Решение № 4827 от 19.04.2017 г. на ВАС по адм. д. № 7170/2016 г.

Решение № 4827 от 19.04.2017 г. на ВАС по адм. д. № 7170/2016 г., VIII о., докладчик съдията Мария Радева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано е по касационна жалба на ЕТ "В. В. Д." с. М., област П. чрез процесуалния си представител адв. Ч. Д. срещу решение № 144/12.05.2016 г., постановено по адм. дело № 720/2015 г. по описа на административен съд В. Т., в частта с която е отхвърлена жалбата на едноличния търговец против РА № Р-04001514002385-091-001/15.06.2015 г., издаден орган по приходите при ТД на НАП В. Т., потвърден с решение № 374/04.09.2015 г. на Директора на Д. Д. осигурителна практика - Велико Търново при ЦУ на НАП. Релевират се оплаквания за неправилност на обжалваното съдебно решение поради допуснати нарушения при прилагането на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Според касатора така постановеното решение е неправилно поради несъобразяването му със събраните по делото доказателства и поради противоречие с нормите и принципите на Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28.11.2006 г. относно общата система на ДДС. В тази връзка отправя особено искане за спиране на производството по делото предвид отправеното преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз от състав на административен съд В. Т. и образуваното дело № С- 576/2015 г. Питането съдържа следните въпроси: 1./ Съвместното тълкуване на разпоредбите на чл. 273, чл. 2 § 1, б "а", чл. 9, т. 1 и чл. 14, т. 1 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28.11.2006 г. относно общата система на данъка добавена стойност при съобразяване на принципите на данъчен неутралитет и на пропорционалност води ли до извод, че съответната държава -членка е оправомощена да третира фактическата липса на стоки, доставени чрез облагаеми доставки на данъчнозадължено лице, като последващи възмездни облагаеми доставки от същото лице без да е установен техния получател по съображение, че това третиране има за цел избягване на плащането на ДДС? 2./ Тълкуването в посочените в предходната точка разпоредби предвид принципите на данъчен неутралитет и на пропорционалност, води ли до извод, че съответната държава-членка е оправомощена да третира липсата на счетоводно отчитане на данъчните документи за получени облагаеми доставки от данъчно задължено лице по посочения по-горе начин с оглед преследването на същата цел? 3./Взаимосвързаното тълкуване на разпоредбите на чл. 273, чл. 73 и чл. 80 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28.11.2006 г. относно общата система на данъка добавена стойност предвид принципите на еднакво третиране и пропорционалност води ли до извод, че държавите- членки са оправомощени да определят, чрез нетранспонирани норми на своето вътрешно законодателство данъчни основи за извършените от данъчно задълженото лице доставки на стоки извън общото правила на разпоредбата на чл. 73 и извън изричните дерогационни правила, посочени в разпоредбата на чл. 80 по съображение, че по този начин се цели от една страна избягването на плащане на ДДС, а от друга страна определянето на приблизително достоверна данъчна основа на съответните сделки. Касаторът иска отмяна на съдебното решение и отмяна на ревизионния акт, както и присъждане на направените по делото разноски. Ответникът по касационната жалба директорът на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. В. Търново при ЦУ на НАП чрез депозирано по делото писмено възражение я оспорва с искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 1 368 лв. за касационната инстанция. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за правилност на обжалваното решение в подробно писмено становище по съществото на делото. Върховният административен съд, осмо отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежно легитимирана страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения: С ревизионното производство са определени допълнителни публични задължения на основание чл. 122, ал. 2 от ДОПК както следва: ДДС в общ размер на 7 366,84 лв. и лихви в общ размер на 2 259,03 лв.; данък върху доходите на физически лица по реда на ЗДДФЛ в общ размер на 4 899,00 лв. и лихви в общ размер на 1 298,99 лв.; годишни изравнителни осигурителни вноски, както следва: за ДОО - общо 5 720,86 лв. и лихви в размер на 1 755,43 лв., за 30 - общо 3 667,01 лв. и лихви в размер на 965,21 лв. и за ДЗПО за УПФ - общо 2 291,88 лв. и лихви в размер на 719,53 лв. За да отхвърли жалбата в частта по ЗДДС, първоинстанционният съд е възприел констатациите на приходните органи, които в резултат на съвкупния анализ на събраните в хода на производството доказателства, в това число и извършената насрещна проверка на доставчикът "МЕТРО КЕШ ЕНД КЕРИ БЪЛГАРИЯ" ЕООД, са приели, че в счетоводството на жалбоподателя не са отразени 272 бр. фактури, поради което са налице данни за неотчетени реализирани приходи от продажбата на стоките по тези фактури и намира, че правилно органите по приходите са приели, че декларираните от лицето размери на приходите и разходите, както и резултатите по периоди, не могат да бъдат приети за верни. Предвид характера на стоките, органите по приходите са приели, че същите са реализирани в месеца, в който са издадени съответните фактури. Според съда правилно е определената от ревизиращите надценка, предвид взетите осреднените стойности по отчетните години и въз основа на предоставените от самото лице счетоводни документи, а именно като разлика между декларираните приходи и отчетната стойност на продадени стоки. При определянето й са използвани данните от представените от ревизираното лице книги за приходите и разходите за всички години и изписаната балансова стойност на стоките, а и тези надценки са декларирани от ревизираното лице по години в подадените ОПР и ГДД. В частта по ЗДДФЛ, първоинстанционният съд е приел отново констатациите на приходните органи, че при ревизията така констатираните превишения на разходите над доходите на лицето са приети като доходи с недоказан произход. Предвид факта, че лицето не е декларирало в подадените ГДД по ЗДДФЛ, а и в хода на ревизията не е доказало, че са налице доходи или други средства, с които биха могли да се финансират така извършените разходи, в случая е налице нарастване на имущественото състояние, несъответстващо на декларираните доходи. Конкретните размери на установените превишения са следните: за 2010 г. - 13 170,94 лв., за 2011 г. - 16 305,04 лв., за 2012 г. - 16 613,96 лв. и за 2013 г. - 14 440,63 лв. При ревизията така констатираните превишения на разходите над доходите на лицето са приети като доходи с недоказан произход. В хода на ревизията Диков не е представил документи за налични разполагаеми суми към 01.01.2010 г. с РА е определено начално салдо в размер на 0,00 лв. Размерът на приходите в паричните потоци е формиран от установените получени в брой суми от касата на едноличния търговец. Разходите са формирани от установените размери на: вноски по банковата му сметка; вноски в касата на едноличния търговец; от разходите за придобиване на автомобил и недвижим имот в с. М., в режим на СИО; разходи за издръжка и живот, които са формирани на база информацията от Националния статистически институт. В частта по КСО и ЗЗО, АС В. Т. е приел че разпоредбата на чл. 124а ДОПК, в сила от 15.02.2011 г., е материалноправна и доколкото не й е придадено обратно действие, същата не може да служи като основания за определяне на допълнителни осигурителни задължения по реда на чл. 122 за осигурителни периоди преди влизането й в сила и е отменил РА за установените публични задължения за ДОО за 2010 г. от 894,40 лева, лихва от 528,89 лева, ЗО, 650,48 лева и лихва от 274,60 лева, ДЗПО от 406,55 лева и лихва от 240, 41 лева или общо за 2995,33 лева . Обжалваното решение е правилно постановено. В частта по ЗДДС законосъобразни са изводите на първоинстанционния съд, че от изслушаната СИЕ, е налице нередовно счетоводство по смисъла на на чл. 9, ал. 1, т. 3 от Закон за счетоводството, действаща към посочения период. Доколкото отчитането на продажбите на стоки по с/ка 304 или изписването на стоките е ставало не хронологично, а в края на периода, по групи стоки съобразно тяхната стойност, това доказва освен нередовния характер на счетоводството, поради което същото не може да бъде ценено по реда на чл. 182 от ГПК приложим по силата на § 2 от ДОПК. Следователно, така воденото счетоводство не може да даде представя за реално дължимите данъци, поради което е налице обстоятелство даващо основание за облагане по особения ред по чл. 122, ал. 2 от ДОПК. Несъстоятелни са оплакванията на касатора, че част от стоките са били използвани за лично потребление. Поради нередовно воденото счетоводство е невъзможно да се направи точно разграничение коя част от закупените вещи са за лично потребление и кои за търговската му дейност. Относно от факта, че част от лични карти, с които са извършвани покупките в "Метро кеш енд кери" ЕООД са били с картодържател членове на семейството, следва да бъде отбелязано, че в последното съдебно заседание са представени уведомления по чл. 62 от КТ регистрирани в НАП за процесния период, от които е видно, че съпругата и синът му са работили в търговското предприятие като наемни работници, поради което същите са имали качеството длъжностно лице по смисъла на чл. 93 от НК респ. МОЛ и са могли да ангажират отговорността на търговеца. За пълнота на изложението, следва да се посочи, че съдът взе предвид отправеното особено искане от страна на касатора за спиране на производството по делото до приключване на образуваното дело № С- 576/2015 г. от Съда на Европейския съюз. Съгласно постановеното на 05.10.2016 г. решение на СЕС по дело С-576/15, чл. 2, § 1, б. "а", чл. 9, § 1, чл. 14, § 1 и членове 73 и 273 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 г. относно общата система на ДДС, както и принципът на данъчен неутралитет трябва да се тълкуват в смисъл, че допускат национална правна уредба като разглежданата в главното производство, по силата на която, когато в склада на данъчнозадълженото лице липсват стоки, които са му доставени, и свързаните с тях данъчни документи не са отразени в счетоводството на данъчнозадълженото лице, данъчната администрация може да презюмира, че данъчнозадълженото лице впоследствие е продало посочените стоки на трети лица, и да определи данъчната основа за продажбите на посочените стоки на базата на фактите, които са й известни, в съответствие с правила, които не са предвидени в посочената директива. Запитващата юрисдикция следва обаче да се увери, че разпоредбите на тази национална правна уредба не надхвърлят необходимото за осигуряване на правилното събиране на ДДС и за предотвратяване на измамите. Предвид гореизложеното настоящият съдебен състав счита, че решението на първоинстанционния съд в частта по ЗДДС не страда от пороците, посочени от касатора и като правилно следва да бъде оставено в сила - чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК. В частта по ЗДДФЛ законосъобразни са изводите на съда, че са налице данни за неотразяване на получени документи във воденото счетоводство за всички ревизирани периоди, същите обосновават прилагането на разпоредбите на чл. 122 от ДОПК при определянето на основите за облагане с данък по реда на чл. 48, ал. 2 от ЗДДФЛ за целия ревизиран период, при което основите за облагане за всички ревизирани периоди са формирани на еднакъв принцип, като приходите са увеличени с размерите на декларираните от лицето приходи и разходи за дейността с установени от тях размери на неотчетени приходи и разходи. Размерът на неотчетените приходи е формиран по ред, идентичен с приложения при определянето на задълженията по ЗДДС. П. съдът е установил, че с ревизионния акт е определена и данъчната основа за облагане с преки данъци за ревизираните години. В частта по КСО и ЗЗО правилно първоинстанционният съд е приел че с оглед липсата на доказателства за произхода на дохода, чийто размер при настоящото производство е установен по реда на чл. 122 от ДОПК, респективно за това, че той е от дейност, която не подлежи на облагане, правилно органите по приходите са приели, че същият произтича от извършвана трудова дейност, за която са дължими задължителни осигурителни вноски като самоосигуряващо се лице. В условията на ревизия по чл. 124а от ДОПК, размерът на установените недекларирани доходи, правилно е квалифициран от ревизиращите органи като доход от дейността на самоосигуряващо се лице, като същият е включен в общия размер на годишния осигурителен доход, върху който жалбоподателят е следвало да внася задължителни осигурителни вноски за ДОО, ДЗПО-УПФ и 3О. Предвид изхода на делото, на ответната дирекция се дължи юрисконсултско възнаграждение за касационното производство в размер на 1 368 лв., съгласно чл. 161, ал. 1 ДОПК. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, осмо отделение,