Решение № 13542 от 11.10.2019 г. на ВАС по адм. д. № 13191/2018 г.

Решение № 13542 от 11.10.2019 г. на ВАС по адм. д. № 13191/2018 г., VI о., докладчик съдията Стела Динчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "ДКЦ 1 - Лом" ЕООД представлявано от управителя д-р Ч. Антонов чрез адв. М. Радева – Адвокатска колегия гр. Русе против Решение № 439 от 13.09.2018 г. постановено по адм. дело № 392/2018 г. на Административен съд - Монтана. В жалбата се навеждат оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и на съдопроизводствените правила - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се неговата отмяна и уважаване на оспорването срещу административния акт. Ответникът - директорът на Районна здравноосигурителна каса – Монтана, чрез юрисконсулт Е. Иванова, поддържа писмено становище за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационното оспорване. Върховният административен съд като взе предвид наведените доводи в жалбата и доказателствата по делото и извърши служебна проверка на основанията по чл. 218, ал. 2 от АПК намира следното: Касационната жалба е допустима като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно. Разгледана по същество жалбата е неоснователна. Предмет на обжалване пред Административния съд Монтана е заповед за налагане на санкции № 12/29-04-191/06.07.2018 г. издадена от директора на Районната здравноосигурителна каса – Монтана (РЗОК – Монтана), с която на касационния жалбоподател е наложена санкция - прекратяване на договора частично на основание чл. 410, ал. 1, предл. 1, буква "а" от Националния рамков договор 2018 г. за медицинските дейности (НРД 2018 г. за МД), по отношение на д-р И. Ефремов специалист "Кардиология" по пакет "Кардиология" изпълнител от състава на "ДКЦ-1-Лом" ЕООД гр. Лом по договор № 120076/16.05.2018 г. за оказване на специализирана извънболнична медицинска помощ. С обжалваното решение съдът е отхвърлил оспорването против административния акт като е извел обоснован извод за неговата законосъобразност. В развилото се съдебно производство е установено, че заповедта е издадена от компетентен административен орган, който в процедурата по осъществяване на своите контролни правомощия по изпълнение на индивидуалния договор с лечебното заведение, има право да налага предвидените на основание Закона за здравното осигуряване и НРД 2018 г. за МД санкции. Фактическите установявания на компетентните длъжностни лица са надлежно обективирани в констативен протокол № 12/РД - 17 – 294 от 28.06.2018 г., срещу който не е подадено възражение. При липса на прието от арбитражната комисия решение административният орган е издал заповедта като мотивирано е счел, че е налице нарушение на чл. 55, ал. 2, т. 2 и т. 3 от ЗЗО, във вр. с чл. 59, ал. 11, т. 1, б. "а" от ЗЗО и чл. 99, ал. 2 от НРД 2018 г. за МД и чл. 67, ал. 2, т. 1 от индивидуален договор № 120076/16.05.2018 г. Решението е правилно. С посочения индивидуален договор жалбоподателят като изпълнител е приел да оказва специализирана извънболнична медицинска помощ от медицински център и по възлагане от Национална здравноосигурителна каса. Съобразно предмета на договаряне страните са се съгласили изпълнението на медицинските дейности да е в съответствие с чл. 59, ал. 1 от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО) и НРД 2018 г. за МД. Жалбоподателят на основание чл. 11 от договора е бил длъжен да извършва дейностите от пакетите при първични и вторични посещения на здравноосигуреното лице. На основание чл. 11, ал. 2 от договора специалистът преценява броя на необходимите вторични прегледи за всеки пациент съобразно неговото състояние. В случая и при извършената проверка на дейността на д-р И. Ефремов специалист "Кардиология" изпълнител от състава на "ДКЦ 1 - Лом" ЕООД се установява, че е отчел дейност, която реално не е извършена. От направената справка е видно, че ЗОЛ Т. Цекова е починала на 09.04.2018 г., поради което първичният консултативен амбулаторен преглед оформен в Амбулаторен лист № 000167 от 11.04.2018 г. е отчетен след датата на смъртта. Съобразно текста на чл. 67, ал. 2, т. 1 от договора в правомощията на НЗОК като възложител е да прекрати договора с лечебното заведение – частично по отношение на лекаря, който е отчел дейност, която не е извършена. В случая е налице именно последната хипотеза. Дружеството жалбоподател е санкционирано за това, че Ефремов не е извършил дейност, която е отчетена с амбулаторния лист. Ако се докаже неизпълнение на посоченото задължение на конкретния специалист, директорът на РЗОК на основание императивната разпоредба на чл. 59, ал. 11, т. 1, б. "а" от ЗЗО прекратява договора частично, по отношение на лекаря. Текстът и правомощията на директора на НЗОК са съответни на разписаното в нормата на чл. 99, ал. 2 от НРД 2018 г. за МД, според която в този случай договорът се прекратява без предизвестие от страна на НЗОК. Установените, както от органите, така и от съда факти сочат на безпротиворечив извод, че лекарят е отчел документ, по който не е осъществено съответното действие, свързано с предоставяне на медицинска помощ. При проверка на медицинските дейности на лечебното заведение е установено, че нарушението е за първи път, което обстоятелство изрично е упоменато и в заповедта. Поради това и на основание чл. 407, ал. 1, предл. първо, б. "а" от НРД 2018 г. за МД, мотивирано ответникът е наложил санкция - прекратяване частично на договора по отношение на д–р Ефремов. Ирелевантен е доводът в касационната жалба, че административното производство се е развило едностранно, без да е дадена възможност за защита на д-р Ефремов. Този лекар не осъществява дейността си като индивидуална практика, а се е включил в рамките на лечебното заведение – "ДКЦ 1 - Лом" ЕООД. Поради това неговите отношения с РЗОК се осъществяват посредством управителните органи на дружеството, представляващо лечебното заведение. Това дружество е надлежно уведомено чрез своя управител за извършването на проверката, както и надлежно му е връчен констативен протокол № 12/РД - 17 – 294 от 28.06.2018 г. от извършената проверка, с който на лечебното заведение е била предоставена възможност да направи възражения срещу направените констатации. Надлежният орган, представляващ дружеството, не се е възползвал от тази възможност. С оглед на тези обстоятелства съдът намира, че не е нарушено правото на защита на дружеството жалбоподател, което д-р Ефремов доброволно се е съгласил да представлява интересите му в отношенията с РЗОК. В случая индивидуален договор № 120076/16.05.2018 г. за оказване на специализирана извънболнична помощ е сключен между НЗОК и "ДКЦ 1 - Лом" ЕООД. Именно медицинското заведение има качеството на изпълнител по договора и именно спрямо него е наложена санкцията "прекратяване на договор". Настоящият съдебен състав счита, че оспореният съдебен акт се основава на правилна преценка на събраните доказателства, издаден е в съответствие с приложимите за казуса материалноправни разпоредби и при спазване на съдопроизводствените правила, поради което решението на Административен съд Монтана не страда от наведените с касационната жалба пороци и следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на РЗОК-Монтана юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция в размер на 100, 00 /сто/ лева дължимо на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК във вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредба за заплащане на правната помощ. Воден от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, шесто отделение