Решение № 7819 от 19.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 5411/2019 г.

Решение № 7819 от 19.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 5411/2019 г., II о., докладчик съдията Мартин Аврамов Производството е по реда на чл. 208-228 АПК. Образувано е по касационна жалба на кмета на община Г. О. срещу Решение № 82/08.03.2019 г. на Административен съд – В. Т. по адм. дело № 890/2018 г., с което е отменено негово решение от 29.11.2018 г., приемащо за неоснователна жалба вх. № 94 Ж-158/21.09.2018 г. на Д. Т.. Претендира юрисконсултско възнаграждение в размер на 600 лв. Ответникът Д. Т. изразява становище за правилност на атакуваното решение. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Обжалваното съдебно решение е недопустимо. Разгледаното по същество от административния съд решение от 29.11.2018 г. всъщност представлява писмо изх. № РД0600-162-1 на кмета на община Г. О. до областния управител на област В. Т. относно жалба вх. № 94 Ж-158/21.09.2018 г. на Д. Т., съдържаща твърдение за некачествено изпълнение от общинската администрация на задълженията й по повод на събаряне на гараж в съсобствен имот, както и искане обектът да бъде премахнат на основание чл. 195, ал. 5 ЗУТ. В писмото е изразено становището на кмета на общината за неоснователност на жалбата на Тотева. Сезиращата администрацията жалба вх. № 94 Ж-158/21.09.2018 г. представлява сигнал по чл. 107, ал. 4 АПК. Решението на административния орган по подаден сигнал не подлежи на обжалване – чл. 124, ал. 2 АПК. Неподведомствеността на съда на тези административни производства е всеобща и обхваща както проверката на компетентността на органа, съдържанието и формата на акт, издаден по повод на сигнала, така и евентуалното непроизнасяне по заявени в него факти и обстоятелства. Съдебното оспорване на (без)действието на администрацията отново би било недопустимо, дори и сигналът да се преценява извън процедурата по Г. осма от АПК, т. е. като искане за издаване на административен акт за премахване на обекта. Производствата по премахване на строежи по чл. 195, ал. 5 или по чл. 225 а, ал. 1 вр. чл. 225, ал. 2 ЗУТ имат служебен характер - подаването до административния орган на искане за издаване на акт с определено съдържание не създава насрещно задължение за удовлетворяването му и притежава единствено сезираща функция, а органът извършва собствена преценка относно правомерността на съответния обект. По тази причина отказът да се разпореди премахването му не формира подлежащ на съдебно оспорване акт нито според общата клауза на чл. 21 АПК, нито на специално основание по ЗУТ. Атакуема по съдебен ред би била само заповедта за премахване – по аргумент от чл. 214 ЗУТ, и то от лицата, за които тя е източник на задължение. Решението, постановено при наличието на отрицателната предпоставка по чл. 159, т. 1 АПК за допустимостта на първоинстанционното производство, следва да бъде обезсилено, а делото – прекратено, в съответствие с правомощието на касационната инстанция по чл. 221, ал. 3 АПК. При този изход на спора, искането за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в полза на администрацията е основателно, но в размер, съобразен с минималния по чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ във връзка с чл. 78, ал. 8 ГПК и чл. 144 АПК. Воден от горното, Върховният административен съд, състав на II отделение