Решение № 7590 от 9.06.2009 г. на ВАС по адм. д. № 1975/2009 г.

Решение № 7590 от 9.06.2009 г. на ВАС по адм. д. № 1975/2009 г., IV о., докладчик председателят Мария Костова Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Венелин Божилов Марков от гр. Монтана, против решение от 5.12.2008 г., постановено от Административен съд Монтана по адм. дело № 400/2008 г. В касационната жалба не са посочени конкретни отменителни основания, но от обстоятелствената й част може да се направи извод, че се претендира отмяна на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон - отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът - кметът на община Монтана не взема становище по касационната жалба. Заинтересованите страни също не изразяват становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава следното становище: Касационната жалба е неоснователна. Не са налице касационните основания, визирани в жалбата. По отношение на касатора има започнала процедура по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, поради което не би могъл да заяви правата си по реда на § 61 от ПЗР на ППЗСПЗЗ, а и по един категоричен начин не е удостоверено отстъпване право на ползване върху процесния имот. Приложеното удостоверение № 3107/29.06.1992 г. от кмета не е доказателство за предоставена земя за ползване, тъй като е издадено през 1992 г., поради което правилно и законосъобразно административният орган е отказал трансформация на собствеността по реда на § 4а от ПЗР на ЗСПЗЗ и правилно и законосъобразно съдът е отхвърлил жалбата, с оглед разпоредбата на § 4 и следващи от ПЗР на ЗСПЗЗ. Визираните в жалбата прекарване на ток, постройка и обработка на земята повече от 25 години са твърдения на касатора, които са ирелевантни с оглед процедурата по § 4 и следващи от ПЗР на ЗСПЗЗ, поради което решението е законосъобразно и следва да остане в сила. Върховният административен съд, четвърто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд Монтана в производството по § 62, ал. 3 от ПЗР на ПМС № 456/11.12.1997 г. за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ е отхвърлил жалбата на настоящия касатор против заповед № 1259/30.05.2008 г. на кмета на община Монтана, с която на ползвателя Венелин Божинов Марков е отказано правото да придобие собствеността по реда на § 4а от ПЗР на ЗСПЗЗ върху 600 кв. м. от имот № 1884 по помощния план на зона "Парта", местността "Палековото", землище Кошарник. Съдът е приел, че молителят е подал молба за трансформация на правото му на ползване в право на собственост още през 1992 г., поради което не може да се ползва от реда по § 62 от ПЗР на ППЗСПЗЗ, приложим само спрямо лица, които не са заявили права по § 4а или 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ. Така постановеното решение е правилно. От писмените доказателства по приложената административна преписка е установено, че с молба вх. № АБ-94-В-393/30.06.1992 г. Венелин Божинов Марков е поискал да му бъде извършена оценка на имот от 750 кв. м., предоставен му за ползване по силата на нормативните актове, посочени в § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, представляващ лозе с 20 бр. лози и 650 кв. м. овощна градина ведно с построената в имота вила от 18 кв. м. В случая ползвателят е заявил права върху имота още с приемането на § 4а (обн. ДВ, бр. 28/1992 г.), като молбата му е разгледана по тогавашния ред - съгласно § 5 от ПЗР на ППЗСПЗЗ (в редакцията от ДВ, бр. 34/1992 г.), като e изготвена оценка на имота съобразно изискванията на § 4а, ал. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ и размера на таксата в случаите на § 4а, ал. 2 от ПЗР на ЗСПЗЗ, обективирана в приложения по административната преписка оценителен протокол от 8.12.1992 г. По делото няма данни, че оценката е съобщена на жалбоподателя, но в съдебно заседание самият той заявява, че е запознат с оценителния протокол, но не е заплатил сумата по оценката, тъй като близо 200 души също не са платили. Оттук се налага извода, че се касае за незавършена процедура за придобиване на собствеността по реда на § 5 от ПЗР на ППЗСПЗЗ, по причини за които молителят отговаря. Разпоредбата на § 61, ал. 1 от ПЗР на ППЗСПЗЗ предоставя възможност на ползвателите, имащи права по § 4а и 4б, да подадат заявления до кмета на общината в срок до 31.01.1998 г., но само при условие, че не са ги заявили в предходните процедури. В настоящата хипотеза е безспорно, че ползвателят не само, че ги е заявил с молба от 1992 г., но и по своя вина е бездействал и не е заплатил цената на земята в нито един от неколкократно удължаваните срокове за това. Ето защо е недопустимо молбата му да се разглежда наново по реда на § 62 от ПЗР на ППЗСПЗЗ. При наличие на висяща предходна процедура по § 5 от ПЗР на ППЗСПЗЗ, административният орган въобще не е следвало да се произнася по същество, а да остави молбата без разглеждане. Въпреки това, с обжалвания административен акт е постигнат правилен краен резултат и първоинстанционният съд законосъобразно е отхвърлил жалбата против заповедта на кмета на община Монтана. По изложените съображения не са налице основания за отмяна на обжалваното решение и същото като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение