Решение № 7249 от 26.05.2011 г. на ВАС по адм. д. № 9340/2010 г.

Решение № 7249 от 26.05.2011 г. на ВАС по адм. д. № 9340/2010 г., VII о., докладчик съдията Соня Янкулова Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Липчо Недев Недев, гр. Поморие, ул. "Захари Стоянов" № 13 срещу решение № 514 от 13.05.2010 г. на Административен съд, гр. Бургас, постановено по административно дело № 91/2010 г. С обжалваното решение съдът отхвърлил жалбата на Недев срещу решение № РК-13214 от 11.12.2009 г. на началник сектор "Пътна полиция" в областната дирекция на Министерството на вътрешните работи, гр. Бургас, с което му е отказана регистрация на лек автомобил марка "Rover", модел 214, рег. № KU-956GJ, с поставен от производителя идентификационен номер на рама SARRFHNPMADO66447. Касационният жалбоподател счита обжалваното решение за неправилно, постановено в нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Съдът неправилно ценил доказателствата - установения от експертизата действителен номер на рамата, неиздирването от Интерпол на автомобил с номерата на двете рами, отказа на районна прокуратура, гр. Бургас да образува досъдебно производство. Съдът не обсъдил въпроса, че поради корозия и извършен ремонт на автомобила е била заличена част от рамата и това е основанието за възстановяване на действителния номер на рамата, съгласно Инструкция № I-185 от 06.12.2002 г. за определяне на реда за възстановяване на идентификационния номер на пътно превозно средство (Инструкция № I-185/2002 г.). По аргумент от противното на чл. 7, ал. 1 от Инструкция № I-185/2002 г., при положение, че безспорно, чрез експертиза, е установен поставения от производителя идентификационен номер няма пречки да се приложи процедурата по възстановяване и се съобразят изискванията на ал. 6 на чл. 7. Моли съда да отмени обжалваното решение и постанови друго, с което отмени оспорения отказ и постанови друго, с което задължи началника на сектор "Пътна полиция" в областната дирекция на Министерството на вътрешните работи, гр. Бургас, да извърши регистрация на превозното средство. Ответникът по касационната жалба - началникът на сектор "Пътна полиция" в областната дирекция на Министерството на вътрешните работи, гр. Бургас, не взема становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Съдът правилно, с оглед на доказателствата по делото, отхвърлил жалбата. Установен е оригиналният номер на автомобила, но в документите за придобиване на правото на собственост е посочен номера по допълнително поставената платка. Върховният административен съд счита касационната жалба за допустима - подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. Съдът, като разгледа касационната жалба на посочените в нея основания счита същата за неоснователна. За да постанови обжалваното решение съдът приел от фактическа страна, че Недев придобил лек автомобил, марка "Rover", модел 214, с идентификационен номер на рама SARRFHNPMAD078882. Автомобилът бил закупен от фирма във Федерална република Германия. При извършена проверка по повод подадена молба за първоначална регистрация било установено, че трайно набитият, поставен от производителя номер на рамата е SARRFHNPMADO66447 и е различен от номера на рамата, посочен от Недев и визиран в договора за покупка. Съдът приел, че е установено механично заличаване на последните шест позиции на номера на рамата, оригиналният номер на рамата е установен, в т. ч. и по стандартно занитената евротабела на автомобила, новият номер бил от автомобил с червен цвят, докато цветът на процесния автомобил е зелен. Съдът приел също така, че автомобили с номера и на двете рами не се издирват в държавата по придобиване, както и че последната регистрация на автомобила с рама SARRFHNPMADO66447 е на лице различно от праводателя на Недев. Въз основа на така установените факти съдът приел от правна страна, че представените от Недев документи, с които той се легитимира като собственик, не удостоверят правото му на собственост върху представения за регистрация автомобил. Поради това и при липсата на оригинални регистрационни документи приел, че не е налице фактическия състав на чл. 143, ал. 1 Закона за движение по пътищата (ЗДвП). Приел за ирелевантни фактите, че автомобил с номера и на двете рами не се издирва, както и факта, че от фирмата-продавач е получено писмо-потвърждение на покупката. Въз основа на това направил извод за законосъобразност на оспорения отказ. Този извод на съда е правилен. По делото няма спор за факти. Съдът правилно установил фактическата обстановка, страните не я оспорват и настоящата инстанция я възприема изцяло. Спорът по делото е досежно правната квалификация на фактите по делото и техните правни последици. Както правилно сочи в мотивите си съдът пътното превозно средство се регистрира на името на неговия собственик по поставения от производителя идентификационен номер на превозното средство - чл. 143, ал. 1 ЗДвП. С оглед на това, доказателството за собственост, за да е релевантно, следва да идентифицира превозното средство чрез исканите от закона данни за идентификация - чл. 140, ал. 2 ЗДвП във вр. с чл. 5, ал. 1 във вр. с чл. 12, ал. 1, т. 5 от Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. за регистрацията, отчета, пускането в движение и спирането от движение на моторните превозни средства и на ремаркетата, теглени от тях (Наредба № I-45). От съдържанието на тези разпоредби е видно, че документът за придобиване на превозното средство трябва да съдържа данни за поставения от производителя идентификационен номер, категорията, марката, модела. Несъответствието на някои от идентифициращите данни, визирани в договора, с тези на автомобила, не дава възможност да се направи извод за идентичност между представения за регистрация автомобил и визирания в документите такъв. В случая, от доказателствата по делото е безспорно, че точно тази идентификация не е налице - в договора за придобиване на превозното средство е посочен идентификационен номер различен от установения на самия автомобил. С оглед на това правилен е изводът на съда за законосъобразност на постановения отказ. Ирелевантни за законосъобразността на оспорения отказ, както правилно приема и съда, са обстоятелствата, че автомобил с нито един от идентификационните номера - посочения в договора и на самия автомобил, е предмет на издирване от компетентните власти, че районната прокуратура е отказала образуването на досъдебно производство, че продавачът е потвърдил покупката на автомобил с идентификационен номер на рамата, различен от този, на самия автомобил. Релевантното в случая е несъвпадението между идентификационния номер, посочен в придобивния документ, и този, на самия автомобил. Неоснователно е твърдението на касатора за неправилност на съдебното решение, тъй като съдът не ценил правилно доказателствата, свързани с установяването от експертизата на автентичния идентификационен номер. Съгласно разпоредбата на чл. 143, ал. 3 ЗДвП пътно превозно средство с подправен, заличен или повреден идентификационен номер не се регистрира, докато не бъде установен автентичният идентификационен номер, поставен от производителя. В конкретния случай в хода на административното производство е установено, че има интервенция върху идентификационния номер на производителя - първоначалният номер е заличен по механичен начин и е поставен друг номер. При извършеното експертно изследване е открит автентичният идентификационен номер. Тази констатация обаче не означава, че за целите на регистрацията автентичният идентификационен номер е установен и следва задължително превозното средство да се регистрира. Това означава само, че автентичният номер е установяем и за да се извърши регистрация е необходимо той да се установи по смисъла на чл. 143, ал. 3 от Закона за движение по пътищата. Това става чрез процедурата, предвидена в издадената на основание чл. 143, ал. 3 ЗДвП, Инструкция № I-185/2002 г. Тази процедура е самостоятелно административно производство и като всяко такова започва по молба на заинтересованото лице. Освен това тя е допустима само в изчерпателно определените в разпоредбата на чл. 3 от Инструкция № I-185 хипотези. Провеждането на това производство е субективно право, чието упражняване зависи от преценката на носителя му, т. е. от касатора. Следователно, ако касаторът прецени, би могъл да задвижи производството по реда на Инструкция № I-185/2002 г. и ако компетентните органи преценят, че са налице основанията за възстановяване на идентификационния номер, да постановят същото. Едва след това касаторът ще има възможност да сезира отново административния орган с искане за регистрация на превозно средство с възстановен идентификационен номер. Видно от изложеното твърденията на касатора за неправилност на съдебното решение са неоснователно. Съдът правилно установил фактите по делото и правилно приложил материалния закон, като обосновал изводите си. При неоснователност на касационните основания и след извършена служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон съгласно чл. 218, ал. 2 АПК съдът счита обжалваното решение за валидно, допустимо и правилно, поради което същото следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо във вр. с чл. 218 АПК Върховният административен съд,