Решение № 2937 от 21.3.2023 г. на ВАС, VI о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на А. Станева, чрез процесуален представител адв. К. Димитрова, против Решение 2622 от 19.04.2022 г., постановено по адм. дело 6381/2021 г. по описа на Административен съд София-град, с което е отхвърлена жалбата й против Експертно решение 1015 от 10.05.2021 г. на Специализиран състав по вътрешни, белодробни и ССЗ на Национална експертна лекарска комисия (НЕЛК). Наведените доводи за наличие на допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, неправилно приложение на материалния закон и необоснованост на първоинстанционния съдебен акт са относими към касационните основания за отмяна по чл. 209, т.3 АПК. Иска се отмяна на първоинстанционното съдебно решение и вместо него постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отмени експертното решение. Ответникът Териториална експертна лекарска комисия към МБАЛ Национална кардиологична болница , чрез адв. Гешева, в писмен отговор изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Моли за присъждане на сторените разноски. Ответниците Агенция за хората с увреждания, Национална експертна лекарска комисия, Регионална дирекция Социално подпомагане София-град, Териториално поделение на Националния осигурителен институт София-град не ангажират становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Посочва, че административният съд е изяснил релевантните за спора факти и обстоятелства и е изследвал законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 АПК, достигайки до обосновани изводи за неоснователност на съдебното оспорване. Върховният административен съд състав на шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, касационната жалба е неоснователна. При извършване преценка по прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение, в съответствие с чл.220 АПК, касационният състав приема от правна страна следното: Предмет на съдебен контрол за законосъобразност в първоинстанционното производство е ЕР 1015 от 10.05.2021 г. на специализиран състав по вътрешни, белодробни и сърдечно-съдови заболявания на НЕЛК София-град, с което е потвърдено ЕР 0206 от 01.02.2021 г. на ТЕЛК за общи заболявания към МБАЛ Национална кардиологична болница ЕАД. С ЕР на ТЕЛК е извършено освидетелстване на лицето А. Станева като й е определен 30 % трайно намалена работоспособност, с водеща диагноза [заличен текст]. В решението са посочени общи заболявания, както следва: [заличен текст]. Определеният процент намалена работоспособност е за срок от три години - до 01.02.2024 г. Цитираното ЕР е обжалвано от А. Станева в законоустановения срок. След преглед на приложените в медицинското досие на освидетелстваното лице медицински документи, НЕЛК се е произнесла с ЕР 1015 от 10.05.2021 г. като е потвърдила изцяло оспореното ЕР на ТЕЛК. Административния орган е установил, че А. Станева е диагностицирана със [заличен текст]. При наличието на множество оплаквания НЕЛК потвърждава ЕР на ТЕЛК по всички показатели, като определя 30 % трайно намалена работоспособност в съответствие с т. III от Методиката за прилагане на отправните точки за оценка на трайно намалената работоспособност в проценти от Приложение 2 към чл. 63, ал. 3 от НМЕ, в приложимата редакция от ДВ бр. 79/08.09.2022 г. С решението, най висок процент трайно намалена работоспособност е определен за диагнозата [заличен текст], с документални данни за [заличен текст]. Първоинстанционният съд приема, че обжалваният административен акт е постановен от компетентен по смисъла на чл. 103, ал. 4 от Закона за здравето във връзка с чл. 3 от Наредбата за медицинската експертиза (НМЕ) орган, в установената от чл. 59, ал. 2 от АПК форма и при спазване на административнопроизводствените правила. Посочено е, че решението е взето от специализиран състав по вътрешни, белодробни и сърдечно-съдови болести, определен съобразно водещата диагноза, в изпълнение на чл. 49, ал. 1 от Правилника за устройството и организацията на работа на органите на медицинската експертиза и на регионалните картотеки на медицинските експертизи (ПУОРОМЕРКМЕ). Не е установено и нарушение на изискването в специализирания състав да бъдат включени не по-малко от трима лекари заедно с неговия председател (чл. 18, ал. 3 от правилника). Експертното решение е постановено в състав от председател и двама специалисти. Съотнасяйки установената фактическа обстановка към релевантната правна уредба, първоинстанционният съд намира издадения административен акт за законосъобразен и отхвърля оспорването. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира обжалваното решение за валидно, допустимо и правилно. Настоящият касационен състав изцяло споделя фактическите установявания на първоинстанционния съд, които вярно отразяват обстоятелствата по делото, релевантни за правилното разрешаване на правния спор. Процесното решение е постановено при наличие на положителните и при липса на отрицателни процесуални предпоставки за разглеждане на жалбата, по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд. Решаващият съд изпълнява задължението си по чл. 168 АПК като извършва съответния съдебен контрол на оспорения административен акт по критериите, посочени в чл. 146 АПК. При постановяване на процесния съдебен акт не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Въз основа на приложената административна преписка и на надлежно събрания доказателствен материал в хода на съдебно - административното производство пред първата инстанция, фактическата обстановка е установена, съобразно юридическите и доказателствени факти от значение за законосъобразността на оспорения акт на администрацията и подведена под вярната правна квалификация. Съдебното решение се основава на обоснованата преценка на събраните доказателства, като е постановено в съответствие с приложимите за казуса материалноправни норми. По силата на чл. 101, ал. 7 от Закона за здравето, принципите и критериите на медицинската експертиза, редът за установяване на временна неработоспособност, видът и степента на увреждане, степента на трайно намалена работоспособност, потвърждаване на професионална болест, както и условията и редът за извършване на медицинска експертиза по чл. 103, ал. 3 се определят с Наредба за медицинската експертиза (НМЕ). Съгласно чл. 103, ал. 4 от Закона за здравето, във връзка с чл. 3 от НМЕ, експертизата на вида и степента на увреждане, степента на трайно намалената работоспособност и професионалните болести се извършва от ТЕЛК и НЕЛК. Съгласно чл. 62 от НМЕ, видът и степента на увреждането/степента на трайно намалената работоспособност се определят въз основа на представената медицинска документация, обективираща степента на увреждане и функционален дефицит на заболелия орган и/или система, и при необходимост - въз основа на подробна клинико-експертна анамнеза, задълбочен клиничен преглед и насочени лабораторни и функционални изследвания. Установеното увреждане, стадият на неговото развитие и обусловеният функционален дефицит се съобразяват със съответната отправна точка съгласно Приложение 1 към чл. 63, ал. 1 от НМЕ. В конкретния случай процентът трайно намалена работоспособност за водещата диагноза на А. Станева е съобразен с Приложение 1 към чл. 63, ал. 1 от НМЕ Отправни точки за оценка на трайно намалена работоспособност и на вида и степента на увреждане в проценти , [заличен текст]. Изследване на [заличен текст] в рамките на производството пред ТЕЛК е направено на 08.01.2021 г., а решението на ТЕЛК е от 01.02.2021 г. тоест комисията е взела решението си въз основа на резултати от медицинско изследване извършено в кратък период преди освидетелстването. Другото заболяване на А. Станева, за което се следва процент трайно намалена работоспособност е - [заличен текст], т. 2.2 й е определена 30 % трайно намалена работоспособност. ТЕЛК и НЕЛК за разполагали с амбулаторен лист за диагнозата [заличен текст] от 29.10.2020 г. и резултати от изследвания и амбулаторен лист за диагнозата [заличен текст] от 08.10.2020 г. и ЕКГ. За състояние след ИМИ в БЛЗМА / м.06.2017 г. / с [заличен текст] са определени 20 % трайно намалена работоспособност, съгласно част 7 Нервни болести , т. [заличен текст] [заличен текст]. Относно [заличен текст], е посочено, че последната хоспитализация е в Център за психично здраве, гр. София от 12.10.2020 г. до 16.10.2020 г. с [заличен текст]. Поради характера на описаната симптоматика, не се следва процент трайно намалена работоспособност, тъй като състоянието не се обхваща от Забележка към част 2 Психични болести , раздел [заличен текст] [заличен текст] от НМЕ. Според вещото лице, психиатър А. Станева няма диагностичен проблем по отношение на [заличен текст] диагноза, който да изисква нови изследвания и насоки. Самото заболяване търпи известни колебания в зависимост от външни стресови стимули и общо състояние на освидетелстваната. При наличие на [заличен текст], [заличен текст] се обостря. Това е целта на преосвидетелстването в случая през три години, преценка на актуалното състояние. Когато симптомите продължат по дълго време, се регистрира, че персистират и се отбелязва по висока тежест на заболяването. В контекста на изложеното, обоснован е изводът, че тъй като при жалбоподателката са констатирани повече от едно заболявания, процентът трайно намалена работоспособност се определя съгласно Приложение 2 към чл. 63, ал. 3 от НМЕ, Методика за прилагане на отправните точки за оценка на трайно намалената работоспособност (вида и степента на увреждане) в проценти /ред. ДВ бр. 79 от 2020 г., в сила от 08.09.2020 г./. Според т. 3, когато са налице няколко увреждания, независимо дали са за заболявания от общ характер, или за заболявания с причинна връзка, за всяко от които в отправните точки за оценка на трайно намалената работоспособност / вид и степен на увреждане е посочен отделен процент, оценката на трайно намалената работоспособност / вид и степен на увреждане се определя, като се взема най високият процент по съответната отправна точка на най тежкото увреждане. Останалите проценти за съпътстващ увреждания не се вземат предвид при оценката, но се изписват в мотивната част на експертното решение. Правилно е посочено, че според чл. 40, ал. 1, т. 1 от ПУОРОМЕРКМЕ, териториалните експертни лекарски комисии могат да вземат решение само по документи без преглед на лицата, когато представената медицинска документация обективира степента на увреждане и функционален дефицит на заболелия орган и/или система и не е необходимо за нуждите на експертизата извършването на клиничен преглед и/или назначаването на допълнителни изследвания и консултации. От приложената медицинска документация се установява, че жалбоподателката е насочена към ТЕЛК на 11.09.2020 г. с медицинско направление. Освен приложените към него документи след 11.09.2020 г. на Станева са извършени множество изследвания и лечения, за които са представени съответните документи пред административния орган. Всички те са изготвени в близък период от време преди вземане на решението от ТЕЛК и заедно с медицинските документи от предходните освидетелствания на Станева са дали ясна представя на лекарската комисия за здравословното й състояние. Правилен е изводът на първоинстанционния съд, че от страна на НЕЛК не е допуснато нарушение досежно произнасянето на комисията за увреждането на Станева по обжалваното решение на ТЕЛК, въз основа на медицинската документация към момента на постановяване на обжалваното решение, по аргумент от чл. 43, т. 1 от ПУОРОМЕРКМЕ. Касационният довод за необоснованост се преценява като неоснователен. Решаващият съд е извършил самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства и на доводите на страните, постановил е решението си при изяснена фактическа обстановка и е подвел фактите под вярната правна квалификация. Формираното вътрешно убеждение не се отклонява от правилата на формалната и правната логика, а фактическите и правните изводи на съда не са опорочени от грешки и превратно тълкуване в насоки, които не са нормирани от закона. Предвид изложеното, обоснован е формираният извод за законосъобразност на ЕР 1015 от зас. 066/10.05.2021 г. на специализиран състав по вътрешни, белодробни и ССЗ на НЕЛК София. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира, че обжалваното решение е правилно, като не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, касационната инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което следва да бъде оставено в сила. По отношение на искането на ответника по касация за присъждане на направените разноски за тази инстанция в размер на 720 лв. за адвокатско възнаграждение, съдът намира че същото не следва да бъде уважено, тъй като липсват доказателства за заплащането му. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1- во, предл. 1-во АПК, Върховният административен съд - шесто отделение,