Решение № 14551 от 30.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 1644/2010 г.

Решение № 14551 от 30.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 1644/2010 г., V о., докладчик съдията Илиана Славовска Производството е по реда на чл. 208 - 228 от АПК. Образувано е по жалба на Кмета на Община Враца срещу решение № 25 от 25.11.2009 г., постановено по адм. дело № 276/2009 г. от Административен съд - гр. Враца, с което е отменена заповед № 506/16.04.2009 г. г. на Кмета на Община Враца. Моли съда да постанови решение, с което да отмени решението на първоинстанционния съд като неправилно - постановено при нарушение материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Ответникът, в съдебно заседание моли съда да постанови решение, с което да отхвърли касационната жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на жалбата. Върховният административен съд - пето отделение при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК и предвид наведените касационни основания приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от активно легитимирана страна в срока по чл. 211 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество -основателна, поради следните съображения: С обжалваното решение първоинстанционният съд е отменил заповед. № 506/16.04.2009 г. на Кмета на Община Враца, с която на основание чл. 97, ал. 1 от ЗДСл, чл. 89, ал. 1 и ал. 2, т. 1 и т. 5 и чл. 90, ал. 1, т. 5 от ЗДСл на Силва Диковска е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и заповед № 86/15.05.2009 за прекратяване на служебното й правоотношение. Първоинстанционният съд, след извършена служебна проверка намерил, че оспореният пред него административен акт е издаден при съществено нарушение на административно производствените правила, тъй като административно наказващия орган в нарушение на разпоредбата на чл. 93, ал. 1 ЗДСл не е представил доказателства относно изслушването на наказаното лице - липсвали доказателства първо за редовното съобщаване на наказаното лице на писмото, с което е поканено да бъде изслушано, както и доказателства относно изслушването, или евентуално доказателства относно неявяването му за изслушване, като и в двата случая дисциплинарно- наказващия орган е следвало да състави протокол, като от този протокол е следвало да бъде ясно по кои въпроси и във връзка с кои обстоятелства дисциплинарно- наказващия орган е провел изслушване на служителя. Съдът е приел, че дисциплинарно-наказващия орган не е изслушал наказаното лице и не е обсъдил представените от лицето писмени обяснения, като по този начин е нарушена императивната норма на чл. 93, ал. 1 от ЗДСл, а съгласно чл. 93, ал. 2 от ЗДСл само това е основание за отмяна на дисциплинарното наказание, без съдът да разглежда спора па същество. Настоящия съдебен състав на касационната инстанция счита така постановеното решение за неправилно. От приетите в съдебно заседание, проведено на 3.07.2009 г. доказателства (покана, известие за доставяне и писмени обяснения от 20.02.2009 г.) се установява, че покана изх. № 9400-0-2259/16.02.2009 г. на дисциплинарно- наказващия орган е получена от служителката на 18.02.2009 г. От съдържанието на писмени обяснения от 20.02.2009 г. на държавния служител се установява, че е имало изслушване, а от резолюцията върху писмените обяснения - че същите са приети от дисциплинарно-наказващия орган. Съдът е основал решението си върху приетите от него за установени обстоятелства, като фактическите установявания, направени от него не се подкрепят от събраните по делото доказателства. Необоснован от гледна точка на закона и фактите по делото е изводът, че дисциплинарно- наказващият орган е бил длъжен преди налагане на дисциплинарно наказание да изслуша държавния служител по всички установени в хода на дисциплинарното производство нарушения, които в разглеждания случай са както по чл. 89, ал. 1, т. 1 от ЗДСл - неизпълнение на служебни задължения, така и по т. 5 - неспазване на правилата на Кодексът за поведение на служителите в държавната администрация. Нито законът изисква, нито дисциплинарно-наказващият орган може да задължи служителя да даде обяснения по всички нарушения. Това е право на служителя, а не негово задължение или задължение на дисциплинарно- наказващия орган (аргумент от противното на чл. 93, ал. 3 от ЗДСл). При спазена процедура и установени дисциплинарни нарушения, както и при спазване на изискванията за форма, предвидени с разпоредбите на чл. 91 и чл. 97, ал. 1 от ЗДСл, съдът е следвало да разгледа спора по същество, което не е сторил, приемайки, че е налице нарушение в процедурата по налагане на административното наказание. От изложеното следва, че изводът на първоинстанционния съд за допуснати нарушения на административнопроизводствените правила по налагане на дисциплинарното наказание, предвидени в специалния закон е неправилен. От това следва, че неправилно са отменени на това основание заповед № 506/16.04.2009 г., с която Кмета на Община Враца е наложил на Диковска дисциплинарно наказание "уволнение", както и заповед № 86/15.05.2009 г. за прекратяване на служебното й правоотношение. Неправилно е решението и в частта му, в която Община Враца е осъдена да заплати на Диковска обезщетение на основание чл. 121, ал. 1, т. 3 ЗДСл. Съгласно разпоредбата на чл. 104, ал. 1 ЗДСл правото на държавния служител да получи обезщетение за времето, през което не е заемал държавна служба възниква при отмяна на заповедта за прекратяване на служебното правоотношение от органа или от съда, като с оглед резултата по делото тези предпоставки в случая не са налице. Предвид изложеното обжалваното съдебно решение като неправилно в посочените му части следва да бъде отменено, а делото върнато за ново разглеждане от друг състав, който следва да разгледа спора по същество като се произнесе по законосъобразността на обжалваните заповеди. В останалата част, решението на съда не е обжалвано и е влязло в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предложение второ от АПК, Върховният административен съд, Пето отделение