Решение № 15722 от 20.12.2010 г. на ВАС по адм. д. № 7430/2010 г.

Решение № 15722 от 20.12.2010 г. на ВАС по адм. д. № 7430/2010 г., VI о., докладчик председателят Светла Петкова Производството е по чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "ЛОРЕКС СПЕД" ЕООД - гр. Кюстендил, ул. "Гюешевско шосе" № 3-Б, представлявано от управителя му Васил Георгиев Русаков, чрез адв. Красимир Петков Руев, против решение от 29.03.2010 г., постановено по административно дело № 4590 от 2006 г. на Софийския градски съд. Оплакванията са за нарушение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствени правила - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Повдигнатите оплаквания в касационната жалба са аналогични с тези пред първоинстанционния съд и се отнасят за характера на сключените договори. Отново се навеждат доводи за нищожност на оспорения административен акт, тъй като бил издаден от лице без необходимата материалноправна компетентност. Посочва се, че Софийският градски съд не се бил произнесъл по развитите в жалбата доводи досежно представените доказателства, че част от лицата, извършвали автомобилни превози за дружеството, са регистрирани като еднолични търговци. Ответникът - директорът на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" при ЦУ на НАП - гр. София, не изразява становище. Представителят на Върховната административна прокуратура изразява мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд в състав на шесто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в законоустановения 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно. Като разгледа касационната жалба на посочените в нея основания и извърши служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон съобразно чл. 218, ал. 2 АПК, намира касационната жалба за неоснователна. Предмет на съдебна проверка за законосъобразност пред Софийския градски съд по реда на чл. 156, ал. 1 и сл. от ДОПК е оспореният от Васил Георгиев Русаков - управител на "ЛОРЕКС СПЕД" ЕООД, ревизионен акт № 1000615 от 18.07.2006 г., издаден от орган по приходите в ТД на НАП - гр. Кюстендил, в частта, в която е потвърден с решение № 1935 от 15.09.2006 г. на директора на Дирекция "ОУИ" при ЦУ на НАП - София, относно допълнително начислените осигурителни вноски за държавното обществено осигуряване (ДОО), вноски за допълнителното задължително пенсионно осигуряване (ДЗОП) за универсален и професионален пенсионен фонд и вноски за фонд "Гарантирани вземания на работниците и служителите" ("ГВРС") в размер на 4591,12 лв., от които 3781,94 лв. главница и 809,18 лв. лихви. Присъдил е разноски. За да постанови този резултат, първоинстанционният съд е приел, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, в изискуемата форма, при спазване на административнопроизводствените правила, в съответствие с целта на закона и при точно прилагане на материалноправните разпоредби. Извел е извод, че представените граждански договори не са договори за превоз на товари, както се е твърдяло в първоинстанционната жалба, а са прикрити трудови договори, във връзка с които не са внесени дължимите осигурителни вноски. Решението на Софийския градски съд е правилно и изводите на решаващия съдебен състав като обосновани и законосъобразни се споделят изцяло от касационната инстанция. Фактите по спора са правилно установени, а съответни на тях са и направените правни изводи. По делото е установено, че за дейността на жалбоподателя - международен товарен транспорт, за периода 02.07.2003-31.01.2006 г. ревизията, назначена със заповед № 406 от 28.02.2006 г. на началника на сектор "Данъчно-осигурителен контрол" при ТД на НАП - Кюстендил, е установила осигурителни задължения за вноски за ДОО, ЗО, ДЗПО-ППФ и УПФ за периода 02.07.2003-31.01.2006 г. и вноски за фонд "ГВРС" за периода 01.01.2005-31.01.2006 г. в общ размер на 4591,12 лв., от които 3781,94 лв. главница и 809,18 лв. лихви. Както в административното производство, така и при последвалото съдебно оспорване жалбоподателят Васил Георгиев Русаков - управител на "ЛОРЕКС СПЕД" ЕООД, е развил и обосновал едно-единствено оплакване - твърдял е, че сключените от него договори с водачи на МПС, изпълняващи краткотрайни услуги в дружеството му, са граждански, а не трудови. Освен по този довод първоинстанционният съд е изследвал и изложил пространни мотиви и по останалите основания за законосъобразност на административния акт по чл. 146 от АПК. Софийският градски съд е изпълнил вмененото му с чл. 168 от АПК задължение и не се е ограничил само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия. Предвид изложеното не са налице наведените с касационната жалба основания за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Правилно е определен същественият въпрос, по който страните спорят, и разрешенията са съобразени с действащия за съответния период материален закон и с трайно установената практика. Неоснователни са развитите от касатора доводи за липса на компетентност за издаване на административния акт, постановен в производството по чл. 152 и сл. от ДОПК. Оспорваното решение е подписано от компетентен орган, който има правомощието да се произнася по жалби срещу ревизионни актове. Стоян Марков - заместник-изпълнителен директор на НАП, съгласно заповед № 693 от 11.09.2006 г. на изпълнителния директор на НАП е упълномощен да изпълнява правомощията на изпълнителния директор на НАП за периода 12.09-15.09.2006 г.. Стоян Марков, от своя страна, със заповед № 703 от 11.09.2006 г. за възлагане на правомощия е упълномощил главния инспектор по приходите в отдел "Обжалване" в Дирекция "ОУИ" - гр. София, Петър Будинов за периода 13.09-15.09.2006 г. да изпълнява правомощията на изпълнителния директор на НАП. Съгласно чл. 10, ал. 2 от Закона за Националната агенция за приходите (ЗНАП) изпълнителният директор може да възложи част от правомощията и дейностите по ал. 1 на заместник-изпълнителните директори, директорите на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението", а в случая е налице хипотезата на заместване, при която Стоян Марков - заместник-изпълнителният директор на НАП, в изпълнение на правомощията си е възложил съответните действия със заповед на Петър Будинов, а изрично в чл. 10 се сочи, че правомощия могат да се възлагат и на служител. Не са касае за нищожност, поради което съдът правилно е приложил закона. Софийският градски съд е извел обоснован извод за характера на процесните договори като такива по чл. 1, ал. 2 от Кодекса на труда - трудови правоотношения. Видно от доказателствата по делото, касае се за трудови правоотношения, във връзка с които са налице трудови, а не граждански договори, както твърди жалбоподателят. От приложените договори по безспорен начин се достига до извода, че по своето съдържание те включват основните елементи, представляващи минималното необходимо договорно съдържание на трудовия договор съгласно чл. 66, ал. 1 КТ - да е постигнато съгласие за мястото на работа, за характера на работата и за трудовото възнаграждение. Съдът е изложил подробни съображения в тази насока и правилно е посочил правната същност на трудовия и на гражданския договор. Предметът на трудовия договор е престиране на работната сила на лицето. Същият се сключва по реда на КТ и подзаконовите актове за неговото прилагане. Гражданският договор има за предмет престиране на определен резултат от труда - изработка, интелектуален труд, сделка, услуга и други. Този вид договори се сключват по реда на ЗЗД, ТЗ и други граждански закони. Прибягването до граждански договори е недопустимо, когато те се използват, за да се прикрие по същество предоставянето на работна сила. В тези хипотези е налице нарушение на чл. 1, ал. 2 от КТ с цел заобикаляне на предвидената в нормативната уредба правна защита на трудовите правоотношения. Софийският градски съд правилно е приел, че в случая процесните граждански договори съдържат елементи, характерни за трудовото правоотношение, т. е. налице са прикрити трудови договори. С разпоредбата на чл. 1, ал. 2 от КТ изрично е регламентирано, че отношенията при предоставянето на работна сила се уреждат само като трудови правоотношения. С оглед на това приложим е чл. 4, ал. 1, т. 1 от КСО, съгласно който задължително осигурени за всички социални рискове са работниците и служителите, наети на работа за повече от пет работни дни (40 часа за 1 календарен месец), независимо от характера на работата и начина на заплащане. Без значение е, че за всеки курс са изготвяни отделен договор и пътен лист, това не сочи на граждански договор, тъй като по същество то е полагане на труд срещу получаване на трудово възнаграждение, отнася се за продължителен период от време, през който са възлагани превозите на тези лица, независимо от отделното оформяне на курсовете. Следователно представлява предоставяне на работна сила, свързана с основната дейност на дружеството - превоз на товари, и договорите правилно са квалифицирани като трудови. Обоснован е изводът на първоинстанционния съд, че след като с наетите лица са създадени трудови задължения, за които са заплатени трудови възнаграждения, осигурителят е следвало да начислява осигурителни вноски за всички осигурени социални рискове. Прикриването на трудов с граждански договор е недопустимо и не променя задължението за внасяне на осигуровки. Изпълнителят на граждански договор е самостоятелен и независим от работодателя, от него се очаква уговореният резултат, а работникът по трудов договор е поставен под контрол на работодателя - за него важат трудовата дисциплина, работното време и др. В конкретния случай заплащането е ежемесечно - съгласно данните от пътния лист за превоза, като безспорно се доказва наличието на властнически отношения между работодателя и изпълняващите нарежданията служители, т. е. както при трудов договор, което обосновава елементите на трудовоправни отношения. Като е приел за неоснователни доводите, че обстоятелството, че част от лицата са регистрирани като еднолични търговци, не означава, че договорите са сключени в това им качество и не им придава различен от трудов договор характер, първоинстанционният съд е обосновал правилен извод, че се касае за прикрити трудови договори и лицата подлежат на задължително осигуряване по чл. 4, ал. 1, т. 1 от КСО, поради което правилно административният орган е начислил осигурителни задължения за вноски съгласно посочената разпоредба в размер на 4591,12 лв., от които 3781,94 лв. главница и 809,18 лв. лихви. След като правилно е установен размерът на осигурителните задължения, обосновано Софийският градски съд е приел, че издаденият в тази връзка и оспорен ревизионен акт в обжалваната част е законосъобразен. Обсъдени са всички доводи на страните, както и доказателствата, относими към спора. Решението е обосновано и правният извод на съда е съответен на доказателствата. По изложените съображения Върховният административен съд - шесто отделение, счита, че не са налице касационни основания, водещи до отмяна на обжалваното решение - предмет на настоящото касационно производство, поради което същото следва да се остави в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд - шесто отделение,