирак не може да се направи категоричен извод за наличие на вътрешен въоръжен конфликт по смисъла на чл. 9 от ЗУБ. Изхождайки от дефиницията на понятието "война" съгласно международното право и относимостта му към положението в Ирак, случващите се частични въоръжени конфликти не могат да се разглеждат като наличие на война. Макар и нестабилна, страната не е в гражданска война, военните действия на обединените въоръжени сили са преустановени. Очевидно в Ирак се наблюдават спорадични актове на насилие и вътрешен безпорядък, но е постигнат и значителен напредък в процеса на възстановяване на държавността. Цялостната оценка на ситуацията в страната въз основа на общоприетите критерии и дефиниции не позволява тя да бъде определена като достигаща границите на въоръжен конфликт. Според нормите на международното право Ирак не е нито окупирана държава, нито е страна, в която продължава действието на чуждестранно нахлуване, в които два случая би могло да е налице преследване на лица по една или повече от причините, изброени в Конвенцията от 1951 г. Установената липса на ситуация на вътрешен въоръжен конфликт в провинцията, от която идва търсещият хуманитарна закрила, сочи на неприложимост на разрешенията, дадени в решение С-465/2007 г. на СЕС по тълкуването на чл. 15, б. "в" от Директива 2004/1983 ЕО, които се преценяват във връзка с прилагане единствено на нормата на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ. По изложените съображения решението на Административен съд - София-град като неправилно следва да се отмени. След неговата отмяна на основание чл. 222 от АПК Върховният административен съд следва да се произнесе по същество. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ във връзка с чл. 222 от АПК, Върховният административен съд - трето отделение,