Решение № 216 от 9.1.2025 г. на ВАС по адм. д. № 7852/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба на Лигъл Консулт ЕООД (в ликвидация), подадена чрез пълномощника адв. Левиева, срещу Решение 8396/12.06.2024 г., постановено по адм. дело 10060/2023 г. по описа на Административен съд София-град. В касационната жалба се съдържат доводи за неправилност на първоинстанционното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В подробно изложение развива доводи за нищожност на процесния ревизионен акт като издаден от некомпетентни органи. Счита, че ревизионният акт не е подписан, като се позовава на заключението по основната съдебно-техническа експертиза. Искането е за отмяна на съдебното решение и за постановяване на друго по съществото на спора, с което да бъде прогласена нищожността на процесния ревизионен акт. Ответникът Директорът на Дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика (ОДОП) София при ЦУ на НАП, чрез пълномощника юрк. Венева, в съдебно заседание оспорва основателността на касационната жалба и моли за оставяне в сила на първоинстанционното решение. Претендира присъждане на разноски. Прокурорът от Върховна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, обсъждайки допустимостта на касационната жалба, правилността на решението на релевираните основания и след служебна проверка по чл. 218 и чл. 220 АПК, намира жалбата за процесуално допустима, а по същество за неоснователна. С оспореното решение е отхвърлена жалбата на Лигъл Консулт ЕООД (в ликвидация) против Ревизионен акт (РА) Р-2210-1404523-091-001/23.02.2015 г., издаден от органи по приходите, мълчаливо потвърден от Директора на на Дирекция ОДОП София при ЦУ на НАП, с който по отношение на дружеството са установени задължения по ЗДДС за данъчните периоди м. 04 м. 07.2014 г. в размер на 386 011,35 лв. главница и 24 412,95 лв. лихви. В рамките на съдебното производство са допуснати две съдебно-технически експертизи. Предмет на съдебен контрол в производството пред административния съд е била единствено валидността на РА. За да отхвърли искането на дружеството за прогласяване нищожността на акта, съдът е приел, че същият е издаден от материално и териториално компетентни органи. Относно твърденията на дружеството, че РА не е подписан, същите са отхвърлени мотивирано при съобразяване на заключението по допълнителната съдебно-техническа експертиза. Решението е валидно и допустимо, но неправилно поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, като касационната жалба е основателна. В конкретния случай е установено, че ревизията е започнала с издаване на Заповед за възлагане на ревизия (ЗВР) (л. 16), издадена от С. Костадинова Началник сектор Ревизии в Дирекция Контрол при ТД на НАП. С оглед това е налице хипотезата на чл. 112, ал. 2, т. 1 от ДОПК, съгласно който ревизията може да се възлага от органа по приходите, определен от териториалния директор на компетентната териториална дирекция. Въпреки изрично възражение от страна на ревизираното дружество, поддържано и в касационната жалба, съдът не се е произнесъл по въпроса дали посоченият орган по приходите е разполагал с правомощия да възлага ревизии. В кориците на делото липсва заповед на териториалния директор, от която да е видно, че Костадинова е сред органите по приходите, овластени да възлагат образуване на ревизионни производства. Компетентността за издаване на административен акт подлежи на доказване от административния орган във всички случаи, както и се следи от съда служебно, включително и от касационната инстанция. Доколкото заповед за определяне на органи, овластени с правомощия по чл. 112, ал. 2, т. 1 от ДОПК, не се съдържа в административната преписка, съдът е бил длъжен да я изиска с оглед попълването ѝ, като е следвало да укаже на административния орган, че за това обстоятелство не представя доказателства. Видно от протоколите от съдебните заседания по делото пред административния съд подобно произнасяне липсва, нещо повече решаващата инстанция не се е произнесла относно разпределяне на доказателствената тежест, което съставлява съществено нарушение на процесуалните правила, довело и до необоснованост на съдебния акт в частта относно материалната компетентност на органа, издал ЗВР и участвал в издаване на спорния РА. В останалата част досежно липсата на подпис в РА, касационната жалба се явява неоснователна. Съдът, в съответствие с разпоредбата на чл. 202 ГПК, е обсъдил и двете заключения по допуснатите съдебно-технически експертизи. Съображенията на съда, според които в първоначалната експертиза са налице противоречия между констативно-съобразителната част и заключителната такава, се споделят и от настоящия касационен състав и с оглед принципа за процесуална икономия не следва да бъдат възпроизвеждани. Правилно и обосновано, въз основа на представените доказателства и при съобразяване със заключението по повторната експертиза, административният съд е формирал решаващ извод, че ревизионният акт е подписан с валидни КЕП от посочените в него лица С. Костадинова в качеството ѝ на орган, възложил ревизията, и от Ю. Станкова ръководител на ревизията, с което е изпълнено изискването на чл. 119, ал. 2 ДОПК. С оглед изложените мотиви, оспорваното решение следва да бъде отменено, а делото върнато за разглеждане от друг състав на Административен съд София-град. Съдът следва да укаже на административния орган, че носи доказателствената тежест относно компетентността на органа, възложил ревизията, като трябва да представи заповед на териториалния директор на НАП, че към момента на издаване на процесната ЗВР С. Костадинова Началник сектор Ревизии в Дирекция Контрол при ТД на НАП е разполагала с правомощия да възлага ревизии. При този изход на спора и на основание чл. 226, ал. 3 АПК, касационната инстанция не следва да се произнася по исканията на страните за присъждане на разноски, като при новото разглеждане на делото първоинстанционният съд следва да се произнесе и относно разноските за водене на делото във Върховния административен съд. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 1, пр. второ и чл. 222, ал. 2, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,