Решение № 8655 от 10.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 3616/2018 г.

Решение № 8655 от 10.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 3616/2018 г., VII о., докладчик съдията Даниела Мавродиева Производството е по реда на чл. 208 и сл. Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба на Й. Ариф от [населено място], подадена чрез процесуалния му представител - адв. А. Мехмед, против решение № 113 от 07.12.2017 г., постановено по адм. дело № 130/2017 г. по описа на Административен съд – Т., с което е отхвърлена жалбата му против отказ за издаване на разрешение за дейности с огнестрелно оръжие и боеприпаси, обективиран в решение рег. № 1993 р-12871 от 19.06.2017 г. на началника на РУ - Т. при ОД на МВР Т. Жалбоподателят оспорва решението, като неправилно - постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон. Иска да бъде отменено и спорът да бъде решен по същество. Оспорва решението и в частта за разноските. Ответникът – началникът на РУ – Т. при ОД на МВР Т. не изразява становище по жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура излага мотивирано становище за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, състав на седмо отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество, е частично основателна в частта, касаеща разноските. С оспореното решение решаващият съд е отхвърлил жалбата на Й. Ариф от [населено място]срещу решение отказ за издаване на разрешение за дейности с огнестрелно оръжие и боеприпаси, обективиран в решение рег. № 1993 р-12871 от 19.06.2017 г. на началника на РУ - Т. при ОД на МВР Т., с което на основание чл. 58, ал. 1, т. 10 от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия (ЗОБВВПИ) е отказано издаването на разрешение за носене и съхранение на късо огнестрелно оръжие. За да постанови този резултат съдът е приел, че от доказателствата по делото се установява съществуването на възприетото в оспорената заповед материалноправно основание на отказа да бъде удовлетворено искането на жалбоподателя. В мотивите на съдебния акт е посочено, че заявителят не е обосновал по несъмнен начин необходимостта от придобиване на оръжие за спортни цели, тъй като желанието на жалбоподателя да развива спортна дейност не е достатъчно да обоснове извод за нужда от притежание на огнестрелно оръжие, тъй като спортният клуб, в който членува Ариф и чрез който спортува, разполага със значително количество късоцевни огнестрелни оръжия. Развил е и съображения, че при произнасянето си органът не е допуснал нарушения на административнопроизводствените правила. Решението е валидно, допустимо и правилно в цитираната по-горе част. Съгласно разпоредбата на чл. 58, ал. 3, т. 10 ЗОБВВПИ разрешения за придобиване и/или съхранение на взривни вещества и пиротехнически изделия, разрешения за придобиване, съхранение и/или носене и употреба на огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях не се издават на лице, което няма основателна причина - самоотбрана, ловни цели, спортни цели, културни цели, колекциониране. При така установените законови предпоставки, преценката за наличие или липса на обстоятелства, установяващи необходимостта от боравене с огнестрелно оръжие е въпрос за законосъобразността на акта и правилно е изследван от първоинстанционния съд. При липсата на данни за извършвана спортна дейност в един по-продължителен период от време, както и данни за постигнати спортни успехи или за постигането им в бъдеще, правилно съдът е приел, че не е обоснована необходимост от придобиване на оръжие за спортни цели. Нещо повече, видно от доказателствата по делото клубът, в който членува Ариф, разполага с достатъчно количество късоцевни огнестрелни оръжия. Горните обстоятелства водят до извод, че не е доказана нуждата от притежаване на огнестрелно оръжие. Първоинстанционният съд правилно е приел, че лицето не е обосновало и от данните по делото не се установява необходимост от носене на огнестрелно оръжие за спортни цели. В тежест на иницииралото производството лице е да докаже нуждата от извършване на съответната дейност по ЗОБВВПИ, а при данните по преписката и въз основа на приобщените писмени доказателства изводът, че не са налице материалноправните предпоставки за постановяване на позитивен (облагоприятстващ) административен акт по искането на Ариф, е законосъобразен. След като в рамките на проведеното административно производство касаторът не е доказал основателна причина, обосноваваща необходимост от носене на оръжие за граждански цели по смисъла на чл. 6, ал. 3, съдът е приложил правилно специалния ЗОБВВПИ. Релевираните с касационната жалба доводи преповторят оплакванията, поддържани пред първоинстанционния съд, които са подробно обсъдени в мотивите на оспореното решение, а възприетият извод за недоказана необходимост от придобиване на оръжие за спортни цели е законосъобразен и се споделя изцяло от настоящата инстанция. Осъществяването на правнорегламентирана дейност по ЗОБВВПИ, с оглед високата степен на риск от обществена опасност не може да бъде самоцелно, а мотивирано от сериозни и уважителни причини, изрично установени със закона. В противен случай разрешителният режим, установен със специалния ЗОБВВПИ, би се превърнал в регистрационен, което противоречи на смисъла и целта на законовата уредба. Възприетото от решаващия съд тълкуване е съобразено със спецификата и особения режим за осъществяване на регламентираните с този нормативен акт общественозначими дейности. При липсата на нарушения на правораздавателната дейност от страна на Административен съд - Т. оспореното решение, в частта, с която жалбата срещу административния акт е отхвърлена като неоснователна е правилно и следва да се остави в сила в тази част. Решението е частично неправилно в частта за разноските. Съдът на осн. чл. 8, ал. 3 от Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения е осъдил касатора да заплати 500 лева съдебни разноски – юрисконсултско възнаграждение на ответника по делото. В случая съдът е приложил неправилно материалния закон. Към момента на приключване на устните състезания в първоинстанционното производство, както и към момента на подаване на жалбата пред съда в сила е била разпоредбата на чл. 78, ал. 8 ГПК в редакцията й от ДВ, бр. 8/24.01.2017 г. съгласно която размерът на присъденото юрисконсултско възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. В случая приложение следва да намери Наредбата за заплащане на правната помощ. На основание чл. 24 от тази наредба съдът е следвало да присъди разноски в размер на 100 лева. Предвид изложеното решението в частта за разноските следва да се отмени за сумата над 100 лева. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1, предл. 1-во АПК, Върховният административен съд, седмо отделение, Р Е Ш И: ОТМЕНЯ решение № 113 от 07.12.2017 г., постановено по адм. дело № 130/2017 г. по описа на Административен съд – Т. в частта, с която на РУ - Т. са присъдени разноски за сумата над 100/сто/ лева. ОСТАВЯ В СИЛА решение № 113 от 07.12.2017 г., постановено по адм. дело № 130/2017 г. по описа на Административен съд – Т. в останалата част. Решението е окончателно.