Решение № 403 от 16.11.2009 г. на ВКС по н. д. № 404/2009 г.

Решение № 403 от 16.11.2009 г. на ВКС по н. д. № 404/2009 г., II н. о., НК, докладчик съдията Лиляна Методиева Производството по чл. 346, т. 1 НПК е образувано по касационни жалби на подсъдимите Б. Б. Б. и И. В. Ц. и на гражданския ищец и частен обвинител Г. А. А. против въззивно решение № 175 от 2.06.2009 г. постановено по ВНОХ дело № 8/2009 г. по описа на Софийски апелативен съд. В жалбата и в съдебно заседание от подсъдимия Б защитника му се поддържат касационни основания по чл. 348, ал. 1 т. 1 и 3 НПК, като се излагат съображения, че е осъден по обвинение, което не е доказано, а наложеното наказание е явно несъответно на личната му обществена опасност и на другите смекчаващи обстоятелства. В условията на алтернативност се иска въззивното решение да бъде отменено и да бъде оправдан или да бъде изменено, като наказанието бъде намалено по размер. В жалбата и в съдебно заседание от подсъдимия И защитниците му се поддържат всички касационни основания по чл. 348 НПК, като се излагат съображения за неправилно приложение на материалния закон с осъждането му по обвинението без да е доказано участието му в престъплението, допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване на правата му и явно несъответствие на наказанието със степента на обществената му опасност. В условията на алтернативност се иска въззивното решение да бъде отменено и делото върнато за ново разглеждане от друг състав или да бъде изменено като наказанието бъде намалено по размер. В жалбата и в съдебно заседание от гражданския ищец и частен обвинител и от поверениците му касационните основания не са конкретизирани. Иска се въззивното решение да бъде отменено в гражданската му част и подсъдимите да бъдат осъдени да му заплатят солидарно присъдената сума. По жалбите на подсъдимите изразява становище да бъдат оставени без уважение. Осъденият Р. Г. изразява становище, че жалбата на гражданския ищец е неоснователна, а жалбите на подсъдимите са основателни. Представителят на Върховната касационна прокуратура изразява становище, че жалбите са неоснователни. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, като взе предвид доводите на страните и в пределите по чл. 347 НПК изцяло провери правилността на обжалваното въззивно решение, за да се произнесе констатира следното: С присъда № 5 от 14.02.2008 г. постановена по НОХ дело № 77/2007 г. Софийски градски съд е признал подсъдимия Б за виновен в това, че на 9.05.2006 г. в гр. С., като подбудител, в съучастие с подсъдимите И. Ц. извършител и Р. Г., умишлено ги склонил да отнемат чужди движими вещи в големи размери - сумата 18 400 лв. от владението на Г. А. А., без негово съгласие и с намерение да я присвоят, поради което и на основание чл. 195, ал. 2 във вр. с чл. 194, ал. 1, чл. 20, ал. 3 и чл. 54 НК го е осъдил на три години лишаване от свобода при първоначален общ режим на изтърпяване на наказанието, а го е признал за невинен да е склонил извършителя и помагача към извършване на деянието чрез употреба на сила и заплашване, при която на пострадалия да е причинена тежка телесна повреда и го е оправдал по обвинението по чл. 199, ал. 1 т. 1 и 3 пр. 1 във вр. с чл. 198, ал. 1 НК, както и за разликата до сумата от 19 040 лв. Признал е подсъдимия Р за виновен в това, че на 9.05.2006 г. в гр. С. в съучастие с И. Ц. извършител и Б. Б. подбудител, като помагач умишлено улеснил отнемането на чужди движими вещи в големи размери - сумата 18 400 лв. от владението на Г. А., без негово съгласие и с намерение противозаконно да я присвоят, поради което и на основание чл. 195, ал. 2 във вр. с чл. 194, ал. 1, във вр. с чл. 20, ал. 4 и чл. 54 НК го е осъдил на три години лишаване от свобода, условно с изпитателен срок от пет години, а го е признал за невинен да е улеснил извършителя И. Ц. и подбудителя Б. Б. за извършване на деянието чрез употреба на заплашване и сила, при което на пострадалия да е причинена тежка телесна повреда и го е оправдал по предявеното обвинение по чл. 199, ал. 1 т. 1 и 3 НК и за разликата до сумата 19 040 лв. Признал е подсъдимия И. В. Ц. за виновен в това, че на 9.05.2006 г. в гр. С. като извършител, в съучастие с Б. Б. и Р. Г. помагач, отнел от владението на Г. А. чужди движими вещи в големи размери- сумата 18 400 лв., като употребил заплашване и сила, при което причинил на Г. А. тежка телесна повреда-постоянна слепота с лявото око, поради което и на основание чл. 199, ал. 1 т. 31 и 3 пр. 1 във вр. с чл. 198, ал. 1, във вр. с чл. 128, ал. 2 пр. 2 алт. 1, във вр. с чл. 20, ал. 2 и чл. 54 НК го е осъдил на осем години лишаване от свобода при първоначален строг режим на изтърпяване на наказанието, а го е оправдал за разликата до сумата 19 040 лв. На основание чл. 45 ЗЗД съдът е осъдил подсъдимия И. В. Ц. да заплати на Г. А. А. сумата 30 000 лв. обезщетение за претърпяни неимуществени вреди от деянието, като гражданския иск за разликата до пълния му размер от 50 000 лв., както и за солидарно заплащане на сумата и от подсъдимите Б. Б. и Р. Г. е отхвърлил. С въззивно решение № 175 от 2.06.2009 г. постановено по ВНОХ дело № 8/2009 г. Софийският апелативен съд е изменил присъдата в частта относно наложените наказания на подсъдимите Б. Б. и Р. Г., като на основание чл. 66, ал. 1 НК е отложил изтърпяването на наказанието на подсъдимия Б с изпитателен срок от пет години и е намалил размера на изпитателния срок, за който е отложено изтърпяването на наказанието на подсъдимия Р. Г. от пет на три години. Потвърдил е присъдата в останалата й протестирана и обжалвана част. По жалбата на подсъдимия Б. Оплакването за неправилно приложение на материалния закон се мотивира с осъждането му по обвинение, което не е доказано. В този смисъл е изложеното съображение, че въззивният състав неправилно е приел за безспорно доказано авторството на деянието. То е идентично с възражението му против правилността на присъдата пред въззивната инстанция, където е поддържал че единственото доказателство в подкрепа на обвинителната теза са обясненията на подсъдимия Г, дадени в досъдебното производство, които са негодно доказателство. Въззивният състав подробно го е обсъдил и е мотивирал извода си за неговата неоснователност. Изложил е подробни мотиви въз основа на кои доказателствени материали приема, че той е подбудил останалите подсъдими да извършат деянието, осигурил сумата, посочил мястото, където да бъде извършено предаването, които се споделят и от настоящия състав. Оплакването за явна несправедливост на наказанието също е неоснователно. Още първоинстанционният съд е проявил снизхождение, като му е наложил наказание в размер на минимума, предвиден за престъплението, а въззивната инстанция допълнително е смекчила наказателното му положение, като е отложила изтърпяването му. По малко по размер наказание би могло да бъде определено само при условията на чл. 55, ал. 1 т. 1 НПК, а по делото не са налице изключителни или многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства, които да правят несъразмерно тежко наказанието от три години лишаване от свобода. Данните за личността му съдържащи се в приложената характеристика и свидетелството за съдимост го характеризират положително в обществото, но от друга с. извършеното деяние е особено укоримо защото е мотивирал останалите подсъдими да участват в престъпната дейност и защото престъпното посегателство е насочено спрямо лице, с което се е намирал в договорни отношения и което коректно е изпълнило своите задължения. По жалбата на подсъдимия И: Оплакването за постановяване на въззивното решение при наличието на касационното основание по чл. 348, ал. 1 т. 1 НПК не се подкрепя от данните по делото и е неоснователно. То се мотивира с нарушения в оценъчната дейност по събирането, проверката и оценката на доказателствените източници и с неправилната квалификация на установените факти. В този смисъл са изложените съображения, че при установяване на правнорелевантните факти за авторството на деянието, времето, мястото и начинът на извършването му, съдилищата са достигнали въз основа на недопустими предположения, като са основали изводите си единствено въз основа уличаващите го обяснения на подсъдимия Г, дадени пред съдия в досъдебното производство, без да бъде изяснена мотивацията му, включваща евентуално и желание да му се навреди и с неправилна квалификация на деянието му като грабеж при приетия от фактическа с. общ умисъл за кражба. Те са идентични с възраженията му пред въззивната инстанция против правилността на присъдата, където е поддържал, че е осъден въз основа на недостатъчни и негодни доказателства и доказателствени средства. Софийският апелативен съд ги е обсъдил и в мотивите на решението, изготвени по реда на чл. 339, ал. 2 НПК е изложил убедителни съображения, поради което ги е отхвърлил като неоснователни. Нарушения при формиране вътрешното убеждение на съда по фактите не са допуснати, а материалният закон е приложен точно. За основните факти включени в предмета на доказване, а именно постигнатата уговорка между тримата подсъдими да отнемат паричната сума от пострадалия, която непосредствено преди това му предадат в изпълнение на сключен договор за изработка, набавянето на сумата и определянето на мястото, където да бъде предадена от подсъдимия Б, предаването й от подсъдимия Г., упражняването на принудата от подсъдимия Ц отнемането й от него, още първоинстанционният съд при условията и по реда на НПК е събрал достатъчно годни доказателства. Въззивната инстанция от своя с. е провела допълнително съдебно следствие, при което е събрала писмени доказателства и е изслушала заключение на назначена от нея допълнителна съдебно медицинска експертиза за изясняване на механизма на причиняване на телесното увреждане на пострадалия. Всички събрани доказателствени материали е оценила поотделно и в тяхната съвкупност, не е констатирала логически грешки при оценката им и не е имала основание да направи различна преценка за достоверността им и други фактически и правни изводи. Възприетите от въззивната инстанция фактически положения, че подсъдимият Ц участвал в принудата като маскиран и въоръжен с пистолет нанесъл ударите в областта на лявото око на пострадалия, в резултат на което му е причинил тежката телесна повреда, както и в прекъсването на фактическата власт върху инкриминираната сума, като я отнел от пострадалият и избягал, не са лишени от доказателствена основа, не са направени при недопустимо предположение и въз основа на доказателства, които са кредитирали без основание. Софийският градски съд е изложил просторни и убедителни съображения поради които е приел, че обясненията на подсъдимия Г дадени в досъдебното производство са годен източник на доказателства, защото не е нарушен съществуващият процесуален ред за събирането им. Разпитът пред съдия в досъдебното производство е проведен по реда на чл. 222 НПК, като за това процесуално следствено действие разследващият орган е имал задължение да уведоми обвиняемия и защитника му, а не и останалите обвиняеми и техните защитници. Съдът не се е отнесъл безкритично към тези обяснения, а внимателно ги е обсъдил и съпоставил, както с обясненията, които е дал в съдебно заседание, така и с останалите доказателствени материали. Мотивирано е приел, че не представляват т. н. "договор" и липсват основания за отхвърлянето им като недостоверни и заинтересовани. Посочвайки двамата подсъдими като свои съучастници в престъплението по никакъв начин не е целял да избегне собствената си наказателна отговорност. Дал е достатъчно конкретни сведения за постигнатата уговорка и нейната реализация, в това число и за собствените си действия. В нито един момент не е изразил предположения относно личността на съучастника, който фактически е отнел парите, както се поддържа от жалбоподателя, а категорично е посочил подсъдимия Ц. При грабежа подсъдимият Ц е бил с маска, поради което е възприето само облеклото му, а не лицето, но той е участвал във всичките уговорки, известни са му били мястото и времето на предаването на парите, знаел е към кое лице конкретно да насочи принудата, непосредствено преди деянието е бил с останалите. Г. е установил, че непосредствено преди срещата с пострадалия: "И. и Б. излязоха от страни, започнаха да си говорят нещо. Б. казваше на И., че ще го чака тук на бул. "Ал. Стамболийски", а И. трябва да вземе парите". Липсват основания и не може да се приеме, че умишлено е дал сведения във вреда на останалите. Доколкото тези обяснения са отречени в съдебната фаза на процеса, където е дал различни обяснения както по същество, така и за мотивите, които са го ръководили при снемане на обясненията в досъдебното производство, съдът не само ги е констатирал, но на стр. 17 от мотивите към присъдата подробно е мотивирал решението си, които противоречиви обяснения кредитира. Правилата за формиране на волята му са спазени, а вътрешното му съдийско убеждение не подлежи на последващ контрол. Обясненията на подсъдимия Г са единствен източник на преки доказателства за авторството, но не са единствения такъв за фактите включени в предмета на доказване. Съобщеното от него се подкрепя от показанията на св. Н и от заключението на съдебно медицинската експертиза, които са оценени съобразно действителното им съдържание. При установените по делото факти материалният закон е приложен точно с квалификацията на деянието му като грабеж. Налице са всички съставомерни признаци на престъплението отнемане на чуждо имущество без съгласието на собственика с намерение да бъде присвоено придружено с причиняване на тежка телесна повреда. Доводът на жалбоподателя, че не е приложен материалният закон, който е следвало да бъде приложен, като е поставен в по-неблагоприятно положение в сравнение с това на съучастниците си, е неоснователен. Съдът без основание е упрекнат, че е приел общност на умисъл за извършване на кражба, без да съобрази доколко е било възможно сумата да бъде отнета от пострадалия без реализирана някаква форма на принуда. Механизмът на извършване на деянието се установява от доказателствената съвкупност, а в нито един доказателствен източник не се съдържат фактически данни тримата да са взели решение за използване на оръжие и причиняване на телесно увреждане. След като само той, при условията на ексцес, е взел решение да използва пистолета и е нанесъл ударите на пострадалия, неоснователно е искането и неговото деяние да бъде квалифицирано като кражба или общата престъпна дейност да бъде квалифицирана като грабеж. Последното е процесуално недопустимо, защото не може да встъпва в правата на обвинението и да иска утежняване наказателното положение на съучастниците си, дори то неправилно да е смекчено. Оплакването за постановяване на въззивното решение при наличието на касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК, също е неоснователно. Извън довода за допуснати нарушения по чл. 14 и чл. 303 НПК, на които беше отговорено във връзка с приложението на материалния закон, то се мотивира и с опорочена процедура при разглеждане на делото от въззивната инстанция. В този смисъл е изложеното в съдебно заседание съображение, че въззивният състав е дал ход на делото и е събрал доказателства без да разясни правата му в наказателното производство и това го е лишило от възможността активно да участва в тази фаза на процеса. Доводът е неоснователен. Производството пред въззивната инстанция е проведено при спазване на процесуалните изисквания по глава двадесет и първа НПК, без да са допуснати каквито и да било нарушения, а още по-малко съществени нарушения от категорията на посочените в чл. 348, ал. 3, т. 1 НПК. В рамките на своите правомощия съдът служебно е счел, че не е изяснен в достатъчна степен механизмът на причиняване на телесното увреждане на пострадалия и е назначил допълнителна експертиза. Вещото лице е представило своето писмено заключение два месеца преди съдебното заседание, в което съдът го е приел и подсъдимият е имал достатъчно време да се запознае с него. Начинът на приобщаването му към доказателствените материали, в присъствието на подсъдимия и защитата му, без направени възражения и поставяне на допълнителни въпроси към вещото лице, не подкрепя твърдението, че е бил лишен от пълноценно участие при събирането и проверката на доказателствата. Оплакването за постановяване на въззивното решение при наличието на касационното основание по чл. 348, ал. 1 т. 3 НПК също е неоснователно. При установената фактическа обстановка и приложен материален закон определеното за изтърпяване наказание от осем години лишаване от свобода не е явно несправедливо завишено. Спазени са принципите за законосъобразност, като е индивидуализирано в рамките на закона, предвидени за престъплението и за справедливост като точно е преценена относителната тежест на всички обстоятелства от значение за определяне обема на наказателната принуда, съобразени са и целите по чл. 36 НК. Макар да е приел като единствено смекчаващо обстоятелство дадените от негов познат добри характеристични данни и да е посочил, че са налице предпоставки за определяне на наказанието при изключителен превес на отегчаващите обстоятелства, съдът е смекчил наказателното му положение като е наложил наказание под средния размер предвиден в чл. 199, ал. 1 НК. За да го определи в този размер е отдал достатъчно значение на възрастта му. Тя не е основание за проява на по-голямо снизхождение при данните, съдържащи се в свидетелството за съдимост, където за отразени три влезли в сила присъди за хулиганство, причинена средна телесна повреда и кражба, извършени в условията на съвкупност. Очевидно наложените с тях наказания не са се оказали достатъчни да го мотивират към спазване на установения правов ред. Деецът се характеризира и последством деянието, а начинът на извършването му, с проявената жестокост спрямо пострадалия, не дава основание да се направи извод, че е личност с ниска степен на обществена опасност. Степента на обществената опасност на конкретно извършеното деяние не е по-ниска в сравнение с типичната за този вид престъпления. Завишена е с оглед начина на извършването му, при наличието на две квалифициращи обстоятелства, всяко от които достатъчно за съставомерността му. Независимо, че не е е изтърпявал ефективно наказание лишаване от свобода, намаляването на наказанието до размер, който позволява обсъждането на въпроса за приложение на института на условното осъждане, както се иска от жалбоподателя би било проява на неоправдан либерализъм и няма да допринесе преди всичко за неговото поправяне и превъзпитание. По жалбата на гражданския ищец и частен обвинител Г. А. В жалбата и в съдебно заседание от жалбоподателя и поверениците му касационните основания не са конкретизирани. От направеното искане решението да бъде отменено и тримата подсъдими да бъдат осъдени да му заплатят солидарно определената от решаващите съдилища сума следва да се изведе касационно основание нарушение на материалния закон в частта, с която е отхвърлен гражданския иск предявен срещу подсъдимите Б. Б. и Р. Г. Нарушение на материалния закон в гражданската част на въззивното решение не е допуснато. Производството пред въззивната инстанция е образувано и по негова жалба с доводи за явна несправедливост на присъденото обезщетение и неоснователен отказ отговорността да бъде ангажирана солидарно от тримата подсъдими. Въззивната инстанция изцяло е проверила правилността на присъдата в тази част, възприела е фактическите и правни изводи на решаващия съд и не е имала основание да коригира присъдата. Обсъдила е характера и степента на телесното увреждане на пострадалия и мотивирано е приела, че присъдената сума от 30 000 лв. в максимална степен е справедлива и съобразена с претърпените болки, страдания и неудобства и тези, които ще се търпят в резултат на загубата на зрението с едното око. По отношение на втория довод не е изложила собствени съображения, като изцяло се е солидаризирала с приетото от първоинстанционния съд. Изводът на съдилищата, че липсват основания за ангажиране гражданската отговорност на подсъдимите Б. Б. и Р. Г. намира опора в разпоредбите на Закона за задълженията и договорите. Солидарната отговорност предполага задружното извършване на действия от няколко дейци, в резултат на което се причиняват вреди на пострадалия. Подбудителят и помагачът също отговарят за причинените от деянието вреди, но само ако в съзнанието им е съществувала представа, че извършителят ще причини такива и задружната им престъпна дейност е била насочена към причиняване на такъв резултат. Доколкото отговорността е лична и всеки дължи обезщетяване на вредите, които лично е причинил, при липса на общност на умисъла, когато извършителят извърши нещо различно от това, за което е постигнато съгласие между съучастниците, гражданската отговорност на подбудителя и помагача не може да бъде ангажирана. По делото е установено и прието от фактическа с., че тримата съучастници са постигнали съгласие да отнемат парите на пострадалия, като подбудителят и помагачът не са знаели, че ще бъде упражнено насилие и евентуално причинено телесно увреждане. дарите с пистолета в областта на лицето на пострадалия са нанесени от подсъдимия И той е причинил телесното увреждане. Извършил е действията по увреждане на пострадалия при ексцес на умисъла. Само неговото деяние е квалифицирано като грабеж и мотивирано е ангажирана гражданската му отговорност. Подбудителят само го е склонил да извърши отнемането, а помагачът е улеснил извършването на престъплението. В съзнанието им е липсвала представа, че ще бъде упражнено насилие при прекъсване на фактическата власт върху предмета на престъплението, в която и да била от формите му, поради което деянието им е квалифицирано като кражба. Обоснован е изводът, че от кражбата не могат да настъпят съставомерни неимуществени вреди. По изложените съображения настоящият състав при второ наказателно отделение на Върховния касационен съд приема, че при постановяване на въззивното решение на Софийски апелативен съд не са допуснати поддържаните от жалбоподателите нарушения и следва да бъде оставено в сила, поради което и на основание чл. 354, ал. 1 т. 1 НПК