Решение № 77 от 6.01.2020 г. на ВАС по адм. д. № 1881/2019 г.

Решение № 77 от 6.01.2020 г. на ВАС по адм. д. № 1881/2019 г., VII о., докладчик председателят Павлина Найденова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по жалба на "Струм инженеринг" ООД срещу решение № 7865 от 27.12.2018 г. по адм. д. № 638/2018 г. на Административен съд София - град, с което отхвърлена подадената от дружеството жалба срещу отказ, обективиран в протокол № 16631/2017 г. от 26.06.2017 г., т. 2. 195, на Управителния съвет на Агенция "Пътна инфраструктура" за преиздаване на разрешение № 1055/27.10.2004 г. за специално ползване на пътищата чрез експлоатация на рекламно съоръжение, находящо се на републикански път № I-1, при км 53+982-дясно на АМ "Тракия", съобщен с писмо изх. № 53-00-4717 от 26.06.2017 г. на председателя на УС на АПИ. Излага касационни основания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила Съдът неправилно приложил правната разпоредба на § 4 от преходните и заключителните разпоредби на ПМС № 294 от 8.11.2016 г., с което е изменена НСПП. Разпоредбата на § 4, изр. 2 от ПЗР на ПМС № 294 от 08.11.2016 г. посочва, че към така преиздадените разрешения за експлоатация на рекламно съоръжение се прилагат изискванията и условията, посочени в разрешението за специално ползване чрез изграждане, въз основа на които съответното рекламно съоръжение е било изградено и е получило разрешение за експлоатация. При преценката за наличието на предпоставките за преиздаване на разрешението е следвало да бъдат взети предвид изискванията и условията, посочени в Разрешението за изграждане на PC от 16.03.2004 г., въз основа на което е било получено Разрешението за експлоатация на PC е от 27.10.2004 г. и към 2004 г. разпоредбата на чл. 25, ал. 3 от ЗП не е съществувала, следователно административният орган не е следвало да я взема предвид, която преценка не е направена от административния съд. Член 25, ал. 3 от ЗП не представлява основание за отказ от преиздаване на разрешението за експлоатация на PC, тъй като по отношение на него се прилага режимът, приложим за първоначалното разрешение за експлоатация. Тя е влязла в сила на 3.05.2008 г. и важи занапред. В преходните и заключителните разпоредби на ЗИД на ЗПът, обнародван в ДВ, бр. 43 от 2008 г., не се съдържат правила за заварените към момента на влизане в сила изградени рекламни съоръжения. След като липсва обратна сила на чл. 25, ал. 3 от ЗП, то тази разпоредба не може да засегне правата на гражданите, които притежават вече изградени рекламни съоръжения над тунели. В § 4 от преходните и заключителните разпоредби на ПМС № 294 от 8.11.2016 г., с което е изменена НСПП, законодателят е уредил режима, който се прилага за заварените случаи, а именно: "§ 4. Преиздадените по реда на чл. 17б от Наредбата за специално ползване на пътищата, приета с Постановление № 179 на Министерския съвет от 2001 г., разрешения за експлоатация на рекламно съоръжение се считат за издадени при условията на първоначалното разрешение и към тях се прилага режимът, приложим за първоначалното разрешение за експлоатация. Към така преиздадените разрешения за експлоатация на рекламно съоръжение се прилагат изискванията и условията, посочени в разрешението за специално ползване чрез изграждане, въз основа на които съответното рекламно съоръжение е било изградено и е получило разрешение за експлоатация, следователно по отношение на изграденото през 2004 г. рекламно съоръжение на автомагистрала "Тракия", за което компетентният орган е издал Разрешението за експлоатация на PC, следва да се прилага законът, който е бил в сила към момента на издаването му, т. е. приложимият материален закон е този към 16.03.2004 г. Член 15, ал. 2, т. 4 от НСПП предвижда ограничение по отношение на разположението на рекламни съоръжения само в тунели и на определено разстояние пред тях. Административният орган към 2004 г. (годината на издаване на разрешението за изграждане на PC) не е смятал, че поставянето на рекламното съоръжение над тунела на автомагистрала "Тракия" на км 53+982 дясно е в нарушение на чл. 15, ал. 2, т. 4 от НСПП, което не е отчетено от съда. Административният орган не конкретизирал на коя редакция на НСПП и на ЗП се позовава. От отказа не става ясно коя от възможните хипотези на чл. 15, ал. 2, т. 4 от НСПП има предвид административния орган, съдът би могъл да направи извод, че става дума за рекламни съоръжения, изградени над входа на тунела. Ответната страна е представила писмен отговор. Сочи, че фактическите основания мотивите за отказа са посочени в писмото на председателя на УС на АПИ, с което жалбоподателят е уведомен за постановяване на оспорения административен акт. Правните основания на отказа са разпоредбите на чл. 15. ал. 2, т. 4 от НСПП и чл. 25, ал. 3 от ЗП в редакцията към момента на постановяването на акта. Фактическите основания на отказа са, че съоръженията (предвид факта, че отказът засяга 16 броя рекламни съоръжения, част от които е и процесното съоръжение) са изградени над тунелите на АМ "Тракия" и АМ "Хемус". Срокът за подаване на заявление за преиздаване на разрешението за специално ползване № 1055 от 27.10.2004 г. е спазен, но за дружеството не е налице основание за преиздаване на разрешението, тъй като експлоатираното от него PC не отговаря на императивните изисквания на чл. 25, ал. 3 от Закона за пътищата и чл. 15, ал. 2, т. 4 от Наредбата за специално ползване на пътищата, като съоръжението е изпълнено на място, по отношение на което е въведена императивна забрана за разполагане - над входа на тунел, което става ясно от постановения отказ. Разпоредбата на чл. 25, ал. 3 от ЗП е влязла в сила на 3.05.2008 г. и действа занапред. Оттук, следва, че е приложима към искането за издаване на разрешение за експлоатация на процесното PC, тъй като предишното е изтекло на 26.06.2017 г. съгласно § 5 от ПРЗ към ЗИД на ЗП (ДВ, бр. 47 от 2012 г.), според който издадените до влизането в сила на този закон безсрочни разрешения за експлоатация на рекламни съоръжения остават валидни за срок до 5 години от датата на влизане в сила на този закон. Поради това, след изтичането на срока следва да се издаде ново разрешение за експлоатация, но това разрешение следва да отговаря на изискванията към момента на издаването му, включително и на чл. 25, ал. 3 от ЗП. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е процесуално допустима, подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна. Съдът е приложил правилно материалния закон, като е приел, че приел, че за дружеството не е налице основание за преиздаване на Разрешението, тъй експлоатираното от него РС не отговаря на императивните изисквания на чл. 25, ал. 3 от ЗП и чл. 15, ал. 2, т. 4 от НСПП; като съоръжението е изпълнено на място по отношение на което е въведена императивна забрана за разполагане – над входа на тунел. Законът – чл. 26, ал. 2 ЗП допуска административният орган – Управителен съвет на АПИ или упълномощено от последния длъжностно лице, да издаде разрешение за специално ползване на пътищата, когато не е налице някое от изрично установените ограничения в чл. 15, ал. 1 от Наредбата. С разпоредбата на § 5 ПЗР на ЗП е въведен срок на валидност на безсрочните разрешения за специално ползване на пътищата, издадени преди 25.06.2012 г. С изтичане на установения в закона 5-годишен срок – 25.06.2017 г., действието на тези разрешения е отпаднало. Преиздаването им се осъществява при наличие на положителните и при липса на отрицателните предпоставки, установени в действащия към този момент закон, което не означава придаване на обратно действие на правната норма. Съгласно чл. 25, ал. 3 от ЗП се забранява изграждането на крайпътни обекти и на пътни връзки към тях преди входа на тунела минимум на 300 м преди зоната на предупредителната вертикална сигнализация, както и изграждането на рекламни съоръжения преди входа на тунела минимум на 300 м преди зоната на предупредителната вертикална сигнализация над и около портала на тунела. Тази разпоредба е влязла в сила на 3.05.2008 г. и важи за напред. Следователно същата е приложима към искането за издаване на разрешение за експлоатация на процесното РС, тъй като предишното такова е изтекло на 26.06.2017 г. съгласно § 5 от ПЗР към Закона за изменение и допълнение на Закона за пътищата (ДВ, бр. 47 от 2012 г.), според който издадените до влизането в сила на този закон безсрочни разрешения за експлоатация на рекламни съоръжения остават валидни за срок до 5 години от датата на влизане в сила на този закон. След изтичане на този срок следва да се издаде ново разрешение за експлоатация, което да отговаря на изискванията към момента на издаването му, вкл. на чл. 25, ал. 3 от ЗП. В настоящия случай с процесното РС това изискване не е спазено, тъй като то се намира над вход/изход на тунел. Съдът правилно е тълкувал разпоредбата на § 4 от ПЗР към Постановление № 294 на Министерския съвет от 8 ноември 2016 г. за изменение и допълнение на нормативни актове на Министерския съвет (ДВ, бр. 90 от 2016 г., в сила от 15.11.2016 г.) която касае случаите на преиздадени към 15.11.2016 г. разрешения за експлоатация, какъвто настоящия случай не е. Дори да се приеме, че тези разпоредби са относими и приложими, т. е. че разпоредбата на чл. 15, ал. 2, т. 4 от НСПП не следва да се прилага към процесното РС, тъй като експлоатацията му завинаги следва да се разрешава при условията на първоначалното разрешение за експлоатация и разрешението за изграждане (което противоречи на духа на закона, произтичащ от въведената срочност на разрешенията за експлоатация на РС на пътищата), то това не се отнася за разпоредбата на чл. 25, ал. 3 от ЗП. В ЗП такава преходна разпоредба липсва, следователно същата се прилага за всяко издаване на разрешение за експлоатация, извършващо се след влизането й в сила, какъвто е настоящия случай. Съгласно чл. 15, ал. 2, т. 4 от НСПП (изм. - ДВ, бр. 1 от 2013 г., в сила от 4.01.2013 г.) отказва се издаването на разрешение за изграждане на рекламни съоръжения (изм. - ДВ, бр. 1 от 2013 г., в сила от 4.01.2013 г.) в тунели и на разстояние, по-малко от 600 м преди тях - за автомагистрали и скоростни пътища, и 200 м - за останалите пътища. Предишната редакция е Отказва се издаването на разрешение за изграждане на рекламни съоръжения в тунели и на разстояние по-малко от 600 м преди тях за автомагистрали и 200 м за останалите пътища. При издаване на оспорения пред съда акт хипотезата в тунели е тълкувана съобразно разпоредбата на чл. 25, ал. 3 от ЗП (Нова - ДВ, бр. 43 от 2008 г.), съгласно който се забранява изграждането на крайпътни обекти и на пътни връзки към тях преди входа на тунела минимум на 300 м преди зоната на предупредителната вертикална сигнализация, както и изграждането на рекламни съоръжения преди входа на тунела минимум на 300 м преди зоната на предупредителната вертикална сигнализация над и около портала на тунела, т. е. в закона през 2008 г. изрично е предвидена забрана за изграждане на рекламни съоръжения над тунела. В този смисъл неоснователни са доводите, че органът неправилно е тълкувал по различен начин разпоредбата при издаване на първоначалното разрешение през 2004 г. и при постановения отказ за преиздаване на разрешението през 2017 г., тъй като законовата база е различна. Освен това ако е налице несъответствие между закона и наредбата, се прилага закона. Неоснователни са доводите, че от отказа не става ясно коя от възможните хипотези на чл. 15, ал. 2, т. 4 от НСПП има предвид административния орган, съдът би могъл да направи извод, че става дума за рекламни съоръжения, изградени над входа на тунела. Както се сочи от ответната страна фактическите основания на отказа са, че съоръженията (предвид факта, че отказът засяга 16 броя рекламни съоръжения, част от които е и процесното съоръжение) са изградени над тунелите на АМ "Тракия" и АМ "Хемус". Не са налице касационни основания за отмяна на обжалваното съдебно решение, което следва да се остави в сила, а на ответната страна да се присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв. Като има предвид изложените мотиви, Върховният административен съд, Седмо отделение