Решение № 14802 от 14.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 7942/2011 г.

Решение № 14802 от 14.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 7942/2011 г., II о., докладчик съдията Таня Радкова Производството е по чл. 208 и следващите АПК. Образувано е по касационни жалби на Община Варна и на Общински съвет гр. Варна чрез техните представители срещу решение № 816/4.04.2011 г. по адм. д. № 2238/2010 г. на Административен съд гр. Варна. Считат обжалваното решение за неправилно като постановено в нарушение на материалния закон. Претендира от съда отмяната му. Ответникът по касационната жалба Мария Петрова Кехайова-Стойчева в писмено становище намира касационната жалба за неоснователна. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. За да се произнесе по съществото на касационната жалба, разгледана съгласно чл. 218, ал. 1 АПК с оглед наведеното основание за отмяна, настоящата инстанция взе предвид следното: Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от Мария Петрова Кехайова-Стойчева срещу решение № 2134-8/24.03.2010 г. на Общинския съвет гр. Варна, с което е одобрен ПУП-ПУР на СО "Боровец - юг" - Варна в частта за имот № 41. С обжалваното решение съдът е отменил оспорения административен акт в обжалваната му част. За да постанови този резултат, решаващият съд е развил следните доводи: Предвид характера на територията - селищно образование, а не град, минималната ширина на улицата следва да 3,5 м, а не 6 м. В резултат на което, според съда, имотът на жалбоподателката би бил засегнат много по-малко при такава ширина на улицата и планът би бил по-благоприятен за имота й. Така постановеното решение е неправилно при следните съображения: Оспореният ПУР е за регулация само на улици и на поземлени имоти за обекти на публичната собственост, като е първи такъв по смисъла на чл. 16, ал. 7 ЗУТ. Тези предпоставки в случая са налице. Следва да се има предвид, че ПУР като процесния е допустим само за прокарване на улици, отговарящи на конкретен клас и технически параметри. Такива са визирани в разпоредбите на ЗУТ - чл. 77 - чл. 82 и Наредба № 2/2004 г. за планиране и проектиране на комуникационно-транспортните системи на урбанизираните територии. Видно от заключението на първото вещо лице, процесният ПУР удовлетворява нормативните изисквания, като няма и друг вариант за преминаване, който да е по-икономично осъществим и да дава по-добри възможности за целесъобразно устройство на имота на жалбоподателката. В този смисъл разпоредбата на чл. 81, ал. 1 ЗУТ е тълкувана неправилно от първоинстанционния съд. В посочената разпоредбата няма задължение за административния орган улицата да е с минимална ширина 3,5 м, тъй като няма разграничение между град и селищно образование. Поради това за органа е налице възможност да прецени с оглед по-благоприятния вариант в условията на оперативна самостоятелност каква да е ширината на улицата. В случая е преценено същата да е 6 м, още повече, че улицата обслужва повече от 4 имота. В този аспект е заключението и на второто вещо лице, според което е налице равномерно отнемане на площи както от имота на жалбоподателката, така и на съседните имоти. Поради това са налице материалноправните предпоставки за административния орган да издаде акт със съдържание като оспорения. Предвид изложеното, като е приел незаконосъобразност на оспорения ПУП-ПУР в обжалваната му част, съдът неправилно е приложил материалния закон. Следва обжалванато решение да бъде отменено и вместо него да се постанови друго в смисъл на отхвърляне на жалбата. Воден от горното, Върховният административен съд, второ отделение,