Решение № 5450 от 23.5.2023 г. на ВАС, I о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е касационна жалба на Папини Дизайн ЕООД - гр. София, подадена чрез адв. В. Симеонова срещу Решение 2345/08.04.2022 г., постановено по адм. дело 8798/2020 г. по описа на Административен съд София-град, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Ревизионен акт Р-22221519006275-091-001/22.05.2020 г., издаден от органи по приходите в ТД на НАП София, потвърден с Решение 1182 от 31.07.2020 г. на директора на Дирекция Обжалване и данъчно- осигурителна практика - гр.София, с който за периоди от 01.01.2016 г. до 31.07.2019 г. на Папини Дизайн ЕООД са установени задължения по Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/ в размер на 390 747,33 лв. и лихви за забава в размер на 94 180,42 лв. В касационната жалба се твърди неправилност на съдебното решение, поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания съгласно чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът твърди, че неправилно съдът приел, че в хода на ревизията жалбоподателят е бил пасивен и не е представил фактури по спорните доставки, нито съпътстващи фактурите документи. Твърди, че по делото са представени всички фактури, договори и приемо-предавателни протоколи, като органите по приходите са направили насрещна проверка на 12 доставчика, а са отказали право на данъчен кредит по всички получени от ревизираното дружество доставки. Счита, че изводите на съда за липса на реални доставки на стоки и услуги са направени в противоречие със събраните по делото писмени доказателства. Сочи се, че съдът не е отчел обстоятелството, че още в хода на ревизията са представени фактура 756/27.12.2018г., издадена от Бултоп Адвертайзинг ЕООД, придружена с рамков договор от 05.11.2018г. за доставка на стоки и услуги, уговорени по вид, количество и цени в приложение 1, съгласно което е уговорен монтаж на светещи кутии 180 см х 50 см в количество 37 бр. и ед.цена 114,55 лв. и обща цена 4 238,35 лв. и приемо-предавателен протокол, както и всички други доказателства за реалност на доставките. Иска отмяната на решението заедно с отмяната на РА, както и присъждане на разноски за двете инстанции. Ответната страна - директорът на Дирекция "ОДОП" - София, чрез юрк. Дечева, оспорва касационната жалба, като неоснователна. Моли съдът да остави в сила оспореното решение, както и да присъди разноски в полза на дирекция за касационното производство. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на първо отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на оспорване пред Административен съд София-град (АССГ) е бил Ревизионен акт (РА) Р-22221519006275-091-001/22.05.2020 г., издаден от органи по приходите в ТД на НАП София, потвърден с Решение 1182 от 31.07.2020 г. на директора на Дирекция Обжалване и данъчно- осигурителна практика - гр.София, с който за периоди от 01.01.2016 г. до 31.07.2019 г. на Папини Дизайн ЕООД са установени задължения по Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/ в размер на 390 747,ЗЗ лв. и лихви за забава в размер на 94 180,42 лв. Установените с РА задължения за ДДС и лихви са в резултат на отказано право на приспадане на данъчен кредит на получателя по доставките Папини Дизайн ЕООД по фактури, издадени от Лъки Шамс ЕООД, Агрона Груп ЕООД, АЕБ Секюрити Сървисис ЕООД, Ауто Кингс ЕООД, Василев Строй 80 ЕООД, Волонтар ЕООД, ВРС Интернешанал ЕООД, Голдан Стайл ЕООД, Нигини Импекс ЕООД, Риал Билдинг ЕООД, Гранд ЕООД и Тера Билд ТП ЕООД, на основание по чл.71, т.1 от ЗДДС лицето не притежава данъчен документ, съставен в съответствие с изискванията на чл. 114 и 115, в който данъкът е посочен на отделен ред - по отношение на доставки на стоки или услуги, по които лицето е получател и на второ основание, че реалността на доставките не е доказана. За да отхвърли жалбата на Папини Дизайн ЕООД срещу РА, АССГ е изложил мотиви, че РА е издаден от компетентен орган по приходите, след надлежно възложена ревизия, в предвидената в чл. 120 от ДОПК форма и съдържа необходимите реквизити, като при издаването му не са допуснати съществени нарушения на процедурните правила, визирани в ДОПК. При преценка на неговата обоснованост и материална законосъобразност, решаващият съд на първо место е възпроизвел подробно установената в хода на ревизията фактическа обстановка и основанията на органите по приходите да откажат право на приспадане на данъчен кредит на ревизираното дружество по фактури, издадени от Лъки Шамс ЕООД, Агрона Груп ЕООД, АЕБ Секюрити Сървисис ЕООД, Ауто Кингс ЕООД, Василев Строй 80 ЕООД, Волонтар ЕООД, ВРС Интернешанал ЕООД, Голдан Стайл ЕООД, Нигини Импекс ЕООД, Риал Билдинг ЕООД, Гранд ЕООД и Тера Билд ТП ЕООД, поради липса на фактури и доказателства за реални доставки на стоки и услуги. След това съдът е изложил собствените си фактически установявания, като е приел, че жалбоподателят, който носи доказателствената тежест да установи, че извършените доставки са реални, не е ангажирал достатъчно доказателства, за да обоснове този извод. Приел е, че посочването на фактурите в дневниците за продажби и дори представянето на тези фактури не е достатъчно основание да се приеме, че процесните доставки са реално извършени от жалбоподателя, доколкото не ставало ясно нито каква дейност е извършвало дружеството, нито какви доставки са фактурирани, нито кое е мястото на извършване на дейността. От заключението на вещото лице по допуснатата съдебно- счетоводна експертиза /ССчЕ/ също не се установявало извършването на реални доставки. Като писмени доказателства за извършени доставки от ревизираното лице били представени единствено счетоводни регистри, от които се установявали декларирани приходи в определен размер. В този смисъл и поради липсата на доказателства, обосноваващи извод за реалност на извършените доставки, съдът приел, че начисленият ДДС по процесните фактури през ревизирания период е начислен неправомерно и за него не възниква право на приспадане на данъчен кредит за получателите на фактурите. Решението е правилно. Настоящият касационен състав намира, че обжалваното решение е постановено след обсъждане на събраните по делото доказателства съобразно доказателствената им сила и при правилно разпределение на доказателствената тежест в процеса, в резултат на което при липса на съществени процесуални нарушения са формирани обосновани и логически издържани фактически и правни изводи. Неоснователен е довода в касационната жалба, че органите по приходите са направили насрещна проверка на 12 доставчика, а са отказали право на данъчен кредит по всички получени от ревизираното дружество доставки. В случая видно от РД Р-22221519006275-092-001/24.03.2020 г. и РА Р-22002219006452-091-001/28.08.2020 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП- София, на Папини Дизайн ЕООД е отказано право на данъчен кредит само по фактури, издадени от Лъки Шамс ЕООД, Агрона Груп ЕООД, АЕБ Секюрити Сървисис ЕООД, Ауто Кингс ЕООД, Василев Строй 80 ЕООД, Волонтар ЕООД, ВРС Интернешанал ЕООД, Голдан Стайл ЕООД, Нигини Импекс ЕООД, Риал Билдинг ЕООД, Гранд ЕООД и Тера Билд ТП ЕООД, на които дружества в хода на ревизията са извършени насрещни проверки. При насрещните проверки, доставчиците не са открити и не са представили доказателства за извършени доставки. Неоснователен е довода в касационната жалба, че по процесните доставки в хода на ревизията са представени фактури, договори и приемо -предавателни протоколи. Правилно съдът е установил, че в хода на ревизията, от ревизираното дружество не са представени фактури, нито други съпътстващи фактурите документи. Твърдението в касационната жалба, че в хода на ревизията са представени фактура 756/27.12.2018г., издадена от Бултоп Адвертайзинг ЕООД, придружена с рамков договор от 05.11.2018г. и приемо-предавателен протокол са неотносими към спора, доколкото по отношение на този доставчик - Бултоп Адвертайзинг ЕООД с РА не е отказано право на данъчен кредит. Освен това при преглед на приложените към делото 6 папки се установява, че са представени единствено фактури, издадени от РЛ, но няма фактури, издадени от посочените в РА доставчици - Лъки Шамс ЕООД, Агрона Груп ЕООД, АЕБ Секюрити Сървисис ЕООД, Ауто Кингс ЕООД, Василев Строй 80 ЕООД, Волонтар ЕООД, ВРС Интернешанал ЕООД, Голдан Стайл ЕООД, Нигини Импекс ЕООД, Риал Билдинг ЕООД, Гранд ЕООД и Тера Билд ТП ЕООД. Правилно съдът е приел, че доказатествената тежест за установяване реалността на доставките се носи от ревизираното дружество, а при липса на доказателства за реалност на доставките, правото на данъчен кредит на получателя по доставката е отказано законосъобразно. Настоящата инстанция споделя изводите на първоинстанционния съд, че доказателства за реалност на доставките не са ангажирани и в хода на съдебното производство. В допълнение следва да се посочи, че с представените и приети като доказателства по делото от първоинстанционния съд 5 броя класьори, съдържащи фактури по опис, не се установява реалност на доставките. Реалност на доставките не се установява и от прието по делото заключение по назначена съдебно-счетоводна експертиза. Трайно се приема в практиката по данъчни дела, че наличието само на фактура и счетоводното и отразяване при доставчика и получателя, не доказва реално извършено данъчно събитие, поради което на основание чл. 70, ал. 5 от ЗДДС не е налице право на данъчен кредит за данък, който е начислен неправомерно и на посоченото основание РА е законосъобразен. Като е достигнал до същите изводи, първоинстанционния съд е постановил правилно решение, което следва да се остави в сила. С оглед изхода на спора, основателна е претенцията на ответника по касация за присъждане на разноски за юрисконсулт за касационното производство в размер на 24 047,11 лева, определени съобразно материалния интерес по делото от 484 927,75 лева и на основание чл. 8, ал.1, във вр. чл.7, ал.2, т.5 от Наредба 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Предвид на изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от Административнопроцесуалния кодекс, Върховният административен съд, първо отделение