Решение № 4776 от 2.04.2012 г. на ВАС по адм. д. № 15035/2011 г.

Решение № 4776 от 2.04.2012 г. на ВАС по адм. д. № 15035/2011 г., III о., докладчик председателят Николай Урумов Производството по чл. 208 и сл. от АПК е образувано по касационна жалба на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" - гр. София, срещу решение № 127 от 17.10.2011 г. по адм. дело № 123/2011 г. на Административния съд - Силистра, с което е бил отменен акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) № 01-6500/22650/12.04.2011 г. на зам. изпълнителния директор на ДФЗ В касационната жалба са развити оплаквания за неправилност на обжалваното решение, като постановено в нарушение на приложимия материален закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Ответникът по касационната жалба - Илия Димов Костадинов, от гр. Силистра, не е взел отношение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение, че са налице касационни основания и затова оспореното решение следва да бъде отменено като неправилно. Върховният административен съд - трето отделение, като взе предвид доводите на страните и провери решението при спазване разпоредбата на чл. 218 от АПК, прие за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна, което я прави процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. С обжалваното решение, постановено в производство по реда на чл. 166, ал. 3 ДОПК във вр. с чл. 27, ал. 3 и 4 от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП), съдът по жалба на Илия Костадинов от Силистра, е отменил посочения по-горе АУПДВ на зам. изпълнителния директор на ДФЗ, Разплащателна агенция, с който е установена като недължимо платена сума в размер на 3557,28 лв., недължимо платена за 2009 г. във вр. с подадено общо заявление за единно плащане на площ поради констатирано намаление на годната за подпомагане площ от заявената с подадената молба-заявление с УИН 19/010609/34569. Съображенията за това са били, че административният акт е бил издаден при съществени нарушения на административнопроизводствените правила, съдържащи се в разпоредбите на чл. 26, 28, 34, 35 и 36 АПК, задължаващи административния орган да уведоми жалбоподателя за започналото административно производство, не му е дал възможност да участва в него, да присъства на извършените проверки и да представи доказателства, да е събрал служебно необходимите доказателства, като е издал административния акт, без да изясни фактите и обстоятелствата от значение за случая. Решението е законосъобразно. Съдът е установил правнорелевантните за спора фактически обстоятелства и в съответствие с приложимия материален закон е обосновал законосъобразни изводи. Настоящият тричленен състав, напълно споделя направените изводи в решението, поради което смята, че същите не следва да се приповтарят. Следва да се посочи допълнително следното: Оспореният АУПДВ е издаден на основание чл. 59, ал. 1 и ал. 2 от АПК, във връзка с чл. 165 и чл. 166 от Данъчно-процесуалния кодекс, чл. 20а, ал. 1 от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП) и чл. 73 от Регламент (ЕО) № 796/2004 г. на Комисията от 21.04.2004 г. относно определяне на подробни правила за прилагане на интегрираната система за управление и контрол, кръстосано спазване и модулация, предвидена в Регламент (ЕО) № 1782/2003 г. на Съвета относно установяване на общи правила за схеми за директно подпомагане в рамките на Общата селскостопанска политика и за установяване на някои схеми за подпомагане на земеделските производители. Това е индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 от АПК и при издаването му следва да е спазена съответната законоустановена процедура. В случая е правилно е констатирано, че актът не отговаря на изискванията за форма и съдържание по чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК. Административният орган е посочил единствено, че въз основа на извършени "проверки на заявленията съгласно чл. 37, ал. 2 от ЗПЗП е намалена годната за подпомагане площ и част от оторизираната субсидия на бенефициента в размер на 3557,28 лева", както и че тази сума се явява "недължимо платена, тъй като е била платена за недопустими за подпомагане площи". Никъде в акта не е посочено кои са площите, които органът счита за недопустими за подпомагане, по какви причини счита, че попадат в недопустимия слой, както и какъв е размерът на тези площи. Изложените съображения са толкова общи, че на практика се равняват на липса на мотиви. Не може да се приеме, че изразът, новополучена официална информация в ИСАК, с която разплащателната агенция е длъжна да се съобрази, е фактическо основание. Според Регламент (ЕО) № 796/2004 г. на Комисията от 21.04.2004 г. посочването на нередности, произтичащи от кръстосаните проверки, бива последван от други подходящи административни процедури и когато е необходимо и от проверки на място. В конкретния случай не е посочено какви видове административни проверки са били извършени, какво е било констатирано в тях и въз основа на какви дейности. Разплащателната агенция не е изяснила в пълна степен вероятността на установените несъответствия, нито е установила техните причини. По този начин административния орган е допуснал съществено нарушаване на процедурата, което е основание за отмяна на атакувания акт и съдът правилно го е отменил. Закономерно на следващо място, съдът се е позовал и на нарушения на чл. 26, 28, 34, 35 и 36 АПК, поради неуведомяване на ответника за започналото административно производство, като по този начин го е лишил от възможността да организира защитата си и да представи доказателства в подкрепа на твърденията си. Липсата на конкретни фактически основания, довели до формирането на волеизявлението в оспорения акт, препятствува извършването на проверка за приложението на материалния закон. По делото е безспорно установено, че жалбоподателят е бил добросъвестен при подаване на заявлението, попълване на съответните формуляри и представяне на удостоверителните документи. Грешките при определянето на "окончателния временен слой, допустим за подпомагане" към 2009 г. са отстранени чрез цитираните в писмото от 09.12.2010 г. на МЗХ до ДФЗ - РА "допълнителни специализирани анализи и проверки". Земеделският производител няма възможност по разумен път да открие тези грешки, поради което е налице хипотезата на чл. 73, § 4 от Регламента, която оправомощава земеделския стопанин да задържи на правно основание получената субсидия. При проверка несъответствието на акта с целта на закона, правилно е взето предвид, че регламентираната помощ е законово оправдана, ако е своевременна и ако не въвежда земеделския стопанин в разходи и тежести, по-големи от обичайните предвидени в законодателството облаги, и че липсата на ясна представа за какво точно е санкциониран участникът в земеделския оборот, води до демотивация на същия да участвува с принос в развитието на общия селскостопански пазар. От тази гледна точка оспореният АУПДВ се явява несъответен на легално закрепените цели в чл. 2 от ЗПЗП. По изложените съображения, обосновано и законосъобразно е установено, че са налице основанията по чл. 146, т. 2 - т. 5 от АПК за оспорване на административния акт. Решението на първоинстанционния съд не е опорочено по смисъла на чл. 209 от АПК. Същото е валидно, допустимо и правилно и затова следва да бъде оставено в сила. Ето защо и на основание чл. 221, ал. 2 предложение първо от АПК, Върховният административен съд - трето отделение,