Решение № 8161 от 28.7.2025 г. на ВАС по адм. д. № 11900/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Д. Г. Г., чрез пълномощник, срещу Решение 7167/10.07.2024г. постановено по административно дело 601/2024г. на Административен съд Варна ( АС Варна). С решението на АС Варна е отхвърлена жалбата на Д. Г. срещу отказ на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция по горите (ИАГ), обективиран в негово писмо рег. ИАГ - 12187/30.05.2022 г., за извършване на поправка в инвентаризацията на горска територия, включваща поземлени имоти 10135.5511.118 и 135.5511.12. В касационната жалба са развити доводи, че решението е неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон. Иска се отмяната му. Претендират се разноски за всички съдебни инстанции. Ответникът - изпълнителния директор на Изпълнителна агенция по горите, чрез пълномощник, в открито съдебно заседание оспорва касационната жалба и моли за отхвърлянето й като неоснователна. Подробни съображения развива в позиция по същество и в представени писмени бележки. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 209 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. Решаващият съд е приел за установено от фактическа страна, че въз основа на договор за покупко-продажба по нотариален акт от 2002 г., Д. Г. Г. е собственик на два недвижими имота, намиращи се в гр. Варна, землище [землище], местност [местност] , съответно поземлени имоти 072169 с площ от 486 кв.м. и 072129 с площ от 422 кв.м. При съставянето на нотариалния кат са посочени документите, послужили за това, сред които договор за доброволна делба от 1.10.2002 г. , решения на ПК -Варна 632/20.07.1999 г. и 887/4.06.2002 г., скици от 30.09.2002 год. Съгласно Решение 632/20.07.1999 г. на ПК-Варна е признато правото на собственост на наследниците на М. Г. Д. в съществуващи /възстановими/ стари реални граници върху имот, представляващ нива от 12,652 дка, находяща се в държавен горски фонд кв. Галата , местност Манастира, представляваща по КП от 1960 г. имот 1563, възстановената част от който обхваща части от имот 9999 с площ от 7, 265 дка и имот 9526 с площ от 0,057 дка, според комбинирания план на ЗО Прибой от 1997 г. , а съгласно т.ІІ.1 от решението, възстановява се в съществуващи /възстановими/ стари реални граници правото на собственост на наследниците на М. Г. Д. върху нива от 7,322 дка, находяща се в държавен горски фонд [жк], местност Манастира, представляваща по КП от 1960 г. имот 1563, възстановената част от който обхваща посочените вече части от имоти 9999 с площ от 7,265 дка и 9526 с площ от 0,057 дка, съгласно комбинирания план от 1997 год. Съгласно Решение 887/4.06.2002 г. на ПК-Варна, се признава в съществуващи /възстановими/ стари реални граници правото на собственост на наследниците на Л. В. Д. върху нива от 11,300 дка, находяща се в държавен горски фонд на Галата, местност Манастира, представляваща част от имот 1563 по КП от 1960 , обхващаща според комбинирания план на ЗО Прибой от 1997 г. части от имоти 9999 и 9526 , допълва се решение 674/9.02.2000 г. на ПК-Варна по отношение на възстановената част от 2,639 дка, представляваща част от имот 1563 по КП 1960 г. , а с т.ІІ.1 от решението се възстановява в съществуващи /възстановими/ стари реални граници правото на собственост на наследниците на Л. В. Д. върху нива от 8,609 дка, находяща се в държавен горски фонд на Галата, местност Манастира, представляваща част от ПИ 1563 по КП-1960 г. , възстановената част от който обхваща части от имоти 9999 и 9526 по комбинирания план от 1997 г., като възстановената част от 2,639 дка от имот 1563 се състои от пет отделни части, съответно с площи от 0,304 дка, 0,905 дка , 0,436 дка , 0,510 дка и 0,484 дка. Съгласно скиците към решение 887/4.06.2022 г. на ПК-Варна и в регистъра на картата на възстановената собственост /КВС/ начина за трайно ползване на придобитите от Д. Г. имоти 072169 и 072129, е съответно поляна и обработваема горска площ. Тези ПИ 072169 и ПИ 072129 са нанесени в одобрената със заповед РД-18-73/23.06.2008 г. на ИД на АГКК кадастрална карта на гр. Варна като ПИ с идентификатори 10135.5511.118 и 10135.5511.12, с посочено предназначение на територията горска и посочен начин на трайно ползване на имота друг вид дървопроизводителна гора . Преди одобряването на КККР е действал одобрения със заповед РД-360/22.10.1996 г. на кмета на община Варна КП от 1995 г. на к.з. Прибой , съгласно който ПИ 10135.5511.118 е идентичен с част от ПИ 44 , а част от ПИ 10135.5511.12 е идентична с ПИ 9520. В разписните листи към този КП , ПИ 44 е посочен с начин на трайно ползване Терен за здравни и курортни нужди , а ПИ 9520 е посочен като Залесена горска територия . АС Варна е приел за установено, че съгласно одобрения с решение ТСУ-7/31.12.1982 г. и заповед РД-03-02/46/31.12.1982 г. на КТСУ при МС Общ градоустройствен план на гр. Варна, ПИ 10135.5511.118 и 10135.5511.12, собственост на Д. Г., попадат в територия за лесопаркове, курортни гори. В територията по този общ устройствен план са включени и земи, които според КП от 1960 г. са имали назначението на ниви, чието залесяване е било извършено въз основа на разпореждане на зам. министъра на МЗХП ІХ-3-2020 от 20.08.1970 г., като същите съгласно т. 5 от разпореждането не подлежат на изключване от поземления фонд, съответно не се извършват промени в собствеността им. По-късно, през 1985 г. е приет лесоустройствен план / ЛУП/ , според който ПИ 10135.5511.118 попада в Отдел 315, подотдел г , вид на подотдела залесена територия , а ПИ 10135.5511.12 попада в отдел 315, подотдел 1 , вид на подотдела поляна . С т.2 4 от Решение КЗ-9 от 9.06.1986 г. на Комисията за земята е разрешено създаването на зона за социален отдих в местността Фичоза , Варненски окръг , върху 254 дка необработваема земя и 136 дка обработваема земя, стопанисвана от Научно-производствения лозаро - винарски комплекс Варна, при граници посочени в приложената към решението скица. Със заповед Р-47/20.04.1988 г. на председателя на ИК на ОБНС-Варна е одобрен застроителен и регулационен план на к.з. Прибой , в който е нанесена границата на зоната за социален отдих , определена с решение КЗ-9 от 9.06.1986 г., като 330 кв.м. от площта на ПИ 10135.5511.118 попадат в тази зона, а ПИ 10135.5511.12 остава изцяло извън нея. С протокол от 29.05.1989 г. за приемане и предаване на площи от ДГФ, описан в писмо 92/19.01.1986 г., на основание чл.8 от тогава действащия Закон за горите, директорът на ДЛС Варна предава на представител на ОС на БПС Варна 42 дка земя за изграждане на почивна база на Общ. съвет на Български професионални съюзи Варна в землището на гр. Варна, м. Прибой отдел 315 б.,в,г,д,и,ж.1 , за което е извършено плащане със съответните платежни нареждания, но нито един от горепосочените, придобити от Д. Г. имоти, не попада в така придадената и застроена впоследствие територия. През 1997 г. е приет нов ЛУП, съгласно който ПИ 10135.5511.118 попада в отдел 315, подотдел 6 , вид на подотдела дворно място , а ПИ 10135.5511.12 попада в отдел 315, подотдел г , вид на подотдела залесена територия- горска култура . С решение на Общински съвет-Варна 1611-5 по протокол 32/05.1998 г. е одобрен териториално устройствен план /ТУП/ на Община Варна, според който процесните два имота попадат в територия за Курортни комплекси . С решение 4251-7 по протокол 44/2.08.2006 г. на Общински съвет- Варна е одобрен ПУП-ПРЗ на к.з. Прибой , съгласно който ПИ 10135.5511.118 /предходен номер 72169/ е урегулиран като УПИ ІV-72169 в кв.21, а ПИ 10135.5511.12 /предходен номер 72129/ е урегулиран като УПИ І-72129 в кв.23. С плана е предвидено в процесните два имота свободно ниско застрояване с височина 1-2 етажа до 7 м., при устройствени показатели както следва : плътност на застрояване 25 %, кинт 0,6 , озеленяване 60 %. През 2007 г. е приет следващият ЛУП, съгласно който ПИ 10135.5511.118 попада в отдел 315, подотдел 10 , вид на подотдела дворно място , функция 1 км., край морето, курортна гора, горска територия, частна собственост. Със заповед РД-02-14-2200/3.09.2012 г. и заповед РД-02-14-887/16.09.2013 г. на министъра на регионалното развитие и благоустройството е одобрен общ устройствен план на Варна /ОУП/ , съгласно който двата процесни имота попадат в зона Ок1 курортни зони и комплекси в зелена среда, както и в зона А по ЗУЧК , а ПИ 10135.5511.118 попада и в зона със строителна забрана. Със заповед 206 от 14.03.2018 г. на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция по горите към МЗХГ са одобрени инвентаризацията на горските територии и горско-стопанския план от 2017 г., според който ПИ 10135.5511.118 попада в отдел 315, подотдел 28, вид на подотдела дворно място , функция курортна гора, горска територия, частна собственост, а ПИ 10135.5511.12 попада в отдел 315, подотдел 11 , вид на подотдела дворно място , функция курортна гора, горска територия, частна собственост, ползвател физическо лице. Придобитите от Д. Г. имоти са останали незалесени, като тя без да предприема регламентираната в ЗГ процедура за промяна на предназначението им, е подала до изпълнителния директор на Изпълнителната агенция по горите искане с вх. ИАГ-7576/30.03.2022 г., съобразно което имотите никога не са били гора, поради което е налице допусната грешка при извършената инвентаризация, съответно - същите неправилно са включени в лесоустройствения проект. Поради това и по реда на чл.40 от Наредба 18 от 7.10.2015 г. за инвентаризация и планиране в горските територии е поискала извършването на поправка в инвентаризацията на горските територии. По искането е изискано и представено становище от директора на РДГ-Варна с рег. РДГ04-2268/15.04.2022 г., в което е посочено, че не са открити документи скици , които да дадат точна информация за извършените залесявания през 1970 год. в местност Прибой от ТП ДГС/ДЛС Варна , като същевременно е изразено становище , че с приетия и влязъл в сила ПУП-ПРЗ за курортна зона Прибой , землище Галата , гр. Варна не се променя трайното предназначение на поземлените имоти, които влизат в регулация. След тази проверка, от изпълнителния директор на Изпълнителна агенция по горите е издадено оспореното пред първата инстанция писмо рег. ИАГ-12187/30.05.2022 г., съобразно което не е налице фактическа грешка при инвентаризацията и съответно не е налице основание за извършване на поправка в инвентаризацията на горската територия, включваща поземлени имоти 10135.5511.118 и 10135.5511.12. По жалба на Д. Г. пред АС Варна е било образувано адм. д. 1343/2022г., постановеното решение по което е отменено с решение 3111/14.03.2024г. по адм. д. 4816/2023г. на ВАС и делото е върнато за ново разглеждане то друг състав на АС Варна с указание за извършване на преценка дали процесните имоти, собственост на Д. Г. съставляват горска територия по смисъла на чл.2 ал.2 от Закона за горите (ЗГ) и назначаване на експертиза с участието на вещо лице лесовъд и обсъждане на фактическите и правни основания в оспорения акт. В изпълнение на задължителните указания на касационната инстанция, при второто разглеждане на делото съдът е допуснал изслушването на комплексна тройна съдебно-техническа експертиза, вещите лица по която дават заключение, че процесните два имота представляват горска територия по смисъла на чл.2, ал.2 от ЗГ, доколкото за тях не е проведена процедурата за промяна на предназначението им. При тези установявания от фактическа страна АС Варна е извел изводи, че оспореният акт е издаден от компетентен орган съгласно чл.40, ал.1, изр. ІІ от Наредба 18/7.10.2015 г. за инвентаризация и планиране в горските територии, при спазване на установената форма и след изясняване на относимите факти и обстоятелства, при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, както и при правилно приложение на материалния закон и в съответствие с целта на закона. Първоинстанционният съд е събрал и коментирал относимите към казуса доказателства, надлежно и аргументирано е обсъдил и анализирал всички релевантни за спора факти и обстоятелства, правнозначимите доводи и възражения на страните, и е проверил изцяло законосъобразността на оспорения административен акт съобразно очертаните предели на предмета на съдебната проверка в чл. 168, ал. 1 от АПК по критериите в чл. 146 от АПК. Решението на съда има изискуемото съдържание по чл. 172а от същия кодекс и е постановено при правилно прилагане и тълкуване на материалния закон. Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства и при анализа им във връзка с приложимата за казуса нормативна уредба е направен обоснован краен извод за неоснователност на жалбата срещу писмо рег. ИАГ-12187/30.05.2022 г. на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция по горите. Решаващият съд е изложил убедителни мотиви срещу доводите на Д. Г., че имотите не представляват горска територия. Съдът обосновано е приел, че не е провеждана процедура за промяна на предназначението на имотите на Д. Г., нито по отменения ЗГ, нито тази по реда на чл.73 чл. 86 от действащия ЗГ, поради което и липсва и основание за изключване на имотите от ДГФ и извел краен извод, че инвентаризацията на горските територии е била проведена при отсъствието на фактически и правни грешки , поради което не е било налице основанието на чл.40,ал.1 от Наредба 18/7.10.2015 г. за извършването на исканата поправка. Касационната инстанция намира обжалваното съдебно решение за надлежно мотивирано, като фактическите и правни изводи в него са в съответствие с установените по делото обстоятелства. Съображенията, изложени от първоинстанционния административен съд, се възприемат от касационната инстанция, поради което и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 2 от АПК настоящият съдебен състав препраща към мотивите на първоинстанционния съд. Касационните възражения за неправилност на първоинстанционното съдебно решение, поради постановяването му при неправилно приложение на материалния закон са неоснователни. Правилно първоинстанционният административен съд е достигнал до извод че поземлени имоти 10135.5511.118 и 135.5511.12, собственост на касатора, представляват горски територии по смисъла на чл.2 ал.2 от ЗГ. Споделят се изводите на АС Варна и относно липсата на промяна на предназначението на имотите. Обосновани са и заключенията относно приложимостта на разпоредбата на пар.6, ал.3 от ПЗР на ЗГ изискваща провеждането на процедура за промяна на предназначението по реда на същия закон по инициатива на собствениците им за горски територии, включени в границите на урбанизирани територии - населени места и селищни образувания, определени с подробен устройствен план, със застроителен и регулационен план или с околовръстен полигон, одобрени след 1 юни 1973 г., за които не са извършени процедури за промяна на предназначението по отменения ЗГ. При вярна преценка на доказаните фактически обстоятелства обоснован е и крайният извод на решаващия съд, че инвентаризацията на горските територии е била проведена законосъобразно и не е налице основанието на чл.40,ал.1 от Наредба 18/7.10.2015 г. за инвентаризация и планиране в горските територии за извършването на исканата от Д. Г. поправка. По изложените съображения касационната инстанция намира, че не са налице посочените в касационната жалба основания за отмяна на атакуваното съдебно решение. При извършената на основание чл. 218, ал. 2 АПК служебна проверка относно валидността, допустимостта на съдебното решение и спазването на материалния закон, касационната инстанция намира, че решението е валидно, допустимо и при постановяването му е съобразен материалния закон, поради което решението трябва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора и направеното своевременно искане от ответника, Д. Г. следва да бъде осъдена да заплати на Изпълнителна агенция по горите юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лв. По изложените съображения, Върховният административен съд, Пето отделение