Решение № 11678 от 8.10.2009 г. на ВАС по адм. д. № 8753/2009 г.

Решение № 11678 от 8.10.2009 г. на ВАС по адм. д. № 8753/2009 г., VII о., докладчик съдията Таня Вачева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационната жалба на Николай Александров Панев от гр. Дупница против решение № 140 от 11.05.2009 год., постановено по адм. д. № 78/2009 год. на Кюстендилския административен съд, с което е отхвърлена жалбата му срещу заповед № 9000049 от 1.10.2008 год. на началника на КАТ - "Пътна полиция" при ОДП - Кюстендил за изземване на свидетелството му за управление на моторно превозно средство на основание чл. 171, т. 4 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) . Поддържат се оплаквания за неправилност на съдебния акт поради нарушение на съдебнопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и необоснованост. Иска се отмяна на решението и произнасяне по съществото на спора с отмяна на административния акт като незаконосъобразен. Ответникът началникът на сектор "Пътна полиция - КАТ" при ОДП - Кюстендил не изразява становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, като провери правилността на обжалваното решение и съобрази доводите на страните, намира касационната жалба за неоснователна по същество. Първоинстанционният съд е изложил верни и правно обосновани съображения, че спрямо жалбоподателя са били осъществени признаците на фактическия състав на приложимата правна норма, поради което законосъобразно административният орган му е наложил оспорената принудителна мярка. Съдът е обсъдил доводите, наведени от жалбоподателя и пред касационната инстанция, и правилно ги е счел за неоснователни. За да управлява моторно превозно средство, водачът трябва да притежава свидетелство за управление (чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП ), което се издава от органите на Министерство на вътрешните работи. Свидетелството се издава при наличието на предвидените в закона условия. С него се удостоверява правоспособността на водача. Водач, на който са отнети всички контролни точки, губи придобитата правоспособност и е длъжен да върне свидетелството за управление в съответната служба на МВР. Контролните точки служат от една страна за отчитане на извършените нарушения от водач, а от друга страна имат и санкционен характер, тъй като според чл. 157, ал. 4 от ЗДвП, при отнемане на всички контролни точки, водачът губи правоспособността си. Целта на приложената принудителна административна мярка с превантивен характер е да осуети възможността на водача да извърши други подобни нарушения, като тази мярка не съставлява вид административно наказание. Както правилно е приел първоинстанционният съд, оплакването за немотивираност на оспорената заповед е неоснователно с оглед приложената справка и преписи на влезли в сила наказателни постановления, с които водачът е санкциониран за извършени нарушения на правилата за движение по пътищата. Тези доказателства безспорно установяват, че на Панев са отнети всички контролни точки за периода от 22.08.2003 год. до издаване на оспорената заповед на 1.10.2008 год. При това положение, съгласно правилото на чл. 157, ал. 4 от ЗДвП водачът губи придобитата правоспособност и е длъжен да върне свидетелството за управление в съответната служба на МВР. Неизпълнението на това задължение дава право на административния орган да приложи принудителна административна мярка по реда на чл. 171, т. 4 ЗДвП и изземе свидетелството за правоуправление. Неоснователни са възраженията на жалбоподателя, че издаденото му на 27.10.2006 год. в Република Италия свидетелство за управление на моторно превозно средство не може да бъде отнемано, тъй като е при режим, различен от действащия на територията на Република България. А издаденото в страната свидетелство за правоуправление е с изтекъл срок - до 22.08.2008 год., поради което и няма предмет на отнемане, тоест на водача не може да бъде приложена тази принудителна мярка. Касационната инстанция изцяло споделя изложените в първоинстанционното решение изводи досежно правния режим на издаденото в Република Италия свидетелство за правоуправление. По силата на посоченото двустранно споразумение издадените в двете държави свидетелства са взаимозаменяеми и взаимно се признават. При издаване на документа в Република Италия българското свидетелство за правоуправление на Николай Панев е следвало да бъде предадено на италианските власти и върнато на българските компетентни органи по служебен ред. Няма данни по делото това да е сторено, но последното е и с изтекъл срок на валидност към датата на издаване на оспорената заповед. Изложените от касатора твърдения за различния режим на документите не почиват на буквата и целта на закона. Водач на МПС притежава само едно свидетелство за правоуправление. В случая, това е валидно издаденото в Република Италия, признато и действащо и на територията на Република България свидетелство за управление на МПС. За нарушения на националното законодателство, в случая за неизпълнение на задължението по чл. 157, ал. 4 от ЗДвП, на водача законосъобразно е приложена принудителната административна мярка по чл. 171, т. 4 от ЗДвП. Броят на контролните точки е определен по силата на закона и не се променя. Водачът е получил пълният им размер при първоначално издаване на свидетелството за правоуправление на 22.08.2003 год., при действието на Наредба № I-139 от 16.09.2002 г. за определяне на първоначалния максимален размер на контролните точки на водач на моторно превозно средство и нарушенията, за които се отнемат (отм.). При издаване на последващо свидетелство броят на контролните точки не се променя (чл. 2, ал. 2 от действащата Наредба № Iз-1959 от 27.12.2007 г. на министъра на вътрешните работи). Наведените от касатора доводи за допуснати съществени процесуални нарушения всъщност повтарят релевираните оплаквания в първоинстанционната жалба за незаконосъобразност на оспорения административен акт. Тези възражения са подробно разгледани от първоинстанционния съд и правилно са приети за неоснователни. В съответствие със закона и доказателствата по делото е прието, че изписването на фамилното име Игнатов, вместо Панев не опорочава заповедта, тъй като същото е сменено по искане на жалбоподателя по съдебен ред. Невписването на номера на свидетелството за правоуправление в заповедта също не води до нейната незаконосъобразност, тъй като водачът притежава по закон само един документ за правоуправление, който подлежи на връщане. Несъстоятелно е и възражението за некомпетентност на издателя на акта и изложените в тази връзка съображения на решаващия съд са съответни на закона. Не е съществено нарушение на процесуалните правила неизписването пред кой орган и в какъв срок се оспорва административния акт. Жалбоподателят е упражнил надлежно процесуалното си право на защита, поради което и тази неточност на заповедта не е лишила адресата на акта от това му право. Като е отхвърлил жалбата на Николай Панев, Административният съд - Кюстендил е постановил правилно решение, което следва да се остави в сила. Воден от горното, Върховният административен съд