Решение № 7259 от 17.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 127/2015 г.

Решение № 7259 от 17.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 127/2015 г., VII о., докладчик съдията Даниела Мавродиева Производство по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на длъжностно лице в ОП "Общински паркинги и синя зона "- Диана Петкова, чрез процесуалния й представител юрк. Димова, срещу решение № 2342 от 16.10.2014 г., постановено по адм. дело № 1385/2014 г. на Административен съд - Варна, с което е обявен за нищожен Акт № 0001540/15.04.2014 г., съставен от общински служител - инспектор при общинско предприятие "Общински паркинги и синя зона"- Варна, с който е наложена принудителна административна мярка (ПАМ) - преместване на ППС - лек автомобил, собственост на Васил Людмилов Литов - Форд червен с рег. № В 9896 НХ. Касаторът излага доводи, че постановеното решение е неправилно и незаконосъобразно, като постановено в противоречие с материалния и процесуалния закон. Счита, че не са допуснати съществени нарушения при делегирането на правомощия водещи до нищожност на процесния административен акт. Иска се решението да бъде отменено и спорът да бъде решен по същество. Ответната страна - Васил Людмилов Литов в писменото си становище оспорва жалбата като неоснователна. Счита, че първоинстанционното решение е правилно и законосъобразно и следва да бъде оставено в сила. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на жалбата. Върховният административен съд, състав на седмо отделение, счита постъпилата жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от активно легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване валиден и допустим съдебен акт. Разгледана по същество е неоснователна. За да постанови оспореният съдебен акт, първоинстанционният съд е приел, че предмет на оспорване е акт № 0001540/15.04.2014 г. съставен от общински служител - инспектор при общинско предприятие "Общински паркинги и синя зона " - Варна с който на основание чл. 168, ал. 1, чл. 171, т. 5, б. "б" от ЗДвП е наложена ПАМ - преместване на ППС - лек автомобил собственост на Васил Людмилов Литов - Форд червен с рег. № В 9896 НХ. При извършената проверка съобразно чл. 168 АПК, съдът е приел, че административният акт, издаден от специалист в общинско предприятие "Общински паркинги и синя зона" е издаден от некомпетентен орган, което налага прогласяването му за нищожен. Съдът е приел за установено, че със заповед № 4743/30.12.2013 г. кметът на община Варна е възложил функциите и правомощия си по чл. 168, ал. 1, чл. 171, т. 5 и т. 6 ЗДвП на Общинско предприятие "Общински паркинги и синя зона". Със заповед № 05/11.01.2014 г. управителят на общинското предприятие, в изпълнение на заповед № 4743/30.12.2013 г. на кмета на община Варна, е възложено на конкретни длъжностни лица функциите и правомощия по налагане на ПАМ - преместване на автомобил. Съдът е направил извод, че със заповед № 4743/30.12.2013 г. на кмета на община Варна е делегирал правомощията си на общинското предприятие "Общински паркинги и синя зона". Според АС- Варна функциите на общинското предприятие са законово определени и не могат с административен акт на кмета на общината да бъдат добавяни или разширявани. ПАМ, като израз на държавна принуда следва да бъдат прилагани единствено в изрично и точно определени в закона случаи и осъществявани от длъжностни лица, определени съгласно чл. 168 от ЗДвП. Крайният извод на съда е, че видно от приложения по делото Акт № 0001540/15.04.2014 г., съставен от общински служител - инспектор при общинско предприятие "Общински паркинги и синя зона"- Варна, с който е наложена ПАМ, е издаден от лице, което не е било надлежно оправомощено и съответно се явява нищожен. Решението е правилно. Първоинстанционният съд е установил правилно фактическата обстановка и въз основа на нея е стигнал до законосъобразен извод, че издаденият административен акт е нищожен, като постановен при липса на материална компетентност. Разпоредбата на чл. 168, ал. 1 ЗДвП гласи, че определените от министъра на вътрешните работи длъжностни лица от службите за контрол и/или длъжностни лица, определени от собствениците или администрацията, управляваща пътя, могат да преместват или да нареждат да бъде преместено паркирано пътно превозно средство на отговорно пазене на предварително публично оповестено място без знанието на неговия собственик или на упълномощения от него водач. По силата на цитираната разпоредба в кръга на лицата, които могат да прилагат мярка на административна принуда по чл. 171, т. 5, б. "б" ЗДвП, са включени и длъжностни лица, определени от собствениците или администрацията, управляваща пътя. Видно е, че законодателят е оправомощил не само министъра на вътрешните работи да определя длъжностни лица, които да налагат принудителна административна мярка "преместване на пътно превозно средство", но е дал това право и на собственика на пътя и на администрацията, която управлява пътя. За всеки един от тези правни субекти съществува правната възможност да определи и оправомощи съответните длъжностни лица, които да налагат принудителната административна мярка. Законодателят не е въвел ограничения или изисквания досежно собственика на пътя. Тоест всеки собственик на път по смисъла на § 1, т. 6 ЗДвП има законовата възможност да оправомощи лица, които да налагат принудителната мярка, но те следва да бъдат изрично определени, а не както в настоящия случай са делегирани правомощията на субект, създаден по силата на закона, каквото е общинското предприятие. Впоследствие конкретни длъжностни лица са определени чрез издаване на допълнителна заповед на управителя на съответното общинско дружество. Кметът е следвало да оправомощи не дружеството, а конкретните длъжностни лица да налагат ПАМ - "преместване на ППС без знанието на неговия собственик". На тази база първоинстанционният съд правилно е приел, че ПАМ "Преместване на паркирано ППС без знанието на собственика или упълномощения от него водач" представлява акт, издаден от некомпетентен орган, поради което е прогласил нищожността му. Предвид изложеното правилно е прието от първоинстанционния съд, че компетентността за репатриране на ППС съгласно цитираната разпоредба следва да бъде изрично възложена от собствениците на пътищата на съответните длъжностни лица и без такова изрично възлагане, длъжностните лица не притежават правомощието да налагат посочените ПАМ. Не може да се приеме възражението на касатора, че неправилното записване в заповед № 4743/3012.2013 г., че функциите по чл. 168, ал. 1 ЗДвП се възлагат на общинско предприятие "Общински паркинги и синя зона", всъщност следва да се разбира като оправомощаване на длъжностните лица в неговата структура. Когато става дума за възлагане на административни правомощия, то субектите които се оправомощават трябва да са посочени конкретно, точно и ясно. В случая е недопустимо волята на кмета да се извежда, чрез разширително тълкуване. При отсъствието на доказателства за надлежно конкретно оправомощаване съгласно чл. 168, ал. 1 ЗДвП на служителя, издал разпореждането за преместването на ППС в настоящия случай, правилно съдът е приел, че е налице порок, обуславящ нищожността на обжалвания административен акт, а именно, налице е основанието по чл. 146, т. 1 АПК - липса на компетентност. След като служителите на общинско предприятие "Общински паркинги и синя зона "- Варна не са надлежно оправомощени да действат легално от името на кмета на община Варна, а от дружеството-работодател, правилен се явява изводът на първоинстанционния съд, че процесната ПАМ е наложена от некомпетентен орган и съответно е нищожна. С оглед изложените по-горе съображения постановеното решение е валидно, допустимо и правилно и следва да бъде оставено в сила. Разноски по делото не се претендират, поради което и не следва да бъдат присъждани. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на седмо отделение