Решение № 9127 от 1.07.2010 г. на ВАС по адм. д. № 3704/2010 г.

Решение № 9127 от 1.07.2010 г. на ВАС по адм. д. № 3704/2010 г., IV о., докладчик съдията Добринка Андреева Производството е по чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 АПК Образувано е по касационна жалба на Марийка Щерева Георгиева от гр. Варна, против решение № 2016/26.11.2009 г. по адм. д. № 1289/2009 г. на Административен съд - Варна, с което е изменена Заповед № 145/13.03.2009г на Кмета на р-н "Приморски" при Община Варна за одобряване оценката на част от имот № 495 по ПНИ на местност " Манастирски рид, Бялата чешма и Дъбравата" - с. о., за площ 341 кв. м., която следва да бъде заплатена от Венелин Иванов Илиев на наследниците на Щерю Димитров Ангелов и на Яни Киров Янев, и е увеличен размера на оценката от 7 319.43 лв. на 10 516.44 лв. . Касаторът релевира доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон - отменително основание по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК, като счита, че следва да получи пазарна оценка на обезщетяемата част от имота. Моли решението да бъде отменено и постановено ново, по силата на което заповедта да бъде изменена и оценката на процесната част от имота да се определи съобразно пазарната стойност на земята. Ответникът - Кметът на район "Приморски" при община Варна не изпраща представител и не заявява становище по жалбата Заинтересованите страни Венелин Иванов Илиев, Киро Янев Киров, Кирчо Панайотов Янчев и Янко Панайотов Киров не се явяват и не заявяват становище по жалбата Участвалият в настоящото производство прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата, тъй като оплакванията за определяне стойността на частта от имота, придаваща се по реда на § 4з, ал. 2, изр. 2 ПЗР на ЗСПЗЗ по пазарни цени не намира опора в материалния закон. Допълва, че нормата на § 4л ПЗР ЗСПЗЗ препраща към ППЗСПЗЗ, а когато се касае за селищно образувание - това е § 31, ал. 2, т. 1 от ПЗР на ПМС № 234/1999 г. за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ. Препращането е изрично към гл. VII, раздел I, на отменения ППЗДС, поради което искането за определяне на пазарна оценка е неоснователно. Счита, че решението е обосновано и законосъобразно и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК следва да остане в сила. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от активнолегитимирана страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна по следните съображения. Производството пред административния съд е по реда § 31, ал. 3 от ПЗР ППЗСПЗЗ вр. § 4з ал. 2 от ПЗР ЗСПЗЗ и е образувано по жалба на настоящия касатор против Заповед № 145/13.03.2009г на Кмета на р-н "Приморски" при Община Варна, с която на основание § 31, ал. 3 от ПЗР ППЗСПЗЗ била одобрена оценката на част от имот № 495 по ПНИ на м-ст " Манастирски рид, Бялата чешма и Дъбравата - с. о., за площ 341 кв. м., в размер на 7 319.43 лв., която следва да бъде заплатена от Венелин Иванов Илиев на наследниците на Щерю Димитров Ангелов (Марийка Щерева Георгиева) и на Яни Киров Янев /Кирчо Панайотов Янчев, Янко Панайотов Киров и Киро Янев Киров/. Първоинстанционният съд е посочил, че с Решение № 1191/21.01.2005г на ОСЗГ - Варна по пр. № 40636/26.02.1992 г. на наследниците на Щерю Димитров Ангелов е признато правото на собственост върху две ниви от 6.7 дка и от 4 дка в м-ст "Кюмюрджи Али" в землището на гр. Варна, кв. Виница, представляващи имот пл. № 3640 по КП на м." Манастирски рид, Бялата чешма и Дъбравата" в територия по § 4 от ПЗР ЗСПЗЗ, като оспорващата е единствена негова наследница. Установил, че с н. а. № 72, т. II, д. № 281 от 3.05.2004 г. и н. а. № 100, т. V, д. № 256/2004 г. за неговата поправка, Венелин Иванов Илиев е придобил чрез покупко-продажба недвижим имот - място с площ 600 кв. м. в м. "Мешелика", землище кв. "Виница", гр. Варна, съставляващо ПИ № 495 по КП " Манастирски рид, Бялата чешма и Дъбравата" . Съобразил, че със Заповед № РД-08-7706-178/5.06.2008 г. на Областния управител на област с административен център гр. Варна е одобрен ПНИ на м. "Манастирски рид, Бялата чешма и Дъбравата" - с. о. по § 4, ал. 2 от ПЗР ЗСПЗЗ, землище кв. Виница, общ. Варна, която е влязла в сила преди издаване на оспорената заповед. С ПНИ за имота на Венелин Иванов Илиев, предвид посочените по-горе нот. актове е отреден НИ № 495 с площ 941 кв. м. Със заявление от 8.08.2008 г. на основание § 31, ал. 1 от ПЗР ППЗСПЗЗ той поискал изготвяне на оценка на 341 кв. м. от НИ № 495 по ПНИ, представляваща разликата над 600 кв. м. в имота. Такава била определена по реда на Глава VII раздел I от ППЗДС вр. § 31, ал. 2 от ПЗР ППЗСПЗЗ - на база данъчната оценка по данъчно удостоверение в размер на 7 319.43 лв. Със Заповед № 145/13.03.2009 г. Кметът на р-н "Приморски" при Община Варна одобрил така изготвената оценка, като посочил, че сумата следва да бъде заплатена от В. Илиев на наследниците на бившите собственици. Съдът назначил и кредитирал неоспорените единична и тройна съдебно-техническа експертиза /л. 55 и 76 от делото/ за оценката на процесните 341 кв. м. от НИ № 495. С първата стойността им, определена по реда на чл. 90 от ППЗДС (в сила от 1.10.2006 г.) е била в размер на 7 320 лв., т. е. идентична с одобрената със заповедта, а с тройната - 10 516.44 лв., като разликата се е дължала на обстоятелството, че при изчисляване на стойността експертите не са ползвали удостоверението за данъчна оценка, а сами са определили данъчна оценка по методиката в ЗМДТ и при съобразяване с възприетия коефициент за застроеност за цялата местност-единица. Предвид оценката по тройната експертиза, изменил оценката, като я увеличил от 7 319.43 лв. на 10 516.44 лева, като приел, че при постановяване на оспорената заповед не е допуснато неправилно приложение на материалния закон, нито съществени нарушения на административнопроизводствените правила, актът е издаден от компетентен орган и съдържа изискуемите за редовността му реквизити по чл. 59 от АПК. Съобразил, че административният орган законосъобразно е одобрил оценката, изготвена по реда на чл. 90 от ППЗДС - Глава VII, раздел I, приложим по изричното препращане на § 31, ал. 2, т. 1, пр. 1 от ПЗР ППЗСПЗЗ и е извел решаващия извод, че липсва основание за определяне на оценката по пазарни цени, тъй като приложимите текстове на ЗСПЗЗ, ППЗСПЗЗЗ и ППЗДС не предвиждат такъв ред. Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение, преценено по същество относно неговата материална законосъобразност, е правилно. Съдът е обсъдил представените по делото доказателства и направените от него изводи съответстват на установената фактическа обстановка и не противоречат на закона. Неоснователен е касационния довод за нарушение на материалния закон, предвид следното: Възражението на жалбоподателя пред първата инстанция, сега касатор в настоящото производство се свежда до това, че оценката на частта от имота с площ от 341 кв. метра, която следва да му се заплати от заинтересованата страна Венелин Иванов Илиев следва да бъде изчислена по пазарни цени. Действително § 4з, ал. 2 от ПЗР на ЗСПЗЗ предвижда изготвяне на оценки по пазарни цени. Тази разпоредба обаче е доразвита в правилника за приложение на закона, който като подзаконов нормативен акт детайлизира материята по уредените в закона обществени отношения. За случая е приложима разпоредбата на § 31 от ПЗР на ПМС № 234/16.12.1999 г. за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ (ДВ, бр. 113/1999 г.), която касае оценките на земите след влизане в сила на плана на новообразуваните имоти по § 4к, ал. 6 от ПЗР на ЗСПЗЗ, какъвто е настоящия случай и се отнася за последващото придобиване на правото на собственост от ползвателите след влизане в сила на плана на новообразуваните имоти за придадените им части от имотите на бившите собственици, от които не може да се образува самостоятелен имот. Разпоредбата на § 4л от ПЗР ЗСПЗЗ определя, че оценките на земите, сградите и подобренията на земята по § 4а, § 4б, § 4в и § 4з се извършват със заповед на кмета на общината или упълномощено от него длъжностно лице в 3-месечен срок от влизането в сила на ПНИ при условия и по ред, определени с ППЗСПЗЗ. Този ред е определен с § 31 от ПЗР на ПМС № 234/1999 г. за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ, като съобразно относимата за случая норма на § 31, ал. 2, т. 1 пр. 1 от ПЗР ППЗСПЗЗ, в случаите по § 4з ал. 2 от ПЗР ЗСПЗЗ, когато земите са разположени в селищни образувания, какъвто е безспорно е настоящия, оценката се определя по реда на Глава VII, раздел I от ППЗДС (приет с ПМС № 235/96 г., обн. ДВ бр. 82 от 1996 г.). Съдът е съобразил постоянната практика на ВАС, че въпреки че този подзаконов нормативен акт е отменен с ДВ бр. 78 от 26.09.2006 г., с обнародване на новия ППЗДС, приет с ПМС № 254/2006 г. и че е налице отмяна на субсидиарно приложимия ППЗДС от 1996 г., то не е последвала съответна законодателна промяна в § 31, ал. 2, т. 1 от ПЗР ППЗСПЗЗ, която да предвижда друг ред или изменение в начина за изготвяне на оценката в случаите на § 4з ал. 2 от ПЗР ЗСПЗЗ, поради което няма основание да се приеме, че тя следва да бъде извършена по пазарни цени. Обоснован е изводът, че законодателното разрешение по отношение на оценката на тези земи е останало непроменено, т. е. те следва да бъдат оценявани по нормативен ред, както и преди отмяната на ППЗДС от 1996 г., но вече по реда на новия ППЗДС. Обоснован е и следващия извод, че Наредбата за реда за определяне на цени на земеделските земи е неприложима към настоящия случай, предвид изрично посочените в § 31, ал. 2, т. 1 изключения, още по-малко оценка по пазарни цени, изчислена не по конкретен нормативен акт, а на принципа на търсенето и предлагането, в какъвто смисъл е искането на оспорващия-сега касатор. С оглед горния анализ и събраните доказателства съдът е постановил правилно решение . Обоснован е неговия извод, че липсва основание за определяне на оценката по пазарни цени, тъй като приложимите текстове на ЗСПЗЗ, ППЗСПЗЗЗ и ППЗДС не предвиждат такова. Предвид горните съображения е неоснователен единствения довод в тази насока в касационната жалба . Предвид изложеното по-горе, настоящият състав на ВАС намира, че обжалваното решение е съобразено с материалния закон и не страда от релевирания с касационната жалба порок. При служебната проверка по чл. 218, ал. 2 АПК не се констатира същото да е нищожно или недопустимо, поради което следва да се остави в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд - Четвърто отделение,