Решение № 12945 от 8.10.2013 г. на ВАС по адм. д. № 2199/2013 г.

Решение № 12945 от 8.10.2013 г. на ВАС по адм. д. № 2199/2013 г., I о., докладчик съдията Бисер Цветков Производството е по реда на гл. ХII от АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК. Образувано е по касационна жалба на "Маринекс" ООД, представено от адв. Виолета Минчева, срещу решение № 3002/13.12.2012 г. по адм. дело № 2361 по описа за 2012 г. на Административен съд Варна /АСВ/, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против ревизионен акт № 181104296/26.03.2012 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - Варна. Оплакванията на касатора сочат на трите категории касационни основания за неправилност по чл. 209, т. 3 от АПК. Оспорват се фактическите изводи на съда с упреци към извършената от него преценка на доказателствата. Обосновава се установеност на предпоставките на ВОД и неоснователното начисляване на ДДС за доставката с РА в д. п. м. 11.2007 г. Като неоснователно се определя увеличаването на ФР за 2007 г. и установяването на задължение за корпоративен данък предвид липсата на процесуална активност у приходната администрация и пропускът на съда да я възприеме като източник на незаконосъобразност на РА. Ответникът по касация директора на Дирекция "ОДОП" - Варна не изразява становище по жалбата. Заключението на прокурора от Върховната административна прокуратура е за неоснователност на касационната жалба. Като обсъди доводите на страните и след проверка на първоинстанционния съдебен акт в обхвата по чл. 218 от АПК, съдът прие следното: С оспорения пред АСВ ревизионен акт са установени в тежест на "Маринекс" ООД задължения за ДДС за деклариран но неосъществен ВОД на орехови ядки по фактура № 10078/07.11.2007 г. към австрийското дружество FARM Gold GMBH с VIN ATU 19173007. Определеното задължение за ДДС е в д. п. м. 11.2007 г. в размер на 12 702.03 лева и лихва 6 572.16 лева. Приходната администрацията е отрекла реалното извършване на доставката с място на изпълнение на територията на друга държава членка заради липсата на доказателство за транспортирането на стоката. Изключена е доказателствената стойност на представената ЧМР заради отказа на получателя да приеме стоката установявания за трето лице получател - "Уодан Фууд Стафс Ко", без посочен ДДС номер и с адрес Аман - Йордания. Установяването на задължение за корпоративен данък е заради увеличаването на ФР за 2007 г. с разходите по фактури изадени "ВИП КОНСУЛТ 7" ЕООД - ф-ра № 20/24.10.2007 г. на стойност 15 000 лв. и ф-ра № 22/06.11,2007 г. на стойност 5 000 лв. с предмет "почистване, сортиране и опаковка на орехови ядки". За да отхвърли оспорването относно определените задължения за ДДС по ВОД, съдът е приел, че жалбоподателят не е доказал предпоставките по чл. 7, ал. 1 от ЗДДС, като условие за облагането им с нулева ставка по чл. 53, ал. 1 от ЗДДС. Отрекъл е да е установено получател по доставката на орехови ядки да е австрийското дружество FARM Gold GMBH, поради извършената от него рекламация, заявена в ЧМР от 07.11.2007 г. Изключена е и убедителността на тезата за друг получател - "Уодан Фууд Стафс Ко", който е свързан с FARM Gold GMBH, предвид неяснотата относно мястото на получаване на стоката и регистрацията за целите на ДДС на получателя. Очертано е противоречието на тази теза с представените доказателства за извършено плащане от FARM Gold GMBH. Относно корекцията на ФР по ЗКПО изводите на съда за правомерното й извършване са основани на споделяне на твърдението по фактите в РА за липсата на заети лица, които да извършат услугите предмет на доставките по издадените от "Вип консулт 7" ЕООД фактури; несъответствието в декларираните от доставчика в ГДД за 2007 г. приходи е тези съответстващи на сбора от декларираните в дневниците за покупките на съконтрахентите на дружеството - съответно 49 900 лева и 153 950.50 лева и издаване на фактури с еднакъв номер от различни дати и с различен предмет. Правно основание за извършеното преобразуване на ФР са разпоредбите на чл. 22, т. 1 и чл. 23, ал. 2, т. 1 във вр. с чл. 26, т. 2 и чл. 10, ал. 1 от ЗКПО. Решението е правилно. Доказването на предпоставките на ВОД по чл. 7 от ЗДДС е силно формализирано. По препращане от чл. 53, ал. 2 от ЗДДС кръгът на писмените доказателствени средства, удостоверяващи извършването на вътреобщностна доставка, се определят с правилника за прилагане на закона. В двете точки на чл. 45 от ППЗДДС са изброени лимитативно две групи от документи, които доставчикът на стоки следва да представи за да докаже наличието на ВОД - документи за доставката и документи удостоверяващи изпращането или транспортирането на стоките от територията на страната до територията на друга държава-членка. В контекста на интерпретацията на съюзното право - чл. 138, § 1 и чл. 14, § 1 от Директива 2006/112, дадена в т. 31 от решението на СЕС по дело С-273/11 освобождаването на вътреобщностната доставка на дадена стока става приложимо само когато правото на разпореждане като собственик с тази стока е прехвърлено на приобретателя и продавачът докаже, че посочената стока е изпратена или транспортирана в друга държава членка и че вследствие на това изпращане или транспортиране същата стока е напуснала физически територията на държавата членка на доставката. Това разбиране е израз на законодателната идея за преходния характер на този режим на облагане на ВОД /вж. чл. 402, § 1 от Директива 2006/112/ - до приемането на окончателния режим на облагане в държавите на произход на стоката. Изискване към ВОД е придобиващият стоките да е друго ДЗЛ и данъчно незадължено юридическо лице, действащо на територията на държава членка различна от тази, в която е започнало изпращането или превоза на стоката. В случая правото на разпореждане със стоката не е преминало върху FARM Gold GMBH предвид обективирания в международната товарителница отказ на това дружество да я приеме. Доводите на касатора за възможно последващо приемане от получателя, предвидено в чл. 15, т. 2 от Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на стоки, са неоснователни при липсата на информационна следа за такова последващо приемане. Неотносимо към установяването на предпоставките на ВОД е отразеното в кл. 24 на ЧМР № 0359540 получаване на стоката от Уадан Фууд Стафс СО /л. 52 от делото на АСВ/. Този субект е различен от посочения в документа по чл. 45, т. 1, б. "а" от ППЗДДС и не е установено особеното му качество по чл. 138, § 1 от Директива 2006/112 и чл. 7, ал. 1 от ЗДДС. Обратно на убеждението на касатора оспорения от него първоинстанционен съдебен акт в частта решаваща спора за съществуване на установеното с РА задължение за корпоративен данък в 2007 г. не е резултат на пропуск на съда да възприеме допуснати в извънсъдебната фаза на производството нарушения на процесуални правила. Инстанцията по същество е мотивирала в съответствие с изискването на чл. 236, ал. 2 от ГПК във вр. с § 2 от ДР на ДОПК изводите си по фактите и правото. Основано на закона е разбирането на съда за документалната обоснованост, като условие за счетоводно признаване на разхода - чл. 10, ал. 1 от ЗКПО. Изискването за вярно отразяване на стопанската операция не е спазено при установената с индиции невъзможност на доставчика "ВИП КОНСУЛТ 7" ЕООД да извърши услугите по ф-ра № 20/24.10.2007 г. и ф-ра № 22/06.11,2007 г. на стойност 5 000 лв. Преценката на доказателствените източници във връзка с невъзможността се основава на процесуалния закон и на логическите и опитни правила. Разходът, който не е документално обоснован формира данъчна постоянна разлика по чл. 26, т. 2 от ЗКПО и ДЗЛ е следвало с него да увеличи счетоводния финансов резултат по реда на чл. 23, ал. 2, т. 1 от ЗКПО, а пропускът да го направи е изправен от приходната администрация с РА. Забавата в начисляването и внасянето на данъка е юридически факт пораждащ акцесорното задължение за лихва. Отсъствието на инвокираните от касатора основания за неправилност, както и на пороци на съдебния акт, за които касационната инстанция следи служебно по чл. 218, ал. 2 от АПК, мотивират оставянето в сила на оспореното решение. При този изход на спора на никоя от страните не се следват деловодни разноски за настоящата съдебна инстанция. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, Първо отделение