Решение № 186 от 16.04.2013 г. на ВКС по н. д. № 424/2013 г.

Решение № 186 от 16.04.2013 г. на ВКС по н. д. № 424/2013 г., III н. о., НК, докладчик председателят Саша Раданова Производството пред ВКС е образувано по искане на А. А. А. за възобновяване на нохд № 575/2012 г. на Великотърновския окръжен съд и отмяна или изменяване на постановеното по това дело определение, с което е одобрено постигнато споразумение за решаване на делото. Съответно на отмяната/изменяването се иска или делото да се върне за ново разглеждане /"на по-долна съдебна инстанция или на прокурора"/, или да се приложи закон за по-леко наказуемо престъпление и да се намали срока на наложеното наказание лишаване от свобода. Сочените в искането основания за възобновяване са всички, изброени в чл. 348, ал. 1 НПК. В съдебно заседание искането се поддържа от А. и служебният му защитник. Представителят на ВКПр не намира за основателни възраженията срещу правилността на оспорвания съдебен акт и заключението е за оставяне на искането за възобновяване без уважение. ВКС установи: Делото, чието възобновяване се иска, е образувано, разгледано и решено по правилата на чл. 381-383 НПК. С протоколно определение от 25.Х.2012 г. първоинстанционният окръжен съд е одобрил внесеното споразумение, с което А. А.. А. се е признал за виновен в извършен на 24.VIII.2012 г. при условията на опасен рецидив по чл. 29, ал. 1, б. "а" и "б" НК грабеж на 22 лв. от С. К. З., за което и на основание чл. 199, ал. 1, т. 4 НК е наказан при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 НК с 3 години лишаване от свобода, които да изтърпи при строг първоначален режим в затвор или в затворническо общежитие от закрит тип. Искането за възобновяване е допустимо-направено е преди 25.Х.2013 г. и актът, чиято отмяна/изменяване се иска, е сред изрично посочените в чл. 419 НПК - но не и основателно. Не е допуснато нарушение на материалния закон с квалифицирането деянието на А. като грабеж, а не като кражба, след като от показанията на Сл. К. З. е установен фактът на упражненото върху му насилие при опита да предотврати отнемането на парите /показания на свидетеля в оригинал и препис на л. 36-43 от досъд. разсл./. Не е допуснато процесуално нарушение с неподписването на внесеното в съда споразумение от всички, участвали в постигането му, страни или с недеклариране от обвиняемия на отказ от "съдебно разглеждане на делото по общия ред", каквито изисквания поставя чл. 381, ал. 6 НПК /л. 2, гърба, от първ. д./. Неоснователността на твърдението на А., че "насила" бил подписал споразумението, следва от съдържанието на съдебния протокол за проведеното на 25.Х.2012 г. съдебно заседание и вписаните в него изявления на обвиняемия, относими към споразумението /л. 9, гърба, от първ. д./. Не е основателно оплакването за несправедливо висок размер на наложеното на А. наказание лишаване от свобода, което наказание в действителност е несправедливо занижено. При наличните 15 предходни осъждания, повечето от които за кражби и измами при опасен рецидив, но и с две осъждания за участие в групови изнасилвания, и 10 неприключили досъдебни производства отново за кражби и измами, също и за грабеж, изобщо не е имало място за определяне на наказанието при условията на чл. 55 НК независимо от възможността за това, дадена с ал. 4 на чл. 381 НК. По изложените дотук съображения и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 426 НПК, ВКС