Решение № 14190 от 30.10.2013 г. на ВАС по адм. д. № 1548/2013 г.

Решение № 14190 от 30.10.2013 г. на ВАС по адм. д. № 1548/2013 г., V о., докладчик съдията Диана Добрева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Зия Ибрям Камбер, подаден чрез процесуален представител, против решение № 6168 от 19.11.2012 г., постановено по адм. дело № 7377/2012 г. по описа на Административен съд София - град (АССГ). Касационната жалба е в срок и е процесуално допустима. С обжалваното решение, състав на АССГ е отхвърлил жалбата на Зия Камбер срещу заповед № 4190 от 29.06.2012 г. на директора на Агенция "Митници" (АМ). С последната, на основание чл. 105, ал. 1 и ал. 2 от Закона за държавния служител (ЗДСл) е прекратено служебното правоотношение на Зия Ибрям Камбер за длъжност "младши разследващ митнически инспектор" към отдел "Разследване", дирекция "Митническо разузнаване и разследване", Централно митническо управление, с ранг IV младши, считано от 05.07.2012 г. Прието е от съда, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в писмена форма, при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон. В касационната жалба е посочено, че процесното решение е неправилно и незаконосъобразно, постановено при нарушаване на материалния закон и съдопроизводствените правила. Иска отмяната му и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отмени заповедта на директора на АМ. Претендира се присъждане на разноски по делото. Ответната страна - директорът на Агенция "Митници", чрез процесуален представител, оспорва касационната жалба и претендира юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Пето отделение (ВАС), за да се произнесе по касационната жалба, възприе установената от АССГ фактическа обстановка. Безспорно по делото е, че на 24.01.2012 г. Камбер е подал молба, с която е поискал да бъде преназначен на длъжност "младши инспектор" в отдел "Митническо разузнаване и разследване" към Митница Русе или ако това не е възможно, същата да се счита като предизвестие за прекратяване на служебното му правоотношение. С вх. № 9300/0046 от 30.01.2012 г. по описа на Териториално митническо управление - Русе Камбер е оттеглил молбата си за срок от 6 (шест) месеца, считано от 30.01.2012 г. Същата е изпратена до Централно митническо управление и е заведена с вх. № 4423/196 от 18.06.2012 г. Във връзка с това е издадена заповед № 4190/29.06.2012 г. от директора на АМ, с която е прекратено служебното правоотношение на Камбер, считано от 05.07.2012 г. Състав на АССГ е приел, че ако служителят е имал колебания, той е могъл да оттегли молбата си до момента на постановяване на акта от административния орган, поради което е отхвърлил жалбата. Така постановеното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила, поради следното: С оглед на установената фактическа обстановка изводите на първоинстанционния съд са правилни и законосъобразни. Съгласно нормите на чл. 105, ал. 1 и 2 от ЗДСл. държавният служител може едностранно да прекрати служебното правоотношение, като подаде писмено заявление до органа по назначаване. Служебното правоотношение се прекратява с изтичането на едномесечен срок, който започва да тече от деня на подаване на заявлението. Следователно писменото заявление представлява едномесечно предизвестие от страна на държавния служител за прекратяване на служебното правоотношение. В случая в молбата от 24.01.2012 г. Камбер е посочил, че желае да бъде преназначен, но при липса на такава възможност същата да се счита за едномесечно предизвестие. По силата на цитираната правна норма органът по назначаването е бил длъжен да вземе отношение по направеното предложение. Както правилно е посочил първоинстанционният съд административният орган е приел молбата като такава по чл. 105, ал. 1 от ЗДСл и съобразно текста на чл. 105, ал. 3 от ЗДСл е прекратил служебното правоотношение, изплащайки обезщетение за неспазено предизвестие. Съответно, органът по назначаването не е длъжен да тълкува доколко категорично е намерението на служителя да бъде прекратено служебното правоотношение между страните, тъй като инициативата е на служителя, а и липсва волеизявление на Камбер за оттегляне на молбата. Възражението на касатора за нарушение на формата на акта, тъй като на представеното му копие от заповедта липсва печат на АМ, е неоснователно. Връчването на препис от заповедта има за цел да уведоми адресата за съдържанието на постановения административен акт. Следователно, за да се бъде изпълнена оповестителната функция на връчването, не е необходимо връченият препис да съдържа всички реквизити в оригинал. Ето защо липсата на печат на АМ върху екземпляра от акта, връчен на адресата, не опорочава волеизявлението на административния орган, което вече е обективирано в съответната форма. При служебната проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК на обжалваното решение, ВАС констатира, че същото е валидно и допустимо. С оглед и на липсата на касационни основания за отмяна, решението на АССГ следва да се остави в сила. По делото е направено искане от процесуалния представител на директора на АМ да им се присъди юрисконсултско възнаграждение. С оглед правните изводи, същото се явява основателно. Следва на основание чл. 143 от АПК във вр. с чл. 8 и чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските хонорари, издадена от Висшия адвокатски съвет, да бъде осъден Камбер да заплати на АМ сумата от 150,00 лв. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, ВАС, състав на Пето отделение