Решение № 7808 от 9.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 2028/2014 г.

Решение № 7808 от 9.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 2028/2014 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Николай Урумов Делото е образувано по подадена касационна жалба от Славчо Дулев, в качеството му на управител на "Тюф инженеринг" ЕООД със седалище София срещу решение № 15622/26.11.2013 г. постановено по адм. дело № 6981/2013 г. по описа на Върховен административен съд, първо отделение. В жалбата се излагат доводи за допуснато нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основание по чл. 209, т. 3 АПК. Ответникът по касационната жалба - Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията, с писмено становище прави искане да бъде оставено в сила обжалваното решение, като законосъобразно. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за частична основателност на жалбата. Върховният административен съд, първа колегия, петчленен състав, след като прецени данните по делото и обсъди доводите на страните, и като съобрази разпоредбата на чл. 118, ал. 1 АПК констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна, което я прави процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. С посоченото по-горе решение, в производство по чл. 185 и сл. АПК, Върховният административен съд, първо отделение е отхвърлил оспорването от "Тюф инженеринг" ЕООД на чл. 9, ал. 4; чл. 11, ал. 5; чл. 12, ал. 5; чл. 18, ал. 1, т. 6, т. 7 и т. 10; чл. 50, ал. 4 г. и част II, раздел I, т. 1.1.2 от методиката към Наредба № Н-32 от 16 декември 2011 г. (ДВ, бр. 104/2011 г.) за периодичните прегледи за проверка на техническата изправност на пътните превозни средства. Съображенията на съда за това са били, че твърденията на оспорващия за противоречие на оспорените текстове от наредбата на Закона за измерванията (ЗИ), Закона за националната стандартизация (ЗНС), Кодекса на труда (КТ), Закона за защита от дискриминация и ЗУТ са неоснователни. В тази връзка съдът е приел, че чл. 11, ал. 5 и чл. 18, ал. 1, т. 6 от Наредба № Н - 32/2011 г. (Наредбата) не противоречат на чл. 5, ал. 1 ЗНС, тъй като предвидения стандарт на който следвало да отговарят техническите пунктове, този текст целял хармонизиране на българското законодателство с европейското и по специално с § 24 от мотивите на Директива 2009/40/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 6 май 2009 г. относно прегледите за проверка на техническата изправност на моторните превозни средства и техните ремаркета. По чл. 12, ал. 5 от наредбата, съдът е изложил съображения, че не противоречала на разпоредбата на чл. 111 и чл. 121, ал. 1 КТ, тъй като разпоредбата ограничавала единствено възможността на техническите специалисти да бъдат членове на комисии за извършване на периодични прегледи за проверка на техническата изправност на ППС при друг работодател или при същия работодател, но в друго населено място. Допълнително съдът е посочил, че това ограничение е въведено с оглед ефективното осъществяване на проверки на техническата изправност на ППС, тъй като в противен случай би била затруднена работата на комисията по чл. 12, ал. 1 от наредбата, извършваща технически прегледи, ако в нея е включен специалист от друго населено място. По отношение на чл. 18, ал. 1, т. 7 от Наредбата, с решението е прието, че тя не противоречала на разпоредбата на чл. 177, ал. 2 ЗУТ, тъй като изискването за откриване на технически център, с оглед предназначението на сградата, изискването да бъде представен " документ за разрешаването ползване на сградата", не бил еквивалентен с термина посочен в чл. 177, ал. 2 ЗУТ "разрешение за ползване". Съдът е мотивирал неоснователността на възражението за противоречие на чл. 18, ал. 1, т. 10 от Наредбата с чл. 43, ал. 1 ЗИ, с обстоятелството, че в оспорената разпоредба били посочени алтернативно да се приложи копие от паспорт на средството за измерване или копие на документ за одобрение и премината проверка за годност, заверени със свеж печат от съответното лице, извършило одобрението или проверката. В тази връзка съдът е посочил, че в случаите, когато е било закупено средството за измерване от производител, купувачът разполагал с паспорт, копие от който следвало да представи. В случаите, обаче, когато средството за измерване било произведено или внесено от лицето, искащо издаване на разрешението по чл. 18 от наредбата били приложими чл. 810 и чл. 817 от Наредбата за средствата за измерване, които подлежат на метеорологичен контрол. По оспорването на чл. 50, ал. 4 от Наредбата, според който повторните прегледи по ал. 2 са не повече от 5 % от извършените в съответния контролно-технически пункт прегледи за предходната година и се извършват за сметка на лицето, получило разрешението по чл. 20, за който жалбоподателят твърдял, че противоречие на разпоредбата на чл. 242 КТ, съдът е приел, че оспорването е неоснователно. Съображенията за това са били, че в случая не ставало въпрос за наличие на трудово правоотношение, а за осъществяване на контролни функции от страна на органите на Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" за установяване качеството на извършените прегледи, осъществявани от лица, получили разрешение за осъществяване на тази дейност. Направен е бил извода, че след като този контрол е бил възложен на Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" по силата на чл. 166, ал. 1, т. 2 ЗДвП и чл. 49 от наредбата, то проверяваните дължали съдействие, за което не следвало да им бъде заплащано. Като аргумент за това е посочен чл. 148а, т. 3 ЗДвП, съгласно който лицата, получили разрешение за извършване на периодични прегледи за проверка на техническата изправност на ППС, са длъжни да осигуряват възможност за проверка на материалната база, съоръженията и средствата за измерване, както и да им предоставят за проверка цялата документация, свързана с извършването на периодични прегледи за техническата изправност на пътните превозни средства. По оспорената част II, раздел I, т. 1.1.2 от методиката към Наредбата, за която жалбоподателят е твърдял, че е в противоречие с т. 1.2.2 от приложение II към Директива 2010/48/ЕС на Комисията за привеждане в съответствие с техническия прогрес на Директива 2009/40/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 6 май 2009 г. относно прегледите за проверка на техническата изправност на моторните превозни средства и техните ремаркета за определяне на спирачната ефективност на автомобили с максимално тегло до 3500 кг., съдът е приел, че развитите доводи са неоснователни. Съображенията за това са били, че в цитираната т. 1.2.2. от приложение на II и на Директивата за изпитване спирачните системи на ППС било предвидено да се извършва на стенд, без да се определя метода, като за изпитване на спирачните системи на ППС с максимално тегло над 3500 кг. е поставено условие да се извърши по ISO 21069 или по равностойни методи. При така посоченото изискване на Директивата, съдът е приел, че не е било доказано твърдението на оспорващия, че описания в т. 1.1.2 от методиката към Наредбата метод противоречи на ISO 21069, като при това положение е направен й извода, че методът за измерване на спирачната ефективност по т. 1.1.2. от методиката към Наредбата е допустим по т. 1.2.2. от приложение II към Директивата за автомобили с максимална маса до 3500 кг., за които в Директивата не е определен методът на измерването. Решението е правилно, като постановено при спазване на съдопроизводствените правила и материалния закон и при обоснованост на правните изводи. Настоящата инстанция напълно споделя изложените към обжалвания съдебен акт мотиви и приемайки същите за пълноценни и ясни по отношение установената законосъобразност на обжалвания подзаконов нормативен акт - чл. 9, ал. 4; чл. 11, ал. 5; чл. 12, ал. 5; чл. 18, ал. 1, т. 6, т. 7 и т. 10; чл. 50, ал. 4 и част II, раздел I, т. 1.1.2 от методиката към Наредба № Н-32 от 16 декември 2011 г. (ДВ, бр. 104/2011 г.) за периодичните прегледи за проверка на техническата изправност на пътните превозни средства, като счита, че същите не следва да бъдат допълвани или уточнявани. Във връзка с горното, настоящата касационна инстанция, счита поддържаните от касаторите възраженията за неоснователни, поради следното: Преди всичко изложените оплаквания в касационната жалба, се приповтарят с изложените в оспорването твърдения, срещу посочените по-горе текстове от Наредбата, на които първоинстанционният съд е отговорил изчерпателно и подробно в своите мотиви към решението. Конкретно по всеки един от оспорваните текстове от Наредбата следва да се посочи, че касационната жалба е неоснователна: По чл. 11, ал. 5 и чл. 18, ал. 1, т. 6 от Наредбата - те не противоречат на сочените чл. 4, ал. 1 и чл. 5, ал. 5 от ЗНС. Съгласно разпоредбата на § 1, т. 1 от ПР ЗНС, стандартът е определен като документ, който е съставен, чрез общо съгласие и определя общо и повтарящо се прилагане правила, основни насоки или характеристики за дейности или техните резултати, за да се постигне оптимален ред в дадена съвкупност от обстоятелства. Разпоредбите на чл. 11, ал. 5 и чл. 18, ал. 1, т. 6 от Наредбата не противоречат на разпоредби от по-висок ранг - по аргумент от разпоредбите на чл. 2 и чл. 3, § 1 от Директива 2009/40 на Европейския парламент и на Съвета от 06.05.2009 г., транспонирана с процесната Наредба. Оспорените разпоредби са съответни на задължението на държавите-членки да гарантират, в рамките на своята компетентност, че прегледите за проверка на техническата изправност се провеждат методично и при спазване на високи стандарти. Не е налице противоречие и с принципа за доброволност при прилагането на българските стандарти по чл. 5, ал. 1 от Закона за националната стандартизация, доколкото изискването за сертифициране по ISO 9001 не е изискване за прилагане на стандарта, а такова, свързано с признаването на компетентността на органите за контрол. Неоснователен е доводът за материална незаконосъобразност на решението в частта, с която е отхвърлена жалбата срещу чл. 12, ал. 5 от Наредбата, съгласно който техническият специалист може да бъде вписван в повече от един списък към разрешение за извършване на периодични прегледи на ППС, ако разрешенията са издадени на едно и също лице и контролно-техническите пунктове са на територията на едно и също населено място. Обосновано, съдът е приел, че този текст не противоречи на чл. 111 и чл. 121, ал. 1 от КТ. Изискването не касае полагането на труд при условията на външно съвместителство и командироване извън мястото на постоянната работа, а само поставя условия за вписване в повече от един списък към разрешение за извършване на периодични прегледи на ППС с цел осуетяване на възможността за фиктивност на прегледите. Неоснователни са и доводите за материална незаконосъобразност на решението по чл. 137 и чл. 177, ал. 3 от ЗУТ, поради противоречие на разпоредбата на чл. 18, ал. 1, т. 7 от Наредбата с тези разпоредби на закона. В случая е използвана терминология, която следва да се тълкува разширително, тъй като цели да обхване всички възможни документи за разрешено ползване на строежа, при отчитане многообразието на категориите строежи. С оглед на изискванията към размерите на линиите за извършването на периодичните технически прегледи, сградите в което те следва да се разположат. С оглед на обстоятелството, че издаваните документи от компетентните органи за разрешаване ползването на строежите от категории четвърта пета и шеста са различни, в оспореният чл. 18, ал. 1, т. 7 от Наредбата не е посочен определен вид документ, които следва да бъде представен, а е указано, че това следва да бъде документ, който съдържа данни, че е разрешено ползването на обекта. Неоснователна е касационната жалба и в частта за твърдяна незаконосъобразност на решението в частта, с която е отхвърлено оспорване срещу чл. 50, ал. 4 от Наредбата. Систематическото и логическо тълкуване на разпоредбата изключват противоречие с норми от по-висок ранг. Това е така, защото разпоредбата на чл. 166, ал. 2, т. 1 от ЗДвП, е неотносима към дейността по контрол на органите, проверяващи лицата, получили разрешение за извършване на периодичен преглед за проверка на техническата изправност на ППС, за качеството на извършените прегледи и техническото състояние на използваните средства за измерване., т. е. не е налице противоречие с чл. 50, ал. 4 от Наредбата. Това е така, защото този текст предвижда повторната проверка на МПС, намиращи се в техническия пункт и които вече са преминали през него, съответно е било удостоверение за извършен преглед и годност за движение на същите. Тази повторна проверка има за цел, както проверка на качеството на извършения технически преглед от лицата получили разрешение да извършват такъв, но и дали комисията извършваща прегледа правилно е отразила състоянието на превозното средство. По чл. 18, ал. 1, т. 10 от Наредбата - оплакванията в касационната жалба фактически повтарят тези, които са развити и в оспорването на този текст от Наредбата и по което оспорване първоинстанционният съд се е произнесъл с подробни мотиви, защо това оплакване е неоснователно. Както се посочи по-горе, настоящият състав приема тези мотиви като законосъобразни, твърденията в касационната жалба, за неоснователни. Това е така, защото съгласно този текст на Наредбата посочените документи се изискват само и единствено когато се издава разрешението за извършване на периодични прегледи за проверка на техническата изправност на ППС, като тези документи приложени към заявлението за издаване на това разрешително, са и част, от досието на контролно-техническия пункт, съхранявано в ИА "Автомобилна администрация". С оглед на изложеното, няма противоречие с чл. 43, ал. 1 от Закона за измерванията, според който, за всяка следваща проверка на средствата за измерване в употреба се удостоверява със знаци за последваща проверка. Неоснователен е доводът за неправилност на решението, с което е отхвърлено оспорването на част II, раздел I, т. 1.1.2 от методиката "Спирачна уредба" - "Определяне на спирачната ефективност". Това е така, защото, не е налице противоречие с т. 1.2.2. от Приложение II, т. 1 "Спирачно оборудване" от Директива 2009/40 и 2010/48/ЕС, където е използван термин "максимално разрешена маса над 3 500 кг., тъй като методите на изпитване на спирачки са посочени алтернативно, а не императивно. Следва да се посочи, че в Директива 2009/40/ ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 6 май 2009 г. е посочен в общия случай, какво е "ефективност" - спирачно съотношение, което е свързано с максимално разрешената маса, като специално за пътни превозни средства с маса до 3500 кг. не е посочен метода, нито като текст, нито като формула. В оспорената част II, раздел I т. 1.1.2 от методиката към Наредбата, законодателят не е посочил императивно методът на изпитване на спирачките на ППС, а е употребил термина "проверката на спирачната ефективност е препоръчително да се извърши...", което не противоречи на посочените по-горе актове на ЕС. С оглед на изложеното, постановено решение от тричленния състав на ВАС, първо отделение, е законосъобразно и обосновано, поради което следва да бъде оставено в сила. Ето защо и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, първа колегия, петчленен състав,