Решение № 12375 от 15.10.2018 г. на ВАС по адм. д. № 8215/2017 г.

Решение № 12375 от 15.10.2018 г. на ВАС по адм. д. № 8215/2017 г., III о., докладчик съдията Юлия Тодорова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Областна дирекция на МВР Добрич против Решение № 1014/08.06.2017 г. постановено по адм. д. № 954/2017 г. по описа на Административен съд Варна, с което касационният жалбоподател е осъден да заплати на Д. С., от [населено място], обезщетение за претърпени имуществени вреди е размер на 312,95 лв. (триста и дванадесет лева и деветдесет и пет стотинки) - представляващи сторени разноски по нахд № 632/2016 г. по описа на Районен съд Добрич и съдебно деловодни разноски в размер на 310 лв. (триста и десет лева). Излага съображения, че решението е необосновано, неясно и е издадено в нарушение на материалния закон. По – конкретно твърди, че исковата сума била прекомерно завишена, а отделно от това Д. С. и неговият процесуален представител адв. Д. Петрова, не са се явили в съдебно заседание за разглеждане на нахд № 632/2016 г. С касационната жалба се оспорва разписка за заплащане на сумата от 300.00 лв. от Д. С. на адв. Д. Петрова, за процесуално представителство, защита и съдействие пред Районен съд Добрич срещу наказателно постановление № 339/18.02.2010 г. Разписката нямала достоверна дата и поради това ищецът не бил ангажирал доказателства кога е станало плащането. При така изложените доводи иска отмяна на атакувания съдебен акт и отхвърляне на предявения иск с пр. осн. чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ против Областна дирекция на МВР Добрич. Ответникът –Д. С. чрез адв. Петрова в писмен отговор по делото излага съображения, че касационната жалба е неоснователна и като такава следва да се отхвърли. Претендира сторените пред касационната инстанция разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за частична основателност на касационната жалба, тъй като първоинстанционното решение е постановено при допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила, които са довели до необоснованост и нарушение на материалния закон. Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, за която обжалваното решение е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество жалбата е частично основателна. Първоинстанционният административен съд е бил сезиран с иск с пр. осн. чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, с който Д. С. иска да му бъде присъдено обезщетение за претърпени имуществени вреди общо в размер на 312,95 лв., които представляват заплатено адвокатско възнаграждение по нахд № 632/2016 г. по описа на Районен съд Добрич и разходи за пощенски услуги, във връзка с оспорването на наказателно постановление № 339/10 от 18.02.2010 г. издадено от началника на сектор "Пътна полиция" към ОДМВР – Добрич. С Решение № 342/11.07.2016 г. постановено по нахд № 632 по описа за 2016 г. на Районен съд Добрич, наказателното постановление е отменено. В хода на съдебното производство ищецът е направил разноски за адвокатско възнаграждение на процесуалния си представител в размер на 300 лв., както и разноски в размер на 12,95 лв. за изпращане на документи по делото. Адвокат Д. Петрова е изготвила жалбата против наказателното постановление и тя е подадена от нейно име пред Районен съд Добрич. На дата 31.05.2016 г. адв. Петрова е подала писмена молба по делото пред РС Добрич, изразила е становище по същество на правния спор и е представила писмени доказателства, в подкрепа на своите доводи за незаконосъобразност на наказателното постановление. За да уважи исковата претенция за размера на претендираното обезщетение, административният съд е приел, че са налице кумулативно изискуемите законови предпоставки на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за ангажиране отговорността на ответника. В резултат на незаконосъобразния акт издаден от служители на ОД на МВР Добрич, за ищеца са настъпили имуществени вреди, изразяващи се в заплатено адвокатско възнаграждение и разноски за пощенски услуги, които са в пряка връзка с неправомерните действия на служителите на ответника по издаване на наказателното постановление. При така установените факти Административен съд Варна достига до извод, че ищецът е доказал, че реално му е причинена вреда, изразяваща се в заплатено адвокатско възнаграждение в съдебното производство по обжалване и отмяна на наказателното постановление по нахд № 632/2016 г. и разноски за пощенски услуги. Първоинстанционният съд в мотивите си е изложил съображения, че наказателното постановление е акт, издаден от административен орган, в изпълнение на неговата административна правосубектност. Позовал се и на Тълкувателно решение № 1 от 15.03.2017 г. на Общото събрание на съдиите от I и II колегия на Върховния административен съд, постановено по тълкувателно дело № 2 по описа на този съд за 2016 г., с което е прието, че при предявени пред административните съдилища искове по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления, изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 от този закон. Разпоредбата на чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ) предвижда, че държавата отговаря за вреди, причинени от незаконни актове, действия или бездействия на нейни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Отговорността на държавата по ЗОДОВ, е специална деликтна отговорност спрямо общата деликтна отговорност, уредена в чл. 45 и сл. от ЗЗД. Тази отговорност произтича от общото задължение на държавата/общините да спазват правата и законните интереси на гражданите, респ. на юридическите лица, за разлика от деликтната отговорност по ЗЗД, произтичаща от общото задължение да не се вреди виновно и противоправно другиму. Отговорността по ЗОДОВ има обективен характер – възниква при наличие на изрично предвидените в специалния закон предпоставки и не е обусловена от наличието на вина (виновно поведение) от страна на конкретното длъжностно лице, причинило с поведението си вредата – чл. 4 от ЗОДОВ. Непозволеното увреждане представлява сложен юридически факт, включващ следните елементи: деяние, противоправност на деянието, вреда, пряка причинна връзка между деянието и вредата. Установено е от доказателствата по делото пред първата инстанция, че е налице отменено с влязло в сила съдебно решение наказателно постановление, при което е налице първата предпоставка на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Правилно е прието в обжалваното решение и, че направените разноски за обжалване на наказателно постановление представляващи адв. възнаграждение са пряка и непосредствена последица от самия незаконосъобразен акт, издаден от орган, осъществяващ административна дейност и те имат характер на претърпени вреди по смисъла на чл. 1, ал. 1. от ЗОДОВ. Налице е реално причинена вреда, изразяваща се във фактически заплатено адвокатско възнаграждение в производството по съдебно оспорване на наказателното постановление. На лист 27 от нахд № 632/2016 г. по описа на Районен съд Добрич се намира разписка, която макар и да няма дата, е съществувала в кориците на делото, а отделно от това ответникът ОД на МВР Добрич е имал процесуална възможност на я оспори по реда и в сроковете на чл. 193 ГПК във вр. с чл. 144 АПК, което той не е сторил. Първоинстанционният съд правилно не е отложил делото по искане на юрисконсулта на ОД на МВР Добрич, тъй като ответникът не е доказал, че това е единственият юрисконсулт, който може да представлява областната дирекция пред съда и да извършва процесуални действия от нейно име. Областна дирекция на МВР Добрич е била редовно призована за първото по делото съдебно заседание пред Административен съд Варна на дата 21.04.2018 г. Претендираното обезщетение безспорно е установено по размер. Видно от разписката, тя материализира и договор за възлагане на извършване на правни действия по оспорване на наказателно постановление № 339/10 от 18.02.2010 г. пред Районен съд Добрич. Уговорената и заплатена сума в брой, доколкото разписката доказва това плащане, тъй като съдържа подписите на възложителя Д. С. и изпълнителя Д. Петрова, свидетелства, че адвокатският хонорар е именно за осъществяване на процесуално представителство и съдействие във връзка с образуване на дело от административнонаказателен характер, по което е постановено и Решение № 342 от 11.07.2016 г. по нахд № 632/2016 г. на Районен съд Добрич. Обосновани с оглед приобщените по делото доказателства са изводите на първоинстанционния съд за реално заплащане на претендираната от Д. С. сума в размер на 300 на адв. Петрова. ирелевантното е, че последната не се е явила в производството по разглеждане на нахд № 632/2016 г. на Районен съд Добрич, тъй като явяването на страната и/или нейният проц. представител не е задължително. Отделно от това, тя е извършила действия по процесуално представителство на С., които се изразяват в изготвяне и депозиране на първоинстанционната жалба против наказателното постановление, представяне на доказателства и становища по нахд № 632/2016 г. на Районен съд Добрич. Изводът на първоинстанционния съд за доказаност на настъпилата вреда, която представлява сумата от 12,95 лева разноски за пощенски услуги е незаконосъобразен. Това е така, защото макар тези разноски да са направени в производството по обжалване на наказателното постановление, не са в пряка причинно следствена връзка с отменения незаконосъобразен административен акт. Допълнително следва да се отбележи, че те са извън приложното поле на Тълкувателно решение № 1 от 15.03.2017 г. на Общото събрание на съдиите от Първа и Втора колегия на Върховния административен съд, постановено по тълкувателно дело № 2 по описа на този съд за 2016 г. При липсата, на който и да е елемент от фактическия състав не може да се реализира отговорността по чл. 1 от ЗОДОВ. В частта, в която Административен съд Варна е осъдил касационния жалбоподател да заплати сумата от 12, 95 лева обезщетение за претърпени вреди, представляващи разходи за пощенски услуги, решението е неправилно и следва да се отмени, като се постанови друго по същество на правния спор, с което исковата претенция да се отхвърли за горницата над 300 лева до предявения с иска размер от 312, 95 лв., както и в частта за разноските, които са присъдени на ищеца съразмерно с уважената част на иска пред първата инстанция. При този изход на спора претенцията на ответника по касация за присъждане на понесените разноски пред касационната инстанция се явява частично основателна. На страната се присъждат поисканите и доказани разноски съразмерно на частта от исковата претенция, решението, по която е потвърдено и възлизат на 287,59 лева. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, трето отделение