Решение № 6141 от 27.05.2020 г. на ВАС по адм. д. № 78/2020 г.

Решение № 6141 от 27.05.2020 г. на ВАС по адм. д. № 78/2020 г., V о., докладчик съдията Виолета Главинова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба, подадена от изпълнителния директор на Агенция по вписванията (АВ), чрез пълномощника му юрк. Георгиева срещу решение № 6430/31.10.2019 г., постановено по адм. дело № 2478/2019 г. от Административен съд София-град с доводи за неправилност и наличие на отменителните основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяна на обжалвания съдебен акт и присъждане на разноски представляващи юрисконсултско възнаграждение. Ответната страна - П. Соколов, чрез пълномощника си, представя и поддържа становище за неоснователност на касационната жалба. Моли обжалваното съдебно решение, като правилно и законосъобразно, да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на разноски за настоящата инстанция и представя списък по реда на чл. 80 ГПК вр. чл. 144 АПК. Процесуалният представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 209 от АПК приема, че същата е процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна, а разгледана по същество е неоснователна. С решението, постановено по жалба на П. Соколов, съдът от първата инстанция е отменил заповед № ЧР-01-494/01.02.2019 г., издадена от изпълнителния директор на Агенция по вписванията, с която е прекратено служебното правоотношение между страните на основание чл. 107, ал. 1, т. 5 от Закона за държавния служител /ЗДСл/ - поради обективна невъзможност за изпълнение на служебните задължения; административният орган е осъден да заплати на жалбоподателя сумата от 11 100 лв. обезщетение за периода от 07 февруари до 07 август 2019 г. – за времето, през което е останал без работа в резултат на незаконното прекратяване на служебното правоотношение, ведно със законната лихва, считано от влизане в сила на решението до окончателното изплащане на главницата; отхвърлил е иска за присъждане на законна лихва върху присъденото обезщетение по чл. 104, ал. 1 ЗДСл от датата на прекратяване на служебното правоотношение до влизане в сила на съдебното решение; оставил е без разглеждане жалбата на П. Соколов в частта й, касаеща искане за възстановяване на заеманата от него длъжност в АВ преди прекратяване на служебното правоотношение със заповед № ЧР-01-494/01.02.2019 г. и е прекратил производството по делото в тази част; осъдил е АВ да заплати на жалбоподателя разноски по делото в размер на 800 лева. За да постанови този резултат съдът е установил, че с оспорената заповед, издадена на основание чл. 107, ал. 1, т. 5 от ЗДСл е прекратено служебното правоотношение с П. Соколов за длъжността "директор" на Регионална дирекция София в Главна дирекция "Регистри" в АВ с ранг II младши, в деня, в който е възстановен на работа със заповед № ЧР-01-493/01.02.2019 г. след предходна отмяна от съда на предходно прекратяване на служебното правоотношение /решение № 198/09.01.2018 г., постановено по адм. дело № 10516/2017 г. от АССГ, потвърдено с решение № 450/11.01.2019 г. на ВАС/. Приел е, че оспорената заповед е издадена от компетентния административен орган, в кръга на правомощията му, в предписаната от закона форма, но при неправилно приложение на материалния закон, като съдът е изложил подробни мотиви относно материалноправната незаконосъобразност на заповедта. Решението е валидно, допустимо и правилно. Първоинстанционният съд е постановил решението си при изяснени фактически обстоятелства и правилно прилагане на материалния закон. Касационният състав препраща към изложените мотиви на основание чл. 221, ал. 2, изр. второ от АПК, без да е необходимо изцяло да ги преповтаря, като в тази насока споделя и аргументите на участващия по делото прокурор. Съгласно разпоредбата на чл. 107, ал. 1, т. 5 от ЗДСл, на основание на която е издадена заповедта, органът по назначаването прекратява служебното правоотношение без предизвестие, когато е налице обективна невъзможност държавният служител да изпълнява служебните си задължения извън случаите по чл. 103, ал. 1, т. 3, т. е. извън случаите на невъзможност поради болест, довела до трайна неработоспособност, или по здравни противопоказания въз основа на заключение на трудово-експертна лекарска комисия. Както сочи употребеното от законодателя определение за невъзможността, а именно обективна, за да бъде налице предвиденото в разпоредбата материалноправно основание, тази невъзможност за изпълнение на служебните задължения трябва да е настъпила по независещи от волята на страните по правоотношението причини. В този смисъл е и константната съдебна практика. В случая това не е така - твърдяната в оспорената заповед невъзможност се дължи на утвърдени от органа по назначаването промени в длъжностната характеристика за заеманата от лицето длъжност - "директор" на Регионална дирекция София в Главна дирекция "Регистри", с които се въвежда изискване за владеене на английски език. Освен че в този й вид длъжностната характеристика не е била връчена на служителя, респективно той не е бил запознат със същата, отразеното в мотивите на заповедта, че в служебното досие на лицето липсва документ, удостоверяващ владеенето на този език, се опровергава от доказателствата по делото. Предвид горното, обосновано административният съд е приел, че изложеното в заповедта фактическо основание не обосновава хипотеза по чл. 107, ал. 1, т. 5 от ЗДСл и че това обуславя материална незаконосъобразност на административния акт, който правилно е отменен. Не са налице основания за отмяна на решението на АССГ при упражнения касационен контрол и то следва да се остави в сила. В останалата част съдебното решение не е обжалвано и е влязло в сила. При този изход на делото основателно е искането на ответника по касация за присъждане на разноски в размер на 700 лева, представляващи възнаграждение за един адвокат, което съдът не намира за прекомерно. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо от АПК, Върховният административен съд, състав на пето отделение,