Решение № 11942 от 25.09.2020 г. на ВАС по адм. д. № 2710/2020 г.

Решение № 11942 от 25.09.2020 г. на ВАС по адм. д. № 2710/2020 г., VI о., докладчик председателят Румяна Папазова Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба на М. Гюрджеклиева от [населено място], [област], против решение № 14 от 06.01.2020 г., постановено по адм. дело № 531 по описа за 2019 г. на Административен съд - Пловдив, с което е отхвърлена жалбата й против решение № 2153-15-26/25.01.2019 г. на Директора на ТП на НОИ – гр. Пловдив, потвърждаващо разпореждане № [ЕГН]/прот. № 2140-15-783/05.11.2018 г. на Ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ – гр. Пловдив. Изложените оплаквания за необоснованост, нарушения на съдопроизводствени правила и неправилно прилагане на т. 66и от ПКТП (отм.); са относими към касационните основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът Директорът на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт, гр. Пловдив, е оспорил касационната жалба в писмен отговор. Прокурорът от Върховната административна прокуратура е дал мотивирано заключение за неоснователност на касационното оспорване. При извършената проверка се установи, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК. След като разгледа касационната жалба по същество, Върховният административен съд я намери за неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение Административен съд – Пловдив е отхвърлил жалбата на М. Гюрджеклиева против решение № 2153-15-26 от 25.01.2019 г. на Директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ), потвърждаващо разпореждане № [ЕГН]/протокол № 2140-15-783 от 05.11.2018 г. на ръководителя на пенсионното осигуряване, с което на жалбоподателката е отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на основание чл. 69б, ал. 2 от КСО поради неизпълнение на условието за придобит 15 години осигурителен стаж при условията на втора категория труд. За да постанови решението си, Пловдивският административен съд е приел, че положеният от лицето труд на длъжностите "технолог растителна защита" от 28.03.1983 г. до 01.01.1985 г. в ТКЗС Куртово Конаре и "специалист агроном растителна защита" от 01.01.1985 г. до 06.06.1985 г. в "Агрохимичен център" към НПК Георги Димитров - Пловдив не може да бъде зачетен от втора категория на основание т. 66и от ПКТП (отм.);. При извършената подробна и задълбочена преценка на събраните по делото доказателства съдът обосновано е приел за недоказано, че трудът е положен в оранжерийно производство под непосредствено и постоянно въздействие на вредни препарати за растителна защита. Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно. Неоснователен е касационният довод за необоснованост на съдебното решение. Първоинстанционният административен съд е установил правилно фактите по делото и ги е подвел към диспозицията на приложимата правна норма. Формираното вътрешно убеждение относно фактите и обстоятелствата от обективната действителност не се отклонява от правилата на формалната и правна логика в ненормирани от закона насоки. Изложеният в касационната жалба довод за съществени нарушения на съдопроизводствени правила, свързани с разпределението на доказателствената тежест, е неоснователен. При спазване на чл. 170, ал. 3 от АПК съдът е дал указания относно разпределението на доказателствената тежест съобразно правилото, че всяка страна е длъжна да установи фактите, на които основава своите искания или възражения. В пенсионното производство заявителят на право на пенсия е длъжен да докаже твърдените от него факти с представяне на документите по чл. 40, ал. 1 - 3 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж (НПОС): трудови, служебни, осигурителни книжки и с документ по утвърден образец, издадени въз основа на ведомости за заплати, други разходооправдателни документи и договори за възлагане на труд. Въз основа на тези документи пенсионният орган извършва категоризацията на труда в съответствие с разпоредбите на ПКТП (отм.);. Разпоредбата на чл. 67 от Правилника за категоризиране на труда при пенсиониране (ПКТП), в сила до 31.12.1999 г., на която се позовава касационната жалбоподателка, е изцяло неотносима към фактите по делото и правната им квалификация. Разпоредбата се прилага при категоризиране на труда на работниците и служителите, посочени в раздел I и II на правилника, а жалбоподателката претендира категоризиране от втора категория на труда, посочен раздел IV от правилника – чл. 66и във вр. с чл. 16, ал. 2, т. 2 от НПОС. Недопустимо е по пътя на разширителното тълкуване разпоредбата на т. 67 от ПКТП (отм.); да се прилага и по отношение на труда на работниците и служителите от раздел IV от правилника. За да бъде признат от втора категория на основание т. 66и от ПКТП, в сила до 31.12.1999 г., трудът трябва да е положен в оранжерийното производство на длъжности като агроном, техник по растителна защита, механик и монтьор по поддържане на съоръженията. По делото не са представени доказателства по смисъла на чл. 40, ал. 1 от НПОС, удостоверяващи полагане на труд в оранжерийното производство на изброените длъжности. От представените от лицето документи и събраните при извършените служебни проверки е установено, че съгласно данните от изплащателните ведомости трудът в ТКЗС Куртово Конаре е бил полаган в звено Овощарска бригада 263 на длъжност "технолог", а в "Агрохимически център" към НПК "Георги Димитров" - в звено Бригада 419 без длъжност. Длъжностите "агроном растителна защита" и "технолог растителна защита" не са били изпълнявани в оранжерийно производство, а на полето в овощни градини. При това фактическо положение първоинстанционният административен съд е обосновал правилния извод, че спорният трудов стаж следва да се зачете от трета категория съгласно т. 66 от ПКТП (отм.);. Оспореният административен акт е материално законосъобразен и като е отхвърлил подадената жалба като неоснователна, Административен съд – Пловдив е постановил правилно решение. Не се установяват касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 1 - 3 от АПК, поради което обжалваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора следва да бъде уважено искането на ответника по касация за юрисконсултско възнаграждение, което се определя в минималния размер от 100 лв. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 1 и 2 от АПК Върховният административен съд, шесто отделение,