Решение № 14549 от 24.11.2020 г. на ВАС по адм. д. № 7061/2020 г.

Решение № 14549 от 24.11.2020 г. на ВАС по адм. д. № 7061/2020 г., IV о., докладчик съдията Светослав Славов Производството е по реда на чл. 208 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от председателя на Държавна агенция за бежанците /ДАБ/, чрез процесуален представител юрисконсулт К. Стоянов, срещу решение № 1659 от 6.03.2020 г. по адм. дело № 4687/2019 г. на Административен съд София - град. С него е отменено решение № 1994 от 29.03.2019 г. на председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет. Излагат се доводи за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, неспазване на материалния закон и необоснованост – отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Ответната страна – Д. Ахмед, [гражданство] чрез процесуалния си представител – адвокат М. Маламов изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Участвалият в настоящото производство прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 87 ЗУБ и е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна. Производството пред административния съд е по жалба, подадена от Д. Ахмед против решение № 1994 от 29.03.2019 г. на председателя на ДАБ. С него, поради липса на предпоставките по чл. 8 и чл. 9 Закон за убежището и бежанците /ЗУБ/ и на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 от същия закон, му е отказано предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. За да отмени решение № 1994/29.03.2019 г. на председателя на Държавната агенция за бежанците, с което на Д. Ахмед, [гражданство], е отказано предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут, Административен съд София - град е приел, че административният орган не е направил задълбочена преценка на личното положение на кандидата и не е оценил последвалата напускането на страната обстановка там, по - специално насилието спрямо рохингите, дори и същото да е ескалирало след разказаната от кандидата история. Според съда, от приложените по делото справки относно актуалното положение в Мианмар, в това число последно актуалната справка към 16.09.2019 г. се установява, че продължава преследването на територията на Мианмар на религиозното и етническо малцинство на рохингите през 2019 г. Според сегашни оценки на Върховния комисариат за бежанците на ООН /ВКБООН/ и на други организации, повече от 700 000 рохинги са избягали в Бангладеш, след избухване на насилието срещу тях през периода 2016 г. - 2017 г., а други към 600 000 рохинги остават в щата Ракин, като продължават да бъдат подлагани на дискриминационни политики и практики, включително сегрегация и строги ограничения на тяхното движение, лишаване от гражданство, физически посегателства, произволни арести, в някои райони враждебност от страна на членове на етнически общности от Ракин. Продължават ограниченията на свободата на движение на рохингите в Ракин, което е ясен показател за извършените спрямо тях хронични злоупотреби, като ограниченията са повсеместни – до икономически, социални и културни права. На следващо място, съдът е посочил, че от представените по делото справки за ситуацията в страната, се установява, че към датата на издаване на оспореното решение жалбоподателят, с оглед религиозната му принадлежност, би бил застрашен от тежки посегателства по смисъла на чл. 9, ал. 1, т. 2 и т. 3 ЗУБ. При наличие на отменителните основания по чл. 146 АПК, съдът е преценил подадената жалба, като основателна и постановил съдебния акт предмет на касационното оспорване, като отменил решение № 1994 от 29.03.2019 г. на председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет. Така постановеното решение е неправилно по следните съображения: Неправилно първоинстанционният съд е приел, че административният орган не е направил задълбочена преценка на личното положение на кандидата и не е оценил последвалата напускането на страната обстановка там, по специално насилието спрямо рохингите. Настоящата инстанция намира, че напълно обосновано и в съответствие с данните по делото, в това число свободно разказаната от кандидата за бежанец история при провеждане на интервюто, административният орган е приел, че не се установява кандидатът да е бил обект на преследване по смисъла на чл. 8, ал. 4 ЗУБ. Дори и не твърди, че са му отправяни заплахи, основани на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група. Поради това не са налице предпоставките по ал. 1 на цитираната разпоредба. Видно от справката Д. Ахмед е [гражданство], вероизповедание – [вероизповедание], семейно положение – [семейно положение], етническа принадлежност – [етническа принадлежност], нечленуващ в политически партии, не е бил член на въоръжена групировка и не е влизал във взаимоотношения с армията или полицията на [държава]. Сам заявява, че е живял в [населено място], близо до [населено място]. Твърди, че не е имал никакви проблеми в държавата си по произход преди 2016 г., на която дата посочва, че неговата къща е изгорена при умишлен палеж, иницииран от будисти. Изнесените от Д. Ахмед факти не обосновават основателен страх от преследване поради неговата раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради неговото политическо мнение и/или убеждение, които да мотивират нежеланието му да се завърне в държавата си по произход. Ахмед е заявил, че през 2016 г. е напуснал Мианмар заедно с 40-50 човека и с кораб стигнал до Индия. След това през Пакистан, Иран и Турция стигнал до България, като в посочените страни оставал по няколко месеца и намирал работа за кратко. Надявал се да се установи в България и да си намери работа. Посочил е още, че в Мианмар будистите не харесват [вероизповедание-етническа принадлежност] и ги преследват, които причини правилно административният орган е приел, че не обосноват наличието на основателен страх от преследване по смисъла на чл. 8, ал. 1 ЗУБ. Съмненията на лицето, произтичащи от опасения за евентуалното му преследване от будистите в Мианмар, не са свързани с конкретна причина, която да обосновава търсене на закрила и затова се явяват неоснователни, както правилно е приел и административният орган. Чужденецът е разказал, че по време на футболен мач му е нанесен побой от будисти за което не е уведомил компетентните държавни органи. Разгледано по своята същност, това деяние има криминален характер и не е основание за предоставяне на международна закрила по реда на чл. 8 и чл. 9 ЗУБ. Първоинстанционният съд неправилно не е възприел изводите на председателя на ДАБ, обективирани в обжалвания акт. Не е съобразил, че срещу Д. Ахмед не е имало конкретни посегателства и той не е преживял насилие. Съдът не е отчел, че Ахмед няма твърдения за осъществено спрямо него преследване от държавен орган или организация, на която държавата не може или не желае ефективно да противодейства. Той не е аргументирал страх от преследване по изброените в чл. 8, ал. 1 ЗУБ причини, не е заявил дискриминационни и други неблагоприятни мерки, водещи до риск от преследване. Съдът не е отчел и факта, че лицето е напуснало Мианмар и в един продължителен период от време е живял необезпокояван в бежански лагери в други държави, за които лично е заявил, че не е имал проблеми с етническата си принадлежност, което според настоящия състав е показателно за липсата на особено отношение към него от страна на официалните власти в държавата му по произход. Цялостният анализ на обясненията на Ахмед доказва ясно и недвусмислено, че той е напуснал Мианмар/Индия/Пакистан/Иран/Турция изцяло по икономически подбуди и е типичен пример за икономически мигрант. Поради това законосъобразно му е отказано предоставяне на статут на бежанец. Неправилни са и изводите на съда, че от представените по делото справки за ситуацията в страната, се установява, че към датата на издаване на оспореното решение жалбоподателят, с оглед религиозната му принадлежност, би бил застрашен от тежки посегателства по смисъла на чл. 9, ал. 1, т. 2 и т. 3 ЗУБ. От представените справки пред първоинстанционния съд е видно, че Мианмарската полиция към Министерство на вътрешните работи се ръководи от действащ генерал и отговаря за вътрешната сигурност на страната. Въоръжените сили при Министерство на вътрешните работи са ангажирани широко във вътрешната сигурност на страната, включително в борбата срещу етническите въоръжени групировки. В този смисъл, съдът счита, че правилно административният орган, предвид данните, съдържащи се в интервюто на молителя е приел, че липсват доказателства да е бил изложен на реална опасност от тежки посегателства като смъртно наказание или екзекуция, изтезание или нечовешко и унизително отнасяне, тежки и лични заплахи срещу живота и личността му като гражданско лице в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт. Пред касационната инстанция е представена справка с дата - 7.11.2019 г. В нея липсват данни за висока степен на безогледно насилие, изискуема за търсене на субсидиарна закрила, още повече, че лицето е посочило, че не е бил изложен на реална опасност от тежки посегателства. Във връзка с така установената общественополитическа и икономическа обстановка в страната по произход, настоящата съдебна инстанция приложи основното правило, формулирано в т. 39 от решение на СЕС от 17.02.2009 г. по дело С-465/07. То въвежда обратно пропорционална връзка между засягането на личните интереси на търсещия закрила и степента на безогледно насилие, изискуема, за да се предостави такава закрила. Доколкото личната бежанска история на Д. Ахмед се характеризира с липса на каквито и да било основателни опасения от преследване, основани на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група, то толкова по-висок би следвало да е интензитетът на безогледно насилие в страната му. Такъв не е установен по делото, поради което по отношение на него не следва да намерят приложение, както чл. 8, така и чл. 9 ЗУБ. Като е приел решението на председателя на ДАБ за незаконосъобразно и го е отменил, административният съд е постановил неправилно решение, което следва да се отмени и да се постанови ново решение по съществото на спора, с което жалбата на Д. Ахмед ще следва да се отхвърли. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221 АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение