Решение № 8172 от 2.7.2024 г. на ВАС по адм. д. № 4045/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от Стефанит 60 ЕООД, чрез процесуален представител, срещу Решение 314 от 28.02.2024 г., постановено по адм. дело 355/2023 г. по описа на Административен съд Ямбол, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против Решение 159/21.11.2023 г. на Директора на Басейнова дирекция Черноморски район, с което е прекратено разрешително за водовземане от подземни води чрез съществуващи водовземни съоръжения 2159 0327/20.09.2021 г. с титуляр дружеството жалбоподател. Касаторът поддържа, че обжалваният съдебен акт е неправилен и необоснован, поради нарушение на материалния закон - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Сочи, че неправилно първоинстанционният съд не е уважил искането за спиране от административния орган. В подкрепа на тезата си излага доводи в жалбата и претендира отмяна на обжалваното решение, отмяна на оспорения административен акт и присъждане на осъществените разноски. Ответникът по касационната жалба Директорът на Басейнова дирекция Черноморски район не взема становище по касационната жалба Прокурорът от Върховна прокуратура дава аргументирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на трето отделение преценява касационната жалба като допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна, за която обжалваното съдебно решение е неблагоприятно, поради което следва да бъде разгледана относно нейната основателност. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна Предмет на производството пред Административен съд Ямбол е законосъобразността на Решение 159/21.11.2023 г. на Директора на Басейнова дирекция Черноморски район, с което е прекратено разрешително за водовземане от подземни води чрез съществуващи водовземни съоръжения 2159 0327/20.09.2021 г. с титуляр Стефанит 60 ЕООД на основание сключен договор за наем със собственика на поземлен имот с идентификатор 04426.102.220 Сливница-1968 АД. За да достигне до извод за неоснователност на оспорването, първоинстанционният съд е приел следното от фактическа и правна страна: Издадено е Разрешително за водовземане от подземни води чрез съществуващи водовземни съоръжения 2159 0327/20.09.2021 г. с титуляр Стефанит 60 ЕООД на основание сключен договор за наем със собственика на поземлен имот с идентификатор 04426.102.220 в землището на [населено място], общ. Аврен, гр. Варна. Сливница-1968 АД. Разрешителното е с начален срок на действие 20.09.2021 г. и краен срок 31.12.2024 г. При извършена документална проверка във връзка с подадено заявление с вх. РР-6011/14.03.2023г. за преиздаване на Разрешително 2159 0327/20.09.2021 г. с титуляр Стефанит 60 ЕООД от Фурнир АД, се установява, че е приложен [нотариален акт] том I , рег. 505 дело 22 от 25.01.2023 г., от който е видно, че Фурнир АД в ликвидация, с ЕИК 831475907 на основание чл.587, ал.1 от ГПК е признат за собственик на имот ПИ 04426.102.220, местност к.к Камчия в землището на [населено място], общ. Аврен, гр. Варна. С процесното Решение 159/21.11.2023 г. Директорът на басейнова дирекция Черноморски район прекратил Разрешително за водовземане от подземни води чрез съществуващи водовземни съоръжения 2159 0327/20.09.2021 г., издадено на Стефанит 60 ЕООД. Видно от мотивите на акта, този резултат е обоснован с обстоятелството, че Фурнир АД - в ликвидация, е подало заявление за преиздаване на Разрешително 2159 0327 от 20.09.2021 г. в тримесечния срок по чл. 79, ал. 2 от ЗВ след придобиване правото на собственост върху поземлен имот с идентификатор 04426.102.220, в който се намира водовземното съоръжение. Счетено е, че е налице предвиденото в чл. 79, ал. 1, т. 1 от Закона за водите основание за прекратяване на разрешителното на Стефанит 60 ЕООД, а именно прекратяване правото на собственост или ползване върху недвижимия имот, където се намира водовземното съоръжение. При тази фактическа установеност първоинстанционният съд е приел, че Решение 159/21.11.2023 г. на Директора на Басейнова дирекция Черноморски район е издадено от компетентен орган и в писмена форма, съдържаща реквизитите по чл. 59 от АПК, при съобразяване с материалния закон и процесуалния закон. Преценил е, че административният орган е изяснил релевантните за спора факти на база на събраните доказателства. По тези съображения, първостепенният съд е достигнал до извод за законосъобразност на оспореното решение, с оглед на което е отхвърлили жалбата срещу него. Настоящият касационен състав намира, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. Решаващият съд изпълнява задължението си по чл. 168 АПК като извършва съответния съдебен контрол на оспореното решение по критериите, посочени в чл. 146 АПК и установява правнорелевантните за спора фактически обстоятелства. Направените правни изводи напълно се подкрепят от събраните доказателства и следва да бъдат споделени. Предвид установените релевантни факти, правните изводи на съда са правилни. Оспореното Решение на директора на БДЧР,, представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 АПК, издадено е от компетентен по смисъла на чл. 79, ал. 1, във вр. с чл. 52, ал. 1, т. 4 ЗВ орган, в предвидената от закона писмена форма и с посочване на съображенията, обусловили необходимостта от издаването му. Процесният административен акт е издаден в съответствие с приложимия материален закон, без да са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Съгласно чл. 79, ал.1, т.1 от ЗВ действието на издаденото разрешително се прекратява при изтичането на срока му или по решение на органа по чл. 52, ал. 1 при прекратяване на правото на водоползвателя на собственост или ползване върху недвижимия имот, където се осъществява дейността или се намира водовземното съоръжение, както и при изрично заявен отказ от право на използване на съответния воден обект. Пред административният орган е представен [нотариален акт] том I , рег. 505 дело 22 от 25.01.2023 г., от който е видно, че Фурнир АД в ликвидация, с ЕИК 831475907 на основание чл.587, ал.1 от ГПК е признат за собственик на имот ПИ 04426.102.220, местност к.к Камчия в землището на [населено място], общ. Аврен, гр. Варна. При наличието на предпоставката по чл.79, ал.1, т.1, а именно прекратяване на собствеността, административният орган в условията на обвързана компетентност е бил длъжен да прекрати действието на действащото разрешително. Независимо от подадените жалби и оспорването на титула на собственост, който легитимира Фурнир АД като собственик, до отмяната на [нотариален акт] том I , рег. 505 дело 22 от 25.01.2023 г. с влязло в сила съдебно решение органът е длъжен да се съобрази с него, което прави и искането за спиране по чл. 229, ал.1, т.4 или т.5 от ГПК неоснователно. Колкото до възражението, че неправилно е квалифицирано основанието на искането за спиране на производството от първоинстанционния съд, то настоящата инстанция не намира, че хипотезата за спирането би била по т.5, доколкото няма данни за образувано наказателно производство за извършено престъпление. Производството по делото не се спира при наличие на данни за висящо досъдебно производство, тъй като констатициите на прокурора относно съставомерността на деянието и виновността на дееца не обвърза гражданския съд, респ. административния съд / Решение 116 ОТ 15.05.2013 г. по гр. д. 745/2012 г., г. к., ІV г. о. на ВКС/ По изложените съображения при постановяване на обжалваното реш ение не са допуснати нарушения, представляващи касационни основания за отмяната му, поради което следва да бъде оставено в дсила. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение