Решение № 15709 от 29.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 15281/2010 г.

Решение № 15709 от 29.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 15281/2010 г., VII о., докладчик съдията Иван Раденков Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба на Емилия Иванова Лазарова, Директор на Обединено детско заведение (ОДЗ) "Слънце" гр. Дупница против Решение № 222/6.10.2010 г. на Комисията за защита от дискриминация (КЗД), с което е прието за установено, че Емилия Иванова Лазарова, Директор на ОДЗ "Слънце" гр. Дупница е дискриминирала по признак "възраст" Анна Петрова Здравева от гр. Дупница при осъществяване на нейното право на труд, което противоречи на разпоредбата на чл. 21 от Закона за защита от дискриминация (ЗЗДискр.), вр. чл. 4, ал. 1 от същия закон; наложена й е глоба в размер на 300,00 лева и е указано в качеството на директор на ОДЗ "Слънце" да се въздържа за в бъдеще от прояви, насочени към неравно третиране на служителите в представляваното от нея детско заведение. Твърди се, че решението е неправилно и незаконосъобразно. Иска се отмяната му. Ответникът, Комисията за защита от дискриминация, чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата. Заинтересованата страна - Кметът на гр. Дупница, редовно призован, не се явява, не се представлява и не ангажира становище по жалбата. Заинтересованата страна - Министърът на образованието, младежта и науката, редовно призован, не се представлява и не ангажира становище по жалбата. Заинтересованата страна Анна Петрова Здравева, редовно призована, явява се лично и ангажира становище за неоснователност на жалбата. Като доказателства по делото са приложени представените с административната преписка и жалбата писмени доказателства. След като прецени събраните по делото доказателства, във връзка с доводите и съображенията на страните, Върховният административен съд, седмо отделение, приема за установено следното: Жалбата е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, с оглед на което е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна по следните съображения: Производството пред административния орган е образувано по жалба с вх. № 44-00-3516/17.11.2009 г. и допълнение към нея на Анна Петрова Здравева от гр. Дупница, с оплаквания за дискриминация по признак "възраст" от страна на Емилия Иванова Лазарова, Директор на ОДЗ "Слънце" гр. Дупница. КЗД е постановила оспореното решение, като е приела за установено, че Емилия Иванова Лазарова, Директор на ОДЗ "Слънце" гр. Дупница е дискриминирала по признак "възраст" Анна Петрова Здравева от гр. Дупница при осъществяване на нейното право на труд, което противоречи на разпоредбата на чл. 21 от ЗЗДискр., вр. чл. 4, ал. 1 от същия закон, наложила е глоба на Емилия Иванова Лазарова в размер на 300,00 лева, и е указала на Лазарова, в качеството й на директор на ОДЗ "Слънце" да се въздържа за в бъдеще от прояви, насочени към неравно третиране на служителите в представляваното от нея детско заведение. Прието е, че Анна Здравева, за разлика от други четири учителки е била пенсионирана, въпреки, че не е подавала молба за прекратяване на трудовото й правоотношение. Изложени са доводи, че е налице неравно третиране по отношение на Здравева от страна на Лазарова, спрямо Мария Петрова, Анна Йорданова, Здравка Капурдова и Лилия Таракчиева, които не са пенсионирани, което представлява пряка дискриминация по признак "възраст" съгласно чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр., като е налице пряка причинно-следствена връзка между неблагоприятното третиране и причината за него. Счетено е, че работодателят не е ангажирал доказателства, че е имал еднакви критерии при прекратяване на трудовото правоотношение със Здравева и останалите четири учителки. Отчетено е, че прекратяването на трудовото правоотношение по § 5 от ПЗР на КСО не е задължително, а представлява субективно право на служителката при желание за по-ранно пенсиониране. Заключение за наличие на специално отношение спрямо Здравева е направен от факта, че заповедта за прекратяване на трудовото й правоотношение е връчена на рождения й ден. При постановяване на решението си КЗД се е съобразила и с непредставянето на декларация за имотното състояние от страна на Лазарова. Компетентността на КЗД е уредена в разпоредбата на чл. 47 от ЗЗДискр., където са регламентирани правомощията, с които разполага при решаването на визираните в същия текст въпроси, в качеството й на независим специализиран държавен орган, осигуряващ предотвратяване на дискриминация, защита от дискриминация и равенство на възможностите. Върховният административен съд, седмо отделение, намира, че решението в обжалваната му част е незаконосъобразно поради нарушение на чл. 4, ал. 1 и ал. 2 ЗЗДискр. по следните съображения: За да е налице неравно третиране законът изисква да е доказано по-неблагоприятно третиране на лице на основата на признаците по чл. 4, ал. 1, ЗЗДискр., отколкото се третира, било е третирано или би било третирано друго лице при сравними сходни обстоятелства. Нормите на ал. 2 и ал. 3 на чл. 4 от ЗЗДискр. съдържат определение на понятията "пряка дискриминация" и "непряка дискриминация", като и в двата случая санкционираният от закона вредоносен резултат се изразява в поставянето на отделни лица или категория лица в по-неблагоприятно положение от други при сравними сходни белези. Законът за защита от дискриминация цели установяване и санкциониране на всяко поставяне в неравностойно положение според признаците, изброени в разпоредбата на чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр. или на всякакви други признаци, установени в закон или в международен договор, по който Република България е страна. За да е налице проява на дискриминация по смисъла на ЗЗДискр., е необходимо да са осъществени всички елементи от фактическия състав на приложимата специална правна норма, както от обективна, така и от субективна страна. Неправомерният диференциран подход към дадено лице или определен кръг лица трябва да е обвързан от признак по чл. 4 от ЗЗДискр. В този смисъл не е достатъчно да се установи неблагоприятно третиране на определено лице или лица, а е необходимо да се докаже още, че това неблагоприятно третиране е извършено по някой от признаците, очертани в чл. 4 от ЗЗДискр., като следва да е налице и пряка причинно-следствена връзка между неблагоприятното отношение, в случая неблагоприятно третиране, и причината за него, която при всички случаи следва да се изразява в признак по цитирания чл. 4 от закона. В случая това означава, че следва да бъде доказано, че работодателят Емилия Лазарова е упражнила правомощието за едностранно прекратяване на трудовото правоотношение на Анна Здравева по причина на признака "възраст" или друг защитен признак и същевременно не е упражнила това свое правомощие по отношение на други лица, спрямо които са налице предпоставките за по-ранно пенсиониране. Нормите на чл. 328, ал. 1, т. 10 КТ за прекратяване на трудовото правоотношение при придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст при условията на чл. 68 КСО и на § 5 от ПЗР на КСО се намират в съотношение на обща към специална. Прекратяването на трудовото правоотношение с учител при придобиване на право за осигурителен стаж и възраст може да се извърши на основание както на общата, така и на специалната разпоредба, като право на работодателя е да прецени коя да приложи. Това право се упражнява по преценка на работодателя и тази преценка не се контролира от съда. На съдебен контрол подлежи единствено спазването на изискванията на съответната норма. Въпросът за законосъобразността на прекратяването на трудовото правоотношение не е предмет на производството по ЗЗДискр. За да е налице неравно третиране и да се установи дискриминационно нарушение е необходимо да се провери еднаквостта при упражняването на правото на работодателя. Комисията не е установила наличието на други лица, спрямо които това право е било упражнено по различен начин и по делото не е установено към момента на прекратяване на трудовото правоотношение на Анна Здравева в детската градина да е имало лица, които да отговарят на изискванията на чл. 328, ал. 1, т. 10 КТ и на § 5 от ПЗР на КСО за пенсиониране. Макар в решението си административният орган да посочва такива лице - Мария Петрова, Анна Йорданова, Здравка Капурдова и Лилия Таракчиева, доказателства установяващи, че те отговарят на изискванията за по-ранно пенсиониране липсват. От доказателствата по делото може да се направи категоричен извод за остри противоречия и конфликти в колектива на детската градина и в частност между директорката и учителката Анна Здравева и други учителки, но това не обосновава наличието на защитен признак по смисъла на чл. 4, ал. 1 ЗЗДискр. Дискриминация би могло да се установи, ако нормата на § 5 от ПЗР на КСО, като привидно неутрална разпоредба, при еднаквото третиране на лицата, които отговарят на изискванията - професионален стаж и възраст, има за съответното лице различен ефект, обусловен от признаците по чл. 4, ал. 1 ЗЗДискр., което в случая не е доказано. Наличието на междуличностни противоречия и влошени отношения, каквито са данните по делото, не могат да обосноват извода, че работодателят в случая е упражнил правото да прекрати трудовото правоотношение на учителката на основание § 5 от ПЗР на КСО по причина на защитен признак, което следва да е налице за конкретния учител в конкретния случай, отделно от нормативното въвеждане на основанието за пенсиониране по цитираната разпоредба по признака "възраст". Съгласно разпоредбата на чл. 9 от ЗЗДискр., в производство за защита от дискриминация, след като страната, която твърди, че е жертва на дискриминация, докаже факти, от които може да се направи извод, че е налице дискриминация, ответната страна трябва да докаже, че правото на равно третиране не е нарушено. Съдът намира, че по делото не са представени доказателства, обосноваващи заключението на Комисията за дискриминация под формата на неравно третиране на основата на признака "възраст" спрямо Здравева. Нещо повече, при анализа на вече събраните доказателства, настоящата инстанция счита, че изводите на административния орган в оспореното решение освен недоказани, са и незаконосъобразни, предвид действащата материалноправна уредба. Като е приела, че спрямо Здравева са извършени действия, представляващи дискриминация по смисъла на чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр. по признак "възраст" от страна на жалбоподателя, КЗД е постановила един незаконосъобразен административен акт, който подлежи на отмяна. Разноски в полза на жалбоподателя не следва да бъдат присъждани, тъй като не са представени доказателства за направени такива. Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение,