Решение № 4872 от 15.04.2021 г. на ВАС по адм. д. № 12877/2020 г.

Решение № 4872 от 15.04.2021 г. на ВАС по адм. д. № 12877/2020 г., III о., докладчик съдията Юлиян Киров Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Национална агенция за приходите (НАП), подадена чрез главен юрисконсулт Я. Б., в качеството му на процесуален представител, насочена срещу Решение № 4882/16.09.2020 г., постановено по адм. дело № 2611/2020 г. на Административен съд - С.- град (АССГ). В касационната жалба са изложени твърдения за необоснованост и неправилност на съдебното решение. Касационният жалбоподател счита, че представените от ищеца писмени договори не доказват заплащане на исковата сума като разноски по делата пред СРС и АССГ, към датите на тяхното провеждане. Намира, определеният размер за обезщетение, представляващ адвокатско възнаграждение за обжалване на Наказателно постановление /НП/ за несправедлив и необоснован, като прекомерен. Моли да се отмени обжалваното решение на АССГ и се отхвърли исковата претенция, като неоснователна и недоказана. Ответникът- "Мирена 03" ООД, със седалище град С., в съдебно заседание не изпраща представител и не ангажира становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Счита решението на първоинстанционния съд за неправилно и незаконосъобразно, и като такова иска да се отмени. Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото прие следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна, което я прави процесуално допустима. Производството пред първоинстанционния съд се е развило по искова молба на "Мирена 03" ООД със седалище: град С., срещу Национална агенция по приходите- С. за присъждане на обезщетение за имуществени вреди от отменено Наказателно постановление No 285891/14.02.2017 г., издадено от Зам. Директора на ТД на НАП– С., в размер на 1000 лв. С обжалвания съдебен акт АССГ е ОСЪДИЛ Национална агенция по приходите- С. да заплати на "Мирена 03" ООД, сумата от 1000. 00 /хиляда/ лева, за обезщетение за претърпени имуществени вреди от незаконосъобразното Наказателно постановление No 285891/14.02.2017 г., ведно със законната лихва върху сумата за обезщетение, считано от 06.03.2020 г. до датата на окончателното й плащане, както и направените разноски пред първата съдебна инстанция в размер на 410 лв. – адвокатско възнаграждение и платена държавна такса. Административният съд, за да достигне до този резултат е приел, че с Наказателно постановление No F285891/14.02.2017 г., на заместник директора на ТД на НАП С., на "Мирена 03" ООД е наложена имуществена санкция в размер на 4 500 лв. на основание чл. 5, ал. 1 от Закон за ограничаване на плащанията в брой. Наказателното постановление е било отменено с Решение No 176007/19.07.2017 г. на СРС по н. а. х. д. № 4492/2017 г., а последното съдебно решение е оставено в сила, съответно НП е отменено с Решение No 8009/21.12.2017 г. по адм. дело № 10155/2017 г. на АССГ. Решаващият съд е посочил, че видно от представения по делото договор за правна зашита и съдействие ищецът е представляван от адв. П. С., който в съдебно заседание, е направил искане за присъждане на разноски в размер на 500 лв. Решението е оспорено пред АССГ, като дружеството също е представлявано от адвокат, като размерът на разноските отново е бил 500 лв., видно от Договор за правна защита и съдействие No 411364, в който изрично е посочено основанието– процесуално представителство по КНАХД № 10155/2017 г. на АССГ. Решаващият съд е приел за доказани и четирите предпоставки по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Счел е, че ищецът е провел успешно главно доказване на реално причинена вреда, изразяваща се в платено адвокатско възнаграждение в съдебно производство по обжалване на отменения акт. Сметнал е, че главните искове– за обезщетение за вреди общо в размер на 1000 лева са доказани по основание, тъй като са налице предпоставките по чл. 1 ЗОДОВ: незаконосъобразен акт, претърпени вреди, както и причинно– следствена връзка между акта и вредите. Съдът е намерил, че този размер е съобразен и с обема на осъщественото процесуално представителство пред СРС и АССГ, съответен е и на засягането на правата на ищеца от незаконосъобразното НП. Приел е исковата претенция за вреди за доказана по основание и основателна по размер до 500 лв. възнаграждение за процесуално представителство пред СРС и АССГ, общо 1000 лева. Определил е като основателна претенцията за присъждане на законната лихва върху обезщетението за вреди от датата- 06.03.2020 г. Настоящият съдебен състав на ВАС счита съдебното решение за правилно, а касационната жалба за НЕОСНОВАТЕЛНА. Неоснователни са доводите на касационния жалбоподател, че решението е необосновано и неправилно, поради нарушение на материалния закон. Правилно адм. съд намира претенцията на присъждане на обезщетение за претърпените вреди за основателна и доказана по основание и размер. За квалифициране на иска за вреди, като такъв по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ определящо е обстоятелството, че е налице акт, който е издаден от административен орган, в резултат на административна дейност, поради което представлява властнически акт и е в резултат от санкционираща административна дейност. Субективното право на обезщетение възниква само ако вредите са пряка и непосредствена последица от незаконосъобразното волеизявление на административен орган– чл. 4 ЗОДОВ. Изисква се установяване на преки вреди, които са нормално настъпваща и обусловена последица от отменения акт, т. е. които са адекватно следствие от увреждането. Правилно решаващият съд е установил, че незаконосъобразното наказателно постановление, издадено от НАП, е било отменено с влязло в сила Решение No 176007/19.07.2017 г. на СРС по НАХД № 4492/2017 г., оставено в сила с Решение No 8009/21.12.2017 г. по адм. дело № 10155/2017 г. на АССГ. Правилно решаващият съд е счел, че е налице причинна връзка между незаконосъобразното НП на администрацията и понесените вреди. Съобразно Тълкувателно решение № 1 от 15.03.2017 г. по Тълкувателно дело № 2/2016 г. на Върховния административен съд, при предявени пред административните съдилища искове по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления, изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 от този закон. С оглед възприетото в този тълкувателен акт, се налага заключение, че наказателните постановления се издават, при осъществяването на административна дейност по смисъла на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, поради което причинените от дейността вреди, подлежат на обезщетяване по реда на специалния закон. При отмяната на наказателните постановления, като незаконосъобразни държавата дължи обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които се явяват тяхна пряка и непосредствена последица. Основателно адм. съд е приел, че предявеният иск за присъждане на обезщетение за причинени имуществени вреди се явява доказан. По двете дела пред РС и АС са били представени договори между адвоката и клиента, които са имали за предмет извършването на определена по обем и естество правна дейност- чл. 24, ал. 1 и чл. 36 от Закона за адвокатурата (ЗА). При тях адвокатът е получил възнаграждение за положения труд, а клиентът- "Мирена 03" ООД го е заплатил в размер, който съответства на обема и сложността на извършената работа. Договорите по чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата договори са съставени в бланките на адвокатската колегия и представени своевременно по съответните дела. В тази връзка съобразно т. 1 от Тълкувателно решение № 6/2012 г. по Тълкувателно дело № 6/2012 г. на ВКС съдебните разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат, когато страната е заплатила възнаграждение и в договора е описан начинът на плащане. В представените по делото договори за правна защита и съдействие е било договорено и посочено за платено в брой възнаграждение от 500 лв, общо в размер на 1000 лева. Плащането е било извършено в хода на делото и е за осъществена по него правна защита. С това е доказана реално причинена вреда от отменения адм. акт, съответно право на обезщетение по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Неоснователни са доводите на касационния жалбоподател за намаление на размера на обезщетението, като прекомерно. Налице е обоснованост на решението в частта му по отношение на размера на обезщетението. По делото не се спори, че така уговореното адвокатско възнаграждение в размер на 1000 лева е било реално заплатено от ищеца. Съдът правилно е преценил, че искът е обоснован, а справедливият размер на обезщетението за претърпени имуществени вреди, е съобразено с нормата на чл. 18, ал. 2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Определената сума кореспондира на правната сложност на делото и извършените процесуални действия от представителя на страната. Правилно съдът е присъдил законна лихва върху главницата- считано от 06.03.2020 г. до нейното окончателно изпащане. Дължима е обезвреда на всички вреди, като следва да се обезщети изцяло вредоносния резултат- чл. 4 ЗОДОВ, чл. 51, изр. първо, чл. 86 Закон за задълженията и договорите (ЗЗД), във вр. с &1 ЗОДОВ. При надлежно направеното искане в исковата молба правилно административният съд е постановил присъждане на претендираната лихва по чл. 84 и чл. 86 ЗЗД. Предвид това, решението на съда, с което е приел за основателни и доказани претендираните имуществени вреди в резултат на осъществена правна защита, във връзка с отмяна на наказателното постановление е правилно и следва да остане в сила. С оглед изхода на спора и поради липсата на искане за разноски от ответната страна, такива не се дължат. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, трето отделение