Решение № 30 от 15.02.2011 г. на ВКС по гр. д. № 431/2010 г.
ВКСIII гражданско отделение15.02.2011 г.докладчик Олга Керелска
Диспозитив
ОТМЕНЯ решение № 696/15.12.2009 г. по гр. д. № 559/2009 г. на Плевенския окръжен съд в частта, в която предявените от П. Х. Д. от [населено място] срещу [фирма], [населено място] искове по чл. 344, ал. 1, т. 1 и 2 КТ са уважени и ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА: ОТХВЪРЛЯ предявените от П. Х. Д. от [населено място] срещу [фирма], [населено място] искове на осн. чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 КТ за отмяна на уволнението й извършено на осн. чл. 328, ал. 1, т. З КТ със заповед № 136/28.11.2008 г. на Г. директор на [фирма], [населено място] като незаконно и за възстановяването й на заеманата преди уволнението длъжност - работник в цех "П." на [фирма], [населено място]. В останалата част решението е влязло в законна сила. ОСЪЖДА П. Х. Д. да заплати на [фирма], [населено място] разноски в размер на 445 лв. Решението е окончателно.
Мотиви
Решение № 30 от 15.02.2011 г. на ВКС по гр. д. № 431/2010 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Олга Керелска Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано по касационна жалба на [фирма] срещу решение № 696/15.12.2009 г., постановено по гр. д. № 559/2009 г. на Плевенския окръжен съд, с което е потвърдено решението на Плевенския районен съд, по гр. д. № 4888/2009 г. в частта, в която е признато за незаконно уволнението на П. Х. Д. от [населено място], извършено със заповед № 136/28.11.2008 г. на г. Д. на [фирма], която е отменена като незаконосъобразна, Д. е възстановена на заеманата преди уволнението длъжност - работник в цех "П." на дружеството и [фирма], [населено място] е осъден да и заплати сумата 429,60 лв., представляваща обезщетение за оставането й без работа за периода от 01.12.2008 г. до 01.01.2009 г., ведно със законната лихва от датата на исковата молба 17.12.2008 г. до окончателното изплащане на сумата. Присъдени са разноски. В касационната жалба се правят оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Касаторът сочи, че по делото е безспорно установено намаляването обема на работа за периода, предхождащ уволнението. Счита, че съдът неправилно е приел, че работодателят не е извършил законосъобразен подбор и на това основание е отменил процесната заповед за уволнение на П. Хр. Д. Моли решението да бъде отменено и вместо него да бъде постановено ново решение, с което предявените искове да бъдат отхвърлени. Ответникът по касация П. Х. Д., не взема становище по касационната жалба. С определение № 887 от 06.08.2010 г. по делото, въззивното решение е допуснато до касационно обжалване в частта, в която съдът се е произнесъл по исковете с пр. оси. чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 КТ по процесуалноправният въпрос може ли да се приеме за доказано обстоятелството, че при извършеното уволнение е проведен подбор съгласно критериите на чл. 329 КТ, когато за установяване на това обстоятелство работодателят сочи гласни доказателства. Касационното обжалване е допуснато на основанието по чл. 280, ал. 1, т. З ГПК. В отговор на поставения правен въпрос Върховният касационен съд, състав на 3-то г. о., приема следното: Разпоредбата на чл. 329 КТ предвижда, че при определени хипотези / закриване на част от предприятието, съкращаване на щата, намаляване обема на работа/ работодателят има право на подбор и може в интерес на производството или службата да уволни работници и служители, длъжностите, на които не се съкращават, за да останат на работа тези, които имат по-висока квалификация и работят по-добре. Законът не въвежда изискване извършването на подбора да е документирано писмено. С оглед на това няма пречка в условията на съдебен процес, неговото извършван е, включително и критериите, по които подборът е извършен, да се установяват със всички доказателствени средства, в това число и със свидетели. По основателността на касационната жалба: Касационната жалба е основателна. По следните съображения: За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че събраните по делото доказателства - заключението на приетата по делото експертиза и показанията на свидетелите, установяват, че за периода, предхождащ издаването на процесната заповед, е било налице намаляване обема на работа във всички цехове на дружеството. Приел е, че събраните по делото гласни доказателства /св. показания на М. М. - началник цех "П." и С. М. - директор, отговарящ и за отдел "Човешки ресурси"/ установяват, че преди уволнението на ищцата, в дружеството е извършен подбор като е проведено устно обсъждане кои от работниците работят по-добре и как се справят със задълженията си. След това обсъждане началник цеховете като преки ръководители и техническия ръководител, са съставили писмено предложение за лицата, които следва да бъдат уволнени. Такова предложение за цеха, в който е работила ищцата, е представено по делото. Независимо от това е прието, че подбора не е извършен законосъобразно, доколкото работодателят не е установил в писмена форма между кои лица и по какви критерии подборът е извършен. Доколкото в закона няма изискване тези обстоятелства да се установяват в писмена форма, изводът на съда, че писмените доказателства са необходими като форма за тяхното доказване, е неправилен. В случая тези обстоятелства са установени по безпротиворечив начин от разпитаните по делото свидетели. Свидетелят М. М. дава конкретни показания относно критериите, при които е извършен подбора между всички работещи в цеха, който е ръководен от него и в който е работила ищцата- ответница по касация, а свидетелят С. М. установява, че по тези критерии подбора е извършен в рамките на цялото предприятие. С оглед на това обжалваното решение е постановено в нарушение на закона и на осн. чл. 281, т. З, предл. 1-во ГПК, подлежи на отмяна. Доколкото по делото е установено основанието на което уволнението е извършено, а именно намаляване обема на работа, както и обстоятелството, че работодателят е упражнил правото си на подбор, /което в хипотезата на чл. 328, ал. 1, т. З КТ представлява негово задължение/, съгласно изискванията и критериите на чл. 329 КТ, следва извода, че уволнението е законосъобразно и предявените искове по чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 КТ следва да бъдат отхвърлени. Решението в частта, в която съдът се е произнесъл по иска с пр. осн. чл. 344, ал. 1, т. З КТ във вр. чл. 225, ал. 1 КТ като необжалваемо /чл. 280, ал. 2 ГПК/, е влязло в сила. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на 3-то г. о.
Цитирани разпоредби
1- чл. 344, ал. 1, т. 1