Решение № 6036 от 20.6.2022 г. на ВАС, II о.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на главния архитект на община Хисаря, чрез адв. Х. Матеев като процесуален представител, срещу решение 2171 от 15.11.2021 г., постановено по адм. дело 443/2021 г. по описа на Административен съд Пловдив. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението поради противоречие с материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Прави се искане за отмяната му и постановяване на друго, с което да се приеме оспореният акт за валиден. Претендира присъждане на разноски за двете инстанции. Ответникът Нова Био Енерджи ЕООД чрез пълномощника си адв. М. Русев, в писмен отговор изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Прави искане за присъждане на адвокатско възнаграждение за касационното производство. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за правилност на обжалваното решение. Върховният административен съд, състав на второ отделение, приема касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна срещу неблагоприятен за нея съдебен акт и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд Пловдив обявява за нищожно разрешение за строеж (РС) 7/23.02.2011 г., издадено от главния архитект на община Хисаря, с което на Стаменов ЕООД е разрешено надстрояване и промяна на предназначение за жилищни нужди на съществуваща стопанска постройка в парцел 25г-1, съгласно ПУП за разделяне и застрояване на стопански двор в с. Черничево, одобрен със заповед РД-06-28/01.02.2000 г. За да постанови този резултат, съдът приема, че оспореното разрешение за строеж е издадено от компетентен орган съгласно чл. 148, ал. 2 ЗУТ, в предписаната писмена форма, при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, но в грубо нарушение на материалноправните изисквания до степен на липса на всички предпоставки за постановяването му. Излага съображения за разрешаване на строителството за обект, който е изграден преди датата на издаване на РС, в чужд имот без учредено право на строеж, в противоречие с предвижданията на действащия ПУП, като се разрешава надстрояване на несъществуваща сграда. Според съда е нарушена забраната по чл. 148, ал. 7 ЗУТ и е накърнен гарантираният с нея основен принцип да не се издава строително разрешение за вече изпълнен строеж, който е незаконен. По тези съображения прогласява нищожността на оспореното строително разрешение. Решението е валидно, допустимо и правилно. За да бъде нищожен, административният акт следва да е засегнат от особено тежък порок, който да е пречка същият да породи целените с него правни последици. Нищожни са актовете, издадени от некомпетентен орган, както и тези, постановени при липса на форма или при толкова съществено нарушаване на административнопроизводствените правила, довело практически до липса на волеизявление. Противоречието с материалния закон може да обоснове нищожност, когато е налице пълна липса на предпоставките на приложимата правна норма, когато актът е издаден изцяло при липса на законово основание или когато акт с такова съдържание не може да бъде издаден въобще. С оспореното РС 7/23.02.2011 г. на главния архитект на oбщина Хисаря е разрешено надстрояване и промяна на предназначение за жилищни нужди на съществуваща стопанска постройка в парцел 25г-1 съгласно ПУП за разделяне и застрояване на стопански двор в с. Черничево, община Хисаря, одобрен със заповед РД-06-28/01.02.2000 г. Доколкото по делото безспорно е установено, че разрешеното строителство е за надстрояване на сграда, която не съществува и в противоречие с действащия ПУП, който не предвижда такъв вид застрояване в имота, то законосъобразно първоинстанционният съд приема, че административният акт е издаден при пълна липса на предпоставките за разрешаване на строителството. В този смисъл са фактическите установявания и по влязлото в сила решение 1962 от 15.10.2019 г. на Административен съд Пловдив, оставено в сила с решение 12653 от 14.10.2020 г. на Върховния административен съд, с което поради липса на предмет е прогласена нищожността на виза от 06.01.2011 г. на главния архитект на община Хисаря за проучване и проектиране на надстройка на съществуваща стопанска сграда и промяна на предназначението й за жилищни нужди в УПИ 33-25, 25-1, 25-2, 25а, 25а-1, 25б, 25б-1, 25в, 25в-1, 25г, 25г-1, 25г-2, 25г-3, 25г-4 по плана на Стопански двор, с. Черничево, община Хисаря. Инвестиционните проекти са одобрени и оспореното разрешение за строеж е издадено от касационния жалбоподател въз основа на обявената за нищожна виза за проектиране. Безспорно е установено по делото, че парцел 25г-1, в който е разрешено извършването на строителството не съществува, а този имот е част от посочения УПИ (парцел) съгласно заповед РД-06-28/01.02.2000 г. на кмета на община Хисаря, с която на основание чл. 108 ППЗТСУ (отм.) е одобрено частично застроително решение (ЧЗР) на "Стопански двор - кравеферма", с. Черничево. Към момента на издаване на РС в кадастралната основа на действащия план - ЧЗР няма отразена стопанска сграда на мястото, на което е ситуиран строежът по одобрените инвестиционни проекти. Отразен е с пунктир единствено навес, разположен по западната регулационна граница на парцела. Сградата по издаденото РС попада с много малка част от застроената си площ върху навеса, като в останалата част е ситуирана върху незастроен терен, върху който не е предвидено основно или допълващо застрояване. Стопанска сграда в имота нито е отразена по действащия към този момент план, нито е установена като съществуваща. Изначално в одобреното ЧЗР на "Стопански двор кравеферма", с. Черничево не се предвижда застрояване в имот пл. 25г-1, нито пристрояване или надстрояване на съществуващи сгради в него. В одобрените инвестиционни проекти сградата е показана като ново строителство и в тях не е отразена налична стопанска сграда. От конструктивната част на проекта е видно, че е предвидено ново фундиране, без да са нанесени основи на съществуващ обект или заварени конструктивни елементи от стар такъв. Единствено в обяснителните записки и заглавието на строежа е посочено, че се касае за надстрояване и преустройство на съществуваща стопанска сграда, което обуславя извод за пълно несъответствие между графичната и текстовата част на одобрените проекти. По този начин се заобикаля закона, като се създава привидност относно естеството, вида и параметрите на разрешения строеж. В действителност е разрешено надстрояване на несъществуваща сграда, т. е. при липса на предмет, поради което акт с такова съдържание не може да бъде издаден. Настоящата инстанция не споделя съображенията на първоинстанционния съд относно нарушаване на забраната в разпоредбата на чл. 148, ал. 7 ЗУТ да се допуска строителство на нов строеж в имот, в който съществува незаконен строеж, преди същият да бъде премахнат или узаконен. Строежи могат да се извършват само ако са разрешени съгласно чл. 148, ал. 1 ЗУТ, т. е. разрешение се издава за бъдещ строеж. Действително данните по делото сочат, че изграждането на сградата, предмет на РС, започва през 2004 г., т. е. преди издаването му. Доколкото обаче за определянето на един строеж за незаконен законодателят предвижда специална процедура за установяването му, която в случая не е проведена и липсва влязъл в сила акт за премахване в някоя от хипотезите по чл. 225, ал. 2 ЗУТ, то не може в това производство съдът инцидентно да извършва преценка относно законността на извършеното строителство. Независимо от това крайният извод, че оспореното разрешение за строеж на главния архитект на община Хисаря страда от толкова тежък порок в степен, изключваща въобще настъпването на разпоредените с него правни последици, е правилен. Допуснатото надстрояване на несъществуваща сграда го определя като акт с невъзможен предмет, обуславящ нищожността му поради пълна липса на предвидените в закона предпоставки за неговото издаване. Предвид изложеното обжалваното решение като правилно следва да се остави в сила. При този изход на спора и с оглед своевременно заявената претенция от ответника Нова Био Енерджи ЕООД за присъждане на разноски за касационното производство, община Хисаря следва да бъде осъдена да му заплати такива в размер на 1 800 лева, представляващи адвокатско възнаграждение. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, второ отделение