Решение № 241 от 28.12.2017 г. на ВКС по н. д. № 860/2017 г.

Решение № 241 от 28.12.2017 г. на ВКС по н. д. № 860/2017 г., II н. о., НК, докладчик съдията Петя Шишкова Касационното производство е по реда на чл. 346, т. 1 от НПК. Образувано е по повод на постъпили касационни жалби от подсъдимия О. С. И. и гражданския ищец и частен обвинител Е. Д. А., чрез процесуалните им представители, срещу решение № 170 от 30.06.2017 г., постановено по ВНОХД № 180/2017 г. на Апелативен съд - гр. Варна, с което е изменена присъда № 4/9.02.17 г. по НОХД № 241/16 г. на Окръжния съд в гр. Търговище, като размерът на присъденото обезщетение на А. е увеличен на 70 000 лв. и е отменено определянето на пенитенциарно заведение. В останалата й част, присъдата, с която на И. е наложено наказание "лишаване от свобода" за срок от шест години и осем месеца за престъпление по чл. 115 от НК, е потвърдена. Двамата жалбоподатели са останали недоволни от размера на присъденото обезщетение за неимуществени вреди. Според подсъдимия той е завишен, тъй като съдът не е съобразил, починалият не е имал близки връзки с майка си, нито й е помагал със средства. Не е имал собствени доходи, а времето, през което не е бил в затвора, прекарвал в кръчмата. А. счита, че гражданският иск е следвало да бъде уважен в пълния му предявен размер от 150 000 лв. Освен това намира наложеното наказание за явно несправедливо и моли убийството да бъде преквалифицирано в такова по чл. 116, ал. 1, т. 6 от НК, защото е осъществено с особена жестокост и по особено мъчителен за пострадалия начин. В съдебното заседание защитникът на подсъдимия поддържа касационната жалба по изложените в нея съображения. Представителят на ВКП поддържа, че наложеното наказание следва да бъде увеличено. Самият подсъдим желае решението на въззивния съд да бъде оставено в сила. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакувания съдебен акт в пределите по чл. 347, ал. 1 от НПК, намери следното: Искането за преквалификация на престъплението от убийство по основния състав в такова по по-тежко квалифицирано, не би могло да бъде уважено. Във въззивното решение подробно е разяснена несъстоятелността на подобна претенция. Повторното поставяне от страна на повереника на въпроси, на които съдът вече е отговорил, без изтъкване на аргументи за несъгласие с дадения отговор, граничи със злоупотреба с процесуални права. Касационната инстанция няма как да не се съгласи, че според действащото законодателство, функцията по повдигане на обвинението е възложена единствено на прокурора. Негово суверенно право е инкриминирането на фактите, изпълващи е конкретно съдържание на всеки елемент от състава на престъплението, както и подвеждането им под определена правна квалификация. Частният обвинител може да поддържа обвинението наред с него, но не и сам да решава какво да бъде то. След като прокурорът е преценил, че с извършеното деяние О. И. е осъществил състава на престъпление по чл. 115 от НК, внесъл е за разглеждане в съда именно такова обвинение, и не го е изменил по реда на чл. 287, ал. 1 от НПК, процесуално недопустимо е съдът служебно или по искане на друга страна да приложи закон за по-тежко наказуемо престъпление. В принципен план, за съда не съществува пречка да констатира, че е проявена особена жестокост или, че начинът на умъртвяване е бил особено мъчителен за пострадалия, в съответствие с изискването на чл. 102, т. 3 от НПК без да е повдигнато такова обвинение, но тези обстоятелства няма как да се отразят на правната квалификация. Те биха били основание единствено за определяне на по-тежко наказание. С оглед на изложеното, доводът за несправедливост на наложеното наказание, следва да се обсъжда при съобразяване с установените в санкционната част на нормата на чл. 115 от НК граници на лишаването от свобода от десет до двадесет години. Съдебното производство пред окръжния съд в гр. Търговище е проведено по реда на гл. ХХVII от НПК, като подсъдимият е признал изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и се е съгласил, да не се събират доказателства за тях. Особените правила на процедурата са задължили съда да редуцира определеното наказание с една трета, поради което преценката за евентуално наличие на касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 3 от НПК, следва да бъде отнесена към лишаване от свобода за срок от десет години. Настоящият съдебен състав намери, че срокът на лишаването от свобода е правилно отмерен и наложеното наказание не е явно несправедливо. Съдът е констатирал само смекчаващи обстоятелства: чисто съдебно минало, добри характеристични данни и подкрепа от жителите на [населено място], младата възраст, изразеното съжаление за извършеното, подбудите, фактът че разправията е ескалирала във физически конфликт по инициатива на пострадалия, както и по-леката форма на умисъла. При така установената липса на отегчаващи обстоятелства и отчетените смекчаващи, съдът напълно обосновано е определил наказанието в минималния размер от десет години. Проведеното съкратено съдебно следствие задължава касационната инстанция да провери твърденията на частния обвинител за проявена особена жестокост и особено мъчителен начин на причиняване на смъртта, като ги съпостави с фактите, посочени в обвинителния акт, които са приети за установени по несъмнен начин. Пострадалият е получил удар с глава в лицето, два силни удара по тила и врата, нанесени му със счупения крак от маса, причинили черепно-мозъчната травма, довела до смъртта му. След като е паднал, подсъдимият продължил да го удря и рита, но тези удари не са били със значителна сила, тъй като са причинили само охлузвания и кръвонасядания. Не са били и продължителни, защото скандалът е привлякъл вниманието на съседа А., който е повикал А. И., двамата отишли в барчето "бегом" и преустановили побоя. Така описаното поведение на О. И. не обективира признаците "особена жестокост" и "особено мъчителен начин". То не се отличава с изключителна ярост, ожесточение, отмъстителност или садизъм. Причинените мъки на пострадалия не превишават по продължителност или интензитет страданията при други подобни случаи на убийство. Претенциите за изменение на въззивното решение в гражданската му част също са неоснователни. При определяне на размера на дължимото обезщетение за претърпени от майката на убития неимуществени вреди, съдебните инстанции са съобразили всички аргументи, изтъкнати в двете касационни жалби. Обстоятелството, че Х. е пребивавал значително време в затвора и в чужбина, както и че не е имал постоянни трудови доходи, са основанието, поради което Окръжният съд в гр. Търговище е уважил предявения граждански иск в занижен размер от 30 000 лв. Въззивният съд също е взел под внимание така установените факти, но правилно е преценил, че те са надценени за сметка на преживените страдания на майката от загубата на сина й. Извършил е допълнителен самостоятелен анализ на показанията на св. К. И. и е обосновал извод, че А. Х. е бил опора на майка си, както в морално, така и в материално отношение, че е бил единственият й близък, а след смъртта му дъщеря й и зет й са изправени пред необходимостта да наемат болногледачка. С оглед изложеното, апелативният съд е коригирал допуснатата несправедливост при определяне на дължимото обезщетение, като е уважил гражданския иск в размер на 70 000 лв. Според касационната инстанция сумата отговаря на изведения в чл. 52 от ЗЗД критерий. Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение,