Решение № 11746 от 6.11.2015 г. на ВАС по адм. д. № 1317/2015 г.

Решение № 11746 от 6.11.2015 г. на ВАС по адм. д. № 1317/2015 г., VII о., докладчик председателят Йовка Дражева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационната жалба на "Либра-4" ООД, със седалище и адрес на управление гр. София, чрез синдика Росица Томова, срещу решение № 1914 от 14.11.2014 г. по адм. дело № 1019/2014 г. на Административен съд - Бургас. Касационният жалбоподател излага съображения за недопустимост и неправилност на решението поради материална незаконосъобразност и необоснованост. Твърди, че след обявяването на дружеството в несъстоятелност е незаконосъобразно да се установяват задължения, които са възникнали преди откриване на това производство, вече са предявени от Агенцията за държавни вземания, преобразувана в отдел към НАП, но не са приети, защото към този момент не са установени с АУЗД. След наличието на производство по несъстоятелност е недопустимо да се образува друго производство, в което същото вземане да се установява по основание и размер. Налице са две конкуриращи се производства, като по същество се пререшава същия спор със същия предмет и страни. Вземането е включено от синдика в списъка на предявено от НАП, но неприето вземане и е процесуална пречка за установяване на същото вземане в производство по ДОПК. Представя определение № 182/28.03.2014 г. по т. д. № 3198/2013 г. по описа на ВКС, ТК, с което не е допуснато касационно обжалване на решение № 1634/15.10.2012 г. по т. д. № 540/2012 г. на Софийския апелативен съд, с което съдебното производство по иск на НАП за установяване на вземането по чл. 694 от ТЗ е прекратено. Претендира разноски по делото. Ответникът - началникът на отдел "МДТ" при община Несебър не взема становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. АУЗД е законосъобразен, защото наличието на висящо производство по несъстоятелност не представлява препятствие за установяване на публично задължение на дружеството, а е относимо към въпроса за реда за събирането му. Върховният административен съд, VII отделение, като взе предвид, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, намира същата за допустима. Разгледана по същество, е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение първоинстанционният съд е отхвърлил като неоснователна жалбата на търговското дружество против АУЗД № 1222/5.12.2013 г., издаден от главен експерт в отдел "МДТ" при община Несебър, мълчаливо потвърден от началника на отдел "МДТ" при община Несебър, с който са установени задължения за данък недвижими имоти за 2008, 2009 и 2010 г. За да постанови този резултат административният съд е приел от фактическа страна, че касационният жалбоподател е декларирал с декларация по чл. 17 от ЗМДТ от 31.05.2000 г. недвижим имот, придобит чрез покупко-продажба и е данъчно задължено лице по чл. 11 от ЗМДТ. След извършена служебна проверка е установено, че "Либра-4" ООД не е внасяло дължима сума за данък недвижими имоти за период от 2008 - 2010 г. включително и на основание чл. 107, ал. 3 от ДОПК е издаден АУЗД от служител в общината, определен за орган по приходите, оспорен по административен ред пред началника на отдел "МДТ" при община Несебър. В законоустановения срок по-горестоящия административен орган не се е произнесъл. Правният спор и пред първоинстанционния съд, и пред настоящата съдебна инстанция се свеждат до законосъобразността на издадения акт при наличието на висящо производство по несъстоятелност пред Врачанския окръжен съд, фактът, че НАП е предявила вземане срещу дружеството за данък недвижими имоти за периода 2007 г. и 2008 г., включено в списъка на предявени и неприети вземания на кредиторите, прекратено исково производство по чл. 694 от ТЗ по иск на НАП - решение от 15.10.2014 г. по т. д. № 540/2012 г. по описа на Софийски апелативен съд, недопуснато до касационно обжалване с определение 182/28.03.2014 г. по т. д. № 3198/2013 г. на ВКС, ТК. При тази установена фактическа обстановка административният съд е направил извод за законосъобразност на АУЗД, издаден от компетентен орган, в законоустановената форма и при спазване на административно-производствените правила по издаването му. Приел, че липсва спор между страните относно определеният размер на данъка. Изложил съображения, че производството по установяване на задължения по реда на ДОПК и производството по несъстоятелност са независими едно от друго, при липсата на данни за заличаване на дружеството е допустимо производството за установяване на задължения. Решението е допустимо и правилно. Задълженията за данък недвижими имоти представляват публични общински вземания, предвид чл. 162, ал. 2, т. 1 от ДОПК. Съгласно разпоредбата на чл. 166 от ДОПК установяването на публичните вземания се извършва по реда и от органа, определен в съответния закон. Относно вземанията за местни данъци, редът за установяването им е предвиден в чл. 9б, ал. 2 от ЗМДТ, съгласно който установяването, обезпечаването и събирането на местните данъци по този закон се извършват по реда на чл. 4, ал. 1 - 5 от ЗМДТ от служители на общинската администрация по реда на ДОПК, а обжалването на свързаните с тях актове се извършва по същия ред. Предвид изложеното способите за установяване на задължения за данъци, такси и задължителни осигурителни вноски са посочени в ДОПК. Законодателят прави разграничение между предварително установяване на задължения с акт за установяване на задължения с данни от декларация по чл. 107, ал. 3 от ДОПК и установяване с ревизионен акт по чл. 108 от ДОПК. Висящото производство по несъстоятелност е без значение, защото представлява универсално принудително изпълнение, а на принудително събиране подлежат установени задължения на основание влязъл в сила акт за установяване на съответното публично вземане, предвид чл. 164, ал. 4 и чл. 165 от ДОПК. Принципно провеждането на производството по установяване на публично задължение за данък недвижими имоти е основание за принудителното събиране на същото. Дали така установеното публично задължение може да бъде принудително събрано в производство по несъстоятелност, е въпрос неотносим към допустимостта на административното производство. Прекратеното съдебно производство по установителен иск с правно основание чл. 694 от ТЗ за установяване на задължение за данък недвижими имоти за 2008 г. и 2009 г., предявен от НАП срещу "Либра-4" ООД не представлява отрицателна процесуална предпоставка за издаване на АУЗД по чл. 107, ал. 3 от ДОПК. Поради това оплакването, че са налице две конкуриращи се производства, е неоснователен. Няма искане за разноски от страна на ответника по касационната жалба, поради което такива не следва да се присъждат. Съобразно изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, VII отделение,