Решение № 5139 от 19.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 3266/2017 г.

Решение № 5139 от 19.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 3266/2017 г., IV о., докладчик председателят Диана Гърбатова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на "Е. - С." ООД със седалище и адрес на управление в гр. П., подадена чрез упълномощен адв. Р. Т., против решение № 8159 от 19.12.2016 г., постановено от Административен съд С. - град, Т. отделение, 16-ти състав, по адм. д. № 2847/2016 г. С атакуваното решение съдът е отхвърлил оспорването на касатора в настоящото производство, срещу решение № Ц-27 от 31.07.2015 г. на Комисията за енергийно и водно регулиране /КЕВР, Комисията/ в частта му по раздел IV, т. 5. Със същото решение касаторът е осъден да заплати на КЕВР разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лв. Касаторът оспорва изводите на първоинстанционния съд и твърди, че обжалваният съдебен акт е постановен в нарушените на материалния закон, при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необоснован. Излага аргументи, че съдът неправилно е приел, че е допустимо към цената за достъп по раздел IV, т. 5 от обжалваното решение да се включват компенсационни разходи, които са направени в периода юли 2012 г. - юли 2015 г. Твърди се още, че съдът неправилно е приел, че са налице основания за 300 % увеличение на цената за достъп, тъй като с това увеличение Комисията е излязла от материалната й компетентност и правомощия по регулиране на цените на електрическа енергия и е извършила груби нарушения, до степен обуславяща нищожност на административния акт. Сочи се, че КЕВР не е имал право да прилага различен метод на ценово регулиране от нормативно предвидения, защото е следвало да действа в рамките на обвързана компетентност от разпоредбите на ЗЕ и Наредба № 1 от 18.03.2013 г. за регулиране на цените на електрическата енергия. Излага се становище, че неправилно е прието от съда, че производителите на електрическа енергия, присъединени към електроразпределителните мрежи трябвало да заплащат цена за достъп до електропреносната мрежа. Твърди се също, че съдът погрешно е приложил разпоредбата на чл. 26 от АПК, тъй като жалбоподателят не е бил уведомен за административното производство по постановяването на обжалваното решение на КЕВР. Касаторът счита, че съдът не е следвало да присъжда разноски в полза на КЕВР, тъй като в първоинстанционното производство е била представлявана от лица, които не са назначени на длъжност "юрисконсулт" и не е налице правно основание тези лица да представляват Комисията пред съд. Касаторът моли да се отмени съдебното решение, като вместо него съдът да постанови друго по съществото на спора, с което да обяви за нищожно решение № Ц-27 от 31.07.2015 г. в обжалваната му част или да го отмени. Претендира присъждане на направените в производството разноски. Ответникът - Комисията за енергийно и водно регулиране оспорва касационната жалба чрез старши експерт Б., която в с писмено становище и в съдебно заседание пледира за оставяне в сила обжалваното съдебно решение, като правилно и законосъобразно и прави искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Заинтересованата страна - "Електроенергиен системен оператор" ЕАД, гр. С. оспорва касационната жалба чрез упълномощен юрисконсулт Б., която в съдебно заседание изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба, в частта относно присъдените разноски и за неоснователност на жалбата в останалата й част, защото съдът при изяснена фактическа обстановка, е достигнал до правилни и обосновани правни изводи. Според участващия по делото прокурор касаторът неоснователно твърди, че след като дружеството не е присъединено към електропреносната мрежа, не дължи цена за достъп. Сочи, че съгласно чл. 29, ал. 3 от Правилата за търговия с електрическа енергия в приложимата редакция, клиенти и производители, присъединени към електроразпределителната мрежа, дължат утвърдени от КЕВР цени за достъп до електропреносната мрежа, за пренос по електропреносната мрежа, за достъп и пренос по електроразпределителната мрежа, други мрежови услуги за съответния ценови период, които заплащат на оператора на електроразпределителната мрежа и/или на крайния снабдител и/или на доставчика от последна инстанция. Като прецени доводите на страните и данните по делото, Върховният административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба на "Е. - С." ООД за ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА - подадена от надлежна страна в преклузивния срок, визиран в нормата на чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество, касационната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения: С решение № Ц-27 от 31.07.2015 г. в раздел IV, т. 5, КЕВР е определила на "Е." ЕАД, считано от 01.08.2015 г., цена за достъп до електропреносната мрежа, без ДДС, която се дължи от производители на електрическа енергия, произведена от слънчева или вятърна енергия, присъединени към електропреносната и електроразпределителните мрежи, за цялото произведено количество електрическа енергия, в размер на 7,14 лв./MWh. Тази част от решението е била обжалвана от "Е. - С." ООД, относно което дружество безспорно е било установено, че е производител на ел. енергия от слънцето, предвид представените разрешения за ползване, договори за изкупуване и договори за присъединяване на фотоволтаични централи. Първоинстанционният съд е анализирал предложението на "Е." ЕАД за утвърждаването на цени на електрическата енергия от 31.03.2015 г., допълнителното му становище от 08.06.2015 г., включително и направените корекции от страна на КЕВР в първоначалното и допълнителното предложение на дружеството, съдържащи се в приложената от делото административна преписка, представляващи по същността си мотиви към обжалваната част от решението. Приел е, че в правомощията на КЕВР е да вземе решение, с което да определи цената за достъп до електропреностната мрежа, в съответствие с чл. 30, ал. 1, т. 10 и т. 13 от ЗЕ, поради което е извел заключение, че решението е издадено от компетентен орган, в съответната форма, при спазване на административнопроизводствените правила. Относно материалната законосъобразност на обжалваната част от акта, в обжалваното решение е съобразен предмета на договора за достъп до електроразпределителната мрежа, като съдът се е позовал на чл. 84, ал. 2 ЗЕ и § 197, ал. 2 ПЗР на ЗИДЗЕ, обн. в ДВ, бр. 54 от 17.07.2012 г., в сила от същата дата. Изяснено е съдържанието на понятието "достъп", определено в § 1, т. 15 от ДРЗЕ, както и това, че жалбоподателят има качеството на производител на електрическа енергия, според § 1, т. 46 от ДРЗЕ, с оглед на което е длъжно да сключи договор за достъп. Съдът е посочил, че с решение № Ц-33 от 2012 г. на основание чл. 32, ал. 4 ЗЕ са били определени временни цени за достъп до електропреносната и/или електоразпределителните мрежи, което е отменено с множество решения на ВАС. За първи път цената за достъп е определена с решение № Ц-6 от 13.03.2014 г. на ДКЕВР, което към този момент не е влязло в сила, тъй като е обжалвано, които обстоятелства са били служебно известни на първостепенния съд. При определянето на цената за достъп до електропреносната мрежа съдът е съобразил принципите, въведени с чл. 31, т. 1 и 2 ЗЕ, както и нормите на чл. 27 от Наредба № 1, в релевантната й редакция, обн. в ДВ, бр. 17/2014 г., в която е визиран начинът на определянето на цената за достъп. В ал. 3 на същия нормативен текст е регламентирано, че пределната цена на разходите на оператора на преносната мрежа за закупуване на разполагаемост за студен резерв и услуги се изчислява след анализ и оценка на резултатите от отчетените разходи за предходния ценови период и прогноза за следващия ценови период. Съобразно представените писмени доказателства, цената за достъп е определена при съобразяване на направените допълнителни разходи за резерв - закупена разполагаемост за периода м. 07.2012 г. - м. 04.2015 г., като е отчетено, че през този период, с изключение на месеците, през които "Е." ЕАД не е закупувало разполагаемост за студен резерв, поради липсата на средства, при 8760 часа годишно, в процесния ценови период следва да бъдат включени разходи, отразяващи 100 MWh допълнителен резерв, а не както е поискал преносния оператор 170 MWh. Съдът е посочил, че натрупаният при оператора на преносната мрежа дефицит, причина за който е закупената разполагаемост през посочения период до м. 04.2015 г., както и некоригиране на необходимите приходи с приходите от реактивна енергия, в съответствие с изменението на чл. 7 от Наредба № 1, са двата фактора, които водят до съществена разлика между цената за достъп, определена с решение № Ц-6 от 2014 г. и с обжалваното решение № 27 от 2015 г. Въз основа на този анализ съдът е формирал извод, че определената цена за достъп, съответна на направените разходи за разполагаемист през предходния ценови период е законосъобразна, поради настъпилите изменения в ЗЕ и Наредба № 1. Освен това съдът е съобразил чл. 12, т. 1 във връзка с чл. 11, т. 1 от Правила за търговия с електрическата енергия (ПТЕЕ), уреждащи видовете договори, страни и предмета им, по-конкретно договорите за достъп до електропреносната мрежа и предоставянето на системни услуги. В чл. 27, ал. 4 от Наредба № 1 в релевантната й редакция е регламентирано, че цената за достъп може да включва компонентите: цена за мощност/разполагаемост, цена за енергия и други компоненти в зависимост от структурата на разходите. По тези съображения цената за достъп, в която са включени и други компоненти, е съответстваща на посочената норма от Наредба № 1. Относно периода, през който са осъществени разходите, които са преди определянето на цената за достъп, първоинстанционният съд е приел, че извършената компенсация от страна на КЕВР е съответна на чл. 31, т. 2 ЗЕ, според който цените на енергийните предприятия следва да възстановяват икономически обоснованите разходи за дейността им, включително разходите за управление, експлоатация и поддръжка на енергийните обекти, както и за поддържане на резервни и регулиращи мощности. Относно приложимостта на чл. 34 и 35 ЗЕ, съдът е преценил, че в тях не се включват направените разходи от "Е." ЕАД за предходния период, като е съобразил нормата на § 8 ПЗР на ЗЕ и чл. 21, ал. 1, т. 17 и чл. 30, ал. 1, т. 17 ЗЕ. Приел е, че с последното изменение на разпоредбата на чл. 30, ал. 1, т. 17 ЗЕ. в приложното й поле изрично е включен и чл. 34 от ЗЕ. По силата на чл. 34, ал. 6 и чл. 35, ал. 5 от ЗЕ тези разходи следва да бъдат равномерно и справедливо разпределени между всички крайни клиенти, присъединени към електроенергийната система, включително оператора на електропреносната мрежа и операторите на електроразпределителните мрежи. При осъществената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно, допустимо и съответстващо на приложимите материалноправни норми. Оспореният съдебен акт е правилен и при постановяването му не са осъществени нарушения, съставляващи касационни основания, които изискват отмяната му. Въз основа на цялостно изяснена фактическа и правна обстановка, след задълбочено обсъждане аргументите на страните и правнорелевантните факти, първоинстанционният съд е произнесъл законосъобразно решение, което следва да остане в сила. Това е така, защото в конкретния случай правилно е преценено, че оспорената част от процесното решение на КЕВР е постановена при спазване императивните изисквания на материалния закон и в съответствие с чл. 30, ал. 1, т. 13 от ЗЕ. Безспорно е установено, че процедурата по приемане на решението е започнала с подадени заявления от енергийните предприятия за определянето на цени за регулаторния период, по които е назначена работна група, която е изготвила доклад, разгледан, приет и подложен на обществено обсъждане. Изразените становища на участниците в общественото обсъждане и писмените им такива са надлежно обсъдени от страна на КЕВР, която на закрито заседание е приела решението си, предмет на жалбата при спазване на изискванията на ЗЕ и Наредба № 1. От данните по делото е установено, че проектът на решението е обявен на интернет-страницата на КЕВР и всяко заинтересовано лице е могло да се запознае с него и да вземе участие в общественото обсъждане. В нормативната уредба, регламентираща отношенията в енергетиката, няма предвидено задължение за Комисията да уведомява поотделно всеки производител на електрическа енергия за постъпил проект на решение и за предстоящо обществено обсъждане. В представените от касатора писмени бележки е релевирано оплакване за несъбрани доказателства относно изпълнението на задължението на "Е." ЕАД по чл. 36а от ЗЕ, от което се прави заключение за допуснато съществено нарушение на процесуалните правила. Според чл. 36а ЗЕ енергийните предприятия и операторите на преносните и разпределителните мрежи, в едномесечен срок, преди подаване на заявлението си за утвърждаване или за изменение на цени в комисията, следва да го оповестят в средствата за масова информация. Настоящият съдебен състав счита, че в хода на изпълнение на процедурата по приемане на процесното решение № Ц-27/2015 г. всеки е могъл да се запознае с проекта на решението, в което е включено и с предложението на "Е." ЕАД, да присъства на общественото обсъждане, да изрази становище и представи доказателства в негова подкрепа. Дори и да се приеме, че е било допуснато такова нарушение, то не е съществено спрямо касатора, защото дружеството е обжалвало решение № Ц-27/2015 г. пред съда и е упражнило правото си на защита. Нарушението на административно производствените правила е съществено тогава, когато, ако не бе допуснато, би довело административния орган до други изводи, или което води до недопустимо ограничаване на правото на защита на заинтересованите лица и организации. В конкретния случай данните за определянето на цената за достъп са взети от заявленията (основно и допълнително) подадени от "Е."ЕАД. Същите са преценени и анализирани от Комисията, поради което не са налице други обстоятелства и факти, които биха довели административния орган до различни изводи от направените. По делото е безспорно установено, че "Е. - С." ООД е осъществило правото си на защита, поради което то не е било ограничено. Ето защо правилно съдът е приел, че решението е постановено в съответствие на чл. 26, ал. 2 вр. чл. 61, ал. 3 АПК и с чл. 25, ал. 3 от ЗЕ и чл. 38, ал. 3 от Правилника за дейността на КЕВР и нейната администрация. По инвокираните в касационната жалба твърдения за допуснати нарушения на материалния закон, настоящият съдебен състав счита, че са без правно основание. Оплакването, че в цената по раздел I, т. 1 от обжалваното решение били включени разходите за допълнителен резерв, които същевременно били включени в цената за достъп по раздел IV, т. 5, поради което "Е." ЕАД получавало приходи два пъти за едни и същи разходи, съдът го намира за неоснователно. По т. 1 на посочения раздел е определена цена за достъп за крайните стопански и битови потребители на ел. енергия, докато в т. 5 е определена цена за достъп само на производителите на ел. енергия от вятърна и слънчева енергия. В случая касаторът не прави разграничение между ползвател на мрежата, чието легално определение е дадено в § 1, т. 41а, б. "а" от ДРЗЕ, според което това е физическо или юридическо лице - ползвател на електропреносната и/или електроразпределителната мрежа доставящо електрическа енергия в съответната мрежа или снабдявано от такава мрежа и от друга страна - потребител на енергийни услуги по § 1, т. 41б, б. "а", който е краен клиент, който купува енергия или природен газ. Следва да се има предвид, че касаторът има качеството на ползвател и на потребител на енергийни услуги, по смисъла на § 1, т. 41а, б. "а" и на ползвател според т. 41б, б. "б" от ДРЗЕ. За утвърждаването на цената за достъп до електропреносната мрежа в размер на 1,17 лв./МВтч, дължима от крайните клиенти по т. 1 на раздел I, КЕВР е признала като ценообразуващ елемент разходите за допълнителни услуги в размер на 1 752 000 МВтч (200 МВт), който е на нивото на утвърдения размер от предходния регулаторен период 2014/2015 г., отговарящ и на признатия размер с решение № Ц-25 от 29.07.2013 г. С процесната т. 5 от атакувания административен акт КЕВР е признала на преносния оператор извършени допълнителни разходи за закупуване на допълнителни резервни мощности, чрез които се балансира променливата генерация от соларни и вятърни паркове. КЕВР правилно е счела за обоснована количествената оценка за влиянието на фотоволтаичните и вятърни електроцентрали върху енергийните режими, получена в резултат на изследването, извършено от "Е." ЕАД. Оценката показва, че за покриване нарастването на денонощния диапазон на отрицателно и положително изменение на остатъчния товар, електроенергийната система на страната се нуждае от допълнителни регулиращи мощности. Случайното изменение на параметрите на първичните енергийни източници от слънце и вятър води до големи отклонения в отдадената от тях мощност. Това е свързано с увеличаване на диапазона от вторично регулиране в страната и по-често активиране на третичен (15-минутен) резерв, както и свързаните с това разходи, извършвани от "Е." ЕАД. В резултат на тези оценки и анализи е определен от Комисията необходимият резерв за допълнителни услуги, който следва да се поддържа със 100 МВт, вместо заявеният от 170 МВт, средночасово по-висок от предвидения за същия регулаторен период 200 МВт средночасово по раздел IV, т. 1 или общо 270 МВт за целия период на решение № 27/2015 г. Поради това правилно административният съд е посочил, че определената цена за достъп е различна, не само защото не е била предмет на регулиране с предходни решения, но и при отчитане на спецификата на цената, произтичаща от новите норми на чл. 84, ал. 2 и § 197 от ПЗР на ЗЕ и чл. 12 от ПТЕЕ. В определението на понятието "системни услуги", дадено в т. 53а от ДРЗЕ са посочени видовете услуги, които се включват в него, докато в чл. 94 от ПУЕС са посочени видовете допълнителни услуги, които съгласно чл. 93, ал. 3 от ПУЕС операторът на преносната мрежа закупува за реализиране на някои системни услуги. В заявлението си за определяне на цена за достъп "Е." ЕАД е включило допълнителни регулиращи мощности за закупуването на допълнителен резерв за вторично регулиране в размер на 170 МВт, но КЕВР е признала този размер до 100 МВт на час. Тези допълнителни мощности се включват в чл. 27, ал. 4 от Наредба № 1 представляващи компонента на цената за определяне на цената за достъп, както правилно е приел и съдът. Посочените допълнителни разходи за закупуването на допълнителен резерв за вторично регулиране са определени след задълбочен анализ на разходите, заявени от "Е." ЕАД и извършени за периода м. септември 2012 г. - м. юли 2013 г. и м. август 2013 г. - м. април 2015 г., които надхвърлят разходите за допълнителни услуги, утвърдени в цената за достъп до електропреносната мрежа за всеки регулаторен период - 200 МВт, утвърдени с решение № Ц-25 от 29.07.2013 г. и запазени на същото ниво при цената за достъп за крайните клиенти, по раздел IV, т. 1 на процесното решение № Ц-27/2015 г. За тези допълнителни разходи, необходими на "Е." ЕАД за закупуване на допълнителни регулиращи мощности, които не са част от цената за достъп, дължима от крайните клиенти, преносният оператор следва да бъде компенсиран в рамките на три регулаторни периода. За периода м. септември 2012 г. до м. април 2015 г. "Е." ЕАД е извършило разходи за осигуряване на допълнителен резерв за първично и вторично регулиране, свързани с производството на ел. енергия от фотоволтаични и вятърни централи в размер на 51 786,21 хил. лева, които са признати от Комисията. Отчетени са били и приходите от реализиране на решение № КМ-1 от 13.03.2014 г. и решение № Ц-6 от 13.03.2014 г. в размер на 17 254,54 хил. лв. Разликата между извършените разходи в размер на 51 786,21 хил. лв. и посочените приходи възлиза на 34 531,66 хил. лв., представляващи некомпенсирани разходи чрез цените за достъп, които са извършени в изпълнение на произтичащото от ЗЕ задължение на "Е." ЕАД да осъществява единно управление на електроенергийната система на страната. Цената за достъп е определена в съответствие с чл. 27, ал. 3 от Наредба № 1, според която пределната стойност на разходите на оператора на преносната мрежа за закупуване на разполагаемост за студен резерв и услуги се изчислява след анализ и оценка на резултатите от отчетените разходи за предходния ценови период и прогноза за следващия ценови период. Цената за достъп по обжалваното решение е образувана на база на утвърдени прогнозни необходими годишни приходи и утвърдено количество ел. енергия, което е доставено в мрежата за продажба и пренос през съответния период. За формиране на цената за достъп до електропреносната мрежа и цената за пренос на ел. енергия през нея, Комисията е приела Указания с протоколно решение № 15 от 09.02.2012 г., според които цената за достъп се изчислява като съотношение на признатите от КЕВР необходими приходи на "Е." ЕАД и количеството сумарна консумирана почасова мощност. Необходимите приходи отразяват сумата от условно-постоянните разходи, разходи за студен резерв и разходи за услуги и възвръщаемост на капитала, намалени с приходите от предоставената преносна способност, съобразно т. 39 от горепосочените указания. Нормата на възвръщаемост се изчислява в процент като средно претеглена на база цените на собствения и привлечения капитал. В случая нормата на възвръщаемост на капитала с процесното решение е призната в размер на 3,33 % като ценообразуващ елемент при образуване на цената за достъп. Тя се прилага само върху оборотния капитал, формиран на база 1/8 от разходите за осигуряване на допълнителен резерв. Признатият размер на необходимите приходи 20 307 хил. лв. са в пъти повече от признатия с решение № Ц-6 от 13.03.2014 г. размер на общо необходими приходи за цената за достъп на производителите на ел. енергия от вятърна и слънчева енергия на стойност 6 041 хил. лв. Признатият размер на необходимите приходи включва разходите за компенсиране 11 510 хил. лв., разходите за осигуряване на допълнителен резерв 8 760 хил. лв. и 36 хил. лв. възвръщаемост, формиращи по-високата цена за достъп дължима от производителите на ел. енергия от вятър и слънце. С оглед на това е неоснователно твърдението в касационната жалба, че цената за достъп за производителите на ел. енергия от тези първични източници е многократно увеличена. В чл. 21, ал. 1, т. 17 от ЗЕ е предвидено правомощието на КЕВР да разглежда искания на енергийните предприятия за компенсиране на невъзстановяеми и произтичащи от наложени им към обществото разходи по чл. 34 и 35 от ЗЕ, да утвърждава техния обоснован размер и определя начина на компенсирането им при спазване на изискванията за държавните помощи. Следва да се отрази, че такава цена е предвидена и определена в решението на КЕВР в частта му относно определянето на цена за задължение към обществото на "НЕК" ЕАД, която е в размер на 37,90 лв./МВтч без ДДС, в това число компонента, отразяваща разходите за ел. енергия, произвеждана от възобновяеми източници, в размер на 22,51 лв./МВтч. Цената за задължение към обществото се заплаща от присъединените към електроенергийната система крайни клиенти на свободния пазар на ел. енергия, клиентите на доставчика от последна инстанция, електропреносното и електроразпределителните дружества за закупената ел. енергия за покриване на технологичните разходи. Следователно задължението за заплащането им е регламентирано и за "Е." ЕАД и няма как тези разходи да се заложат и включат два пъти. Неоснователна е касационната жалба и в частта й относно присъдените разноски в полза на административния орган в първоинстанционното производство. Данните по делото сочат, че КЕВР е била представлявана от процесуален представител с юридическо образование - правен експерт. Структурата, функциите и организацията са предмет на специална регламентация в Правилник за дейността на Комисията за енергийно и водно регулиране и на нейната администрация. Съгласно чл. 16 от него Специализираната администрация включва звената, които пряко подпомагат и осигуряват осъществяването на правомощията и включва четири дирекции, първата от които е "Правна". Функциите й са предмет на специално уреждане в чл. 25 и са обособени в единадесет групи. Петата от тях възлага на дирекцията осъществяване на процесуално представителство пред съда и други органи. Представителството пред органите на съдебната власт е изрично упоменато в представеното по делото пълномощно, реализирано е от юристи на експертна длъжност в дирекцията и не се различава от представителството от юрисконсулт. В първоинстанционното производство Комисията е била представлявана от юрист И. Ц. - главен експерт в дирекция "Правна" и има право на разноски за това представителство. Определеното възнаграждение в размер на 300 лева напълно съответства на правната сложност на спора и на редакцията на правната норма към момента на прилагането й. Настоящият съдебен състав констатира, че изводите на първостепенния съд не са оборени в хода на първоинстанционното производство и касационният жалбоподател не е представил доказателства, опровергаващи правилността на атакувания съдебен акт. По изложените съображения съдът счита, че обжалваното съдебно решение не страда от релевираните с касационната жалба пороци - отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. С оглед изхода на спора и на основание чл. 143, ал. 4 от АПК във връзка с чл. 78, ал. 8 от ГПК и чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ, касаторът следва да заплати на ответника и на заинтересованата страна по 200 лв. юрисконсултски възнаграждения, размерът на които е определен съобразно чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. На основание на горното и на чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,