Решение № 15207 от 11.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 9826/2009 г.

Решение № 15207 от 11.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 9826/2009 г., I о., докладчик съдията Милена Златкова Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационната жалба на "АКВАРЕЛ" - ООД - гр. Пловдив, подадена чрез управителя и представляващ дружеството Красимир Стоянов Моллов, срещу Решение № 698/26.05.2009 г. на Административен съд - гр. Пловдив, постановено по адм. д. № 882/2008 г. по описа на същия съд, с което е отхвърлена жалбата му срещу решение за определяне на нов тарифен номер № 451/22.02.08 г., издадено от Началника на Митница Пловдив, потвърдено от Директора на РМД - Пловдив с Решение № 1-4412-0259/09.04.08 г. В касационната жалба се твърди, че обжалваното решение е неправилно, поради противоречие с материалния закон, съставляващо отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Според касатора, към момента на осъществяване на процесния внос на стоки Регламент ЕО № 2074/2004 г. не е бил задължителен нормативен акт за адресати в Република България. В този смисъл се е произнесъл Съдът на Европейските Общности с решението си по дело С-161/06 (Skoma - Lux sro срещу Celni reditelstvi Olomouc), с което първоинстанционният съд е бил длъжен да се съобрази. Уведомяването за вземането под отчет е направено извън двумесечния срок по чл. 218 от Митническия кодекс и съгласно чл. 220 от същия последващо вземане под отчет не се допуска. Претендира се отмяна на решението и постановяване на друго, с което да се отмени Решение № 451/22.02.08 г. на Началника на Митница Пловдив. Ответниците по касационната жалба - Началникът на Митница Пловдив и Директорът на РМД - Пловдив оспорват същата чрез процесуалния си представител юрк. Бояджиева, като излагат съображения в писмен вид. Заинт. страна - ТД на НАП - Пловдив - не изразява становище. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховен административен съд, Първо отделение, след като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея отменителни касационни основания, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е подадена в срок и от надлежна страна е допустима, а разгледана по същество - неоснователна, поради следните съображения: Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд - гр. Пловдив е било решение за определяне на нов тарифен номер № 451/22.02.08 г., издадено от Началника на Митница Пловдив, потвърдено от Директора на РМД - Пловдив с Решение № 1-4412-0259/09.04.08 г., с което е определен по ЕАД № 07BG003000Н0269327 код по "ТАРИК" - 8305100019, допълнителен код 8900 и за доплащане мито - 219.13 лв., ДДС - 43.83 лв. и лихва от 17.12.07 г. до момента на погасяването. За да отхвърли жалбата на"АКВАРЕЛ" - ООД срещу решението на Началника на Митница Пловдив, административният съд е изложил следните съображения: Установено е по делото, че на 17.12.2007 г. дружеството-жалбоподател поставя под режим допускане за свободно обръщение с крайно потребление с ЕАД№ 07BG003000Н0269327 от 17.12.07 г. стока, декларирана като "механизъм за папки с 2 ринга РR 123-5-25/20 - 3 000 броя с произход от Китай, като деклараторът е посочил тарифен номер 83059000. След осъществения внос за нуждите на правилното тарифно класиране на стоките от страна на митническата администрация на основание чл. 78, ал. 1 от Регламент (ЕИО) № 2913/92 е осъществена последваща документална проверка, следваща разрешението за вдигане на стоките. За резултатите от проверката е изготвен доклад от Началника на Отдел "Тарифна политика", подаден до Началника на Митница Пловдив с вх. № 2-9300-0166/13.02.2008 г., в който е констатирано неправилно тарифно класиране на внесената стока. Съобразно предоставените мостри е установено, че тя представлява машинка за класьори с пръстени, състоящи се от две правоъгълни стоманени пластини с монтирани на тях по четири полупръстена от стоманена тел, като пластините са съединени посредством покривна стоманена пластина. Машинката се отваря чрез раздалечаване на полупръстените и следва да се класира с код "ТАРИК" - 8305100019, допълнителен код 8900 с мито 2.7% и антидъмпингово мито 78.8% върху митническата стойност. В хода на съдебното производство с молба от 13.02.2009 г. жалбоподателят е заявил, че не оспорва обстоятелството, че определеният тарифен номер е верен. Спорът между страните е правен и се свежда до законосъобразността на определените задължения, ако са пропуснати сроковете, предвидени в Регламент (ЕИО) № 2913/92 г., публикуван в печатното издание на Официален вестник на ЕО в том 02-05 на 02.04.2007 г., каквито са твърденията на жалбоподателя. Според съда, сроковете, определени в чл. 218 от Регламент (ЕИО) № 2913/92 г. са инструктивни, а не преклузивни, след като са предвидени правомощия на митническите органи да извършват последващ контрол и проверка на декларираните данни. Нормата на чл. 220, параграф 2 от Регламент (ЕИО) № 2913/92 г., изчерпателно изброява случаите, в които последващо вземане под отчет не се допуска, но процесният случай не попада в нито една от изброените хипотези. Не може да се сподели становището на жалбоподателя, че е приложима разпоредбата на чл. 220, параграф 2, б. "б", доколкото не може да се приеме, че се касае за грешка на митническите органи, които са се съобразили с посочените от декларатора характеристики на процесните стоки в ЕАД. Поради това, се поставя въпросът за добросъвестността на същия като елемент от състава на посочения текст. Уведомяването за вземане под отчет е станало на 22.02.08 г., т. е. на датата на постановяване на административния акт, от което следва, че срокът по чл. 220, пар. 1 е спазен. Не може да се приложи срокът по чл. 218, пар. 2, ал. 2, тъй като не се касае за изравнително или временно антидъмпингово мито. Срокът по чл. 221, пар. 2, ал. 2, който е 3-годишен от датата на възникване на задължението, също е спазен. От страна на съда служебно е приобщено към доказателствата по делото писмо на Генералния директор на Службата за официални публикации на Европейските общности, в което се съдържа удостоверително изявление за това, че в печатното издание на Официален вестник на Европейските общности на български език е публикуван Регламент (ЕО) № 2074/2004 г. на Съвета от 29 ноември 2004 г. в том 11 - 37 на дата 04.12.07 г. и съобразно правилото на чл. 3 и правилото на чл. 254, пар. 2 от ДЕО, същият е влязъл в сила на деня след публикуването му, а именно - на 05.12.07 г. Към момента на осъществяване на процесния внос е бил задължителен нормативен акт за неговите адресати в Република България. Така постановеното решение е правилно и подробно аргументирано. Не са допуснати твърдяните от касатора нарушения на материалния закон. Както е посочено в мотивите на обжалваното решение, Регламент (ЕО) № 2074/2004 г. на Съвета от 29 ноември 2004 г. за налагане на окончателно антидъмпингово мито върху вноса на механизми за подвързване с произход от Китайската народна република е публикуван на български език в печатното издание на Официален вестник на Европейските общности на 04.12.07 г. и съобразно чл. 3 от същия влиза в сила на 05.12.07 г. Съдът е аргументирал защо този регламент е приложим към процесния внос като е обсъдил текста на чл. 254, пар. 2 от Договора за създаване на Европейската общност, който ясно посочва кога регламентите влизат в сила, както и изискването на чл. 2 от ПРОТОКОЛА относно условията и договореностите за приемането на Република България и Румъния в ЕС. Неоснователен е доводът на касатора, че не е съобразено решението на Съда на Европейските Общности по дело С-161/06 (Skoma - Lux sro срещу Celni reditelstvi Olomouc). Според същото, не се допуска задълженията, предвидени в общностна правна уредба, която не е публикувана в Официален вестник на Европейския съюз на езика на дадена нова държава-членка, да могат да се налагат на частноправни субекти в тази държава, макар лицата да са можели да се запознаят с тази правна уредба по друг начин. В случая обаче се касае за общностна правна уредба, публикувана в Официален вестник на Европейския съюз на езика на дадена нова държава-членка и задължителна за частноправните субекти на тази държава. Изцяло следва да бъдат споделени като правилни и законосъобразни изложените от съда доводи относно хипотезата, предвидена в чл. 220, пар. 2, б. "б" от от Регламент (ЕИО) № 2913/92 г. относно създаване на Митнически кодекс на Общността. В решението си по дело № С-38/07 Р от 20 ноември 2008 г. СЕО приема следното: т. 61 "Общностните разпоредби, приложими в областта на митническата тарифа, задължително се публикуват в Официален вестник на Европейските общности. Считано от датата на това публикуване, те представляват единственото позитивно право в тази област - право, което всеки трябва да познава; т. 62 - Регламентът, който е надлежно публикуван в посочения Официален вестник на Европейските общности и който следователно е пряко приложим и задължителен в своята цялост, описва по недвусмислен начин стоките, който следва да бъдат класирани в съответната позиция; т. 63 - От горепосоченото следва, че жалбоподателят не може да твърди, че е можел добросъвестно да счита, че този регламент не се отнася до внасяните от него стоки. т. 64 - допускането на обратното би било равнозначно на насърчаване на операторите да се възползват от грешките на техните митнически власти. Извън хипотезите на чл. 220 неспазването на сроковете не преклудира правото на митническата администрация да събере дължимите мита и ДДС, както е приел и първоинстанционния съд. Що се отнася до чл. чл. 218, пар. 2, ал. 2, на който се позовава касаторът и в касационната си жалба, той действително се отнася само за изравнително или временно антидъмпингово мито, а не за окончателно антидъмпингово мито, каквото е конкретното. С оглед на изложеното, решението на АС-Пловдив, като правилно и законосъобразно, следва да бъде оставено в сила. Водим от горното, Върховният административен съд, Първо отделение