Решение № 3356 от 11.03.2013 г. на ВАС по адм. д. № 5429/2012 г.

Решение № 3356 от 11.03.2013 г. на ВАС по адм. д. № 5429/2012 г., VIII о., докладчик председателят Цветанка Табанджова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК вр. чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано е по касационна жалба на директор Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" Варна при ЦУ на НАП (сега Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика") срещу решение № 501/2012 г. по адм. д. № 1695/2011 г. на Административен съд - Варна, с което е отменен РА № 031003188/10.12.2011 г., потвърден с решение № 124 от 22.03.2011 г., с който е установена отговорност по чл. 21 ДПК (отм.) на Катерина Вълчева Шербечян за несъбрани задължения на дружеството, установени с РА № 2500072 от 21.06.2007 г. Твърди се, че съдебният акт страда от пороците по чл. 209, т. 3 АПК - материална незаконосъобразност и необоснованост. Иска се отмяната му и отхвърлянe на жалбата, като бъде присъдено юристконсултско възнаграждение за двете инстанции. Ответната страна - Катерина Шербечян, чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата и моли съда да я отхвърли, като неоснователна, а първоинстанционният съдебен акт да остави в сила. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за основателност на постъпилата жалба. Върховният административен съд, осмо отделение, счита касационната жалба за допустима, като подадена в срок, от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване акт и при наличие на правен интерес. Разгледана по същество същата е неоснователна, което настоящият състав мотивира, както следва: За да отмени РА № 031003188/10.12.2011 г., потвърден с решение № 124 от 22.03.2011 г. на директор Дирекция "ОУИ" Варна, съдът е приел, че в проведеното ревизионно производство липсва основна предпоставка - заявяване на конкретните факти и обстоятелства, за които се твърди, че са укрити от задълженото лице, което представлява несъобразяване с нормата на ал. 1 на чл. 21 от ДПК (отм.) от страна на органа по приходите и опорочава ревизията като цяло. В ревизионния акт отсъства посочване на фактите и обстоятелствата, които органът по приходите приема за правно релевантни, липсва и анализ на доказателствата, който да сочи на такива факти и обстоятелства. Изводите в решението на директора на Дирекция "ОУИ" за неизпълнение от страна на Катерина Шербечян, в качеството й на управител на "Каро Акопович 2001" ЕООД, на задълженията й да отрази счетоводно извършени продажби на МПС, да начисли ДДС по облагаеми доставки, да обяви действителния размер на задълженията на дружеството по ЗДДС и ЗКПО в подадените СД за ДДС и ГДД по чл. 51 ЗКПО, с което е укрила определени факти и обстоятелства, свързани с данъчните задължения на дружеството, не са основани на анализ на цялостната дейност на дружеството и неговото имуществено състояние, а на основата на изолирани и непълни доказателства. Действията на Катерина Шербечян по укриване на правно значими факти са недопустимо презюмирани с наличието на влезлия в сила ревизионен акт, установяващ задължения за управляваното от нея дружество. По изложените съображения съдът е приел, че са допуснати съществени процесуални нарушения и неправилно тълкуване на закона, в резултат на което е намерил за недоказано укриването на факти и обстоятелства от страна на Катерина Шербечян, в качеството й на управител на "Каро Акопович 2001" ЕООД при същевременно намаление на активите на дружеството за същия период, при наличие на неизпълнени данъчни задължения, установени с влезлия в сила РА № 2500072 от 21.06.2007 г., което изключва ангажирането на отговорността й по чл. 21 ДПК (отм.). Така постановеното решение е правилно и обосновано. С разпоредбата на чл. 21, ал. 1 ДПК (отм.) е регламентирана особен вид лична, неограничена и солидарна отговорност на членовете на органите на управление на юридическите лица за неизплатени данъчни задължения на последните, в случай, че са укрили факти и обстоятелства, които по закон са били длъжни да обявят пред данъчната администрация, или не са изплатили безспорно данъчно задължение и активите на юридическото лице са намалели през този период. Отговорността по силата на ал. 2 е до размера на неплатените данъчни задължение в рамките на намалението на активите на юридическото лице за периода между възникването на задълженията и установяването на обстоятелствата, водещи до отговорността. За да бъде реализирана отговорността по чл. 21, ал. 1 ДПК (отм.) следва да са налице кумулативно посочените в нея предпоставки: субект на отговорността да е физическо лице, имащо качество на орган на управление или управител на задължено лице по чл. 14, т. 1 и т. 2 ДОПК; това лице да е укрило факти и обстоятелства, които по закон е било длъжно да обяви пред данъчната администрация, или да не е изплатило безспорно данъчно задължение и активите на юридическото лице да са намалели през този период. При доказан фактически състав на някоя от двете хипотези, физическото лице отговаря за неизпълнени данъчни задължения на юридическото лице. Доказателствената тежест за установяване на елементите от фактическия състав на някоя от тези хипотези за реализиране на отговорността на трето лице - управител, е на органа по приходите, в качеството му на ревизиращ орган. При първата хипотеза законът придава правно значение на укриването на фактите и обстоятелствата, които по закон визираните лица са били длъжни да обявят пред данъчната администрация, като укриването е определящо за неизпълнението на данъчни задължения. Задължение на органа по приходите е да установи укриването на факти и обстоятелства като проявна форма на поведението на субекта на отговорността, кои са тези факти и обстоятелства, причинната връзка между укриването и невъзможността да бъдат събрани данъчните задължения за всеки конкретен случай. Следва да се отбележи, че само по себе си неизпълнението на задължението за заявяване на факти и обстоятелства от значение за определяне и изпълнение на данъчни задължения, не е достатъчно основание за реализиране на установената в чл. 21, ал. 1 ДПК (отм.) особена отговорност, тъй като неизпълнението може да е в резултат на различни причини, вкл. небрежност, а съобразно нормата абсолютно необходима предпоставка за възникване на отговорността е укриването на факти и обстоятелства от значение за данъчното облагане и изпълнение на данъчни задължения. Втората хипотеза, в условията на която възниква отговорността по чл. 21, ал. 1 ДПК (отм.) е, когато членовете на органите на управление не са изплатили безспорно данъчно задължение и активите на юридическото лице са намалели през този период. Безспорно е по делото, че при извършена ревизия по реда на чл. 122 ДОПК на "Каро Акопович 2001" ЕООД, приключила с РА № 2500072/21.06.2007 г., са установени задължения за ДДС и корпоративен данък, вкл. и за периода 1.01.2004 г. - 3.06.2005 г., през който период Катерина Шербечян е била управител и единствен представляващ на дружеството. Този ревизионен акт е връчен на управителя Красимир Желев Костадинов на 27.08.2007 г., не е обжалван и е влязъл в сила. Установено е също, че по този ревизионен акт е образувано изпълнително дело от 23.10.2007 г., но до датата на издаване на настоящия ревизионен акт за търсене на отговорност по чл. 21, ал. 1 ДПК (отм.) от Катерина Шербечян установените данъчни задължения на дружеството не са погасени. В съответствие с доказателствата по делото обаче е направения от първоинстанционният съд извод, че нито в ревизионното производство, нито в хода на съдебното производство органа по приходите не е заявил конкретни факти и обстоятелства, които да са укрити от Катерина Шербечян, в качеството й на управител на дружеството, и в резултат на които да е налице неизпълнение на данъчни задължения. Такива нейни действия са презюмирани единствено от наличието на установени данъчни задължения на дружеството и за период, през който тя е била негов управител. Вярно е, че Катерина Шербечян за периода 1.01.2004 - 31.05.2005 г., като единствен управител на "Каро Акопович 2001" е била длъжна да обяви пред данъчната администрация действителния размер на данъчните задължения на дружеството в подадените и подписани лично от нея СД за ДДС и ГДД по чл. 51 ЗКПО, но за да бъде ангажирана отговорността й следва да бъдат доказан и субективния елемент на осъществяваните от нея действия и бездействия, а именно укриване на конкретни факти и обстоятелства, които да са довели до неизпълнение на данъчни задължения. Не е обоснована и връзката между неправилното деклариране на данъчните задължения и несъбирането им, както и че поведението на Катерина Шербечян е единствената причина за констатираната несъбираемост. Органът по приходите не е установил, че е предприел всички необходими законови действия по предварителното обезпечаване на задълженията в ревизионното производство. Наличието на втората хипотеза на чл. 21, ал. 1 от ДПК (отм.) приходният орган е обосновал с продажбата на собствено на дружеството движимо и недвижимо имущество през м. февруари - м. април 2005 г., който период попада в периода на ревизията, за който в тежест на дружеството с РА № 2500072 от 21.06.2007 г. са установени данъчни задължения. За да бъде ангажирана отговорността на Катерина Шербечян при тази хипотеза обаче следва да са налице кумулативно двете предвидени в нея предпоставки, а именно неизплащане на безспорно установени данъчни задължения и активите на юридическото лице да са намалели през този период. В случая данъчното задължение безспорно е установено с влизане в сила на ревизионния акт - 27.08.2007 г., когато управител на дружеството е друго лице, а извършените от Катерина Шербечян прехвърлителни сделки са в началото на 2005 г., т. е. когато тези задължения не са били безспорно установени. В тази връзка незаконосъобразен и необоснован е направения извод от приходния орган, че неизплащането на безспорно установените данъчни задължения е в резултат на действията на Катерина Шербечян. Правилно съдът е приел, че е недопустимо извършените разпореждания с отделни активи да бъдат приравнени на намаление на активите, без конкретен анализ на движението на всички активи за релевантните периоди. Предвид изложеното, първоинстанционният съд правилно е приел, че фактическият състав на чл. 21, ал. 1 ДПК (отм.) не е доказан и правилно е отменил обжалвания ревизионен акт. Решението му не страда от сочените в касационната жалба пороци и следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора и на основание чл. 161, ал. 1 ДОПК на ответника следва да се присъдят претендираните разноски за заплатен адвокатски хонорар в размер на 30 050 лв. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение,