Решение № 1848 от 16.2.2024 г. на ВАС по адм. д. № 408/2024 г.

Производството е по реда на чл. 459, ал. 9 от Изборния кодекс /ИК/, във връзка с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационната жалба, подадена от С. Маринов, от [населено място], област с административен център Видин, в качеството му на регистриран кандидат за общински съветник от листата на Коалиция "Продължаваме промяната-Демократична България" /"ПП-ДБ"/ на местните избори за общински съвет /ОбС/ на община Брегово, срещу решение 190/18.12.2023 г., постановено по адм. дело 230/2023 г. по описа на Административен съд-Видин, 2-ри състав, с което е оставена без уважение жалбата му срещу решение 138-МИ/30.10.2023 г. на Общинска избирателна комисия /ОИК/-Брегово за обявяване на избраните общински съветници в горепосочената община, в изборите за кметове и общински съветници, произведени на 29.10.2023 г. Релевирани са доводи за неправилността на обжалвания съдебен акт, като постановен в нарушение на принципа за предимство на правото на Европейския съюз /ЕС, Съюза/ и на разпоредбите на чл. 3 и чл. 8 от Акта за избирането на членове на Европейския парламент чрез всеобщи преки избори, приложен към Решение 76/787/ЕОВС, ЕИО, Евратом на Съвета от 20.09.1976 г. /АИЧЕП, Акта/, по които се претендира отмяната му и постановяване на нов акт по съществото на спора - за уважаване на жалбата, по която е образувано първоинстанционното производство. В открито съдебно заседание и последваща, представена по делото молба от 06.02.2024 г., касаторът прави искане за отправяне на основание чл. 267 от Договора за функционирането на ЕС /ДФЕС/, на преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз /СЕС, Съда/ по въпроса: "Дали нормата на чл. 453 ИК и приложение 5 към този член нарушават в конкретния случай изискването за пропорционалност, указано в нормите на чл. 3 и чл. 8 от Акта от 1976 г., при прилагане на принципа на равностойност в изборите за Европейски парламент и местните избори". В срока за произнасяне по делото е постъпила и молба от 08.02.2024 г., с обективирано в нея искане за отвод на съдиите от настоящия съдебен състав. Ответникът - ОИК-Брегово, представляван от председателя на комисията Л. Борисова, в писмен отговор и допълнително представена по делото молба, оспорва касационната жалба като неоснователна и прави искане за оставяне в сила на оспореното решение. Ответниците - В. Белев, В. Сулов, Г. Чакъров, Д. Станкова, Д. Йорданова, И. Томов, И. Вълчов, К. Богоева, М. Брезоев, С. Кръстева и Ф. Петров, редовно уведомени, не изразяват становища по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура, взел участие в настоящото производство, дава мотивирано заключение за неоснователността на касационната жалба. Върховният административен съд, в настоящия тричленен състав, счита касационната жалба за допустима, като подадена от легитимирано лице в срока по чл. 459, ал. 8 ИК. Съдът, като взе предвид доводите на страните и останалите данни по делото, приема за установено следното: Във връзка с искането на касатора за отвод на съдиите от настоящия съдебен състав, обективирано в постъпила по делото молба от 08.02.2024 г., подадена след приключване на устните състезания по делото - в срока за произнасяне по съществото на спора, ВАС съобрази липсата на наведени от касатора твърдения, както и на доказателства във връзка с такива, установяващи налични пречки за участието на тези съдии по това конкретно дело, по смисъла на чл. 22, ал. 1, т.т. 1-6 от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/. При липсата на обстоятелства в кръга на визираните от чл. 22, ал. 1, т. 6 ГПК съдиите от състава на ВАС, взели участие при разглеждането на делото в открито съдебно заседание в касационната инстанция, не следва да обявяват такива и в изпълнение на изискването по чл. 22, ал. 2, предложение последно ГПК. Предвид изложеното, искането за отвод на съдиите от състава, предявено с молбата на С. Маринов от 08.02.2024 г., като неоснователно следва да бъде оставено без уважение. Производството пред административния съд е образувано по жалбата на С. Маринов, регистриран кандидат за общински съветник от листата на коалиция "ПП-ДБ" на местните избори за ОбС на община Брегово, срещу решение 138-МИ/30.10.2023 г. на ОИК-Брегово, с което са обявени избраните за общински съветници в горепосочената община, в произведените на 29.10.2023 г. избори за кметове и общински съветници. Пред първоинстанционния съд, /както и пред касационната инстанция/ жалбоподателят не релевира оплаквания за неправилното определяне на изборните резултати, включително и за неправилно разпределение на мандатите поради допуснати от ОИК-Брегово пропуски или грешки при изчислението им, а претендира оставянето без приложение на чл. 453, ал. 3 ИК, поради несъответствието му с разпоредбите на чл. 3 и съответно - на чл. 8 от Акта за избирането на членове на Европейския парламент чрез всеобщи преки избори, приложен към Решение 76/787/ЕОВС, ЕИО, Евратом на Съвета от 20.09.1976 г. /АИЧЕП, Акта/. Административен съд-Видин, за да приеме жалбата за неоснователна и да остави в сила решение 138-МИ/30.10.2023 г. на ОИК-Брегово с решението си, обжалвано по реда на настоящото касационно производство, приема за недоказани всички оплаквания на кандидата за общински съветник относно незаконосъобразността на акта на ОИК-Брегово поради допуснато от този орган нарушение /чрез точното прилагане на чл. 453, ал. 3 ИК/ на принципа на предимство на правото на Съюза и принципа на пропорционалност, залегнали според него в чл. 3 АИЧЕП. В противовес на изтъкнатите от касатора, обстоятелствени доводи, на първо място следва да се посочи, че АИЧЕП, приложен към Решение 76/787/ЕОВС, ЕИО, Евратом на Съвета от 20.09.1976 г., не намира приложение при произвеждането на избори за общински съветници. Видно от наименованието и съдържанието на този Акт, /в това число от преамбюла на решението на Съвета, с което е приет, и от преамбюлите на изменящите го впоследствие решения на Съвета - 2018/994 от 13.07.2018 г. и 2002/772 от 25.06 и 23.09.2002 г./, същият се отнася до избирането на членове на Европейския парламент /ЕП/ чрез всеобщи преки избори. С оглед на това и по аргумент от чл. 288, § 4 ДФЕС, Актът е задължителен в неговата цялост за държавите-членки и действително следва да се прилага от тях, но само при произвеждането на избори за членове на ЕП, а не при изборите за общински съветници /или друг вид избори/. Още повече, че нито посоченото решение на Съвета за приемането на Акта, нито последвалите го изменящи решения на Съвета, или друг съюзен правен акт, предвиждат въведените в АИЧЕП правила /включително тези, на които касаторът се позовава - по чл. 3 и чл. 8/, да се прилагат по аналогия при произвеждането на други видове избори, различни от изборите за членове на ЕП. А след като Актът не се прилага при произвеждане на изборите за общински съветници, то същият е неприложим към спора, разгледан от първата инстанция относно законосъобразността на акта на ОИК за обявяване на резултатите от произведени местни избори, респективно - и към дължимата от касационната инстанция преценка за правилното прилагане на материалния закон при постановяване на решението на АС-Видин. За изчерпателност следва да се отбележи, че предвид разнообразието на политическите системи и демократичните традиции в различните държави-членки и присъщата на всяка една от тях, конституционна идентичност, правилата за организиране и произвеждане на избори за общински съветници и по-специално за определянето на резултатите от проведеното гласуване, разпределението на мандатите и обявяването на избраните съветници, имащи отношение към решаването на настоящото дело, са оставени изцяло в компетентността на националните законодатели на държавите-членки. Единствената съюзна регламентация в разглежданата материя /при това е неотносима към правилата за определяне на резултатите от изборите/ се съдържа в разпоредбите на чл. 22, § 1 ДФЕС и чл. 40 от Хартата на основните права на ЕС, в които е предвидено правото на гражданите на Съюза да избират и да бъдат избирани в общинските избори, произвеждани в държавата-членка, в която пребивават и която е различна от държавата им по произход. Във връзка с това право е приета съответно Директива 94/80/ЕО на Съвета от 19.12.1994 г. за определяне на условията за упражняване на правото да избират и да бъдат избирани в общински избори от гражданите на Съюза, пребиваващи в държава-членка, на която не са граждани. Но след като предметът на делото несъмнено не засяга въпрос, свързан с упражняването на изборно право /активно или пасивно/, при произведените на 29.10.2023 г. избори за общински съветници на община Брегово, от гражданин на друга държава-членка, установен на територията на същата община, то очевидно и съюзната регламентация относно правото на гражданите на Съюза да избират и да бъдат избирани в общински избори, не намира приложение в настоящото дело. Предвид изложеното съдът приема, че искането за отправяне на преюдициално запитване следва да бъде оставено без уважение, при отчитане и на следните съображения: Според чл. 267 ДФЕС Съдът е компетентен да се произнася преюдициално относно тълкуването на договора и относно валидността, и тълкуването на актовете на институциите, органите, службите или агенциите на Съюза. Когато такъв въпрос бъде повдигнат пред юрисдикция в държава членка, тази юрисдикция би могла, ако счита, че по този въпрос е необходимо решение, за да бъде постановено нейното решение, да поиска от СЕС да се произнесе, а в случай, че такъв въпрос е повдигнат по висящо дело пред национална юрисдикция на дадена държава, чиито решения не подлежат на обжалване съгласно националното право, тази юрисдикция е длъжна да сезира СЕС. Съгласно постоянната практика на Съда при установеното с чл. 276 ДФЕС разпределение на правораздавателните правомощия между националните юрисдикции и СЕС, националният съд, който единствен е пряко запознат с обстоятелствата по делото, с което е сезиран, както и с доводите на страните, и който трябва да поеме отговорността за съдебното решаване на спора, е в състояние най-добре да прецени - предвид особеностите на всяко дело и тъй като го познава в неговата цялост - както необходимостта от преюдициално решение, за да може да се произнесе, така и релевантността на въпросите, които поставя на СЕС /за справка решение от 22.06.2000 г. на СЕС по дело С-425/98, Marca Mode; решение от 01.04.2008 г. на СЕС по дело С-212/06, Правителство на Френската общност и Валонското правителство; решение от 28.11.2018 г. на СЕС по дело С-328/2017 г. и др./. Действително, от разпоредбата на чл. 267 ДФЕС и постоянната практика на СЕС недвусмислено следва, че националният съд е длъжен да отправи преюдициално запитване винаги, когато е налице съмнение относно приложението на европейската разпоредба, както и че при неспазване на това изискване държавите членки носят отговорност за неправилно прилагане на правото на ЕС /решение на СЕС от 2003 г. по дело С-129/00, Комисията срещу Италия/. Но производството по чл. 267 ДФЕС не съставлява средство за защита на разположение на страните по висящо пред национален съд дело, поради което и не е достатъчно, /както в случая/ дадена страна да твърди, че със спора се повдига въпрос за тълкуване на общностното /понастоящем европейското/ право, за да се породи задължение за съответната юрисдикция да отправи преюдициално запитване /в този смисъл решение от 06.10.1982 г. на СЕС по дело 283/81, CLІFIT/. Наред с горното, според постоянната практика на СЕС, националната юрисдикция, чиито решения не подлежат на обжалване съгласно националното право, не носи задължение за отправяне на прюдициално запитване до Съда, когато установи, че повдигнатият въпрос е ирелевантен или че разглежданата разпоредба от правото на Съюза вече е била предмет на тълкуване от СЕС, или още че правилното прилагане на правото на Съюза е толкова очевидно, че не оставя място за никакво основателно съмнение, като съществуването на такава възможност следва да бъде преценявано с оглед специфичните характеристики на правото на Съюза, особените трудности при неговото тълкуване и риска от различия в съдебните актове в рамките на Съюза /за справка - решение от 04.10.2018 г. на СЕС по дело С-416/2017, Европейска комисия срещу Република Франция, решение от 06.10.1982 г. на СЕС по дело 283/81, CLIFIT, решение от 09.09.2015 г. на СЕС по дело С-160/14, Ferreira da Silva e Brito, решение от 28.07.2016 г. на СЕС по дело С-379/15, Association France Nature Environnement, и др./. В решение от 15.03.2017 г., постановено по дело С-3/2016, Lucio Cesare Aquino, Съдът припомня, че посочените в трета алинея от чл. 267 ДФЕС юрисдикции имат също право на преценка, както всяка друга национална юрисдикция, да определят дали е необходимо решение по въпрос на правото на Съюза, за да могат да се произнесат с решение. Съгласно установената съдебна практика, възпроизведена от СЕС и в решение от 31.03.2022 г. по дело С-96/2021, DM/ CTS Eventim AG & Co.KGaA, в рамките на въведеното с член 267 ДФЕС производство за сътрудничество между националните юрисдикции и СЕС задачата на последния е да даде на националния съд полезен отговор, който да му позволи да реши спора, с който е сезиран. Не такъв е случаят обаче, когато поставеният за решаване пред националната юрисдикция въпрос не засяга въобще прилагането и тълкуването на съюзна правна норма, и както в разглежданата хипотеза, е предоставен изцяло в компетентността на държавата-членка. Следва също да се посочи, че в производството по отправяне на преюдициално запитване Съдът не трябва да се произнася по тълкуването на националните разпоредби и да преценява дали извършеното от националния съд тяхно тълкуване и прилагане е правилно, тъй като това тълкуване е от изключителната компетентност на последния /справка - решение от 23.11.2023 г. по дело С-32/22, ZL, KU, KM c. Provident Polska S.A, решение от 25.11.2020 г. по дело С-799/19, Socialna pоistovna и др./. Още повече, че според решение от 03.07.0219 г., постановено от СЕС по дело С-242/18, "УниКредит Лизинг" ЕАД, липсва спор, че в рамките на производството по чл. 267 ДФЕС Съдът няма компетентност да прилага нормите на правото на Съюза към определен случай, поради което запитващата юрисдикция е тази, която трябва да даде правните квалификации, необходими за решаването на спора в главното производство. Накрая следва да се отбележи и това, че СЕС не е най-висша съдебна инстанция спрямо националните съдилища и в частност - спрямо Върховния административен съд. Така направеният анализ на установените в практиката на СЕС основни положения в производството по отправяне на преюдициално запитване, обсъден в контекста на предмета, данните по делото, обхвата на дължимата от касационната инстанция проверка и изцяло вътрешния характер на приложимото право, неминуемо обуславя извода за отсъствието в случая на предпоставките, предвидени в чл. 267 ДФЕС за сезиране на СЕС. След като от данните по делото не се установява никаква връзка със съюзното право, като напротив - изцяло приложими са правилата, предвидени в ИК /сред които и това по чл. 453, ал. 3 от същия кодекс/, то противно на изтъкваните от касатора доводи, не е налице основание за отправяне на преюдициално запитване до СЕС, в т.ч. по въпроса, формулиран в молбата на С. Маринов от 06.02.2024 г., изцяло ирелевантен за решаването на настоящото дело. Впрочем, в цитираното от самия касатор в искането му, решение от 06.10.2015 г., постановено от СЕС по дело C-650/13, Thierry Delvigne c. Commune de Lesparre-Medoc, е уточнено, че когато дадено правно положение не попада в приложното поле на правото на Съюза, СЕС няма компетентност да го разгледа и евентуално посочените съюзни разпоредби, в това число и на Хартата, сами по себе си не биха могли да учредят такава компетентност. Предвид установеното по-горе от фактическа и правна страна, настоящият тричленен състав, приема, че в случая не са налице предпоставките за уважаване на искането за отправяне на преюдициално запитване до СЕС, съгласно чл. 267 ДФЕС и горепосочената практика на СЕС, поради което и искането на касатора, обективирано в молба от 06.02.2024 г. за отправяне на преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз, като неоснователно следва да бъде оставено без уважение. Наред с горното, настоящият състав на четвърто отделение на ВАС, приема касационната жалба за неоснователна, поради следното: Предвид подробно обоснованите по-горе в мотивите на настоящия съдебен акт, неотносимост към процесния спор /във връзка с резултатите от произведени местни избори/, на Акта за избирането на членове на Европейския парламент чрез всеобщи преки избори, приложен към Решение 76/787/ЕОВС, ЕИО, Евратом на Съвета от 20.09.1976 г., изцяло вътрешния характер на относимото към спора право и отсъствието въобще на връзка със съюзното право, неправилно в атакуваното съдебно решение на АС-Видин е обсъждано съответствието на чл. 453, ал. 3 ИК с чл. 3 и чл. 8 АИЧЕП в подкрепа на направения от този съд извод за липсата на нарушение в случая на принципа на предимството на съюзното право на ЕС. Следва да се отбележи, че преценка в тази насока е дължима от съда, но само в случаите, в които предметът и данните по делото поставят въпрос, попадащ в приложното поле на правото на Съюза, в кръга на които разглежданият /случай/ не попада. Но независимо, че поради това не споделя всички изложени от административния съд мотиви, ВАС приема, че обжалваното съдебно решение, с което е потвърдено решение 138-МИ/30.10.2023 г. на ОИК-Брегово е валидно, допустимо и правилно като краен резултат, поради което следва да бъде оставено в сила. По делото липсва спор относно факти и касаторът не твърди, /включително пред първата инстанция/, а още по-малко - представя доказателства, че в протоколите, изготвени от секционните избирателни комисии, съответно - от ОИК-Брегово, данните от гласуването в произведените избори за общински съветници на община Брегово на 29.10.2023 г. са неправилно отразени, респективно - че ОИК неправилно е изчислила и обявила резултатите от гласуването /"БСП за България" - 192 гласа; ПП "ГЕРБ" - 1 328 гласа; ПП "Има такъв народ" - 68 гласа; БЗНС - 108 гласа; ПП "Възраждане" - 108 гласа; коалиция "ПП-ДБ" - 98 гласа/ или, че ОИК погрешно е изчислила общинската избирателна квота по смисъла на § 1, т. 14 от Допълнителната разпоредба на ИК /167 гласа/ и/или разпределението на мандатите по метода на Хеър-Ниимайер, прилагайки неточно правилото по чл. 453, ал. 3 ИК /10 за ПП "ГЕРБ" и 1 за "БСП за България"/. Спорът е изцяло правен и се свежда до това, дали отчитайки принципа на предимството на съюзното право, ОИК-Брегово /а след нея - и първоинстанционният съд/, е следвало при разпределението на мандатите между партиите и коалициите, да не прилага разпоредбата на чл. 453, ал. 3 ИК, а наместо нея да приложи чл. 3 и чл. 8 АИЧЕП, при което разпределението на мандатите, извършено по метода на Хеър-Ниимайер /но в "чистия" според касатора вид - без прилагане на правилото по чл. 453, ал. 3 ИК/, би било различно и съответно - Коалиция "ПП-ДБ" би получила един мандат в ОбС-Брегово. Действително, според постоянната съдебна практика, съгласно принципа на предимство на правото на Съюза, ако му е невъзможно да даде тълкуване на национална правна уредба, което да е в съответствие с изискванията на правото на Съюза, националният съд, натоварен в рамките на своята компетентност с прилагането на разпоредбите на правото на Съюза, е длъжен да гарантира пълното действие на изискванията на това право по отнесения до него спор, като при необходимост сам вземе решение да остави без приложение всяка национална уредба или практика, дори да е по-късна, която противоречи на разпоредба от правото на Съюза с директен ефект, без да е необходимо да иска или изчаква премахването на тази национална уредба или практика по законодателен ли друг конституционен ред /справка - решение от 22.02.2022 г. на СЕС по дело С-430/21, RS, решение от 25.01.2024 г. на СЕС по дело С-438/22, "Ем Акаунт БГ" ЕООД с/у "Застрахователно акционерно дружество Армеец" АД/. Но предвид установената липса на връзка по делото с правото на Съюза, въпросът за прилагане на принципа на примата не стои. Поради това, с оглед изцяло вътрешния характер на относимата нормативна уредба, настоящият съдебен състав счита, че отговорът на горепосочения правен въпрос, за оставянето без приложение на чл. 453, ал. 3 ИК, който е от значение за решаване на настоящото дело, е отрицателен. Затова и установените по делото данни налагат извода, че атакуваното в първоинстанционното производство решение на ОИК-Брегово е издадено в съответствие с изискванията на чл. 453 ИК, в това число и на тези за определяне на резултатите от гласуване в изборите за общински съветници по пропорционалната система по метода на Хеър-Ниимайер и правилото по ал. 3 от горепосочената разпоредба, предвиждащо правото на участие при разпределението на мандатите за партиите и коалициите, получили гласове не по-малко от общинската избирателна квота. По тези мотиви и при липсата на установени пороци на съдебния акт, съставляващи касационни основания по чл. 209 АПК, както и при отчитане на направената от състава корекция на мотивите, обжалваното решение като правилно, следва да бъде оставено в сила. Страните не претендират разноски, поради което съдът не дължи произнасяне по този въпрос. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, във връзка с чл. 459, ал. 9 ИК, Върховният административен съд, четвърто отделение