Решение № 9811 от 08.10.2026 г. на ВАС по адм. д. № 5823/2026 г.

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ вр. чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по две касационни жалби, подени от „Ен Пи Си“ ЕООД и Директор на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ („ОДОП“) – София, при ЦУ на НАП. С касационната жалба, подадена от „Ен Пи Си“ ЕООД чрез адв. Бърчев, е оспорено Решение № 12969 от 02.04.2026 г., постановено по адм. дело № 9431/2024 г. по описа на Административен съд – София-град (АССГ), в частта му, с която е отхвърлена жалба на „ЕН ПИ СИ“ ЕООД, ЕИК 130438308, против Ревизионен акт (РА) № Р-22220622005645-091-001/09.05.2024 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП – Варна, потвърден с Решение № 1053 от 01.08.2024 г. на Директор на Дирекция „ОДОП“ - София при ЦУ на НАП, в частта му, с която спрямо „ЕН ПИ СИ“ ЕООД за данъчни периоди месец Декември 2021 г., месец Ноември 2022 г. и месец Декември 2022 г. са определени задължения за данък добавена стойност за внасяне в размер общо на 69 370,33 лева и лихви за забава в размер общо на 19 719,95 лева, както и в частта за разноските. Този касатор поддържа, че решението в тези негови части, е неправилно поради нарушение на материалния и процесуалния закон, както и е необосновано – отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. По подробно изложени аргументи настоява, че в противоречие със събрания по делото доказателствен материал първостепенният съд е споделил тезата на органите по приходите относно липсата на основания за прилагане на нулева данъчна ставка за осъществени ВОД с получатели LIST ORIENT 2022 s.r.l. с VIN RO46155127 и IAM COMERS s.r.l. с VIN RO44095100, и последващото в тази връзка доначисляване на ДДС. Моли Върховният административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на АССГ в тази му част, със съответна отмяна и на РА. Претендира се заплащане на разноски съгласно списък по чл. 80 от ГПК. Ответникът по тази касационна жалба – Директор на Дирекция “ОДОП“ – гр. София, чрез своя процесуален представител юрк. Петрова, оспорва същата и изразява становище за неоснователността й. Претендира заплащане на разноски за касационната инстанция. Прави възражение за прекомерност на претендираните от „Ен Пи Си“ ЕООД разноски под формата на заплатено адвокатско възнаграждение. С касационната жалба на Директор на Дирекция „ОДОП“ – гр. София при ЦУ на НАП, подадена чрез процесуален представител гл. юрк. Кръстева, е оспорено Решение № 12969 от 02.04.2026 г., постановено по адм. дело № 9431/2024 г. по описа на АССГ, в частта му, с която по жалба на „Ен Пи Си“ ЕООД, ЕИК 130438308, е отменен РА № Р-22220622005645-091-001/09.05.2024 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП – Варна, потвърден с Решение № 1053 от 01.08.2024 г. на Директор на Дирекция „ОДОП“ - София при ЦУ на НАП, в частта му, с която спрямо „Ен Пи СИ“ ЕООД за данъчни период м. 12.2021 г. и м. 09-10.2022 г. са определени задължения за данък добавена стойност за внасяне за разликата от общо 69 370,33 лева до пълния размер от общо 358 080,52 лева и лихви за забава за разликата от общо 19 719,95 лева до пълния установен размер от общо 71 933,18 лева, както и в частта за разноските. Този касатор поддържа, че решението в тези му части е неправилно, поради необоснованост и нарушение на материалния закон, съставляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Настоява, че при обсъждане доказателствената стойност на представените международни товарителници е пренебрегнат фактът на свързаност на между продавача и дружеството-превозвач и липсата на определени реквизити в същите; че наличните по делото потвърждения от получателите не притежават всички нормативно установени с чл. 45, т. 2, б. „а“ от ППЗДДС реквизити; че са получени плащания от трети лица, а самите получатели не разполагат с активни банкови сметки; че получените отговорите от данъчните администрации на Гърция и Белгия водят до извода, че получателите са „липсващи търговци“ по смисъла на Регламент (ЕО) 1925/2004 на Комисията от 29.10.200 г. и са дерегистрирани за целите на ДДС; поради което и няма как ревизирания субект да не е знаел, че участва в сделки с цел избягване плащането на ДДС и се поставил сам в положението на недобросъвестно данъчно задължено лице. С оглед на изложеното поддържа и материалната незаконосъобразност на съдебния акт, като счита, че не са изпълнени предпоставките за освобождаване от ДДС на процесните доставки с получатели BILABOS CARLO HOSE ANTONIO, VIN EL73806243; R.N.B.S. BV, VIN BE0754848258 и DRM-GROUP, VIN BE0787791834. Настоява за отмяна на решението в така атакуваните му части, с отхвърляне и на тази част от жалбата на ревизираното лице. Претендира присъждане на разноски за двете съдебни инстанции, съгласно представен списък по чл. 80 от ГПК. Ответната страна по тази касационната жалба - „Ен Пи Си“ ЕООД, чрез процесуален представител адв. Брънчев, оспорва основателността й. Претендира разноски. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение, че касационните жалби са процесуално допустими, но по същество се явяват неоснователни и следва да бъдат оставени без уважение, а първоинстанционното решение като правилно и законосъобразно - оставено в сила. Върховният административен съд, осмо отделение, след като прецени наведените в касационните жалби доводи, валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Всяка една от касационните жалби като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, в съответната неблагоприятна за всеки един от касаторите част, е процесуално допустима. По основателността на всяка една от тях се установи следното: Предмет на съдебен контрол пред Административен съд – София-град е била законосъобразността на РА № Р-22220622005645-091-001/09.05.2024 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП – Варна, потвърден с Решение № 1053 от 01.08.2024 г. на Директор на Дирекция „ОДОП“ - София при ЦУ на НАП, в частта му, с която спрямо „Ен Пи Си“ ЕООД за данъчни периоди м. 12.2021 г. и м. 09 – м. 12. 2022 г. са вменени задължения за ДДС за внасяне ведно с лихви за забава, в резултат на начислен ДДС в размер общо на 359 452,11 лева основание чл. 86, ал. 1 и ал. 2 от ЗДДС поради неоснователно приложена нулева ставка по фактури за вътреобщностна продажба (ВОД), издадени на дружествата BILABOS CARLO HOSE ANTONIO, VIN EL73806243; R.N.B.S. BV, VIN BE0754848258; DRM-GROUP, VIN BE0787791834; LIST ORIENT 2022 s.r.l. с VIN RO46155127 и IAM COMERS s.r.l. с VIN RO44095100. Съставът на АССГ е възприел, че разглежданият РА е валиден, като издаден от компетентни органи по приходите, в рамките на предоставените им правомощия, в предвидената за това форма, и при липсата на съществени нарушения на административно производствените правила. За да обоснове извод за частична материална незаконосъобразност на РА е приел, че спорът по делото е за това дали „ЕН ПИ СИ“ ЕООД е осъществило ВОД на стоки по смисъла на чл. 7 от ЗДДС, по фактурите, издадени на BILABOS CARLO HOSE ANTONIO, VIN EL73806243; R.N.B.S. BV, VIN BE0754848258; DRM-GROUP, VIN BE0787791834; LIST ORIENT 2022 s.r.l. с VIN RO46155127 и IAM COMERS s.r.l. с VIN RO44095100, които на основание чл. 53, ал. 1 от ЗДДС подлежат на облагане с нулева данъчна ставка (тезата на ревизираното дружество) или не (позицията на органите по приходите). След нормативен анализ на приложимото национално и общностно законодателство, тълкуването на същото произтичащо от практиката на СЕС, и правната уредба на международните товарителници, дадена в Конвенция за договора за международен автомобилен превоз, и съвкупен анализ на събраните доказателства и доказателствени средства, АССГ е приел, че ревизираният субект се е справил с възложената му доказателствена тежест и е установил в условията на пълно доказване осъществяването на ВОД по смисъла на чл. 7 от ЗДДС към получателите BILABOS CARLO HOSE ANTONIO, VIN EL73806243; R.N.B.S. BV, VIN BE0754848258 и DRM-GROUP, VIN BE0787791834, поради което допълнително начисления с РА в тази връзка косвен данък се явява незаконосъобразно определен, респ. че не е доказано предаването на стоките, респ. физическото им напускане на територията на РБългария, по декларираните ВОД с получатели LIST ORIENT 2022 s.r.l. с VIN RO46155127 и IAM COMERS s.r.l. с VIN RO44095100, което изключва облагането им с нулева данъчна ставка на основание чл. 53, ал. 1 от ЗДДС и обосновава начисляването на данъка на основание чл. 86, ал. 1 от ЗДДС в тежест на „ЕН ПИ СИ“ ЕООД е в съответствие с материалния закон. За първата група доставки съставът на АССГ е приел, че: 1 / в съответствие с чл. 45, т. 2, б.“а“ от ППЗДДС са представени транспортни документи (подробно описани заявки за транспорт, договори за транспорт, пътни листи, ЧМР), потвърждение от клиентите BILABOS CARLO HOSE ANTONIO, VIN EL73806243; R.N.B.S. BV, VIN BE0754848258 и DRM-GROUP, VIN BE0787791834 (на български и английски, подробно анализирани), поради което и при съобразяване чл. 31, б.“а“и чл. 67 от Конвенцията на ООН за договорите за международна продажба на стоки е прехвърлено правото да се разпорежда като собственик със стоките на купувача; 2/ органите по приходите не са оборили презумпцията по чл. 9 от Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на стоки; 3/ доставчикът е разполагал със стоката, уверил се е, че получателят по доставката е регистрирано лице и стоката е била предадена на превозвач; 4 / при наличието на редовен от външна страна транспортен документ (ЧМР, подписани от доставчик, превозвач и получател) факта на натоварване на стоките и напускането им на страната е доказан, като непосочването на имената на лицето, получило стоката и мястото на получаването й в кл. 24 не съставлява съществен порок от формата на транспортния документ, доколкото има положен подпис и печат за получателя във всички ЧМР, като изцяло е приложимо разрешението, дадено с Решение от 9 октомври 2014 г. по дело С-492/13 на СЕС, според което чл. 138, § 1 и чл. 139, § 1, втора алинея от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006г. относно общата система на данъка върху добавената стойност, изменена с Директива 2010/88/ЕС на Съвета от 7 декември 2010 г., трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат при обстоятелства като разглежданите данъчната администрация на държава членка да откаже възможността за упражняване на правото на освобождаване от ДДС във връзка с вътреобщностна доставка, поради това че доставчикът не е доказал истинността на подписа в документите, нито представителната власт на лицето, подписало тези документи от името на получателя, при положение, че доказателствата, представени от доставчика, са в съответствие със списъка с документи, които следва да бъдат представени на тази администрация, предвиден в националното право, в който смисъл и практиката на съставите на ВАС приема, че не може данъчната администрация да откаже възможността за упражняване на правото на освобождаване от ДДС поради това, че доставчикът не е доказал истинността на подписа на получателя в документите или представителната власт на лицето, подписало документите; 5 / Липсват данни за това тази група от разглежданите доставка да са част от данъчна измама или че доставчикът е действал недобросъвестно в контекста на евентуално извършена от получателя измама; 6 / Получателите са били регистрирани за целите на ДДС лица, като идентификационният номер по ДДС е надлежно посочен, като дерегистрацията им на по-късен момент не е основание жалбоподателят да е задължен по ЗДДС с мотив, че е станало ретроактивно заличаване на идентификационния номер по ДДС на приобретателя /в този смисъл т. 1 на решението по дело С-492/2013 г. на СЕС/ и 7/ доказано е надлежното счетоводно отразяване на доставките, ведно със съпътстващите документи, включително и транспорта, при ревизирания субект. За втората група доставки съставът на АССГ е приел, че макар и по делото да са представени изискваните от ЗДДС и ППЗДДС (фактури и транспортни документи) те не се ползват с материална, а само с формална доказателствена сила, в който аспект съвкупната им преценка налага извода, че не доказват в условията на пълно доказване изпращането, респ. получаването на стоката от посочения получател на територия на друга държава-членка, както и не доказват прехвърляне правото да се разпорежда като собственик в полза на LIST ORIENT 2022 s.r.l. с VIN RO46155127 и IAM COMERS s.r.l. с VIN RO44095100. Аргументите са следните: 1 / събраните в хода на осъществения международен обмен с румънската данъчна администрация данни са за неоткриването им, липсата на офис или друг обект от който да се осъществява дейността, както и за липсата на разплащане с доставчици, респ. посредници; 2 / плащанията по процесните доставките са съществени от посредник „БЛУМЪР“ ЕООД; 3/ без да е доказано предаването на стоките по доставките към чуждестранните дружества разбирането е че те са с място на изпълнение на територията на страната в случая Република България. Съгласно чл. 218, ал. 2 АПК при касационната проверка на оспореното първоинстанционно решение съдът следи служебно за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон, т.е. тази проверка не е ограничена до посочените в касационните жалби касационни основания по чл. 209, т. 1, т. 2 и т. 3, предложение първо АПК. Съобразявайки задължението си по чл. 218, ал. 2 АПК, настоящият касационен състав преценява решението на Административен съд – София-град като валидно и допустимо, като постановено в правораздавателната дейност на съда, от законен състав и при правилна преценка за допустимостта на съдебния контрол. Довод за допуснати процесуални нарушения в дейността на съда се съдържа в касационната жалба на „ЕН ПИ СИ“ ЕООД, но е изцяло бланкетно. Всъщност всички оплаквания, насочени към дейността на първостепенния съд, касателно преценката му на събрания доказателствен материал, и изведените въз основа на нея изводи от фактическа и правна страна, касаят обосноваността на съдебния акт и ще бъдат разгледани по-долу, ведно с обсъждане на материалната му законосъобразност. Следва да се посочи, че касационната инстанция при проверка на така изведеното касационно основание констатира, че съдебният акт принципно отговаря на изискването на чл.172а ал.2 от АПК, респ. чл.235 ал.2 от ГПК, за мотивираност, а и на тези на чл.236 ал.2 и чл.12 от ГПК за постановяването му въз основа на възприетите от съда факти и обстоятелства, произтичащи от събраните при съдебното дирене писмени доказателства и доказателствени средства, като съдът е сторил собствени фактически и правни установявания. По обосноваността на съдебния акт и неговата материална законосъобразност, които следва да бъдат разгледани общо, касационната инстанция констатира следното. Преди всичко и предвид обхвата на касационния контрол следва да се посочи, че АССГ правилно приема, че РА е издаден от компетентни органи по приходите в предвидената от закона форма след надлежно възложена от компетентен орган ревизия, което е в унисон и с разрешението, дадено с Тълкувателно решение № 3/26.06.2025 г. по тълкувателно дело № 2/2024 г. на ОСС от I и II колегии на ВАС. Всъщност възраженията и в двете касационни жалби са насочени към преценка на съда относно материалната законосъобразност на РА. От текста на чл. 7 от ЗДДС и тълкуването на нормите на чл. 131 и чл. 138 от Директива 2006/112, дадено в решенията на СЕС, се установяват материалноправните предпоставки, които данъчнозадълженото лице следва да докаже, за да се ползва от облагането с нулева ставка на ДДС по чл. 53, ал. 1 от ЗДДС, и те са: 1. правото на разпореждане със стоката като собственик е прехвърлено на получателя (изискване към всяка облагаема доставка); 2. придобиващият да има качеството на данъчно задължено лице, което е и идентифицирано за целите на ДДС на територията на държава-членка, различна от тази в която е започнало изпращането или превозът на стоките, който да е посочил на доставчика си и 3. стоката е изпратена или превозена в друга държава членка и вследствие на това изпращане или превозване е напуснала физически държавата членка на доставката (виж например решенията на СЕС: от 27 септември 2007 г. по дело С-409/04, Teleos, т. 42, от 27 септември 2007 г. по дело С-184/05, Twoh International, т. 23, от 7 декември 2010 г. по дело R., C-285/09, т. 41, от 16 декември 2010 г. по дело Euro Tyre Holding, C-430/09, т. 29, от 6 септември 2012 г. по дело С-273/11, Mecsek-Gabona, т. 31, от 9 октомври 2014 г. по дело С-492/13, Траум, т. 24, при съобразяване и изменението на член 138, параграф 1, буква б) от Директивата за ДДС, сторено с Директива (ЕС) 2018/1910 на Съвета от 4 декември 2018 г. (ОВ L 311, 2018 г., стр. 3,). Относно доказателствата, които следва да бъдат представени от доставчика за установяване наличието на вътреобщностна доставка, макар и чл. 45а от Регламент за Изпълнение (ЕС) № 282/2011 на Съвета от 15 март 2011 година за установяване на мерки за прилагане на Директива 2006/112/ЕО относно общата система на данъка върху добавената стойност (наричан по-долу само Регламент за изпълнение № 282/2011) във връзка с изпълнение изискванията на чл. 138 от Директива 2006/112/ЕО да установява оборима презумпция, че стоките са изпратени или превозени от държава членка до местоназначение извън нейната територия, но на територията на Съюза, в случаите в които продавачът притежава документи, които отговарят на посочените в тези разпоредби специфични изисквания, тази разпоредба не изброява изчерпателно доказателствата, които са необходими за установяване на наличието на вътреобщностна доставка. „Следователно, когато условията за прилагане на презумпцията не са изпълнени, данъчните органи са длъжни да преценят всяко доказателство, предоставено от продавача на стоките, за да установят дали той е успял да докаже, че стоките са били предмет на вътреобщностна доставка“. Така Решение на Съда (седми състав) от 13 ноември 2025 година по дело C-639/24, т. 15 и 16. Националният законодател е регламентирал в чл. 45, т. 2, б. "а" ППЗДДС, приложим в конкретния случай, тъй като се поддържа, че превозът на стоките е от трето лице за сметка на получателя, че доставчикът, когато не прилага презумпцията по чл. 45а от Регламент за изпълнение (ЕС) № 282/2011 (а тя не се прилага, което не е спорно), следва да притежава транспортен документ или писмено потвърждение от получателя или упълномощено от него лице, удостоверяващи, че стоките са получени на територията на друга държава членка, като в писменото потвърждение се посочват дата и място на получаване, вид и количество на стоката, вид, марка и регистрационен номер на превозното средство, с което е извършен транспортът, име на лицето, предало стоките, и длъжностното му качество, име на лицето, получило стоките, и длъжностното му качество. Най-сетне безспорно съдебната практика е категорична и че ако данъчнозадълженото лице умишлено е участвало в данъчна измама, застрашила функционирането на общата система на ДДС, или е знаело или е трябвало да знае, че осъществената от него сделка е била част от извършена от приобретателя измама и че не е взело всички зависещи от него разумни мерки за избягване на тази измама, правото на освобождаване от ДДС би трябвало да му бъде отказано (вж. в този смисъл например Решение от 8 ноември 2018 г., Cartrans Spedition, C-495/17, EU:C:2018:887, т. 41 и цитираната съдебна практика), но установяването на такива обективни факти, които да потвърдят едно такова положение, е в доказателствена тежест за данъчната администрация. Тези принципни положение са съобразени от първостепенния съд и не се отричат от никоя от страните в процеса, като спорът се концентрира върху това дали данъчно-задълженото лице се е справило с възложената му доказателствена тежест да установи в условията на пълно доказване факта на прехвърляне правото да се разпорежда като собственик със стоките в полза на съответния получател и тяхното транспортиране от територията на РБългария до територията на друга-държава членка, т.е. физическото им напускане на територията на Република България, като не е спорно изпълнение на кумулативното условие съответния придобиващ да има качеството на данъчно задължено лице, което е и идентифицирано за целите на ДДС на територията на държава-членка, различна от тази в която е започнало изпращането или превозът на стоките, който да е посочил на доставчика си, както и че „ЕН ПИ СИ“ ЕООД разполага с редовно съставени фактури във връзка с доставките; респективно дали при положителен отговор на така поставените въпроси данъчната администрация е доказала наличието на обективни данни, обосноваващи участието в или знанието на ревизираното лице за извършена от приобретател данъчна измама. По касационната жалба на „ЕН ПИ СИ“ ЕООД. Решението в тази му част е неправилно постановено. Настоящата касационна инстанция намира изводите на първоинстанционния съд в тази им част за необосновани на данните по делото и сторени при неправилен анализ на събраните по делото доказателства. Спорът в тази му част касае материалната законосъобразност на РА в частта му относно начисления за данъчни периоди месец Декември 2021 г. и месеците Ноември Декември на 2022 г. ДДС в размер общо на 69 370,33 лева на основание чл. 86, ал.1 и ал. 2 от ЗДДС поради недоказани ВОД на стоки по фактурите, издадени на дружествата LIST ORIENT 2022 s.r.l. с VIN RO46155127 и IAM COMERS s.r.l. с VIN RO44095100 и определените в тази връзка лихви за забава. Установено е по делото, че за данъчни периоди месец Ноември и месец Декември 2022 г. декларираните от дружеството резултати са коригирани след начисляване на ДДС в размер общо на 66 372,04 лева в резултат на непризнати ВОД към LIST ORIENT 2022 s.r.l. с VIN RO46155127 по 6 броя фактури, с предмет различни количества инхибитор, съответно емулсикор, подробно описани в съдебния акт. Превозът е за сметка на получателя и е осъществен от трето лице – „Ен Пи Ес Трейд“ ЕООД (не се спори, че този търговец е свързано лице по смисъла на закона с ревизараното дружество) и както се посочи е приложима разпоредбата на чл. 45, т. 2, б. „а“ от ППЗДДС. Представен е Договор от 01.11.2022 г., според клаузите на който „Продавачът се задължава да доставя, а Купувачът е съгласен да купува и плаща изцяло стоки по заявка, като: ГМС, пропан-бутан, петролни продукти, фракции, разтворители и други; пакетирани храни, шоколадови и сладки изделия, безалкохолни и други бързооборотни, наричани по-долу „стоки". Доставките ще се съгласуват между страните чрез телефон или ел.поща. Стоките и количествата за всяка доставка ще се описват в издадената фактура, а при необходимост и опис/протокол. Плащането се извършва по банков път до 60 дни от датата на доставка. В условията на доставка е записано: доставката може да се извърши съгласно заявката на Купувача: ExWorks място на товарене; DАР - крайна дестинация на Купувача.“. Приложените към всяка една от фактурите документи, вкл. и за осъществения транспорт са идентични по своя характер. Така например по фактура № 0000011646 от 14.11.2022 г. с предмет на доставката инхибитор 30 600 л. с единична цена 1,86 лв., данъчна основа 56 855,98 лв., данъчна ставка 0% (на основание чл. 53, ал. 1 вр. чл. 7, ал. 1 от ЗДДС) и сума за плащане 56 855,98 лева, са представени Invoice № 0000011591 от 14.11.2022 г. на стойност 29070,00 евро, анализно свидетелство за резултат от изпитванията на инхибитор на хидратообразуването; заявка 02.11.2022 г. доставка на продукти: инхибитор 25000 л., клиент адрес: LIST ORIENT 2022 S.R.L., R046155127, Romanis, Craiova, 33 Сaracal Str, bl. 1, et.2, cam. 1, място на товарене: Перник, Машино, Заводски строежи получател адрес: по заявка на LIST ORIENT 2022 s.r.l. с VIN RO46155127, условия на доставката ExW Loading point превозвач: NPC Trade, VAT BG202240252, Шофьор: А. Б. Т., рег.влекач/ремарке: [рег. номер]/[рег. номер], адрес на доставка: Aspor 19300, Agiou Georgiou, Greece; международна товарителница (CMR) със следните данни: изпращач: NPC LTD, BG130438308, получател: LIST ORIENT 2022 s.r.l. с VIN RO46155127, Romania, Craiova, 33 Caracal Str. Bl. 1, място на доставка: Aspor 19300 Agiou Georgiou, Greece, количество: 24 174 кг.; клетки 22, 23 и 24 съдържат подписи и печати на изпращача, превозвача и получателя, в кл. 24 е посочена и дата на получаване 11.11.2022 г., превозно средство: [рег. номер]/[рег. номер], превозвач: „Ен Пи Си Трейд" ЕООД; пътен лист; инвойс фактура за международния транспорт; доказателства за плащане на транспортната услуга по банков път; Договор за транспорт от01.11.2022 г. сключен между „Ес Пи Ен Трейд“ ЕООД BG202240252 превозвач и LIST ORIENT 2022 s.r.l. RO46155127 клиент, непреведени на български език документи, съставени на чужд език. Към останалите 5 броя фактури са приложени каза се идентични документи, като констатираните различия са относно датите на натоварване и получаване на стоките, адрес на доставката (по част от тях е посочен Ind. Zone 625 00 Serres, Greece), количеството на стоките, рег. номера на влекача и ремаркето и имената на шофьора, всички те описани в съдебния акт. Следва да се посочи, че се констатира пълно съответствие в данните по всеки един от посочените комплекти документи касателно всяка една от конкретните доставки. Представени са също така и писмени потвърждения за получени стоки (едното към фактури № № 11646/14.11.2022 г., № 11647/14.11.2022 г. и № 11648/14.11.2022 г., и второто от 30.12.2022 г. към фактури № № 11649/02.12.2022 г., № 11654/21.12.2022 г. и № 11655/21.12.2022 г.), с които получателят потвърждава получаването на съответната дата на всяка една от стоките (подробно индивидуализирани по вид, количество, ед.цена, обща стойност), при условия на доставката ExW Перник (което съответства на посоченото по-горе ExW Loading point и заявките за съответната доставка), до заявената крайна дестинация (съответно Aspor 19300 Agiou Georgiou, Greece и Ind. Zone 625 00 Serres, Greece). Посочени са пълните наименования и адреси на купувач и продавач, рег. номера на ППС (влекач и ремарке), като и е положен подпис и печат за купувача и съответна дата. Действително така коментираните писмени потвърждения за получаване на стоката не съдържат всички нормативно установени реквизити, въведени с чл. 45, т. 2, б. „а“ от ППЗДДС, но следва да се посочи, че в този текст от правилника транспортният документ и писмено потвърждение от получателя са предвидени в условията на алтернативност. Най-сетне представени са доказателства за разплащане по банков път както на данъчните основи по спорните фактури, така и стойността на осъществения международен транспорт на стоки. Действително установява се, че средствата са постъпили от банковата сметка на трето лице – „Блумър“ ЕООД, като по този повод от същия търговец са представени писмени обяснения и Договор за търговско представителство по чл. 32-48 от ТЗ от 01.11.2022 г., сключен между LIST ORIENT 2022 s.r.l. с VIN RO46155127, Romania, и „Блумър“ ЕООД в качеството му на търговски представител. Или основателно е възражението на този касатар, че така ангажираните писмени доказателства, обосновават както прехвърляне правото да се разпорежда като собственик със стоките на получателя, така и транспортирането на стоките извън територията на Република България. По делото са представени фактури, заявки за доставки и транспорт, международни транспортни товарителници, пътни листове, доказателства за плащане. Данните отразени в пътните документи съответстват на събраните по делото доказателства, както и от приетото експертно заключение на вещото лице по изготвената съдебно-счетоводна експертиза. Макар и да е изложил дадените експертни изводи, неясно защо първостепенният съд очевидно не е кредитирал същите в частта им, че към фактурите са представени документ за доставката (фактура, протокол) и документи за изпращането или транспортирането на стоката (ЧМР), като между същите може да се направи връзка по дати и идентификация на стоките; за отразяването им в счетоводството на дружеството, вкл. са налични доказателства за разплащане по банков път. Неправилна е преценката на административния съд относно съдържанието и реквизитите на товарителниците. Съгласно чл. 9, § 1 от Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на стоки, товарителницата удостоверява до доказване на противното, (с която процесуална тежест приходният орган не се е справил), условията на договора и получаването на стоката от превозвача. В чл. 4 от Конвенцията е разписано, че нередовността й не засяга получаването на стоката, нито действието на този договор. Противно на изложените доводи от състава на АССГ, представените товарителници съдържат изискуемите съгласно чл. 6 от нея реквизити. Меродавният момент за осъществяването на ВОД е изпращането или транспортирането на стоките до друга държава членка, т.е фактическото напускане на стоката от границата на страната и преминаването й на територията на друга държава членка, съответно, прехвърлянето на правото на разпореждане като собственик със стоката на получателя на доставката (Решение на СЕС от 27 септември 2007 година по дело C-409/04, Teleos и др., т. 42). Ирелевантно за целите на данъчното законодателство е посочването на конкретно място и адрес, където е получена/разтоварена стоката, тъй като от момента на напускане на стоката от територията на страната, задължението за начисляване на ДДС се прехвърля върху получателя й, регистрирано по ДДС лице. В тази насока посочените адреси на натоварване – Перник, Машино, Заводски строежи, и адрес на разтоварване – конкретно посочени адрес в Гърция (цитирани по-горе), наличието и на следните реквизити: попълнени са клетки 22 – изпращач, 23 – превозвач и 24 – получател, е в съответствие с изискванията за необходимите реквизити за попълване на международна товарителница. В същите товарителници е посочено наименованието на стоките, вкл. и посредством кодът им по комбинирана номенклатура. Товарителниците заедно с другите документи доказват посочените обстоятелства, косвено доказателство за което са и писмените потвърждения, в които всъщност единствено липсват име и подпис на лицето, предало стоките, и длъжностното му качество и име на лицето, получило стоките, и длъжностното му качество. Необосновано първата съдебна инстанция обосновава изводите си от фактическа и правна страна с получените отговори от румънската данъчна администрация – макар и данните да са за неоткриване на търговеца на адреса, респ. за липсата на осъществявана там търговска дейност, съществено е, че данните по делото обосновават извод за транспорт на стоките до Гърция, а не до Румъния. След като VIN номерът на получателят е валиден към датите на ВОД, след като са налични и фактури за превоза, ведно с доказателства за плащане, надлежно счетоводно отразени, и редовно съставени международни товарителници (противно на приетото от първостепенния съд), обстоятелството дали превозвачът е свързано с доставчика лице, дали има или не тахошайби, доказателства за закупено гориво, дали доставките са декларирани от получателя им като ВОП чрез подаване на ВИЕС декларации и заплащане на данък е ирелевантно за спора досежно реалността на извършения ВОД от ревизираното лице. Действията или бездействията на получателя на стоките не следва да имат негативни последици за доставчика, освен при установено знание от негова страна за данъчна измама, каквито обективни данни, а и доказателства за тях в случая не са налице. Аргументите, обосновани с условията на доставката, също не отговарят на данните от коментираните по-горе доказателства. Една от възможните хипотези съгласно клаузите на сключения Договор е EXW - EX Works място на товарене, еднозначно на франко завода (уговорено място), което отговаря напълно на данните от коментираните по-горе международни товарителници, заявки и потвърждения за получаване на стоките (конкретно ExW Loading point, респ. ExW Перник, откъдето именно са натоварени стоките). След като доставчикът е изпълнил своите задължения, свързани с доказването на ВОД, ако получателят на доставката не е изпълнил договорното си задължение да изпрати или превози стоките извън държавата-членка на доставката, именно получателят следва да бъде считан за задължен по ДДС в тази държава-членка (т. 67 от цитираното по-горе решение на СЕС по делото Teleos). Всичко, изложено по-горе е относимо и към доказването на ВОД по фактура № 11591/20.12.2021 г. с получател IAM COMERS s.r.l. с VIN RO44095100 и начисленото ДДС в тази връзка за данъчен период месец Декември 2021 г. Представеното ЧМР съдържа данни за датата и мястото на натоварване на стоката (в случая Илиенци 12, Крамекс, София, България, съобразно и данните за предходната доставка, която не е оспорена от органите по приходите), дата и място на разтоварване на стоките (всъщност точен адрес в Гърция), подписи и печати на изпращача и превозвача – „Ен Пи Си Трейд“ ЕООД, данни за номерата на автомобилите и получаване на стоката от IAM COMERS s.r.l. с VIN RO44095100. Всички тези данни кореспондират и с приложените Договори, заявки за доставка и заявка за транспорт, пътен лист, фактура за осъществен международен превоз, данните за плащането (и тук важи казаното по-горе относно начина на разплащане) и прочие доказателства. Или в обобщение, след проверката по заявените от този касатор пороци и служебна за приложението на материалния закон, настоящата инстанция намира обжалваното решение за неправилно, като необосновано и постановено при неправилно приложение на материалния закон в тази му част и поради това същото следва да се отмени, с постановяване на друго по съществото на спора, с което се отмени РА в така обсъжданите му части, вкл. и в частта му относно съответното акцесорно задължение за лихви за забава. По касационната жалба на Директор на Дирекция „ОДОП“ – гр. София. Решението e правилно постановено в тази му част. Съдът е установил релевантните за спора факти и е приложил правилно материалния закон, поради което и не са налице твърдяните от този касатор отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Спорът в тази му част, аналогично на изложеното по-горе, касае материалната законосъобразност на РА в частта му относно начисления за данъчни периоди месец Декември 2021 г. и месеците Септември и Октомври на 2022 г. ДДС в размер общо на 290 081,78 лева на основание чл. 86, ал.1 и ал. 2 от ЗДДС поради недоказани ВОД на стоки по фактурите, издадени на дружествата BILABOS CARLO HOSE ANTONIO, VIN EL73806243; R.N.B.S. BV, VIN BE0754848258 и DRM-GROUP, VIN BE0787791834. Съставът на АСС изключително подробно е изяснил фактите и обстоятелствата от значение за спора, като е направил свои фактически установявания, въз основа на които е формирал извод за незаконосъобразност на процесния РА в тази му част при правилно тълкуване и прилагане на материалния закон и след задълбочена преценка на събраните по делото доказателства, разгледани по отделно и в тяхната съвкупност. Съгласно чл. 221, ал. 2, изр. 2 АПК настоящият съдебен акт препраща към мотивите в обжалвания съдебен акт. Всъщност в по-голямата си част касационната жалба съставлява повтаряне на аргументите, изложени от органите по приходите в РД и РА, както и в Решението на Директор на Дирекция „ОДОП“ – гр. София, отговор на които е даден от първата съдебна инстанция и не следва да бъде приповтарян. Неоснователни са възраженията на касатора, насочени към преценката на първостепенния съд на доказателствената стойност на представените международни товарителници и потвърждения за получаването на стоките. Освен че ЧМР, които са редовно съставени, се ползват с материална доказателствена сила съгласно чл. 9 от Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз, относно предаването на стоките на превозвача, правилно съставът на АССГ е констатирал, че съдържат и всички необходими реквизити, от които може да се съди, че стоките са напуснали територията на България, като са транспортирани до територията на друга държава членка – Гърция, каквото е законовото изискване, за да е налице ВОД. По-конкретно, спорните ЧМР съдържат номер и дата, като са посочени мястото и датата на съставяне; име и адрес на изпращача; име и адрес на превозвача; място и дата на приемане на стоката за превоз и място за доставка; име и адрес на получателя; наименование, вид и количество на превозваната стока; фигурира номер на превозното средство, както и подписи и печати на изпращача, превозвача и получателя, а също и място и дата на получаване на стоката. И тук важи казаното по-горе относно поддържаните от Директора на Дирекция „ОДОПЕ“ – гр. София аналогични възражения относно определени „непълноти“ в международните товарителници, свързаността между продавача и превозвача, наличието или липсата на декларирано ВОП от получателя, начина на разплащане и данните от международните обмени със съответната данъчна администрация. Или основателно съставът на АССГ е приел, че информацията, получена в хода на осъществен международен обмен по реда на Регламент (ЕС) № 904/2010 Регламент, следва да бъде преценяна с оглед всички събрани доказателства. Много точно в тази връзка съставът на АССГ е съобразил тълкуването на Член 28 а, параграф 3, първа алинея и чл. 28 в, А, буква а/, първа алинея от Шеста директива 77/388/ЕИО на Съвета от 17 май 1977 г. относно хармонизиране на законодателствата на държавите-членки относно данъците върху оборота обща система на данъка върху добавената стойност: единна данъчна основа, изменена с Директива 2000/65/ЕО на Съвета от 17 октомври 2000 г. и на чл. 28 в, А, буква а/, първа алинея от Шеста директива 77/388, изменена с Директива 2000/65, направено в Решение от 27 септември 2007 г. по дело С-409/04, Teleos plc, ОВ C 300, 4.12.2004 г. в смисъл, че практиката на СЕС не допуска компетентните органи на държавата - членка на доставката да задължават даден доставчик, който е действал добросъвестно и е представил доказателства, установяващи на пръв поглед правото му на освобождаване на дадена вътреобщностна доставка на стоки, да заплати впоследствие ДДС върху тези стоки, когато тези доказателства се окажат с невярно съдържание, без обаче да бъде установено участието на споменатия доставчик в данъчната измама, доколкото той е взел всички разумни мерки в рамките на своите възможности, за да се увери, че осъществяваната от него вътреобщностна доставка не го довежда до участие в такава измама. Необосновано се поддържа, че по делото приходната администрация се е справила с доказателствената тежест да установи знанието или участието на ревизираното дружество в данъчна измама, респ. неговата недобросъвестност – такива обективни данни правилно съставът на АССГ е приел, че липсват. С оглед изложеното, като е възприел материалната незаконосъобразност на процесния РА в обсъжданите му тук негови части, административният съд е постановил правилно решение, което не страда от релевираните касационни пороци и следва да бъде оставено в сила в тази му част. По въпроса за разноските. Предвид изхода на спора съдебният акт е неправилен в частта на присъдените в полза на данъчната администрация разноски, поради което и следва да бъде отменен. На „ЕН ПИ СИ“ ЕООД се дължат сторените пред първата съдебна инстанция разноски в пълния им претендиран размер, съответно се следва разноски в пълния им сторен размер и пред касационната инстанция. Възражението по чл. 161, ал. 2 от ДОПК не е мотивирано, съобразно изискванията на закона, което не налага обсъждането му от касационната инстанция. Само следва да се отбележи, че не може да се приеме, че казусът не се отличава с фактическа и правна сложност. Или Националната агенция по приходите следва да бъде осъдена да заплати в полза на „ЕН ПИ СИ“ ЕООД разноски в размер общо на 18 690,33 евро, така както са поискани съгласно представения списък по чл. 80 от ГПК и доказателствата за понасянето им. Съобразяват се и размерът на присъдените разноски за първата съдебна инстанция. Водим от горното и на основание чл. 221 ал. 2 изр. първо и второ във вр. с чл. 222, ал. 1, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,