Решение № 1196 от 25.01.2011 г. на ВАС по адм. д. № 5153/2010 г.

Решение № 1196 от 25.01.2011 г. на ВАС по адм. д. № 5153/2010 г., IV о., докладчик съдията Марио Димитров Производство по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на Димитър Грозданов Мишев, Веселина Георгиева Мишева, Гроздан Андреев Мишев и Мануела Андреева Мишева, всички от гр. София срещу решение № 29 от 06.01.2010 г. по адм. дело № 6859/2008 г. на Административен съд София - град, второ отделение, 35 състав, с което е отхвърлена жалбата им срещу заповед № РД-09-258 от 17.07.2008 г. на кмета на район "Подуяне", Столична община, като неоснователна. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон и е необосновано. Смятат, че наличието на ограда и асфалтова настилка за част от имота, не обуславят извод за наличие на строеж и определяне на тази част като застроена. Също така твърдят, че наличието на осъществено мероприятие по плана е ирелевантно за производството по чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ. Смятат, че наличието на асфалтирана настилка не обосновава извод за застрояване на терена и че е функционално свързана с построените сгради. Молят, да се отмени обжалваното решение и се определи като незастроена част обозначената от вещото лице със зелен цвят по допълнителната СТЕ, като се присъдят разноските за двете инстанции. Ответникът - кметът на район "Подуяне", Столична община, чрез мл. юрисконсулт Алексиев оспорва жалбата като неоснователна и моли, да бъде оставено в сила обжалваното решение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано становище за основателност на касационната жалба. Излага, че в междинното производство по възстановяване на земеделска земя, което се провежда по чл. 11, ал. 4 ППЗСПЗЗ се определя служебно застроената и свободна площ, като се изследва фактическото строителство в контекста на чл. 11, ал. 3 и 4 и § 1в т. 1 и 2 ДР ППЗСПЗЗ без да се проучва законността на строителството, реализиране на мероприятието по съответен ПУП, като застроената част, която не се възстановява на собствениците в имотите включва застроената площ на сградата и прилежащия терен, според чл. 11, ал. 3 ППЗСПЗЗ. Излага, че в случая вещото лице не е обосновало това, а и съдът не е установил, че свободната площ, оградена с ограда и асфалтирана е част от прилежащия терен на сградата, както и не са убедителни мотивите, изложени от съда на стр. 92 абзац 5 и сл. отгоре надолу. Върховният административен съд, четвърто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежни страни и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество жалбата е неоснователна. С решение № 29 от 06.01.2010 г. по адм. дело № 6859/2008 г. на Административен съд София - град, второ отделение, 35 състав, е отхвърлена жалбата на Димитър Грозданов Мишев, Веселина Георгиева Мишева, Гроздан Андреев Мишев и Мануела Андреева Мишева срещу заповед № РД-09-258 от 17.07.2008 г. на кмета на район "Подуяне", Столична община, с която на основание чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ е одобрен протокол № 3, т. 4 от 04.04.2008 г. на комисията по чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ и е определена застроена площ от 1546 кв. м., представляваща целия бивш имот пл. № 90469, кад. лист 296, като заета от реализирано мероприятие по ПУП на м."Левски" Артерията - Надлез Чавдар - Враждебна. Съдът е приел, че процесния имот с площ от 1546 кв. м. попада в границите на урбанизирана територия, като части в размер на 256 кв. м. и 422 кв. м. попадат в изградени транспортно - комуникационни мрежи и съоръжения -улици, а друга част от 868 кв. м. попада в УПИ I, кв. 1, отреден за "ДАП - Автомобилен клон София - окръг", м."Левски" Артерията - Надлез Чавдар-Враждебна, представлява част от двора и е асфалтова площадка, оградена с неплътна ограда от метални платна и метални колове, разположени върху бетонна стеничка с височина около 60 см. Приел е, че е осъществено мероприятието по отреждането и че няма свободна от застрояване част, включително частта от 868 кв. м. по СТЕ, която част представлява благоустройствено мероприятие по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ. При установените фактически обстоятелства е извел правен извод за законосъобразност на обжалвания административен акт и е отхвърлил жалбата срещу него, като неоснователна. Решението на административния съд е правилно. Първоинстанционният съд правилно е определил компетентността на административния орган, както и реда за възстановяване на земеделски земи включени в урбанизирани територии, както и правилно е приложил § 1в от ДР на ППЗСПЗЗ, в който при условията на примерно изброяване са посочени строителните дейности и съоръженията, които не позволяват възстановяване на земеделска земя, включена в урбанизирани територии и които следва да бъдат съобразени при определяне на застроената и свободна от застрояване част. В тази връзка съдът законосъобразно е съобразил § 5, т. 38 от Допълнителните разпоредби на Закона за устройство на територията, с който е дадено легално определение на понятието "строежи". Самото определяне на застроена част, съгласно чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ е предвидено да се извърши от техническата служба в общината при спазване на Наредба № 7 от 22.12.2003 г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони / обн. ДВ бр. 3/13.01.2004 г./ и на хигиенните и противопожарните норми. При изпълнение на посочените разпоредби съдът е осъществил контрол за законосъобразност на актовете по чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ. Относими към определяне на застроените части са и разпоредбите на Закона за устройство на територията, по отношение дефинирането на "строежи" и "прилежащ" терен". Фактически обстоятелства по делото не се оспорват, поради което настоящият състав в съответствие с чл. 220 от ГПК приема за доказани фактите установени от първоинстанционния съд свързани с процесния имот, попадащ в урбанизирана територия. Претенциите на касаторите са, че частта от имота с площ от 868 кв. м. обозначена по букви Г, В, Ж, З, Е оцветена в зелена защриховка по комбинирана скица на вещото лице, представляваща част от двора на УПИ I, кв. 1, отреден за "ДАП - Автомобилен клон София - окръг", е незаета от мероприятията площ и следва да бъде определена като незастроена. Установено е от експертизата, че отреждането е приложено и извършено застрояване в част от УПИ I, кв. 1 с административна сграда на "ДАП - Автомобилен клон София - окръг". При тези данни първоинстанционният съд е приел, че отделните части от имота не са свободни от застрояване, предвид реализирането на мероприятия по отреждането и извършеното застрояване в парцела. Настоящият съдебен състав приема, че в конкретния случай реализираните строителни дейности и съоръжения в процесния имот са от характер, визиран в § 1в от ДР на ППЗСПЗЗ. Посочената по СТЕ част с площ от 868 кв. м. е асфалтирана част от двора на "ДАП - Автомобилен клон София - окръг", в който е изградена административна сграда при реализиране на предвиждането. По смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ "строежи" са и огради, мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура и благоустройствени съоръжения. В случая посочените от СТЕ незаети части, претендирани от касаторите, попадат в парцел УПИ I, кв. 1 с изградена административна сграда и представлява асфалтирана част от двора на "ДАП - Автомобилен клон София - окръг", както и е изградена неплътна ограда от метални платна и метални колове, разположени върху бетонна стеничка с височина около 60 см., които по своя характер са благоустройствени съоръжения, които са функционално свързани и представляват прилежащ терен към административна сграда разположена в УПИ I, кв. 1, като целия двор е ограден от оградното съоръжение. В тази връзка преценката на съда, че е осъществено на предвиждането и е застроен имота, е правилна. Процесният имот попада в терен с построена административна сграда и асфалтиран двор, с изградена ограда, които представляват съоръжения, представляващи "строежи" по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ, поради което не може да се възприеме, наличие на свободни от застрояване части. Застрояване по смисъла на § 1в от ДР на ППЗСПЗЗ е не само фактическото изграждане на съответните сгради, а и обслужващите терени, необходими за нормалното им функциониране. Като е стигнал до тези правни изводи, решаващият съд правилно е отхвърлил претенцията на жалбоподателите да бъдат определени като свободни отделни части от имота, в които безспорно е установено, че са извършени строителни дейности, а прилежащия терен е функционално свързан с тях и представляват благоустройствени дейности. Неоснователни са възраженията на касаторите, че не е доказа функционалната връзка между изградената сграда, която пряко не попада в частта от бившия имот и изградената ограда и положена асфалтова настилка. Наличието на последните по силата на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ представляват благоустройствени дейности и са "строежи", които препятстват определянето им като свободни от застрояване, а функционалната свързаност като прилежащ терен към административната сграда е изграждането на обща ограда за целия УПИ I, кв. 1, установено от СТЕ и изграждане на асфалтова настилка. Наличието на тези благоустройствени дейности в УПИ I обуславят законосъобразния извод на съда, че са свързани с обслужването на административната сграда и осъществяване дейността по предвиждането. При тези данни правилни и обосновани са изводите на първоинстанционния съд, че претендираните части от имота не са свободна площ, а с осъществени строителни дейности и благоустройствени мероприятия. Предвид на изложените съображения настоящият съдебен състав приема, че не са налице сочените с касационната жалба отменителни основания и обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК Върховният административен съд, четвърто отделение