Решение № 8819 от 25.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 14970/2013 г.

Решение № 8819 от 25.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 14970/2013 г., VIII о., докладчик председателят Емилия Миткова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК. Образувано е по касационна жалба на Директора на Дирекция "ОДОП" - гр. Пловдив при ЦУ на НАП, срещу решение № 2068/01.10.2013 г., постановено по адм. д. № 1419 по описа за 2013 г. на Административен съд гр. Пловдив /АС/. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението като необосновано и постановено в нарушение на материалния закон, отменително основание по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. По подробно изложени доводи касаторът моли да бъде отменено решението и по същество отменен обжалвания РА. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по жалбата "Д." ООД, със седалище и адрес на управление: гр. А., чрез пълномощника си адв. Донев в съдебно заседание и писмен отговор излага доводи за правилност на обжалваното решение. Претендира разноски за настоящата инстанция. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд счита, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срок от надлежна страна, а разгледана по същество е неоснователна. Предмет на обжалване пред АС е бил Ревизионен акт /РА/ № (ЕИК) от 09.12.2011 г., издаден от Г. Д. С., на длъжност инспектор по приходите при ТД на НАП гр. Пловдив, ИРМ - Пазарджик, потвърден с Решение № 340 от 03.04.2012 г. на Директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" гр. Пловдив, при ЦУ на НАП, в частта на отказано право на данъчен кредит в размер на 10 400 лв., ведно с прилежащите лихви. Обжалваното решение е повторно и е постановено в изпълнение указанията на ВАС, дадени в отменително решение № 6535/14.05.2013 г., постановено по адм. д. № 12524/12 г. За да постанови обжалваното решение на първо място съдът е приел, че РА е издаден в хода на надлежно възложена данъчна ревизия, при извършването на която не са допуснати съществени нарушения на процедурните правила визирани в ДОПК. От фактическа страна за установено съдът е приел, че предмет на процесните доставки са "по нотариален акт и отстъпено право на строеж и споразумителен протокол /СМР/" по фактури издадени от "О." ЕООД В хода на ревизията е прието, че доставките са с предмет СМР и материали. В договор за СМР от 28.03.2007 г., ведно със споразумението към същия от 29.03.2007 г. е посочено, че изпълнителят се задължава да построи сградата, да извърши необходимите действия за въвеждането й в експлоатация и да предаде обектите на възложителите в степен на завършеност, описана в договора. Приемането на обектите от възложителите е договорено да стане веднага, след завършване на обектите в договорения вид. От така посочените клаузи на договора и споразумението органа по приходите приема, че строителната услуга, която "О." ЕООД се е задължил да изпълни, ще бъде завършена тогава, когато бъдат завършени в договорения вид, т. е. във вид, отговарящ на изискванията за въвеждане на сградата в експлоатация. Спорните фактури обаче касаят частично извършени СМР, но същите не са издадени по повод цялостното завършване на обекта, във вид, в който той трябва да бъде предаден на възложителя "Д." ООД. При така установеното в хода на ревизията е прието, че процесните услуги не попадат в обхвата на тези, визирани в чл. 9 от ЗДДС, тъй като при тяхното текущо изпълнение не възниква данъчно събитие по чл. 25, ал. 2 от същия закон, т. е. окончателно завършване на услугата по изграждане на описаната в договора сграда, във вид отговарящ за въвеждането й в експлоатация. Периодът през който данъчното събитие за договорената услуга ще възникне, е този, през който сградата бъде въведена в експлоатация, и едва тогава за извършената от доставчика "О." ЕООД облагаема доставка ще е възникнало задължение за начисляване на данък. Към момента на издаване на фактурите, сградата все още не е довършена в договорения вид, поради което не е налице законово основание за начисляване на данък във връзка с издадените фактури, т. е. данъка се явява неправомерно начислен, поради което и не е налице право на данъчен кредит за данък, който е начислен неправомерно. В отменителното решение на ВАС е прието, че необосновано съдът е потвърдил, даденото от органите по приходите тълкуване на волята на страните по посочените договор и споразумителен протокол като основание за определянето на датата на данъчното събитие и облагаемата данъчна основа. Уговорката за заплащане на задълженията към изпълнителя е при издаване на разрешение за ползване на сградата и след подписване на разделителен протокол, подписан от всички съсобственици, в който ще бъдат уточнени разходите, направени от изпълнителя /чл. 2, ал. 2, второ тире от договора, съответно чл. 2, второ тире от Протокола / се отнася само за физическото лице Кирил Донев - не и за ревизираното дружество. Съгласно първото тире на въпросната клауза съсобственикът "Д." ООД ще заплаща задълженията си към доставчика след издаване на данъчна фактура. На следващо място тричленния състав на ВАС е приел, че първоинстанционния съд е следвало, най-напред, да установи спорен ли е факта относно реалността на доставките и в случай, че е спорен - да укаже на страните, че въпреки липсата на фактически изводи за липса на реални доставки по процесните фактури в РА, жалбоподателят следва да докаже съответствието между получените от прекия доставчик престации на стоки и услуги и предмета на процесните фактури, което има отношение и към облагаемата данъчна основа по процесните фактури, съответно - размера на претендирания данъчен кредит. При новото разглеждане на делото представителят на Директора на Дирекция "ОДОП" - гр. Пловдив при ЦУ на НАП е заявил, че към момента на издаване на процесните фактури не е настъпило данъчно събитие, като тъй като няма плащане и не може да се приеме, че е налице и авансово плащане. Въпреки тази конкретизация съдът е обсъдил подробно събраните по делото доказателства и ги е обсъдил в съвкупност, ведно със заключението на приетата по делото СТЕ и е приел, че процесните СМР са реално извършени. Досежно датата на данъчното събитие съдът се е позовал на оглед волята на страните визирана в чл. 2, ал. 2/ първо тире от договора/ и чл. 7 от договора от 30.09.2008 г., а именно изпълнителят има права на преценка за определяне технологията и начина на изпълнение на обекта, което означава и преценка за необходимите материали и конкретни строителни работи. В тази връзка са сключвани договори с подизпълнители, предмета на които е съпоставян с описание на видовете работи в Протоколите обр. 19. Описаните материали и услуги са преценени за необходими и за същите вещото лице е потвърдило, че са вложени в обекта. На следващо място съдът е приел, че датата на въвеждане на обекта в експлоатация не означава извършени СМР до този момент, тъй като е възможна промяна в инвеститорските намерения на възложителите /чл. 154 от ЗУТ/. Протоколите обр. 19 са подписани от изпълнителя, което потвърждава направения от него избор по силата на договора, поради което не се изисква изрично подпис на получателите. След като сградата е построена с предвидените по проект самостоятелни обекти и от заключението на СТЕ се потвърждава обстоятелството, че фактурираните материали, стоки и услуги са реално вложени в обекта, то съдът е приел, че предмета на доставките е реално извършен. Решението е правилно. Въз основа на установената в съответствие със съдопроизводствените правила фактическа обстановка по делото, съдът е достигнал до законосъобразни правни изводи. В изпълнение указанията на ВАС дадени в отменителното решение съдът е отделил спорното от безспорното, а именно спорният момент е датата на настъпване на данъчно събитие. В тази насока видно от съдебния протокол от 12.06.2013 г. от процесуалния представител на ответника изрично е посочено, че към момента на издаване на фактурите липсва данъчно събитие. Въпреки така конкретизирания предмет на спора, подробно съдът е обсъдил приетите по делото доказателства досежно реалното изпълнение на процесните СМР, ведно със заключението на приетото без оспорване заключение на СТЕ и е достигнал до извода за реалното изпълнение на доставките. Действително спорният момент по делото е кога са извършени процесните достави. В тази насока съдът е приел, че водещи са договорните отношения между страните, в каквато насока са указанията на ВАС и е приел, че при наличие на уговорка в чл. 2, първо тире от договора и протокола, съсобственикът "Д." ООД ще заплаща задълженията си към доставчика след издаване на данъчна фактура. В тази насока е неоснователен довода на касатора, че фактурите касаят частични СМР, а не за цялостно завършване на обекта във вид, в който трябва да бъде предадена на възложителите Спорният момент е в изпълнение на тази уговорка настъпило ли е данъчно събитие към момента на издаване на данъчните фактури. Според касатора не е настъпило, като поддържаното в хода на ревизията и настоящото производство е, че датата на данъчно събитие е при издаване на разрешение за ползване на сградата и след подписване на разделителен протокол, подписан от всички съсобственици, в който ще бъдат уточнени разходите, направени от изпълнителя, съгласно чл. 2 от договора. След като така както беше посочено, тази уговорка не е относима към съсобственика "Д." ООД, с оглед заключението на вещото лице, че количествата стоки и услуги съответстват на вложените в сградата /досежно частта на дружеството/, то правилно съдът е приел, че към момента на издаване на процесните фактури е настъпило данъчно събитие. Действително заключението на вещото лице не дава отговор на въпроса, че процесните материали и услуги са вложени на съответния етап от изграждане на строителството, но това обстоятелство се установява от Актовете обр. 19. Същите макар и "неперфектни" и несъдържащи точни количества за определени позиции, с оглед крайния извод на вещото лице, че са извършени, се налага извода, че не следва да водят до крайния извод, за реалността на всички доставките по фактурите и издадените към тях протоколи, поради което е неоснователен довода на касатора в тази част. Неоснователен е довода на касатора за прекомерност на присъдените от първоинстанционния съд разноски в полза на дружеството. Претенцията за разноски ведно с опис на същите е направена с писмени бележки представени в последното по делото заседание, поради което и до този момент насрещната страна е разполагала с процесуална възможност да на направи възражение за прекомерност. В настоящото производство този довод не следва да бъде разглеждан, поради липса на процесуална възможност. С оглед на изложеното и като е достигнал до същите правни изводи съдът е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. С оглед крайният изход на спора и предвид изричната претенция на ответника по касационната жалба за присъждане на разноски в настоящото производство, Дирекция "ОДОП" - гр. Пловдив при ЦУ на НАП следва да заплати сумата от 1200 лева, представляваща уговорено и заплатено адвокатско възнаграждение за настоящата инстанция. Предвид на изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, Осмо отделение,