Решение № 409 от 27.10.2011 г. на ВКС по н. д. № 1984/2011 г.

Решение № 409 от 27.10.2011 г. на ВКС по н. д. № 1984/2011 г., II н. о., НК, докладчик съдията Жанина Начева Настоящето производство е по реда на глава тридесет и трета, част VI от НПК, образувано по искане на осъдения М. А. М. за възобновяване на в. н. о. х. д. № 228/2011 г. и отмяна на решение № 49 от 2.05.2011 г. на Шуменския окръжен съд. Осъденият твърди, че по делото е допуснато съществено нарушение по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 3 НПК - наказанието е твърде завишено с оглед тежкото му материално състояние и семейно положение. Направено е искане за намаляване на наказанието в по-лекото по вид - пробация. В съдебно заседание защитникът (адв. О.) поддържа искането за възобновяване. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура счита, че искането е неоснователно, поради което следва да бъде оставено без уважение. Върховният касационен съд, след като обсъди искането, съображенията, развити устно в съдебно заседание, и извърши проверка в рамките на изтъкнатите основания за възобновяване, намира следното: С присъда № 386 от 14.03.2011 г. по н. о. х. д. № 474/2010 г. Шуменският районен съд е признал подсъдимия М. А. М. за виновен в това, на 27.03.2010 г. в гр. Шумен да е управлявал моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта си над 0,5 на хиляда (2,16 на хиляда), установено по надлежния ред, след като е осъден с влязла в сила присъда за деяние по чл. 343б, ал. 1 НК, поради което и на основание чл. 343б, ал. 2 и чл. 54 НК е наложено наказание от три месеца лишаване от свобода и наказание глоба в размер на сто лева. Приложена е разпоредбата на чл. 25 вр. чл. 23 НК, определен е първоначален строг режим в затворническо заведение от закрит тип на изтърпяване на наказанието лишаване от свобода, зачетено е предварителното задържане и в тежест на подсъдимия са оставени разноските по делото. С решение № 49 от 2.05.2011 г. по в. н. о. х. д. № 228/2011 г. Шуменският окръжен съд е потвърдил изцяло първоинстанционната присъда. Процесуално допустимото искане на осъдения е НЕОСНОВАТЕЛНО. Доводите в подкрепа на съществено нарушение по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 3 НПК са били изтъкнати и пред въззивния съд, който ефективно ги е разгледал и ги е отхвърлил с подробни и аналитични съображения. Не е констатирал многобройни или изключителни смекчаващи отговорността обстоятелства, поради което законосъобразно е отказал приложението на чл. 55, ал. 1, т. 1 НПК. Определеният минимален размер от три месеца лишаване от свобода държи сметка за семейното положение и за материалното състояние на подсъдимия. Посочените смекчаващи отговорността обстоятелства адекватно са намерили отражение при индивидуализация на така наложеното наказание, както и при определяне на размера на кумулативно наложеното наказание глоба на подсъдимия. Въззивният съд правилно е съобразил и останалите данни за личността на дееца - многократните осъждания, преимуществено за престъпления по транспорта, приложението в два други случая на чл. 78а НК за престъпления по чл. 343б, ал. 1 НК, големия брой наказания по административен ред за нарушения на правилата за движение по пътищата. Извън тях от значение за справедливостта на наказанието е и степента на проявление на конкретен признак на престъпното деяние (висока концентрация на алкохол в кръвта на подсъдимия). Липсва явна несправедливост на наказанието, респективно съществено нарушение по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 3 НПК. Искането на осъдения за възобновяване на наказателното производство следва да бъде оставено без уважение. По изложените съображения, Върховният касационен съд, на основание чл. 425 НПК