Решение № 5681 от 21.04.2011 г. на ВАС по адм. д. № 14514/2010 г.

Решение № 5681 от 21.04.2011 г. на ВАС по адм. д. № 14514/2010 г., I о., докладчик съдията Емилия Миткова Производство по реда на чл. 208 и сл. АПК вр. чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано по касационна жалба на "КРИС БИЛДИНГ" ЕООД, гр. Варна, чрез законния си представител Калин Красимиров Манолов, против решение № 1815/17.09.2010 г., постановено по адм. д. № 766/10 г., по описа на Административен съд гр. Варна, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу РА № 030902172/23.11.2009 г., потвърден с Решение № 834/25.01.2010 г. на Директора на Дирекция "ОУИ" - Варна при ЦУ на НАП. В касационната жалба се поддържа, че решението е неправилно, поради нарушение на материалния закон, представляващо касационно основание по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. По съображения, обосноваващи посочените основания, касаторът моли решението да бъде отменено и делото да бъде решено по същество, като бъде отменен РА. Претендира присъждане на разноски. Ответникът по касационната жалба - директора на дирекция Обжалване и управление на изпълнението гр. Варна при ЦУ на НАП не взема становище по жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната. Върховният административен съд - първо отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1от АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211 от АПК, а по същество за неоснователна. Предмет на обжалване пред АС е бил РА № 030902172/23.11.2009 г., потвърден с Решение № 834/25.01.2010 г. на Директора на Дирекция "ОУИ" - Варна при ЦУ на НАП, в частта, с която за данъчен период м. 12.2007 г. на "КРИС БИЛДИНГ" ЕООД са определени задължения по ЗДДС в размер на 15000 лв. и лихви 3726,73 лв., поради отказано право на данъчен кредит по фактура № 55/21.12.2007 г., издадена от "Агро инвест 1" ЕООД. За да постанови обжалваното решение от фактическа страна съдът е приел, че предмет на доставката по процесната фактура № 55/21.12.2007 г. с основа 75000 лв., ДДС 15000 лв. е услуга с механизация по договор от 01.11.2007 г. и Обр. 19 от 14.11.2007 г. При извършена насрещна проверка на доставчика е установено, че същият не е открит на декларирания данъчен адрес, поради което ИПДПОЗЛ е връчено по реда на чл. 32 от ДОПК. На 30.06.2009 г. в ТД на НАП - Варна се е явило упълномощено лице, на което е връчено изготвеното искане за представяне на документи и обяснения. На 10.07.2009 г., в деловодството на НАП са постъпили заверено копие от процесната фактура, СД и ДП за периода м. 12.2007 г., договор от 01.11.2007 г. сключен между жалбоподателя и "Агро Инвест 1" ЕООД, придружен с Протокол - Образец 19 от 14.12.2007 г. за установяване на извършването на натурални видове СМР, разпечатка на движението на сметка 411-15 за клиент "Крие Билдинг" ЕООД за м. 12.2007 г., разпечатка на движението по сметка 703 "приходи от продажба на услуги за периода 12.2007 г., разпечатка на движението на сметка 4532 начислен данък на продажбите от "Агро Инвест 1" за периода м. 12.2007 г., разпечатка за движението на с/ка 501 "каса" за м. 12.2007 г. При проверка в ИМ на НАП от органа по приходите е установено, че за периода м. 12.2007 г. доставчикът няма назначени лица на трудови договори, като и, че няма регистрирани касови апарати в ТД на НАП - Варна. Съдът е обсъдил приетата по делото ССЕ от заключението по която се установява, че в счетоводната документация на жалбоподателя и неговия доставчик е отразено плащане по договора за извършване на изкопни работи, в счетоводството на доставчика е отчетен приход по фактура № 55/21.12.2007 г., който е намерил отражение в подадената от "Агро инвест - 1" ЕООД ГДД по чл. 92 от ЗКПО. При така установеното от правна страна съдът е приел, че от жалбоподателя не са ангажирани доказателства за реалност на процесните услуги, поради което и законосъобразно на основание чл. 70, ал. 5 от ЗДДС от органа по приходите е отказано право на данъчен кредит. Приел е, че са ангажирани доказателства за възникналите облигационни отношения във връзка с възложената работа и приемането й, но не са представени други доказателства, от които може да се обоснове извод за реалност на услугата по смисъла на чл. 9 от ЗДДС. Съдът е приел, че вида на услугите предполага за изпълнението им да се използва труд и специализирана техника, поради което при доказване на реалното им извършване е необходимо да се ангажират доказателства, относно наличието на работници, транспортна и строителна техника, каквито не са представени. Решението е правилно. Въз основа на установената в съответствие със съдопроизводствените правила фактическа обстановка, съдът е достигнал до законосъобразни правни изводи. Безспорно установено е, че като доказателства за реалност на услугите са представени договор от 01.11.2007 г. сключен между жалбоподателя и "Агро Инвест 1" ЕООД, придружен с Протокол - Образец 19 от 14.12.2007 г. и доказателства за отразено в счетоводството на доставчика плащане по договора за извършване на изкопни работи, т. е. отчетен приход по фактура № 55/21.12.2007 г., който е намерил отражение в подадената от "Агро инвест - 1" ЕООД ГДД по чл. 92 от ЗКПО. Доказателства, че доставчикът е разполагал с работна ръка, не са представени, като в хода на ревизията е установено, че през м. 12.2007 г., дружеството не е имало работници по трудов договор. Не са представени доказателства, че доставчикът е разполагал със собствена или наета строителна и товарна техника - инвентарни книги, извлечение от с/ки гр. 20 - дълготрайни активи, респективно доказателства за наета специализирана строителна техника, за извършени в тази връзка разходи по наемането й. Установено е, че не е доказано плащане в брой, тъй като фискалният бон към процесната фактура не е издаден от фискално устройство на доставчика. Тези констатации в хода на ревизията не са оборени от касатора, поради което са неоснователни доводите в касационната жалба досежно задължение на органа по приходите да установи при извършена насрещна проверка, как са изпълнил услугите от доставчика. Действително фактическите констатации в РА не се ползват с презумпция за вярност, но в тежест на упражняващият правото на данъчен кредит е да докаже наличието на материално правните предпоставки за това, включително реалното извършване на доставката на стока или услуга. Съгласно чл. 9, ал. 1 от ЗДДС доставка на услуга е всяко извършване на услуга, а съгласно чл. 25, ал. 2 от ЗДДС данъчното събитие възниква на датата, на която собствеността върху стоката е прехвърлена или услугата е извършена. От анализа на посочените разпоредби се налага извода, че за да е изискуем данъка, следва да е настъпило данъчно събитие, т. е. услугата да е извършена. Видно от договор от 01.11.2007 г. "Крие Билдинг" ЕООД е възложил на "Агро инвест - 1" ЕООД, изпълнението на "изкоп и транспорт на земни маси и строителни отпадъци до сметище, от обект ....". Заплащането на услугата е уговорено след -представяне на Протокол Обр.19. Според т.2 от раздел II "Цени и плащания", отчитането ще става с протокол за извозени курсове. Съгласно т.6, всички разходни документи се издават на името на "Агро инвест - 1" ЕООД и се одобряват от възложителя. Представен е Протокол Обр.19 от 14.12.2007 г., с който са приети като извършени и подлежащи на плащане, следните видове работи: изкоп и извозване на земни маси, транспорт за обр. насип, услуга с фадрома, услуга с багер, общо на стойност 75000 лв. От доставчика и касатора не са представени доказателства с какво транспортно средство (собствено, наето) е извършено извозването на земните маси, не са представени протоколи за извършените курсове, според уговорката в договора, не са представени пътни листи, или други разходооправдателни документи, от които да се обоснове извод, че извозване действително е било извършено от обекта до съответното сметище. Не са ангажирани доказателства, че доставчикът е извършвал разходи във връзка с извършване на услугата, както е уговорено в т. 6 на раздел II "Цени и плащания" от договора от 01.11.2007 г. Само факта на издаване на данъчна фактура не обуславя правото на приспадане на данъка от получателя, тъй като същият може да е неправомерно начислен, както предвижда разпоредбата на чл. 70, ал. 5 от ЗДДС и какъвто е настоящият случай. Предвид на изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд - първо отделение