Решение № 9390 от 25.10.2022 г. на ВАС, 5-членен състав

Производстовто е по реда на чл. 237 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по искане на Агромилк Протеин ООД гр.В. Търново за отмяна на влязло в сила Решение 5060 от 30.05.2022 г., постановено по адм. дело 8263/2021 г. от Върховния административен съд (ВАС) в частта му, с която е оставено в сила Решение 175 от 18.06.2021 г., постановено по адм. дело 532/2020 г. от Административен съд Велико Търново на основание чл. 239, т. 1 АПК. Към искането е приложено писмо изх. С220022-178-0015573 от 29.06.2022 г. на ТД на НАП, на което се позовава. Моли искането да бъде уважено, а делото върнато за ново разглеждане от друг състав с указания по приложението на материалния закон. Ответната страна Директорът на Дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика (ОДОП) Велико Търново, в писмено възражение развива съображения за неоснователност на искането. Счита, че не са налице предпоставките на чл. 239, т. 1 АПК. Претендира юрисконсултско възнаграждение и представя списък на разноските. Върховният административен съд, Петчленен състав приема, че искането за отмяна е процесуално допустимо като подадено от надлежна страна и в срока по чл. 240, ал. 2, пр. второ и ал. 3 АПК. Разгледано по същество е неоснователно. С решението, чиято отмяна се иска, Върховният административен съд, тричленен състав е отменил Решение 175 от 18.06.2021 г. на Административен съд Велико Търново, постановено по адм. дело 532/2020 г. само в частта му, с която е отхвърлена жалбата на Агромилк Протеин ООД с [ЕИК], против РА Р-04000419007946-091-001 от 05.06.2020 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП Велико Търново, потвърден с Решение 145 от 19.08.2020 г. на директора на Дирекция ОДОП Велико Търново, относно установеното с него задължение за ДДС в размер на 20 492. 82 лв. и лихви за забава в размер на 3 586. 53 лв. за данъчния период м. август 2018 г., и вместо това е отменил РА Р-04000419007946-091-001 от 05.06.2020 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП Велико Търново, потвърден с Решение 145 от 19.08.2020 г. на директора на Дирекция ОДОП Велико Търново, относно установеното с него задължение за ДДС в размер на 20 492. 82 лв. и лихви за забава в размер на 3 586. 53 лв. за данъчния период м. август 2018 г. В останалата част Решение 175 от 18.06.2021 г. на Административен съд Велико Търново, постановено по адм. дело 532/2020 г. е оставено в сила. Молителят твърди, че е налице основание за отмяна на решението на ВАС по чл. 239, т. 1 АПК, като се позовава на писмо изх. С220022-178-0015573 от 29.06.2022 г. на ТД на НАП, практика на СЕС (по дела С-588/2010, С-672/2017, С-337/2013, С-242/2018, С-246/2016) и на неправилното тълкуване и прилагане на чл. 90, пар. 1 от Директива 2006/112/ЕО. Съгласно разпоредбата на чл. 239, т. 1 АПК съдебният акт подлежи на отмяна когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. Цитираната норма визира непълнота на фактическия или доказателствен материал, която се разкрива след като решението е влязло в сила и която не се дължи на процесуално нарушение на съда или небрежност от страната. Нови обстоятелства по смисъла на закона са факти от действителността, които имат спрямо спорното правоотношение значението на юридически или доказателствени факти и които, независимо че са възникнали до приключване на устните състезания, не са включени във фактическия материал по делото докато то е било висящо. Нови доказателства по смисъла на цитираната разпоредба са писмените доказателства за новооткритите факти, както и новооткрити или новосъздадени документи относно факти, които са твърдяни в хода на процеса, но не са могли да бъдат доказани поради липса на тези документи, тъй като заинтересованата страна не е знаела или не е била в състояние да се снабди с тях, за да ги представи при разглеждане на спора, без това да се дължи на липсата на нормално дължимата грижа за доброто водене на делото. Във всички случаи новите писмени доказателства или новите обстоятелства следва да са от съществено значение за делото. В случая основанието за отмяна по чл. 239, т. 1 се обосновава с писмо изх. С220022-178-0015573 от 29.06.2022 г. на ТД на НАП. Това писмо обаче не е ново доказателство и ново обстоятелство по смисъла на чл. 239, т. 1 от АПК, изяснен погоре. На първо място, защото подателят на искането за отмяна е разполагал с процесуалната възможност да се снабди с този документ и да го представи като доказателство в хода на производството пред административния съд, или да поиска от съда да задължи ответника, който е и негов издател, да го представи. От съдържанието на писмото е видно, че то касае обстоятелства, които следва да са съществували както по време на ревизионното производство, така и по време на съдебния процес. Отделно от това то не засяга факти, на които молителят се е позовавал като такива от съществено значение за спорното право, т.е. които е твърдял, че са налице, но не е могъл да се снабди с доказателството по време на производството по независещи от него причини. На следващо място позоваването на практиката на СЕС също не кореспондира на понятието ново доказателство или ново обстоятелство, тъй като се касае за практика, известна на съдилищата и на административния орган. Приложението на чл. 90, пар. 1 от Директива 2006/112 ЕО е обсъдено в мотивите на съда и несъгласието на страната с тълкуването на текста не въведено от законодателя като отменително основание. Основанията за отмяна са изчерпателно посочени в чл. 239 АПК. По изложените съображения искането за отмяна с правно основание чл. 239, т. 1 АПК се явява неоснователно. С оглед изхода на правния спор и своевременно направеното заявление за присъждане на сторените по делото разноски от процесуалния представител на директора на Дирекция ОДОП В. Търново при ЦУ на НАП молителят следва да бъде осъден да заплати на ответната страна разноски по делото в размер на 200 лв., на основание чл. 249 АПК, вр. с чл. 143, ал. 4 АПК, чл. 78, ал. 8 ГПК, чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Водим от горното, Върховният административен съд, Петчленен състав на Първа колегия