Решение № 45 от 4.01.2024 г. на ВАС по адм. д. № 7282/2023 г.

Решение № 45 от 4.01.2024 г. на ВАС по адм. д. № 7282/2023 г., IV о., докладчик съдията Таня Дамянова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е касационната жалба, подадена от М. А., гражданин на Сирия, чрез процесуалния му представител адвокат А. Пантова, срещу решение № 3242/16.05.2023 г., постановено по адм. дело № 2279/2023 г. по описа на Административен съд - София град, с което е отхвърлена жалбата му срещу решение № 2589/07.02.2023 г., издадено от заместник-председателя на Държавната агенция за бежанците. В касационната жалба се излагат съображения за неправилност на оспорения съдебен акт поради необосноваността му и постановяването му в противоречие с приложимия материален закон, по които се претендира отмяната му и постановяване на нов акт по съществото на спора, с който оспореното решение на заместник- председателя на ДАБ бъде отменено като незаконосъобразно. Ответникът - заместник-председателят на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет /ДАБ/, чрез процесуалния представител юрисконсулт А. Георгиева, оспорва касационната жалба като неоснователна и отправя искане за оставяне в сила на обжалваното решение. Подробни съображения за неоснователността на жалбата са развити и в представени в съдебно заседание писмени бележки. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на четвърто отделение, като прецени направените в жалбата оплаквания във връзка с доказателствата по делото, констатира следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна в законоустановения срок. Разгледана по същество, тя е неоснователна. Производството пред административния съд е образувано по жалбата на М. А., гражданин на Сирия, срещу решение № 2589/07.02.2023 г., издадено от заместник-председателя на Държавната агенция за бежанците, с което на чужденеца е отказано предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ). След съвкупната преценка на събраните по делото доказателства в съдебното решение е приета за безспорно установена възприетата от административния орган фактическа обстановка. За да отхвърли предявената срещу административния акт жалба, първоинстанционният съд приема, че решението на заместник-председателя на ДАБ е законосъобразно, тъй като е издадено от компетентен орган, в установената форма, без допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, в съответствие с приложимите материалноправни разпоредби и с целта на закона. По тези мотиви съдът постановява атакувания пред касационната инстанция съдебен акт. Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно по изложените в него мотиви, към които касационната инстанция препраща на основание чл. 221, ал. 2, изречение второ АПК. При вярно установени въз основа на приобщените по делото доказателства правнозначими факти и обстоятелства, административният съд е достигнал до обосновани и законосъобразни правни изводи за липсата на отменителни основания по чл. 146 АПК, обуславящи отмяната на оспорения акт. Установените по делото факти обосновават извода на административния съд, че правилно на чужденеца е отказано предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут, доколкото по отношение на него не се установява никоя от задължителните предпоставки за предоставянето на закрила, посочени в чл. 8 и чл. 9 ЗУБ. Обосновано и законосъобразно в решението е прието, че предвид бежанската история на чужденеца, той е напуснал Турция по собствена воля, в търсене на по-добър живот, а не поради опасност от преследване и сериозен риск от тежки посегателства в тази държава, за каквито опасности и посегателства от чужденеца не са излагани никакви твърдения в хода на развилото се административно производство, както и пред съда, а още по-малко са представени доказателства за това. Не намира основание единственото конкретно наведено от касационния жалбоподател, възражение, че Турция не представлява трета сигурна държава за него, а оттам и че изведеният в тази насока извод на административния съд е неправилен. Спазвайки задължението си по чл. 75, ал. 2 ЗУБ, заместник-председателят на ДАБ е разгледал и обсъдил въпроса дали Турция би могла да се приеме за трета сигурна държава по смисъла на § 1, т. 9 от Допълнителните разпоредби /ДР/ на ЗУБ. С оглед наличните по преписката сведения, съдът е достигнал до идентичен извод. Съобразно легалната дефиниция на понятието "трета сигурна държава", въведена с цитираната разпоредба от ЗУБ, за такава се приема държава, различна от държавата по произход, в която чужденецът, подал молба за международна закрила, е пребивавал и: а/ няма основания да се опасява за живота или свободата си поради раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или политическо мнение; б/ е защитен от връщане до територията на държава, в която съществуват условия за преследване и застрашаване на правата му; в/ не е изложен на опасност от преследване или тежко посегателство, като изтезание, нечовешко или унизително отнасяне, или наказание; г/ съществува възможност да поиска статут на бежанец и при предоставянето му да се ползва от международна закрила като бежанец; и д/ са налице достатъчно основания да се смята, че ще бъде допуснат до територията на тази държава. Противно на изтъкнатите в касационната жалба доводи, всички изброени условия и предпоставки, включени в посочената легална дефиниция, в случая са налице. Безспорно е установено по делото, че чужденецът е пребивавал безпроблемно и необезпокоявано в град Газиантеп, Турция заедно със семейството си, преди да подаде молба за закрила в България. Според данните, предоставени лично от чужденеца по време на проведеното на 05.10.2022 г. интервю, лицето е напуснало Турция изцяло по икономически подбуди и не е било принуждавано да се завърне в Сирия. Видно и от представената пред касационната инстанция справка изх. № ЦУ-1410/18.09.2023 г. относно Република Турция, обсъдена в контекста на горепосоченото нормативно определение на понятието, дадено в § 1, т. 9 ДР на ЗУБ, сочи на правилно формирания както от първостепенния съд, така и от административния орган извод, че Турция е трета сигурна държава за чужденеца. При това наличието в разглеждания случай на трета сигурна за чужденеца държава, изключва необходимостта от предоставянето на хуманитарен статут, включително в хипотезата на чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ, независимо от наличието на вътрешен въоръжен конфликт в държавата му по произход. Оплакванията на касатора в противоположния смисъл, включително и относно спазването на принципа на забрана за връщане в третата сигурна държава, са неоснователни. Съдът е обсъдил и обстоятелството, че е в интерес на касатора- непридружен непълнолетен сирийски гражданин, е да живее заедно със семейството си в Република Турция, каквото е и заключението представения в изпълнение на чл. 15 от Закона за закрила на детето социален доклад от 13.04.23 г. от АСП. По изложените мотиви настоящият съдебен състав счита, че атакуваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,